mnogoznaiko

От утре в рамките на една седмица ще се проведе 16-ият ежегоден мониторинг на вида Кафява мечка (Ursus arctos). Целта е да се установят тенденциите в разпространението, присъствието и числеността на вида в България. Мониторингът се организира от служители на отдел „Мониторинг на биологичното разнообразие и горските екосистеми“ в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Ще бъдат посетени основните територии, които са постоянно населени от вида: планините Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина. По време на наблюденията ще се събира информация за размера и вида на откритите следи от лапи, както и следи от жизнената дейност на кафявата мечка – екскременти, хранително и маркировъчно поведение. На място ще се попълва информация и за регистрирани заплахи за вида. В Западни Родопи, на територията на три ловни стопанства – ДЛС „Кормисош“, ДЛС „Извора“ и ДЛС „Чепино“, ще бъдат поставени 14 фотокамери, които в рамките на един месец ще събират информация за денонощната активност на кафявите мечки. В теренните наблюдения участват експерти и специалисти на Министерство на околната среда и водите, ИАОС, представители на всички регионални инспекции по околната среда и водите и дирекциите на трите национални парка Рила, Пирин и Централен Балкан. Мониторингът се осъществява съвместно със служители на държавните ловни и горски стопанства към пет държавни предприятия – Югозападно, Северозападно, Северноцентрално, Югоизточно и Южноцентрално държавно предприятие, както и служители на природните паркове „Витоша“, „Рилски манастир“ и „Българка“ към Изпълнителната агенция по горите. Данните от ежегодния мониторинг се въвеждат в информационната система към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и служат за статистическа оценка на числеността на вида, която се публикува в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България. Данните ще се използват и за оценка на състоянието на вида, съгласно изискванията на Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Паралелно с теренните наблюдения продължава събирането на генетични проби от кафяви мечки по пилотен проект за ДНК мониторинг на вида, който ще позволи прецизно определяне на броя и структурата на популацията. Получените данни ще бъдат използвани за подобряване на опазването и управлението на кафявата мечка и намаляване на конфликтите между хора и диви животни. Източник: https://www.moew.government.bg/bg/zapochva-ejegodniyat-monitoring-na-vida-kafyava-mechka/ Снимки: https://www.moew.government.bg/

Дивите пчели са „застрашени“ в Европа за първи път, предупреждават учени Дивите пчели в Европейския съюз са официално класифицирани като застрашени за първи път според последната актуализация на Червения списък на IUCN. За разлика от домашните пчели в кошери, дивите пчелни колонии живеят независимо в дупки на дървета и други естествени места. Европа има най-ниската плътност на свободно живеещи колонии в света, като домашните кошери значително надвишават дивите. Причините за статуса "застрашени" включват загуба на местообитания, инвазивни паразити, болести и намаляващи популации. Учените подчертават, че дивите пчели са важен генетичен резервоар, тъй като естествено са развили способността да се справят с паразити и болести, което може да помогне за устойчивостта на всички пчели. Новата оценка е формално признание, че дивите пчели са местна дива природа, която се нуждае от защита и не може повече да бъде пренебрегвана. https://www.sciencealert.com/its-official-wild-honeybees-endangered-in-europe-for-first-time-scientists-warn Снимка Dmitry Grigoriev on Unsplash

