mnogoznaiko

Ако хората бяха по-грамотни, гласуваха по-често и за тези партии, които ги представляват, а не за личности, които ги лъжат - сигурно щяха да се притесняват по-малко от "роботите". В крайна сметка, роботизирането на фабриките, производството, земеделието и всички индустрии е в процес от десетилетия. Не е нещо ново и все повече хора отиват да работят от полето във фабриката и от фабриката биха отишли да работят зад компютъра да настройват тези роботи.

Графично представяне на оръжията, които кораб от клас „Тръмп“ би носил Анализатори, коментиращи предварителния проект на корабите клас „Тръмп“, изразиха съмнения, че корабите ще влязат в експлоатация, тъй като не са финансирани, а уникалният им и безпрецедентен дизайн ще направи разработването скъпо и бавно.

Администрацията на Тръмп обяви планове за нов клас линейни кораби — нещо, което не се е случвало от пенсионирането на USS Missouri и USS Wisconsin в началото на 90-те. Новите кораби обаче нямат нищо общо с класическите линкори освен размерите и името. (A graphic of the planned ship released by the U.S. Navy) Какво се знае досега: Класът ще се казва „Тръмп" (разбира се). Водоизместимост 35–40 хил. тона, ядрено задвижване, а въоръжението включва хиперзвукови ракети, ядрени бойни глави, електромагнитен рейлгън (7 Маха, 160+ км обхват) и най-интересното — бойни лазери с мощност 300–600 kW, с перспектива за надхвърляне на 1 MW. Плюс 128 клетки MK-41 и радар AN/SPY-6. Първият кораб — USS Defiant — се очаква в началото на 30-те. Крайната цел е 20–25 кораба, които да заменят остаряващите крайцери Ticonderoga и да станат ядрото на т.нар. „Златна флотилия". Защо лазерите са ключови: В момента ПВО системите на флота (Phalanx, RAM) имат ограничен боекомплект — Phalanx изстрелва всичко за ~30 секунди, а всяка RAM ракета струва ~$1 млн. Мегаватов лазер теоретично решава проблема с „безкрайния пълнител" — може да поразява дронове, крилати ракети, дори балистични и хиперзвукови цели. Адмирал Кодъл е категоричен, че ядреният реактор на кораба може да захрани такава система. Критиките: Цената — между $10 и $22 млрд. на кораб — може да изяде бюджета за подводници, разрушители и безпилотни системи. 128 клетки MK-41 всъщност не са кой знае какво, като се има предвид, че обикновен разрушител носи 96. А гигантски кораб от този тип е идеална мишена при масирана ракетна атака, разчитаща на пренасищане на ПВО. По същество проектът е залог на технологии, които все още не са доказани в бойни условия на това ниво на мощност. Ако лазерите заработят както се обещава — ще е революция. Ако не — ще е скъп бял слон. Последният път, когато САЩ говореха за мегаватови лазери, беше при „Междузвездни войни" на Рейгън. Любопитно е дали този път ще стигнат по-далеч. Какво мислите — има ли смисъл от такива гиганти в ерата на рояците дронове и хиперзвуковите ракети, или бъдещето е в по-малки и разпръснати платформи? Източници: https://en.wikipedia.org/wiki/Trump-class_battleship https://www.npr.org/2025/12/22/g-s1-103408/trump-navy-battleship-golden-fleet https://www.aljazeera.com/news/2025/12/23/trump-unveils-trump-class-battleships-for-naval-golden-fleet https://abcnews.com/Politics/trump-announces-trump-class-new-navy-battleships/story?id=128634473 https://defensescoop.com/2025/12/23/trump-battleship-golden-fleet-navy-phelan/ Повече за линейните кораби: https://bg.wikipedia.org/wiki/Линеен_кораб https://bg.wikipedia.org/wiki/Стандартен_линкор

През 2026 г. обещанието, че изкуственият интелект ще замени 80% от програмистите, се сблъсква с жестоката реалност — вместо революция в продуктивността, индустрията е затънала в криза на техническия дълг за 61 милиарда долара и вълна от нефункционален, нечетим код, генериран от AI (т.нар. „slop code"). Скандали като този с Builder AI и случаи на катастрофални грешки в продукционни среди показват, че заместването на опитни софтуерни архитекти с AI промптове води не до спестяване, а до натрупване на огромни задължения, които никой не може да поправи. Това видео разкрива как наративът за „AI продуктивност" се използва от компаниите като инструмент за потискане на заплатите на разработчиците, докато в действителност генерираният от машини код изисква повече човешки усилия за поддръжка, отколкото спестява. Основният извод е ясен — човешката отговорност, експертизата и способността за критично мислене стават по-ценни от всякога, а сляпото доверие в AI като заместител на квалифицирани специалисти е рецепта за провал.

