Daniel Genov

Spiritus, относно първият ти въпрос, това не е промишлен ядрен реактор, даже не съм сигурен дали е изобщо ядрен реактор. Ако е ядрен реактор, то той е научно изследователски Най-лесно се разбира от липсата на корпус и от формата на ядрените касети, които от снимката се вижда, че са с кръгло напречно сечение Като цяло, ако имаш конкретни въпроси за работата и конструкцията на мощни промишлени ядрени реактори, като например този в АЕЦ Козлодуй, можеш да ме питаш. Завършил съм ядрена енергетика, в ТУ София и мога да ти кажа факти от инженерна гледна точка, а за по-научни въпроси, се обърни към хора от Софийски Университет Само да поправя Doris, че управлението на ядрения реактори, не се осъществява чрез забавителя в общия случай, а чрез поглътителя. И не се движат графитни пръти за регулиране а борни. Първо да кажа за забавителя. За водо-водните реактори, като тези във Козлодуй, водата има двойствена роля. От една страна като забавител и от друга страна като топлоносител. Топлоносител, защото отнема топлината от ядреното гориво и я предава чрез парогенератора към водата на т.нар втори контур, която се преобразува в пара и движи парната турбина. От друга страна, водата служи и като забавител. Само да напомня, че става дума за обикновена вода, като тази от чешмичката (разбира се с висока чистота). Използва се за забавител, защото повечето от реакторите работят с т.нар топлинни неутрони. При генериране на неутрон във верижната ядрена реакция на делене той е с енергия от порядъка на 1 до 10 MeV, и чрез водата се забавя до средно 0,025 eV. Но, във водата е разтворен и т.нар. изгарящ поглътител, който до известна степен се използва за управление на мощността, но само при по деликатни изменения. Изгарящия поглътител се поставя, за да се компенсира надкритичността. С по-прости думи, когато се зареди ядрения реактор, критичната маса е такава, че коефициента на размножение е над 1, около 1.2 - 1.3. Защото да речем образно, че сме заредили реактора със 100 ураниеви ядра (U235) които са правят критична маса или коефициент на размножение - к = 1, то при първото делене те ще станат да речем 90 и к ще стане по-малко от единица и реакцията на делене ще спре. Поради тази причина ние слагаме примерно 200 ядра, а в забавителя слагаме образно казано 100 грама поглътител - обикновено борна киселина. Тези образни 100 грама поглъщат неутроните дето биха разделили 100 от ядрата. След първото делене ако се разделят 10 ядра и останат 190 то изгарая вследствие на деленето и 10 грама от поглътителя, така че пак 100 ядра остават от урана да формират к = 1 и ядрената реакция да продължи и тя продължава, докато "изгори" целия поглътител и вече няма възможност к да бъде равно на 1. А пък мощността се регулира основно със поглъщащи пръти, обикновено изработени от борирана стомана. Тук има един интересен момент. Обикновено в реактора се казва, че има 3 вида пръти - поглъщащи, регулиращи и аварийни, но това разделение е условно. Първо всички пръти са с еднаква конструкция Всички също са поглъщащи и всички са авариийни А регулиращи са малка част от тях, около 10-15%. Това е така, защото прътите са разделени в няколко групи, в зависимост от типа реактор. И обикновено мощността се управлява само с 1 група, а в случай когато трябва да се спре незабавно реактора всички групи пръти се спускат в реактора по действие на тежестта. Разбира се горното е в общия случай. Например при реакторите под налягане, като тези в Козлодуй, прътите са разположени в горната част на реактора, докато при кипящите те са от долу поради технически прични. Общо взето понеже над реактора се образува пара, която се сепарира от влагата, което е сложно от техническа гледна точка и прътите биха затруднили това сепариране. Затова те са отдолу на реактора и се вкарват в него в случай на авария под действието на хидравлично налягане в по-новите и под действието на механична сила при по-старите кипящи реактори Интересното е, че при кипящите реактори, като тези във Фукушима мощността се управлява чрез рециркулация на топлоносителя. По принцип повечето реактори са с цилиндричен стоманен корпус. Дебелината на стоманения корпус е в зависимост от налягането. Има една група формула за определяне на дебелината на стената на стоманата - "налягане в атмосфери в реактора" = "дебелина в сантиметри". Общо взето дебелината на стената на реактора около активната зона (активна зона е мястото където са разположени ядрените пръти) е около 170-200 сантиметра. Има и такива реактори без дебел стоманен корпус или т.нар. канални реактори. Канални реактори са реакторите CANDU като тези в Румъния и реакторите РБМК, като тези в Чернобил. При Чернобил например, реактора е образуван от около 1600-1700 отделни канала. Там от графитни блокчета се образува един голям графитен цилиндър с много канали в него, а в тези канали се поставят метални тръби в които се слага ядреното гориво и в които циркулира топлоносител. Интересното там е, което физически предизвика и тежката авария е, че прътите за регулиране, които се движат в определени канали в графитните блокове, са съставени (определена част от тях, не всички) от две части - горна поглъщаща от борирана стомана, и долна забавяща от графит. Тук са много обясненията по принцип, но общо взето те са правили тест за безопаснот (не е ли ирония :D ) и поради различни трудности са извадили повечето от прътите извън активната зона. И когато се е получил разгон в реактора (разгон е официален термин , макар и да звучи смешно ) или с други думи нещата са загрубели, операторите задействат аварийната защита и всички пръти почват да падат. Е да ама, понеже голяма част от тях в долната си част са от графит, в първия момент вместо да се спре реакцията на делене, тя се усилва многократно и така са гръмнали реактора. Тук също много може да се говори Ако ти трябват обяснения на разбираем език питай Относно презареждането. Обикновено при презареждане се презарежда само 1/3 от горивото в реактора. Грубо казано, ядреното гориво, което е разположено в т.нар. топлоотделящи елементи (интересното е че дебелината на тръбичките в които е разположено ядреното гориво е по-малка от 1 милиметър ), които са разположени в касети, е групирано в 3 пръстена в реактора. При презареждане се вади горивото от центъра на реактора, другото гориво се премества навътре, а новото гориво се разполага във външния слой. Това важи за корпусните рактори, като ВВЕР, PWR, BWR. И т.н. и т.н., безкрайна тема