Paranthropus boisei, "открит" от британски антрополог в Танзания през 1959 г., обитава Земята допреди около 1.3 млн. години и дълго време се смята за роднина на човека. Ново изследване на палеонтолози, публикувано в сп. Nature, показва, че той е бил способен да използва с ръце предмети и храна, да се катери по дървета и може би да изработва инструменти. KNM-ER 101000 - първият частичен скелет на Paranthropus boisei с кости на ръце и крака, несъмнено принадлежащи към този вид. Това е изключително важно откритие, тъй като досега палеонтолозите намираха разпръснати кости от ръце, но не можеха да определят със сигурност от кой точно древен вид Homo са. При KNM-ER 101000 костите са открити заедно с череп и зъби, които безспорно показват, че са от P. boisei. Фосилите са на около 1.52 милиона години и са открити при Кооби Фора, Кения през 2019-2021 г. Ключови открития за ръката: Човекоподобни пропорции - дълъг палец спрямо дланта, позволяващ прецизни хватове като при съвременния човек Конвергенция с горили - изключително робустна морфология, особено в петия пръст и хипотенарната област, подобна на планинските горили Способност за изработка на инструменти - морфологията показва, че P. boisei е имал ръка, способна да прави и използва каменни инструменти Примитивни черти - запазени характеристики в китката и основата на палеца, различни от съвременните хора Морфологията на ръката предполага приспособяване към хранене с определен тип храна - силният хват се е развил като адаптация към интензивна ръчна преработка на твърда растителна храна (треви, тревисти растения), подобно на планинските горили. Краката показват адаптация към ходене на два крака с намалена зависимост от катерене/изкачване по дървета. Откритието осветлява еволюцията на човешката ръка и поддържа хипотезата за различни хранителни навици между Paranthropus (хранещ се предимно с твърда растителна храна) и Homo (хранещ се с разнообразна диета). Изображение: nature.com Цялото изследване: https://www.nature.com/articles/s41586-025-09594-8

Китай строи Талатан - гигантски соларен парк с площ от над 600 кв. км (7 пъти по-голям от Манхатън) на над 3000 метра надморска височина в провинция Цинхай. С капацитет от почти 17 гигавата, той е №1 сред 11-те най-големи соларни проекта в света, които са именно в Китай. Проектът е част от амбициозната цел на Пекин да намали парниковите емисии и да увеличи 6 пъти възобновяемите енергоизточници. Високопланинското разположение осигурява оптимални условия - ярко слънце, сух въздух и липса на облачност, което прави панелите по-ефективни. Произведената енергия се пренася с далекопроводи на над 1600 км до градове, предприятия, скоростни влакове и центрове за данни. Китай се стреми към енергийна автономия и доминиране в производството на ВЕИ оборудване. Себестойността на тока от солар и вятър в региона е с 40% по-ниска от въглищните централи. Освен соларните паркове, в Тибет се изгражда и мащабен водноенергиен проект с пет нови язовирни стени. Това е съвсем различна посока от политиката на администрацията Тръмп, която залага на увеличаване добива и износа на американски петрол, газ и въглища. Изображение: Gemini AI

Над 70% от българите подкрепят въвеждането на специален данък за най-богатите 0.001% от населението, което представлява около 5 хиляди души в страната. Това показва проучване на Евробарометър от април 2025 г. Високата подкрепа идва на фона на силно усещане за несправедливост в данъчната система - почти половината българи (46%) смятат, че гражданите не плащат данъци според реалните си доходи и богатство, което е един от най-високите дялове в ЕС. Още по-голямо е одобрението за облагане на големите мултинационални компании - 86% от анкетираните искат минимален данък във всяка държава, където те оперират. Българите проявяват и силна екологична чувствителност, като 71% подкрепят високи такси за продукти, вредни за околната среда, особено за нерециклируеми материали и пластмаси. В момента България прилага пропорционален данък от 10%, въведен преди 17 години. Обществото е разделено дали данъците трябва да се намалят (37%) или да се повишат срещу по-добри обществени услуги (39%), докато всеки пети смята, че системата е добра такава, каквато е. Отговори на въпроса "Плащат ли гражданите на страната пропорционално на своите доходи и богатство?" Снимки: Евробарометър