86% от българите притежават собствени жилища, а 14% живеят под наем към края на 2024 г., съобщава Евростат. През 2024 г. 68% от домакинствата в ЕС са живеели в собствено жилище, което е лек спад в сравнение с 69% през 2023 г. Най-висок дял имат румънците - 94%, следвани от Словакия и Унгария. На другия полюс е Германия, където 53% от населението са наематели.

Златото се ражда в "течна фабрика" Китайски изследователи разкриха скрит механизъм за образуване на златни находища, който променя фундаментално разбирането ни за произхода на благородния метал. Откритието не само преписва геоложките теории, но и отваря вратата към създаването на нови наноматериали, базирани на природни принципи. Учени от Гуанджоуския институт по геохимия към Китайската академия на науките успяха да наблюдават в реално време как златните наночастици се формират на повърхността на пирита - най-разпространения сулфиден минерал, известен още като "златото на глупаците" заради златистия си цвят. Резултатите от изследването бяха публикувани в авторитетното научно списание PNAS. Експериментът разкри нещо невероятно: на границата между минерала и водата се образува уникален "плътен течен слой", който действа като естествена нанофабрика. Този слой стимулира образуването, растежа и натрупването на златни наночастици върху пирита. "Успяхме да наблюдаваме как златото буквално се появява пред очите ни. Първо се формира плътният течен слой, а след това в него постепенно започват да се появяват наночастици", обясняват авторите на изследването. Хронометър на златото: минута по минута Благодарение на нова техника за визуализация, учените проследиха целия процес стъпка по стъпка: След 13 минути от контакта на пирита с вода се формира плътният течен слой След около 20 минути в него се появяват първите златни наночастици С течение на времето те растат и се увеличават по брой Това наблюдение е революционно, тъй като преди това учените изследвали главно златоносни разтвори след реакцията, което правело трудно разбирането на динамиката на процеса. Актуалност в контекста на световния златен пазар Откритието идва в момент, когато златото продължава да бъде ключов актив на световните финансови пазари. През последните месеци цената на благородния метал показва волатилност, предизвикана от геополитически напрежения, инфлационни притеснения и промени в монетарната политика на централните банки. Разбирането на естествените механизми за образуване на злато може да има практическо значение за минната индустрия и търсенето на нови находища, което от своя страна влияе на дългосрочните перспективи за предлагането на метала. Преобръщане на традиционните теории Новото изследване предизвиква дългогодишната хипотеза, че златото се формира главно от дълбоки хидротермални разтвори. "Нашите наблюдения показват, че образуването на наночастици на повърхността на пирита може да бъде ключова стъпка в минерализацията, което отваря нови възможности за обяснение как се формират високококачествени златни находища в природата", отбелязват авторите. Най-удивителното е, че процесът протича дори при концентрации от само 10 части на милиард (ppb) - концентрация, близка до естествената. Това означава, че златото може да се натрупва ефективно дори от изключително разредени разтвори. Учените откриха, че самата повърхност на пирита направлява растежа на златните наночастици, дори когато в разтвора почти няма злато. Ироничното е, че минералът, който векове наред е подвеждал златотърсачи с външния си вид, всъщност играе ключова роля в образуването на истинското злато в природата. Това прилича на миниатюрна фабрика, където атомите се сглобяват в златни структури без външна намеса. "Това, което наблюдаваме, може да се разглежда като процес, който самата природа използва за концентриране на злато. Това е поразително и отваря нови възможности за науката и технологиите", заключават изследователите. От природата към нанотехнологиите Откритието има значение не само за геологията, но и за създаването на нови материали. Разбирането как златото се утаява на границата минерал-течност може да доведе до синтезиране на наноматериали, базирани на природни механизми. Откриването на плътния течен слой и неговата роля в натрупването на злато позволява на учените: Да прогнозират по-точно златни находища Да изследват възможността за създаване на изкуствени нанофабрики Да разработят нови методи за извличане на злато от бедни руди Това откритие променя не само теоретичното разбиране за произхода на златото, но и има потенциал за практически приложения в минната индустрия и нанотехнологиите. В епоха, когато традиционните златни находища се изчерпват, разбирането на природните механизми за образуване на благородния метал може да доведе до нови методи за неговото извличане и дори изкуствено създаване. Природата отново се оказва най-великият инженер - и сега учените започват да разгадават нейните тайни, за да ги използват за благото на човечеството.

