mnogoznaiko

Черно море преди 7600 години и днес: Средната дълбочина на Азовско море е само 7 метра, а максималната достига 14 метра, което го прави най-плиткото море в света. Морското дъно е относително гладко и равно, като дълбочината постепенно се увеличава към центъра. Постоянният отток на вода от Азовско към Черно море е друга отличителна характеристика на басейна.

Въпреки че често е наричано "тасманийски тигър" заради ивиците си, и "тасманийски вълк" заради външния си вид и хищническо поведение, то всъщност не е било нито тигър, нито вълк. Тилацинът (Thylacinus cynocephalus) е принадлежал към семейството на торбестите бозайници и е бил единственият оцелял представител на своя род. Историята на тилацина е една от най-мрачните в съвременната природна история. Това невероятно създание не е било нито тигър, нито вълк, нито дори куче — то е било торбесто животно, най-големият месояден представител от своя вид, което е носело малките си в торба, също като кенгуру. Най-уникалната му черта била долната част на гърба с характерни ивици и челюстта, която можела да се отвори до невероятните 120 градуса. Естествен обитател на Тасмания, Австралия и Нова Гвинея, този плах, нощен хищник е бил безмилостно преследван от европейските заселници през XIX и началото на XX век. Ловът е бил мотивиран от погрешното схващане, че тилацинът е отговорен за загубите на добитък, и затова са били обявени награди за унищожаването му. Последният известен тасманийски тигър, наречен „Бенджамин“, умира в плен в зоологическата градина в Хобарт през 1936 г. – смърт, която почти не е забелязана и официално бележи изчезването на вида. Неговата загуба е силно напомняне за крехкостта на живота и необратимостта на човешките действия. Дори днес, непотвърдени съобщения за срещи с тилацини поддържат пламъчето на надеждата и дълбокото чувство на копнеж за това, което сме изгубили. Призракът на тилацина продължава да ни преследва, превръщайки се в символ на изчезването и призив да опазим уникалните видове, които все още имаме.

Всяка година около 600 алпинисти се изкачват на Еверест, като всеки произвежда приблизително 8 килограма отпадъци. Голямата част от тях остава на планината - от контейнери за храна и кислородни бутилки до човешки екскременти. Само миналата година непалското правителство и местните шерпи са премахнали почти 11 тона боклуци и замръзнали тела от склоновете. В момента събирането се извършва мъчително на ръка при замразяващи температури. Непалската компания Airlift Ventures въвежда иновативен подход, използвайки дронове DJI FlyCart 30 за дистанционно прибиране на отпадъци. През последния катерачен сезон дроновете са пренесли 300 килограма боклуци от Базов лагер 1. "За само 10 минути дрон може да пренесе толкова боклук, колкото 10 души биха носили за шест часа", споделя Tshering Sherpa от Комитета за контрол на замърсяването. Всеки дрон може да носи до 15 килограма отпадъци наведнъж и струва около 20 000 долара. Устройствата функционират при температури до -20°C и издържат ветрове до 40 км/ч. През този сезон се постави рекорд за най-високата доставка с дрон - над 6000 метра. Според местните шерпи до 70% от боклуците, които обичайно се носят пеша, са премахнати с дронове тази година. От 1950-те години повече от 4000 души са изкачили върха. Националният парк Сагарматха привлича над 100 000 посетители годишно, което създава сериозен екологичен проблем. През 2019 година непалското правителство въведе система с депозит от 4000 долара, който се връща, ако катерачите се върнат с поне 8 килограма отпадъци. Въпреки това страната разчита на туристическите разрешителни като важен източник на приходи. Освен на Еверест, дроновете са премахнали 641 килограма боклуци от планината Ама Даблам. Airlift планира да продължи операциите и да тества технологията на Манаслу, осмият по височина връх в света. Решението не е перфектно - разредената атмосфера и непредвидимите ветрове близо до върха не позволяват на дроновете да оперират при най-високите лагери. Катерачите все още ще трябва да внимават къде стъпват в зоните близо до върха. Използването на дронове представлява значителен напредък в решаването на екологичния проблем на Еверест. Макар технологията да не може напълно да елиминира замърсяването, дроновете предлагат далеч по-безопасна и ефективна алтернатива на традиционните методи за почистване. Успехът от първия сезон показва потенциала на иновативните решения да възстановят Еверест като символ на природната красота, а не като най-високото сметище в света.