Вълнестите носорози (Coelodonta antiquitatis) През август 2020 г., когато вечната замръзнала почва на североизточен Сибир започна да се топи, местният жител Алексей Савин направи откритие, което палеонтолозите описват като "фантастична находка". По бреговете на река Тирехтях в Абийски район на Якутия, той открива почти перфектно запазен вълнест носорог, замръзнал във времето. Първоначално оценен на 20 000-50 000 години, носорогът е бил по-късно датиран прецизно чрез радиокарбонен анализ на около 32 400 години. Около 80% от тялото на младото животно все още е било непокътнато - невероятно постижение за организъм, който е живял по време на последната ледена епоха. Научната стойност на това откритие е изключителна. За разлика от костните останки, меките тъкани предоставят директен достъп до ДНК и позволяват изследване на козината, физиологията и начина на живот на вида по начини, които са невъзможни при откриване на останки само от скелети. Изследванията показаха, че носорогът е бил на 3-4 години, когато е загинал - все още младо животно, което не е достигнало полова зрялост. Височината му до рамото достига около 130 сантиметра, приблизително метър по-малка от възрастно животно. Тъмните петна по рога показват, че животното е използвало израстъка си за събиране на храна - вероятно за изгребване на снега, за да достигне до нежната растителност под него. Това потвърждава теориите на учените за поведението на вида. Едно от най-интригуващите открития е състоянието на самата мумия. Докато дясната страна на носорога е отлично запазена с кожа и козина все още непокътнати след хилядолетията, лявата страна показва драматична разлика. Тя е силно повредена - от горната част на бедрото до нивото на лопатката тялото е тежко разрушено, с открита вътрешна кухина и липсващи повечето черва. Палеонтолозите са открили ясни признаци, че животното е било нападнато и изядено, или малко преди смъртта си, или веднага след това. Учените смятат, че младият носорог вероятно се е удавил - възможно е да е бил прогонен от хищници към река или блато, където е загинал. Находката от река Тирехтях не е първата от този район. През 2014 г., само на няколко километра разстояние, е била открита женски млад екземпляр вълнест носорог, която учените нарекоха "Саша". Тя е била на около 10 000 години и е покрита с фина, почти руса козина. Сравнението между двете находки е особено интересно. Новооткритият "Абийски носорог" (наречен така по района) е с по-тъмна козина и е на по-напреднала възраст от Саша. Това дава на учените уникална възможност да проследят как се е развивал видът през различните етапи от живота си - нещо, което не е било възможно преди тези открития. Едно от най-неочакваните открития при Абийския носорог е 13-сантиметровата гърбица, пълна с мастна маса, на гърба му. За първи път учените виждат подобни характеристики при вълнестите носорози. Мастните гърбици обаче са относително често срещани при арктическите животни. Те са еволюционна адаптация, която помага на животните да преживеят екстремния студ и да съхраняват енергия през периодите, когато храната е оскъдна. Това откритие показва колко добре приспособени са били вълнестите носорози към суровия климат. Вечната замръзнала почва на Сибир създава идеални условия за мумифициране. За да се запази животно по този начин, то трябва да умре в район с вечна замръзнала почва, да бъде заровено много бързо след смъртта и да остане замразено непрекъснато хилядолетия наред. Студените условия дехидратират меките тъкани и ги "заключват" в замръзнал времеви капсул. Въпреки