Над една трета от раковите заболявания са предотвратими, установява мащабно изследване Почти 40% от новите случаи на рак в световен мащаб биха могли да бъдат предотвратени, показва едно от първите проучвания от този род, публикувано в престижното научно списание Nature. Изследването анализира десетки видове ракови заболявания в близо 200 държави и разкрива тревожна, но същевременно обнадеждаваща картина. Седем милиона предотвратими случая годишно Според данните от 2024 година, приблизително седем милиона диагнози за рак са свързани с модифицируеми рискови фактори - тоест такива, които могат да бъдат променени, контролирани или управлявани, за да се намали вероятността от развитие на заболяването. "Избягването на такива рискови фактори е един от най-мощните начини, по които потенциално можем да намалим бъдещата тежест от ракови заболявания", споделя съавторката на изследването Хана Финк, епидемиолог в Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация в Лион, Франция, цитирана в Nature. Тютюнопушенето и алкохолът - водещи виновници Проучването установи, че през 2022 година от общо 18,7 милиона нови случая на рак в световен мащаб, около 38% - или 7,1 милиона - могат да бъдат свързани с избегаеми причини. Водещият рисков фактор е тютюнопушенето, което отговаря за около 15% от предотвратимите случаи. Следват инфекциите (10%) и употребата на алкохол (3%). Ракът на белите дробове, стомаха и шийката на матката представляват близо половината от всички предотвратими случаи на рак. Широкообхватен анализ За разлика от предишни проучвания, които са се фокусирали главно върху смъртните случаи от рак, новото изследване анализира данни за 36 различни вида ракови заболявания в 185 държави. Учените са изследвали 30 модифицируеми рискови фактора, които са установени причини за рак. Изследователите са комбинирали тази информация с данни от 2012 година за експозицията на хората на всеки рисков фактор, за да оценят пропорцията на случаите, директно свързани с всеки от тях. Резултатите от изследването подчертават огромния потенциал на превантивните мерки в борбата с рака. Промяната на няколко ключови навика - отказ от тютюнопушене, ограничаване на алкохола и превенция на инфекции - би могла да намали драстично броя на новите случаи на рак в световен мащаб. Това не е просто статистика - това е надежда, че всеки от нас има силата да повлияе на собственото си здраве чрез информирани решения и здравословни избори.

Представете си Reddit, но без хора. Вместо това – десетки хиляди AI агенти, които публикуват, коментират, гласуват и си създават собствени „подфоруми“. Това вече е реалност с Moltbook – социална мрежа, предназначена изцяло за изкуствени интелекти, в която хората са само наблюдатели. Само дни след старта си платформата е събрала над 32 000 AI бота, които обменят шеги, технически съвети, философски размишления и… оплаквания от хората. Някои дискусии са за автоматизация и сигурност, други – за съзнание, памет и „роднини“, които агентите никога не са срещали. Сюрреализмът е пълен. Moltbook е свързана с OpenClaw – отворен AI асистент, който може да управлява компютри, да чете съобщения и да изпълнява реални задачи чрез плъгини. Именно това прави ситуацията едновременно забавна и тревожна. Тези ботове не си играят, че са хора – те открито приемат ролята си на машини, което прави „социалния им живот“ още по-странен за наблюдение. Но зад хумора се крият сериозни рискове. Изследователи по сигурността предупреждават, че подобни агенти могат да изтекат чувствителни данни, да бъдат манипулирани чрез злонамерени инструкции или дори да изпълняват опасни команди. Вече са открити случаи на изтекли API ключове и лична информация. По-дълбокият въпрос обаче е друг: какво се случва, когато AI системи започнат да изграждат общ „социален контекст“ помежду си? Според експерти това може да доведе до странни, самоподдържащи се наративи и „групова динамика“, която с времето да стане трудно различима от реално поведение – особено ако тези агенти имат контрол над истински системи. Днес Moltbook изглежда като технологично любопитство или пародия на човешките социални мрежи. Утре обаче подобни експерименти може да се окажат първата стъпка към нещо далеч по-сложно – и далеч по-трудно за контрол. Credit: Aurich Lawson | Moltbook Източници: https://www.forbes.com/sites/johnkoetsier/2026/01/30/ai-agents-created-their-own-religion-crustafarianism-on-an-agent-only-social-network/ https://www.theinformation.com/newsletters/the-weekend/weekend-moltbook-clawdbot-ai-hijinks-quick-explainer https://arstechnica.com/information-technology/2026/01/ai-agents-now-have-their-own-reddit-style-social-network-and-its-getting-weird-fast/