Еми трябва и на планетата да е същата като на спътника, ама незнам защот се получава като циклоида, затова направих темта, ако някой може да открие грешката

Ето как изглежда и как се формира циклоидата: http://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Cycloid_animated.gif Иначе програмата е MS Office 2007. Изтеглил съм я от zamunda.net

Еми то траекторията на планетата не е спирална а е подобна на циклоида. Ако беше спирална щеше да е ок

Отговор до: adXok - Не мисля, че грешката, че използвам Excel e огромна. Все пак в показаната графика съм използвал 10 000 стъпки на изчисление. И както се вижда, когато направих планетата неподвижна, или с други думи когато изчислявах ускорението спрямо неподвижните координати на планетата орбитата на спътника се получава като по учебник. Само да обърна внимание, че съм използвал хилядократно по-голяма точност от тази която е изполвал Файнман в примера си в том 1 на учебника му по физика, където той с подобни изчисления и то на ръка получава спирала. Отговор до: luboznatelniа - то е нормално да увлича, но траекторията на планетата не е нормална Отговор до: Doris - давам линк с файла на Excel, както и извадка от лекциите на Файнман по които съм смятал линк 1 - pdf с извадка от лекциите на Файнман: 1 линк 2 - файл на Excel 2007: 2 Дано не те притесни, че файла на ексел е вирус, понеже е над 6 Mb голям, просто има над 10 000 реда ексел и затова така