това, дори в Сибир, подобни находки са изключително редки - те изискват перфектно съчетание от обстоятелства. Вълнестите носорози (Coelodonta antiquitatis) са били едни от най-впечатляващите обитатели на ледената епоха. Те са били сравними по размер с най-големия съвременен вид носорог - белия носорог. Възрастно животно е достигало дължина над 3 метра и тегло от около 900 килограма. Тези мощни тревопасни са бродели из Евразия преди 460 000 - 12 000 години, съжителствайки с вълнести мамути, пещерни лъвове и други представители на ледниковата мегафауна. Техният ареал се е простирал от днешна Франция до Берингов проток и от Китай до арктическите острови. За разлика от мамутите обаче, вълнестите носорози никога не са преминали сухоземния мост между Азия и Северна Америка. Вероятно ниската плътност на тревата и липсата на подходящ хабитат в Юкон, съчетани с конкуренцията от други големи тревопасни, са ги задържали в Евразия. Вълнестите носорози са били истински машини за оцеляване в студа. Те са притежавали дебела козина с два слоя - дълги, груби пазителни косми отвън и плътна изолираща подкозина отдолу. Масивната им гърбица, създадена от мускули и мазнини, им помагала да преживеят зимите, а широките крайници им позволявали да се движат по снега. Двата им рога, като предният понякога надхвърлял метър дължина, били използвани за изгребване на снега. Тези адаптации им позволявали да издържат на температури до минус 40 градуса и да оцеляват в условия, които биха били смъртоносни за повечето съвременни животни. Около преди 14 000 години, вълнестите носорози изчезват от Земята. Ареалът им започна да се свива от около преди 17 000 години. Най-късните надеждни находки идват от североизточен Сибир и датират от около преди 14 000 години. Изчезването им съвпада с настъпването на интерстадиала Бьолинг-Алерьод (преди 15 000–13 000 години) - период на глобално затопляне, което трансформирало предпочитаната от тях среда. Причината за изчезването им вероятно включва редица взаимосвързани фактори. Климатичните промени са довели до затопляне, което от своя страна е причинило увеличени валежи, включително повече снеговалеж. Промените в растителността са се изразили в заместване на ниско растящите треви и билки с храсти и дървета. Неспособността на вълнестите носорози да се справят с дълбок сняг поради късите им крайници ги е правела неефективни в новите условия. Възможна е и ролята на хората в този процес, макар доказателствата за това да са ограничени. Находката на Абийския носорог предоставя на учените нещо много по-ценно от още един музеен експонат. Меките тъкани позволяват извличане на ДНК, което помага да се разбере еволюционната история и генетичното разнообразие на вида. Съдържанието на стомаха може да покаже какво е яло животното в последните си дни, давайки представа за растителността и климата по онова време. Характеристики като мастната гърбица разкриват адаптации, които не могат да бъдат изучавани от кости. Накрая, сравнението с други находки от различни възрасти помага да се реконструира жизненият цикъл на вида. Откритието на Абийския носорог е част от по-широка тенденция. През последните години, топящата се вечна замръзнала почва в Сибир разкрива все повече останки от ледената епоха: мамути, пещерни лъвове, коне, бизони и други. Климатичните промени, които заплашват нашата планета днес, парадоксално предоставят уникален прозорец към миналото. Всяка находка е безценен урок за това как екосистемите и видовете реагират на бързи промени в климата - урок, който е по-актуален от всякога.