Въпреки че водата е основна за живота, жаждата е по-сложен механизъм, отколкото си мислим. Нови изследвания разкриват как мозъкът следи нивата на вода в организма и защо различните животни изпитват жажда по различен начин. Мозъкът като еколог Специализирани области в мозъка - съдовата област на ламина терминалис (OVLT) и субфорникалната област (SFO) - действат като сензори, които "вземат проби" от кръвта за да определят нивата на сол и вода. Тези мозъчни структури функционират подобно на еколог, който тества река. Бързо предположение вместо точно измерване Тъй като отнема 30-60 минути водата да влезе в кръвообращението след пиене, мозъкът не може да чака толкова дълго. Вместо това прави "образована преценка" чрез мистериозни сензори в устата, гърлото и стомаха, които изпращат сигнали до мозъка в рамките на минути. Изследванията на д-р Елена Грачева от Йейл върху един вид американски катерици показват как различните видове се справят с жаждата: Американските катерици демонстрират уникален механизъм за оцеляване - по време на зимния сън, който продължава до 8 месеца, мозъкът им активно потиска сигналите за жажда. Въпреки че телата им се нуждаят от вода и хормонът вазопресин се освобождава нормално, невроните отговорни за жаждата са "изключени", позволявайки на животните да оцелеят без вода в подземните си бърлоги. Камилите са развили двойна стратегия за справяне с водния дефицит в пустинята. От една страна, те могат да изгарят мазнините си за да произведат вода (процес който освобождава въглероден диоксид и вода), а от друга - консумират огромни количества вода наведнъж и я съхраняват в стомасите си като резерв за периодите на недостиг. Морските видри притежават изключителна способност сред морските бозайници - те активно пият солена морска вода и успяват да произвеждат урина, която е по-солена от водата в която плуват. Тази уникална адаптация им позволява да се справят с високите нива на сол без да се дехидратират. Хората използват най-директния подход - когато усетим жажда чрез сухо гърло и уста, просто пием вода. Нашият мозък разчита на бързи сигнали от устата и стомаха, за да преустанови жаждата още преди водата да влезе в кръвообращението. Солта работи различно от водата За разлика от водата, където усещаме ясна и неприятна жажда, нуждата от сол се проявява по съвсем друг начин. Тялото ни не изпраща болезнени сигнали за липса на сол - вместо това мозъкът използва системата за удоволствие и награда. Механизмът е изненадващо прост: когато тялото ни се нуждае от сол, солените храни стават изключително вкусни и приятни. В този момент мозъкът освобождава допамин - хормона на удоволствието - който ни кара да желаем повече солена храна. Обратно, когато имаме достатъчно сол в организма, солените неща стават неприятни на вкус, дори отвратителни - като да пием морска вода. Това обяснява защо понякога копнеем за чипс или солени фъстъци, а друг път същите храни ни се струват прекалено солени. Мозъкът ни просто "превключва" между режимите "награда" и "отвращение" в зависимост от нуждите на тялото. Тези открития показват, че "жаждата" няма едно определение - всеки вид е развил собствени механизми, адаптирани към своята среда и начин на живот. Източник: https://www.quantamagazine.org/what-does-it-mean-to-be-thirsty-20250811/ Снимка: Moaz Tobok

Американската RTX (бившата Raytheon) оглавява класацията с впечатляваща пазарна стойност от $209.24 милиарда, следвана от Boeing ($169.73 млрд.) и френската Safran ($142.1 млрд.). Съединените щати доминират с 9 компании (45% от класацията), включително гиганти като Lockheed Martin ($104.41 млрд.), General Dynamics ($85.02 млрд.) и Northrop Grumman ($85.51 млрд.). Европа е представена със 7 компании (35%), сред които британската BAE Systems ($70.42 млрд.), френската Thales Group ($55.08 млрд.) и германската Rheinmetall ($85.45 млрд.). Азиатско-тихоокеанският регион има 3 представителя, включително индийската Hindustan Aeronautics ($34.22 млрд.) и китайските AVIC Shenyang Aircraft ($24.03 млрд.) и China CSSC Holdings ($22.87 млрд.). Днешната глобална картина на отбранителната индустрия отразява по-дълбока геополитическа реалност - живеем в свят, който става все по-нестабилен и непредсказуем. Впечатляващите пазарни капитализации на водещите производители на оръжия не са просто финансови показатели, а индикатор за нарастващото световно напрежение и очакванията за продължаващи военни конфликти. Конфликтът в Украйна, ескалацията в Близкия изток, напреженията в Тайванския проток и множеството регионални спорове по света създават устойчиво високо търсене на военна техника и системи. Правителствата увеличават отбранителните си бюджети, модернизират въоръженията си и търсят технологично превъзходство пред потенциални противници. В тези условия, компаниите като RTX, Lockheed Martin и техните европейски и азиатски конкуренти се намират в позиция на устойчив ръст. Инвестициите в изкуствен интелект, кибервойна, хиперзвукови оръжия и автономни системи само ще задълбочат тази тенденция. Парадоксално, в епоха когато човечеството разполага с най-развитите дипломатически инструменти в историята си, военно-промишленият комплекс преживява нов златен век. Това е тревожен сигнал, че международната система за сигурност се нуждае от фундаментални промени, преди нарастващите инвестиции в оръжия да станат самоизпълняваща се пророчество за още повече конфликти.