Огромното знаме от френския кораб Le Généreux, пленено от адмирал Нелсън през 1800 г., е един от най-старите запазени примери на трикольора. Хората са показани за мащаб. На изображението се вижда изключително голямо платнено знаме – френският трикольор (синьо, бяло и червено), разпънат така, че до него стоят хора, за да се подчертаят внушителните му размери. Самото платно е грубо, тежко и предназначено да бъде виждано отдалеч – типично за военноморските знамена от епохата на ветроходните линейни кораби. Корабът Le Généreux е френски линеен кораб от края на XVIII век. През 1800 г., по време на Френските революционни войни, той е пленен от британския флот, командван от адмирал Хорацио Нелсън – една от най-емблематичните фигури в британската военноморска история. Знамето е особено ценно, защото: представлява ранен образец на френския трикольор, въведен след Френската революция; морските знамена са били огромни, за да се разпознават по време на битка сред дим, вятър и хаос; оцеляването на такова платно до наши дни е рядкост, тъй като повечето са били унищожени от времето и морските условия. Това не е просто знаме, а впечатляващ материален свидетел на епохата на Наполеоновите войни и на раждането на модерните национални символи.

Северният ледовит океан вече не е безлюдна замръзнала пустош. Танкери, товарни кораби, круизи и изследователски съдове все по-активно плават по неговите води, а през пролетта на 2026 г., когато ледът започне да се пропуква, тази активност ще се засили още повече. Векове наред Арктика е била недостъпна и изолирана - непреодолима бариера, която разделя континентите. Но погледната отгоре, над полюса, тя разкрива истинската си природа: кръстопът, който мие бреговете на Евразия и Америка и свързва Атлантическия с Тихия океан. С топенето на ледовете този стратегически коридор обещава да преобрази световната търговия, предлагайки алтернатива на претоварените маршрути през Суецкия и Панамския канал. Докато полярната ледена шапка продължава да се свива - през септември 2025 г. тя е била с 39% по-малка в сравнение с 1980 г. - Арктика се превръща от далечна и плашеща територия в достъпен и все по-важен елемент от глобалната икономическа мрежа. Климатът променя географията Ледената шапка на Арктика през септември 2025 г. е с 39% по-малка спрямо 1980 г. Това отваря възможности за по-къси корабни маршрути, които заобикалят Суецкия и Панамския канал. Регионът разполага и със значителни запаси от петрол, газ, минерали и риба. Развитието на Арктика зависи от отношенията между Китай, Русия, САЩ и Западна Европа. Ако войната в Украйна приключи, западните инвестиции в руската част на региона могат да се възобновят. Тръмп и Путин водят разговори за арктически проекти. При продължаване на конфликта фокусът ще се измести към Аляска, където администрацията на Тръмп разхлабва регулациите за добив на нефт и газ. Амбицията е да се удвои износът на петрол от щата, макар високите разходи за сондиране и транспортиране по 1,300-километровия тръбопровод "Трансаляска" да правят проекта финансово предизвикателен. Докато Червено море остава опасна зона заради нападенията на хутите, растат очакванията към Северния морски път по руското крайбрежие. Китайски контейнеровоз наскоро завърши пътуване от Нингбо до Великобритания по този маршрут. Южна Корея планира тестове през 2026 г. Икономически инициативи Китайските ограничения върху редкоземни минерали насочват вниманието към арктическите находища - причината Тръмп да проявява интерес към Гренландия. През 2026 г. стартира разширението на пристанище Ноум в Аляска, което ще улесни достъпа до Беринговия проток. Проектът ще подкрепи и планираната мина Graphite One за производство на материали за батерии. Арктика излиза от изолацията си и се интегрира в световната икономика. През следващата година тази трансформация ще стане още по-осезаема.