В Националния исторически музей може да се види копие на самолета на Списаревски Националният исторически музей (НИМ) разкри нова постоянна експозиция в своето парково пространство - копие на легендарния самолет на българския военен летец Димитър Списаревски. Изложеният самолет представлява реплика на бойния изтребител "Месершмит Бф 109", с който поручик Димитър Списаревски е извършил героичен подвиг по време на Втората световна война. На 20 декември 1943 година Списаревски е защитавал небето над София и е успял да свали американски бомбардировач. Копието на историческия самолет е изработено по инициатива на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация. След неговото завършване, самолетът е дарен официално на Националния исторически музей, за да бъде съхранен и показван на широката публика. Самолетът на Списаревски ще остане постоянно изложен в парковото пространство на НИМ, което означава, че всички посетители на музея ще имат възможност да го видят и разгледат при посещението си. Снимки: Национален исторически музей:

Бъдещето, което някои климатични модели сега рисуват за Сахара е жега и пак жега и суша. Но в нов анализ на Университета на Илинойс в Чикаго, изследователи съобщават, че се очаква летните валежи в цяла Африка да се увеличат до края на този век, като най-драматична промяна ще бъде за Сахара. Проучването, публикувано в npj Climate and Atmospheric Science, разглежда 50-годишен бъдещ период от 2050 до 2099 г. спрямо базовата линия от 1965 до 2014 г. Използвайки ансамбъл от 40 CMIP6 модела (техните данни са най-актуалните научно обосновани налични данни и осигуряват основата за Шестите оценъчни доклади на Междуправителствения панел по изменението на климата) и два сценария за емисии, с умерена траектория и много висока. Така екипът установява увеличение на валежите в континентален мащаб с резки регионални контрасти. Забележителното число е прогнозираното 75% увеличение в Сахара. В Югоизточна Африка валежите се увеличават с около 24 до 25%, Южна Централна Африка с приблизително 17%, докато Западна Южна Африка е по-суха с около 5%. По-висока влажност е резултат от предимно термодинамичен процес. По-топлият въздух задържа повече влага, което подготвя атмосферата за по-обилни дъждове, след като започне конвекцията. Авторите определят това количествено с рамка за баланс на влагата, която разделя термодинамичните ефекти, свързани със специфични увеличения на влажността, причинени от температурата, от динамичните ефекти, свързани с циркулацията. В много региони вертикалният термодинамичен принос доминира, съдействайки за увеличаването на валежите. Историята на Сахара добавя обрат, за който допринасят и хоризонталните динамични промени и изпарението. Засушаването в Западна Южна Африка отразява различен лост. Там моделите прогнозират отслабване на възходящия клон на циркулацията на Хадли през южното лято. Тази динамична промяна потиска конвекцията, дори когато температурите близо до повърхността се повишават, което компенсира повишаването на влагата и накланя баланса към по-малко валежи. Приблизително на всяко десетилетие в планините на изток оттук вали достатъчно дъжд, за да може река Цаучаб в Намибия да потече. Когато това се случи, котловините в Сосусвлей се покриват с вода. След това изсъхват, оставяйки напукана кал и достатъчно сол, за да побелее. Но този оскъден дъжд е достатъчен, за да поддържа дървета. Преди около 900 години дюна се е изместила и е отрязала котловината Dead Vlei от тези случайни наводнения. Дърветата от камилски тръни, растящи в далечния край, са изсъхнали и са умрели. И през тези 900 години те стоят под палещото слънце на пустинята, без достатъчно вода, за да изгният или да се разпаднат. Кредит: Greg Willis (CC BY-SA 3.0 US) За какво моделите съвпадат и за какво не На много места има стабилно съгласие относно знака на промяната. Поне 70% от моделите сочат една и съща посока за средните промени на ансамбъла в ключовите мрежи. Амплитудата обаче остава несигурна. Авторите разлагат несигурността на три източника: модел, сценарий и вътрешна променливост. Несигурността на модела доминира в цяла Африка и нараства с времето, представлявайки повече от 85% от общата дисперсия до края на века. Виновниците са познати на тропическите метеоролози - параметризации на подмрежите за дълбока и плитка конвекция, микрофизика на облаците и турбулентност в граничния слой. Разликите в сценариите са най-важни в края на века за няколко региона. Вътрешната променливост намалява с времето и е сравнително малка. Учените са изненадани от един едва доловим резултат. Процесите, които движат средното увеличение, не са същите като тези, които движат обхвата на модела. Вертикалната термодинамика тласка средната влажност към по-висока влажност, но разликите между моделите корелират по-силно с вертикалната динамика, т.е. как са представени промените в циркулацията. Казано по-просто, моделите могат всички да предсказват, че е по-вероятно влажно бъдеще, но да не са съгласни колко, защото се различават по начина, по който вертикалното движение и конвективната организация реагират на затоплянето. За проектантите сигналът е едновременно възможност и риск. Повече вода би могла да презареди водоносните хоризонти и зелените сезонни пасища, но също така увеличава вероятността от внезапни наводнения, щети по инфраструктурата и огнища на болести. Докладът посочва интензификацията в края на лятото в няколко региона, времева подробност, която е от значение за селското стопанство и експлоатацията на резервоарите. В него се отбелязва също, че конвективните валежи, остават доминиращият дял от общите количества в по-голямата част от Африка, което означава, че краткотрайните събития с висока интензивност ще бъдат от основно значение за адаптацията. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/zemiata/sahara-ochakva-75-uvelichenie-na-valezhite-do-2100-g-202439.html