Снимка Wikipedia, Входът на пещерата, март 2017 г. Пещера Козарника, разположена в северозападна България близо до село Орешец в областта Видин, представлява едно от най-значимите археологически находища в Европа. Тази малка пещера с дължина 210 метра се оказа ключово звено в разгадаването на ранната човешка миграция от Африка към Европа през Балканите. Козарника се намира на 6 километра от град Белоградчик, на северните склонове на Стара планина, близо до Дунавската равнина. Пещерата е разположена на 85 метра надморска височина и е ориентирана на юг, което я прави идеално място за убежище на древните ловци. Пещерата е открита за първи път от археолога Рафаел Попов през 1933 година. Системни археологически разкопки започват през 1996 година под ръководството на българско-френски екип, воден от проф. д-р Николай Сираков от Археологическия институт с музей при БАН и д-р Жан-Люк Гуадели от Френския национален център за научни изследвания в Бордо. В най-долните слоеве на пещерата, датирани чрез палеомагнетизъм на 1,6-1,4 милиона години, археолозите са открили човешки молар* (вид зъб), който се смята за най-ранните следи от присъствието на Homo erectus/Homo ergaster в Европа извън Кавказкия регион. Най-новите изследвания от 2022 година, използващи люминесцентно датиране, установяват период от около 300-700 хиляди години за долнопалеолитските находки в пещерата. Въпреки тази ревизия, откритията в Козарника остават сред най-древните в Европа. Сензационно е откриването на животински кости с редица нареза, които представляват възможно най-ранните примери на символно поведение у човека. Намерени са два особено важни фрагмента: Кост от говедовиден вид с дължина 8 см, носеща около 10 нареза Фрагмент от еленова кост с 27 вдлъбнатини по ръба Тези открития са датирани между 1,1 и 1,4 милиона години и представляват възможно най-древните доказателства за умишлено изобразяване на символи в света. В долните слоеве са открити долнопалеолитски сборове, принадлежащи към технология "ядро и люспи" (core-and-flake), която не е ашьолска**. Тези инструменти показват развита техника на обработка на камъка. Козарника е единственото място в България, където са открити останки от три вида рисове. Освен това са намерени останки от 62 вида дребни и 26 вида едри бозайници, включително: Тундров (северен) елен Лос Алпийски козирог 3 вида антилопи Пещерна мечка Пещерна хиена Степен бизон Горски тарпан (Евразийски див кон) До момента са проучени над 21 геоложки слоя, като най-старите достигат възраст от повече от 1,6 милиона години според първоначалните изследвания. Новите данни показват по-консервативни датировки, но потвърждават изключителното значение на находището. Откритията от Козарника са получили международно внимание и са отразени в престижни медии, включително BBC през 2004 година. Находките допринасят за разбирането на миграционните маршрути на ранните хора от Африка към Европа през Балканите, предхождайки други предполагаемани маршрути като този през Гибралтар. Пещерата е била използвана през различни исторически периоди: Долен палеолит (1,6-1,4 млн. години): Homo erectus/ergaster Среден палеолит: Неандерталци (открит е радиус на неандерталско дете) Горен палеолит: Homo sapiens с уникалната "козарникска" традиция Пещера Козарника представлява ключово звено в разбирането на: Ранната човешка миграция в Европа Развитието на символното мислене у древните хора Технологичната еволюция на каменните инструменти Палеоекологичните условия в региона Въпреки че съвременните изследвания са ревизирали някои от първоначалните датировки, пещера Козарника остава един от най-важните археологически обекти в Европа. Тя предоставя уникални доказателства за ранното човешко присъствие на континента и възможно най-древните форми на символно поведение. В нормално функционираща