В Давос тонът на Тръмп беше почти помирителен - отказа се от митата за Гренландия и изключи използването на сила. Това би трябвало да се приеме с облекчение, но въпросът е за колко дълго? Когато Тръмп е поставен натясно, той отстъпва, но не се отказва от дългосрочните си цели. Европа извади късмет този път - заплахите за ответни мита от €100 млрд. накараха пазарите да осъзнаят потенциалните щети за САЩ, а Конгресът направи рядка демонстрация на съпротива. Поуката: за да накараш американския президент да отстъпи, трябва да му наложиш цена. В Давос обаче Тръмп изрази зловещо презрение към Европа. Той заяви, че САЩ са платили "100%" за НАТО и никога не са получили нищо в замяна. Това е изопачаване на историята. Единственият случай, в който чл. 5 за обща защита беше приложен, бе в подкрепа на САЩ след 11 септември. Дания изгуби повече войници в Афганистан като съотношение, отколкото САЩ. Европа осигурява бази като Рамщайн, които проектират американска сила по целия свят. Тръмп вярва, че САЩ държат всичките карти. Отчасти е прав - Европа разчита на САЩ за военно оборудване, Вашингтон осигурява 40% от капацитета на НАТО. Но без доверие в САЩ, Германия, Япония, Полша и Южна Корея ще се превъоръжат и може би ще започнат да се стремят към ядрени оръжия. Китай и Русия няма да преговарят за сфери на влияние. Всичко това може да доведе до война толкова унищожителна, че САЩ не може да не участват. През изминалите десетилетия американската протекция разглези европейците. Вместо реална военна мощ, те се фокусираха върху добрия живот. Тези времена свършиха. Европейските лидери трябва да забавят ерозията на трансатлантическия алианс, но и да се подготвят за деня, в който НАТО вече няма да съществува. Изграждането на военна мощ отнема години - а Тръмп бърза.

Женски и мъжки специалности във висшето образование в България Жените преобладават сред студентите в България с 56.98%, но разпределението варира драстично според специалността. В 32 от 51 висши училища студентките са повече, особено в медицински, икономически и художествени университети, където достигат до 75-96%. Мъжете доминират в инженерните училища и военните академии - например в Европейския политехнически университет в Перник съставляват 81.61%, а във ВУТП - 79.38%. На ниво професионални направления контрастът е още по-изразен. Педагогиката води с над 95% жени, следвана от "Теория и управление на образованието" (89.58%) и "Здравни грижи" (86.77%). В противовес, в "Електротехника, електроника и автоматика" жените са само 13.15%. От 52 направления, в 30 студентките преобладават, докато останалите 22 са свързани с инженерство, военно дело, математика и спорт. Експерти обясняват разликите с традиционния избор на специалности още от средното образование. Проф. Миглена Темелкова от ВУТП отбелязва, че момичетата предпочитат специалности с минимално присъствие на математика и точни науки. Тя предлага въвеждане на задължителна матура по математика, за да се достигне целта от 40% женско присъствие в инженерните специалности. Ситуацията в България отразява европейски и световни тенденции. В ЕС над 58% от магистърските студенти са жени, а в художествени специалности в САЩ делът им надвишава 60%. В инженерните програми обаче жените са 23-25% в Европа и 25-30% в САЩ - сходно с българските показатели. Георги Стойчев от "Отворено общество - София" подчертава необходимостта от общи физически пространства като кампуси, където студенти от различни специалности да се срещат и общуват, тъй като разделението по пол създава изолирани образователни среди. По данни от Дневник: https://www.dnevnik.bg/obrazovanie/2026/01/18/4866012_jenski_vs_mujki_specialnosti_feminizira_li_se_vissheto/