Здравейте! Бих искал да попитам за мнение относно следния малък "експеримент", който направих И мисля, че имам грешка, и ще съм благодарен, ако ми помогнете да я поправя Ситуацията е следната. С помощта на Файнмановите лекции по физика, в Excel се опитах да симулирам движението на една планета и един спътник. Опита го направих в две части. В първата, следвах "едно към едно" дадените уравнения в в том 1 на Файнмановите лекции, а именно: допускам, че планетата е неподвижна, а само спътника ще обикаля около нея. Въвеждам началните условия, написвам уравненията и като направих графиката в Excel се получи много приятна орбита Всичко дотук беше идеално Но след това направих и опит 2. Реших да направя и планетата подвижна. Все пак това е по-реалистичния случай Въведох същите уравнения за движение, както на спътника, като разбирах оправих съответната посока на ускорението от планетата към спътника. На пръв и на по-задълбочен поглед, числата, които получавам са идеални, но когато направих графиката на движението се получи нещо странно според мен. Спътника отново се движеше по елиптична орбита спрямо планетата, но се оказа, че планетата се движи по крива с формата на циклоида с увеличаващ се период. Искам също да отбележа, че двете графики са направени с една и съща времева стъпка, и показват един и същи времеви интервал. Незнам дали това е грешно, но ако е, моля някой да ме въведе в правилната посока Прикачвам и картинка, на графиките, които получих в Excel, за по-голяма яснота. Благодаря за вниманието! Уточнения: 1. Нарекох обектите на "изследването" планета и спътник само за да придам по-добра образност на проблема. В общия случай това са "обикновени" небесни тела 2. Който желае, мога да му дам файла на excel, за да направи корекции при необходимост

Първо искам да кажа, че не съм физик, въпреки огромното ми желание да бъда такъв в близкото минало Въпреки това, още от около 7-8 клас съм твърдо убеден, в неточността в теорията на относителността. И честно казано, си мисля, че наистина има етер. Всъщност, според мен, пътуване във времето е 100% невъзможно. За уточнение, ще кажа,че под време разбирам интервала между две събития. Или с други думи, за мен е невъзможен, т.нар. парадокс на близнаците. В момента разглеждам файнмановите лекции по физика, и съм на раздел гравитация и трябваше да потърся нещо в интернет и попаднах на тази тема Темата ми се стори изключително интересна, и си казах "е значи съм бил на прав път" Е аз все още си вярвам, че съм на прав път. Когато прочетох за експеримента на Иван Манев и американцът Ричард Милс бях силно въодушевен, но след като прочетох за конспирацията на мисията на аполо се разочаровах дълбоко и ако може да приложа чувството си за хумор, тази статия както ми се издигна в очите, така и падна Даже много падна Аз човек, който много силно се осланя на фактите. На база твърденията в статията, всички космически мисии или трябва да са конспирация, или всички са знаели действителните закони на природата, но нарочно са ги криели. И двете възможности, СПОРЕД МЕН, са меко казано абсурдни. Ще дам и друг пример. Тъй, като не съм физик, и не мога да подкрепям коментарите си с математически апарат и термните на физиката, ще изкажа следната логика. Теорията на относителността на Айнщайн е пряко зависима от фиксираната максимална скорост на светлината. Ако има грешка, то и формулата, че енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, също не би била вярна. А ако последното не е вярно, то ядрените реактори не биха работили по начина по който сега работят, или най-малкото, конструктурите им със сигурност също трябва да знаят за грешката в зависимостта между енергията и масата. А пък аз на 100% мога да заявя, че формулата на Айнщайн е абсолютно вярна, защото съм завършил ядрена енергетика, и не веднъж ми се е налагало да изчилсявам коефициента на размножение, мощността на реактора и т.н. и формулата на Айнщайн работи идеално. Което се доказва и в практиката От друга страна, си мисля, че гореописания експеримент, може би, не е в противоречие със закона за гравитацията на Нютон, нито със теорията на относителността на Айнщайн. Все пак според последната теория, полето може, да измени пътя на светлината. А относно фактите, ако наистина има доказателство, което да коригира сегашните разбирания за основните природни закони, то би било безмислено и неоснователно това да се прикрива. Ако ставаше въпрос за прикриване, то много по-изгодно и по-лесно би било, още преди 100 години, да се отхвърли теорията на Айнщайн, защото както знаем, той не е бил влиятелна личност, за да не могат да му се противопоставят определени хора. Същото важи и за Нютон По темата, мога да говоря, до безкрай, затова ще спра за сега. Най-малкото ще спра, защото ми става малко неудобно, да говоря, без да излагам доказателства във формата на закони и математически зависимости Само още веднъж, ще напомня накрая, че казаното от мен е нищо повечр от лично мнение, на което ми се струва, че имам право Благодаря