държава този регион би трябвало да получи световна популярност и необходимото внимание не само от палеонтолози, спелеолози и археолози, но и като туристическа дестинация от световно значение. *Молар (от латински "molaris" - мелничен) е вид зъб, разположен в задната част на устната кухина. **Ашьолска технология (Acheulean) е вид древна технология за изработка на каменни инструменти, наречена на археологическия обект Сен-Ашьол (Saint-Acheul) във Франция, където е била открита за първи път. Снимка Wikipedia, Разкопки на входа Повече по темата: http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/3512470.stm https://bg.wikipedia.org/wiki/Козарника_(община_Димово) https://en.wikipedia.org/wiki/Paleolithic_Europe https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S104061821000087X https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0277379122002761 https://www.academia.edu/50564126/An_ancient_continuous_human_presence_in_the_Balkans_and_the_beginnings_of_human_settlement_in_western_Eurasia_A_Lower_Pleistocene_example_of_the_Lower_Palaeolithic_levels_in_Kozarnika_cave_North_western_Bulgaria_ https://bnr.bg/vidin/post/100305205/kakvi-taini-krie-kozarnika Видео: Николай Сираков Първите хора в Европа пещера Козарника Видео: Николай Сираков в пещера Козарника е открит най древният човек в Европа откъси

Ежедневното четене за удоволствие в Съединените щати е намаляло с повече от 40% през последните 20 години - което повдига неотложни въпроси относно културните, образователните и здравните последици от по-малкото четене за една нация. (Макар данните да се отнасят за САЩ, вероятно за България не са много по-различни.) Публикуваното на 20 август в списанието iScience ново мащабно проучване на Университета на Флорида и Университетския колеж в Лондон анализира данни от над 236 000 американци между 2003 и 2023 г. Констатациите показват фундаментална културна промяна: по-малко хора отделят време през деня си за четене за удоволствие. Какво имат предвид авторите на проучването под четене за удоволствие? Четенето за удоволствие обхваща всякакъв вид четене, извършвано за удоволствие или с цел, различна от работа или училище. То е многоизмерна конструкция с няколко компонента, включително поведенчески, афективни и когнитивни елементи, до които може да се осъществи достъп чрез различни форми на четене, от печатен текст до електронни книги и аудиокниги. Четенето за удоволствие може да включва четене на художествена литература, документалистика, списания и вестници, както и други жанрове. Кой чете и кой не Спадът не е равномерно разпределен сред населението. Изследователите са установили по-стръмни спадове сред чернокожите американци, отколкото сред белите американци, хората с по-ниски доходи или образование и тези в селските (в сравнение с големте градове) райони, което подчертава задълбочаващите се неравенства в достъпа до четене и навиците за четене. Изследователите отбелязват и някои по-обещаващи открития, включително че четенето с деца не се е променило през последните 20 години. Четенето с деца обаче е много по-рядко срещано от четенето за удоволствие, което е обезпокоително, като се има предвид, че тази дейност е свързана с ранното развитие на грамотността, академичния успех и семейните връзки, посочва Боун. Графика на резултатите от проучването. Кредит: Bone, Jessica K. et al.; iScience Защо е важно Четенето за удоволствие отдавна е признато не само като инструмент за образование, но и като средство за подкрепа на психичното здраве, емпатията, креативността и ученето през целия живот. Лабораторията EpiArts, която използва големи масиви от данни, за да изследва връзките между изкуствата и здравето, вече е идентифицирала ясни връзки между творческата ангажираност и чувството за щастие. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/cheteneto-za-udovolstvie-s-40-spad-za-dve-desetiletia-202223.html Снимка: Olena Bohovyk on Unsplash