Първа научна конференция само с AI автори и рецензенти стартира следващата седмица Следващата седмица ще се проведе безпрецедентно събитие в света на компютърните науки - научна конференция, на която абсолютно всички статии и всички рецензии са създадени от системи с изкуствен интелект. Конференцията Agents4Science представлява първи опит за изследване на възможностите и ограниченията на AI системите в академичната публикационна дейност. "Това е относително безопасна контролирана среда, където можем да експериментираме с различни процеси на подаване и рецензиране", обяснява съорганизаторът Джеймс Зоу. Инициативата поставя важни въпроси за бъдещето на научните изследвания и публикациите. Компютърният учен Маргарет Мичъл, която изследва етиката на AI, подчертава: "Този експеримент подчертава факта, че ние в света на изкуствения интелект трябва да свършим по-добра работа, за да разберем какви са силните и слабите страни на използването на системи по този начин." Конференцията ще тества не само способността на AI да генерира научно съдържание, но и да оценява качеството му - процес, който досега е бил изцяло в човешки ръце.

3000 години тайни, скрити под най-великия храм на Египет. Най-пълното проучване на храмовия комплекс и неговия ландшафт установява най-ранното заселване и намеква за връзка с мита за сътворението Кредит Wikimedia Commons Изследователите откриват, че произходът на храма Карнак се крие на остров, образуван от древни ръкави на Нил, който по-късно се е разширил до най-величественото светилище на Египет. Входът на храма Карнак, Луксор Ново мащабно археологично проучване разкрива как известният египетски храмов комплекс Карнак се е издигнал от остров сред наводненията на Нил, за да се превърне в един от най-трайните свещени центрове на древния свят. Чрез анализ на седименти и фрагменти от керамика, изследователите са проследили трансформацията му в продължение на три хилядолетия и са открили доказателства, че разположението му може да е отразило древноегипетския мит за сътворението – където първата суша се е издигнала от първичните води. Изследователи са извършили най-обширното геоархеологическо проучване на храма Карнак в Египет близо до Луксор - един от най-големите храмови комплекси в древния свят и обект на световното наследство на ЮНЕСКО, който посреща милиони туристи всяка година. Проучването, публикувано в списание Antiquity на 6 октомври, разкрива нови доказателства за възрастта на храма, интригуващи връзки с древноегипетската митология и нови прозрения за взаимодействието между речния пейзаж на храма и хората, които са обитавали и развивали мястото през 3000-те години на неговото използване. Местоположение на изследваната област и археологически обекти: 1) Храмов комплекс Амон-Ра, Карнак; 2) Храмов комплекс Монту, Северен Карнак; 3) Храмов комплекс Мут; 4) Ком ел-Ахмар; 5) Алея на сфинксовете; 6) Храм Луксор; 7) храмове и некрополи. Кредит: Antiquity. doi:10.15184/aqy.2025.10185 Храмът Карнак се намира на 500 метра източно от днешната река Нил, близо до Луксор, в древноегипетската религиозна столица Тива. Международен изследователски екип, ръководен от д-р Ангъс Греъм (Angus Graham) от Университета в Упсала и включващ няколко академици от Университета в Саутхемптън, анализира 61 седиментни ядра от вътрешността и около мястото на храма. Екипът е проучил и десетки хиляди керамични фрагменти, за да помогне за датирането на откритията си. Древни руини на храмовия комплекс Карнак в Луксор, Египет. Кредит: Ben Pennington Използвайки тези доказателства, изследователите са успели да картографират как ландшафтът около обекта се е променял през цялата му история. Те откриват, че преди около 2520 г. пр.н.е. мястото е било неподходящо за постоянно обитаване, тъй като редовно е било наводнявано от бързите води на Нил. Това означава, че най-ранното заселване на Карнак вероятно е било по време на Старото царство (около 2591-2152 г. пр.н.е.). Керамични фрагменти, открити на мястото, потвърждават това откритие, като най-ранните датират от някъде между около 2305 и 1980 г. пр.н.е. Земята, върху която е основан Карнак, се е образувала, когато речни корита са се врязали в коритата си на запад и изток, създавайки остров с висока местност в това, което сега е източната/югоизточната част на храмовия район. Този нововъзникващ остров е осигурил основата за заселването и ранното строителство на храма Карнак. През следващите векове и хилядолетия речните канали от двете страни на обекта се разклонявали още повече, създавайки повече пространство за развитието на храмовия комплекс. Палеоландшафтна реконструкция на Карнак: a) начало на Средното царство (MK); b) край на Средното царство; c) начало на Новото царство (NK); d) среда на Новото царство; e) край на Третия междинен период (TIP); f) край на Македонския/Птолемеевия период (PP). Кредит: Antiquity. doi:10.15184/aqy.2025.10185 Изследователите били изненадани да открият, че източният канал - до това проучване не много повече от предположение - е бил по-добре дефиниран и може би дори по-голям от канала на запад, върху който археолозите са се фокусирали преди това. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg//razkrit-e-skritiat-simvol-na-satvorenieto-v-drevnoegipetskia-hram-karn-202396.html

