zemonti
-
Брой отговори
6 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от zemonti
-
-
Искренно завиждам на идиотизма ти....Егото се страхува от Душата, защото тя е бъзсмъртна спрямо материята, а Егото умира с умирането на тялото...Уви, май съм толкова практичен и здравомислещ реалист, че нито религия, нито малоумни лелции като тази могат да ме заблудят, че нек'си ще успея да избегна смъртта.
-
Това хич не ме утешава.Това е паническо разстройство. Много хора го имат, спокойно, не си единственБи помогнало, ако масовостта му е довела до разрешение на проблема.
-
Ъхъ.
Из мисля, че тези със стремежа към смъртта автоматично отпадат при естествения подбор на еволюцията.
Колкото по-вкопчен в живота, толкова по-голям шанс за оцеляване. Еволюция.
Аз не искам да се стремя към смъртта. Искам да се страхувам, ама не чак толкова.
-
Колкото повече разсъждавам, толкова по-несъгласен съм с теб.Може би просто трябва да поразсъждаваш и да погледнеш от друг ъгъл на нещата. Животът е съвсем достатъчен като време..."Childhood anxiety disorders"???? Аз съм на 38 бе, човек.
Обръщам им огромно внимание, и това само влошава нещата.Може би изглежда елементарно, но моят жизнен опит показва, че най-ефикасното средство за борба със страха от смъртта са любовта към децата и грижата за тях.
Ако нямаш деца ти е време да се сдобиеш с тях, а ако имаш - обърни им повече внимание, това ще е от полза не само за тях, но и за теб.
Авторът на "Хрониките на Дрезден" Harry Butcher писа, че дори и професионален прихиатър не може да се третира сам себе си. Ина нужда от външна интервенция. Дали е прав?
ПП Не съм някакво кълбо от нерви, нефункционален и параноичен. Тези страхове ме спохождат по няколко пъти на ден, ама не мисля, че с годините нещата ще отиват към по-добре. Сещате се защо. ;-)
-
На 38 години съм в перфектно здраве, имам чудесно семейство, водя спокоен живот в цивилизован западен град...
...но не мога да му се наслаждавам, защото всеки път когато нещо проятно се случи, ме връхлита мисълта, че няма да е завинаги. Изпадам в панически ужас. По няколко пъти на ден.
Научих се донякъде да се контролирам и да не се задълбавам в тези мисли, но вечер, докато заспивам, в полусъница пак ме връхлита идеята, че утре,, или след 10 години, или 30 години няма да се наслаждавам повече на живота.
Има ли документирано такова психическо заболяване/обсебване/маниакалност? Има ли начини да изтрия тези страхове от съзнанието си и да се наслаждавам спокойно на живота си?
Религията не е вариант. Твърде здрав поглед имам над ставащото около и в мен. Може би именно в това е проблема.
Панически страх от смърта на млади години
in Психология и Логика
Публикува
Стоедин, стискаме ти палци.
А аз май успях някакси да се оправя сам. От множеството идиотизми, които човечеството е използвало през хилядолетията за самоуспокоение от предстоящата смърт си избрах прераждането.
Погледнах нещата малко по-глобално - човек живее, трупа спомени, умира и в същата минута някъде се ражда друг, "RESET-нат" и започва следващия цикъл. Вярно е, че всички спомени, впечатления и характер липсват, но нали точно изграждането на нови е най-голямото очарование на живота.
Така, че приех, че съм елемент от кипящият на планетата живот, които трупа опит в това тяло, докато не дойде ред на занулено начало в друго тяло.
А дали това е същият "RESET-нат" живот, или съвсем друг - зависи доколко сте привързани към идеята за съществуването на "душа". Аз не съм.
Като за изпитание този месец загубих 2-ма близки и не изперках. Значи трикът сработва.