Париж се изправя пред сериозно предизвикателство. Градските власти вече се подготвят за сценарий, при който температурите могат да достигнат до 50°C (122°F), което би имало катастрофални последици за френската столица. Експерти предупреждават, че този ден не е далеч и би могъл напълно да парализира града. Повишаването на температурите до 50°C може да доведе до редица критични проблеми: Асфалтовите пътища могат да се деформират и дори да се разтопят, правейки транспорта на линейки, автобуси и други превозни средства невъзможен. Електрическите мрежи могат да прегреят, което да доведе до локални спирания на тока. Вентилатори и осветление могат да бъдат изключени, ако подземните кабели изгорят или системите се претоварят. air-conditioners and other appliances to work. The heat would cause the cables to burn or the switches in the distribution boxes to trip due to overload. Мобилните връзки могат да спрат да функционират, тъй като антените на покривите на сградите ще бъдат изложени на екстремна жега. Една симулация, проведена преди две години, и докладът от 2023 г. „Париж при 50°C“ ясно показват уязвимостта на града. Екстремните горещини ще имат ефект на доминото, причинявайки катастрофални аварии в ключови сектори: Влаковете могат да спрат заради деформиране на релсите, което ще попречи на критичен персонал като лекари, пожарникари и инженери да достигнат работните си места. Много болници са проектирани да работят само до 38°C. Над тази температура климатичните системи могат да се изключат, което ще наложи евакуация на пациенти и затваряне на операционни зали. Ако горещата вълна настъпи преди края на учебната година, учебните занятия ще бъдат преустановени. Това може да доведе до недостиг на персонал в аварийните служби, ако родителите останат вкъщи, за да се грижат за децата си. Според „Ню Йорк Таймс“, учени предупреждават, че климатичните промени затоплят Европа с над два пъти по-високи темпове от средните за света. В Париж вече се наблюдава „нова нормалност“, като осем от десетте най-горещи лета от 1900 г. насам са регистрирани след 2015 г. Климатолози прогнозират, че температури от 50°C могат да станат реалност около 2050 г., ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават. Най-належащите препоръки включват инвестиции в зелени пространства и създаване на сенчести дворове. Предлага се училищата да се превърнат в „пасивни“ охладителни центрове, използващи по-добра циркулация на въздуха и геотермални системи, които не зависят от електричество. Проучване на The Lancet от 2023 г. определя Париж като европейската столица с най-висок риск от смъртни случаи, свързани с топлината. Гъстотата на населението, липсата на изолация в много сгради и павираните площади, които действат като радиатори, допринасят за проблема. Някои граждански организации вече действат активно, за да се справят с климатичните предизвикателства. Например, групата за устойчиви храни, наречена "Хранене при 50 градуса", разработва менюта с местни продукти, които не изискват термична обработка, за да се избегне допълнителното затопляне на домовете. Друга инициатива, "Здраве през 2050 г.", събира медицински специалисти, които обсъждат как да се подготвят за бъдещи здравни кризи, свързани с по-горещия климат. В същото време, културна организация като "Одеон - Театър на Европа" организира дискусии за адаптацията на театрите и музеите към климатичните промени. Въпреки тези усилия, мащабът на проблема е огромен. С едва 7000 изолирани жилища годишно и над един милион частни апартамента без изолация, предизвикателството пред Париж е значително. Властите трябва да ускорят действията си, за да подготвят града за неизбежната климатична реалност.