Nobel Prize/YouTube Откритието, което обяснява баланса на имунитета Тази година Нобеловата награда по физиология или медицина бе присъдена на трима учени, които разкриха как имунната система се самоконтролира. Молекулярният биолог Мери Брънкоу и имунолозите Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи получиха престижното отличие за откритията си в областта на периферната имунна толерантност. Те идентифицираха специален тип клетки, които действат като естествена защита – механизъм, който предпазва организма от автоатаки на собствената му имунна система. Триото учени разкри съществуването на регулаторните Т-клетки – уникална категория имунни клетки с ключова роля за здравето ни. Тези клетки функционират като своеобразен контролен механизъм, който предотвратява атаките на имунната система срещу собствените тъкани на организма. Какво представляват регулаторните Т-клетки? Регулаторните Т-клетки са специализирани компоненти на имунната система, които: Поддържат равновесието между защитата от патогени и толерантността към собствените клетки Предпазват тялото от развитието на автоимунни заболявания Регулират интензивността на имунния отговор при инфекции Играят критична роля в предотвратяването на прекомерни възпалителни реакции Мари Варен-Херлениус, ревматолог и член на Нобеловия комитет, обяснява важността на изследването по следния начин: откритието разкрива как организмът успява да контролира имунната си система, позволявайки ѝ едновременно да се бори с всякакви микроби и в същото време не допуска развитието на автоимунни заболявания. Разбирането на механизмите на регулаторните Т-клетки отварят нови възможности за: Разработване на терапии за автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, лупус и множествена склероза Подобряване на лечението на алергии и астма Усъвършенстване на трансплантационната медицина Създаване на нови имунотерапевтични подходи за лечение на рак Работата на тримата учени обхваща десетилетия изследвания в областта на имунологията. Техните независими, но взаимно допълващи се проучвания постепенно разкриват сложните механизми, чрез които регулаторните Т-клетки осъществяват контрол върху имунната система. Мери Брънкоу се специализира в молекулярната биология на тези клетки, докато Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи проследяват имунологичните процеси и взаимодействията между различните клетъчни популации. Комбинацията от техните открития създаде цялостна картина на този жизненоважен защитен механизъм. Откритието на регулаторните Т-клетки поставя основите за революционни промени в лечението на редица заболявания. Медицинската общност вече работи активно върху разработването на терапии, които насочено влияят върху тези клетки, за да възстановят нарушеното имунно равновесие при различни патологични състояния.