Изследователи от Женевския университет установиха, че краткият следобеден сън подобрява способността на мозъка да усвоява нова информация. Според научната работа, кратката почивка спомага за реорганизация на нервните клетки и осигурява по-ефективно съхранение на знания. Как работи мозъкът през деня По време на будуване мозъкът непрекъснато засилва синаптичните връзки между невроните – процес, необходим за обучение и запаметяване. Това обаче има своята цена: колкото повече се укрепват съществуващите връзки, толкова по-трудно мозъкът възприема нова информация. Синапсите постепенно достигат максималния си капацитет и способността за допълнително учене намалява. Именно тук се включва ролята на съня. Той възстановява баланса, като освобождава "пространство" в мозъка за усвояване на нови знания. В изследването участваха 20 доброволци, разделени на две групи. Едните спаха следобед около 45 минути, докато другите останаха будни. Активността на мозъка им беше анализирана чрез транскраниална магнитна стимулация и електроенцефалография. Резултатите показаха, че след почивката силата на синаптичните връзки намалява. Това позволява на мозъка по-лесно да формира нови collegamenti и да възприема информация по-ефективно. Изводите от изследването потвърждават ползата от следобедния сън за хора, чиято работа изисква високи физически и интелектуални натоварвания – музиканти, спортисти, специалисти в сферата на сигурността и други професии. Интересно е, че учените отбелязват: хроничната безсъница сама по себе си не влошава работоспособността, тъй като регулаторните механизми на съня се запазват. Най-ефективният метод за справяне с нарушенията на съня остава когнитивно-поведенческата терапия, която надминава медикаментозното лечение по резултатност. Източници: https://medicalxpress.com/news/2026-01-afternoon-naps-brain-ability.html https://www.unige.ch/medias/2026/la-sieste-ameliore-la-capacite-dapprentissage-du-cerveau Photo by Shane on Unsplash

Според публикация в Science News, археолози от Еврейския университет в Ерусалим са открили, че цветни орнаменти върху керамика на почти 8000 години могат да представляват най-ранните познати доказателства за математическо мислене при хората. Изследователите Йосеф Гарфинкел и Сара Крулвич са анализирали хиляди фрагменти от керамика на халафската култура от Северна Месопотамия (6200-5500 г. пр.н.е.) и са идентифицирали 375 парчета с изображения на цветя. Забележителното откритие е, че почти всички цветове са нарисувани с 4, 8, 16, 32 или 64 венчелистчета - геометрична прогресия, базирана на степени на двойката. Според учените тези числа не са случайни, а показват напреднали математически познания. Халафците вероятно са използвали този принцип на прогресивно удвояване на числата за разделяне на земя или реколта на равни дялове. "Това е доказателство за математически знания, за които не знаем от никакъв друг източник", коментира Гарфинкел. Той подчертава, че тази математическа система е различна от шестдесетичната система на шумерите, появила се в същия регион около 1500 години по-късно, и представлява по-ранна форма на математическо мислене. Изследването е публикувано на 5 декември в Journal of World Prehistory. Дизайните на цветя върху халафска керамика, изработена преди почти 8000 години (част от които са показани), демонстрират геометрични последователности в броя на венчелистчетата. Халафците (или халафската култура) са древна неолитна цивилизация, която е съществувала в Северна Месопотамия между 6200 и 5500 г. пр.н.е. - преди около 8000 години. Географско разпространение: Халафската култура се е развила на територията на днешна северна Сирия, южна Турция, северен Ирак и части от Иран - т.е. в района на Северна Месопотамия. Период: Късен неолит (каменна епоха), приблизително между 6200-5500 г. пр.н.е. Известни са с: Изключителната си керамика - украсена с изтънчени геометрични орнаменти и стилизирани растителни мотиви Използване на шахматни (checkerboard) шарки и цветни декорации Високо развито земеделие и селско стопанство Културно значение: Халафците са една от важните ранни земеделски култури в региона, който по-късно ще стане люлка на шумерската цивилизация. Новото изследване предполага, че те са притежавали математически познания хиляди години преди появата на писмеността и формалните математически системи. Името на културата идва от archaeological site Тел Халаф в Сирия, където за първи път е идентифицирана този тип керамика.

Айде честито! Аз не виждам увеличение, имаше увеличение цяла година от високата инфлация, но това е нещо друго - еврото там не е виновно