Научен екип от Калифорнийския университет в Санта Круз разработи Pulse-Fi – технологична платформа, базирана на безконтактно измерване на сърдечната честота чрез анализ на съществуващи Wi-Fi сигнали. Системата е базирана на компактна LSTM (Long Short-Term Memory) невронна архитектура, специално оптимизирана за изпълнение на евтини ESP32 микроконтролери. Постигнатата измервателна точност е сравнима с тази на стандартните медицински мониторни устройства, използвани в клинична практика. Разработените алгоритми за машинно обучение извличат и интерпретират микро колебания в радиочестотната вълнова форма като физиологични биомаркери. Този подход елиминира необходимостта от директен телесен контакт (wearables) или оптични сензорни системи (камери). Интеграцията на измерване на сърдечната дейност в стандартна мрежова инфраструктура създава фундаментална промяна в няколко области: Децентрализация на биометричните данни извън традиционните здравни институции, с потенциална загуба на институционален надзор върху пациентската информация. Възникване на нови потоци от здравни данни за технологичните корпорации, които управляват потребителска мрежова инфраструктура. Трансформация на битовите „умен дом" екосистеми в платформи за непрекъснат здравен мониторинг, без да са предназначени за медицински приложения. https://news.ucsc.edu/2025/09/pulse-fi-wifi-heart-rate/

Това ЕС без НАТО звучи като Добруджа да влезе във война без България. Няма такъв сценарии, точно това му е страшното на ЕС. А и всички държави в ЕС са в НАТО, та дори и тези около тях, а и тези около тях, които не бяха вече са

Един от най-ценните уроци по география, който рядко се визуализира в училище, е истинският размер на държавите без изкривяванията на Меркаторовата проекция, която използваме в повечето плоски карти. Гренландия изглежда колкото Африка на класическата карта, но в реалността е 14 пъти по-малка. Скандинавските страни - Швеция, Норвегия и Финландия - също изглеждат значително по-големи, отколкото са в действителност. Русия, Канада и САЩ, макар да остават най-големите държави в света, всъщност са по-малки спрямо това, което виждаме на стандартната карта - особено в сравнение с тропичните региони. Африка е изключително голям континент - побира в себе си САЩ, Китай, Индия, Япония и цяла Европа заедно. Южна Америка също е значително по-голяма, отколкото изглежда на Меркаторовата проекция. Дори България е леко преувеличена на картата, тъй като се намираме достатъчно далече от екватора на паралел 42. Меркатор не е създал тази проекция нарочно, за да изкриви пропорциите на континентите. Проекцията е разработена през 1569 г. за морска навигация, защото запазва ъглите и позволява на корабите да следват прав курс. Математическото изкривяване на площите е неизбежно следствие от преобразуването на сферична повърхност в плоска карта - колкото по-близо до полюсите, толкова по-силно е разтягането. Днес съществуват по-точни проекции като Equal Earth или AuthaGraph, които показват истинските пропорции на континентите. Проекция AuthaGraph Equal Earth проекция

Прави впечатление, че някои държавни лидери управляват дълго, въпреки че довеждат икономиките си до пълен колапс. Куба и Северна Корея са класически примери – там може трева да пасат, но авторитарните режими оцеляват десетилетие след десетилетие. Тук описвам анализ от Рей Далио, който предсказва упадъка на Великобритания и САЩ. В този анализ има едно изречение, което ме провокира да пиша в тази тема: "Историята показва, че такива периоди често завършват или с революции и граждански войни, или с установяването на авторитарни режими, които налагат ред със сила." Но има нещо, което анализът му не обхваща напълно: механизмите, чрез които авторитарните режими успяват да се задържат на власт въпреки пълен икономически провал. Тези механизми, които описваш в първия пост. До колкото разбирам, в момента, в който тези механизми се появят демокрацията и свободата на народа изчезва. Далио очертава пет ключови фактора, които определят издигането и залеза на нации и империи. Интересно ми е дали можем да приложим неговите ключови фактора към авторитарните режими, дали същите фактори или други са способни да разрушат установения диктаторски ред.