Конят в историята: от диво животно до незаменим съюзник на човека Връзката между хората и конете е дълбока и определяща за развитието на човешката цивилизация. Макар днес тяхната роля да е по-малко забележима, някога конете са били ключов фактор, повлиял на промените в историята. От степите на Евразия, където са били плячка, до бойните полета и арените, конете са допринесли неизмеримо за оформянето на нашия свят. За хиляди години хората са гледали на конете просто като на плячка за храна. С настъпването на неолита и разцвета на земеделието, човешките нужди се променят. Около 3500 г. пр.н.е. обществата в Западна и Източна Азия започват да опитомяват дивите коне. Не е ясно дали първоначално са били използвани за яздене или за теглене, но бързо намират приложение като транспорт, източник на месо и във военните конфликти. Вероятно най-ранното използване на коне в бойни действия е за теглене на колесници. Най-старите доказателства датират от около 2000 г. пр.н.е., открити при Андроновската култура в днешна Русия и Казахстан. Колесниците се превръщат в мощно оръжие през второто хилядолетие пр.н.е. благодарение на технологични подобрения като по-леки колела и композитен лък. Тяхната употреба се разпространява от Близкия изток до Китай, служейки като бързи платформи за бойци и за транспорт на войски. Към първото хилядолетие пр.н.е. язденето на коне започва да се развива. Изобретения като подобрени седла, юзди и стремена преобръщат конната езда, което води до създаването на специализирани кавалерийски части. От лека, бърза кавалерия за атаки по фланговете до тежка кавалерия, способна да пробива вражеската отбрана. Древните македонци са едни от първите, които развиват тактиката на масирани кавалерийски атаки. Римляните, за разлика от тях, разчитат главно на своите легиони и не използват масово кавалерия до по-късните етапи на империята. Въпреки това, състезанията с колесници са изключително популярно развлечение и се харчат огромни суми пари за залагания. Въпреки че са били жизненоважни за войната, конете са използвани по-малко в селското стопанство. Предпочитани за оран са били воловете, тъй като ранните конструкции на ярема притискат врата на конете. Тази ситуация претърпява промяна в Китай през IV век сл.н.е. с изобретяването на ярем, който разпределя натоварването върху гърдите. В Средновековна Европа конете селективно се развъждат, за да носят тежко бронирани рицари. Психологическото въздействие на европейската кавалерия е било огромно. Конете са били използвани и за логистика, пренасяне на товари и в турнири. Монголите изграждат цяло общество около конете, които са жизненоважни за техните военни завоевания. Китайските династии Сун и Мин дори създават система за търговия „чай срещу коне“, за да поддържат своите кавалерийски сили. С развитието на технологиите, ролята на конете във войната започва да се променя. Въвеждането на пиките в края на XV век и по-късно на ефективните огнестрелни оръжия прави тежката броня и кавалерийските атаки в открити полета неефективни. Танковете и другите механизирани машини заемат мястото на кавалерията. В Северна Америка конете, донесени от европейците, бързо са усвоени от местните племена за лов и война. Те стават символ на богатство и престиж, променяйки традиционния начин на живот на много племена. За колонизаторите конете са били незаменими за транспорта, земеделието и контрола на добитъка. Днес, макар че вече не са основен двигател на цивилизацията, конете продължават да имат значима роля в различни сектори и конни спортове, като запазват статуса си на верни приятели на човека.

Учени откриха луна, скрита в пръстените на Уран С помощта на телескопа "Джеймс Уеб" е открита луна, обикаляща около Уран, и това увеличи спътниците на бледосиния гигант на 29, съобщи "Ню Йорк таймс". Тялото с условно име S/2025 U1 е по-малко и по-бледо от всички други известни луни на планетата. Това е вероятното обяснение защо е било пропуснато при наблюдения от предишни телескопи или космически апарати. И четирите най-големи планети в Слънчевата система имат значителен брой луни с различни размери. През последните години учените откриха допълнителни обекти, обикалящи около Юпитер, Сатурн и Нептун, които се считат за луни. Няколко от сегашните 29 луни на Уран бяха открити по време на прелитане на космическия кораб Voyager 2 на НАСА през 1986 г. Но леденият свят има и 13 тесни, рязко очертани пръстена. Някои астрономи смятат, че тези пръстени са били изваяни от наличието на неизвестни луни от двете страни, чиято гравитация предотвратява разпространението на материала навън. Астрономите открили S/2025 U1 в серия от изображения, събрани от инфрачервения инструмент NIRCam през февруари. Луната се "криела" извън най-яркия пръстен на планетата, Епсилон, между два други спътника, Офелия и Бианка. Това е 14-ата вътрешна луна, открита в орбита около планетата. В продължение на милиони години вътрешните луни на Уран може да са се сблъсквали и да са се разпространявали в пръстени. С дифузията на материала в пръстените те са се отдалечавали от планетата. В крайна сметка този материал може да започне да се натрупва, рециклирайки се обратно в луна. Цялата статия: https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/08/21/4821125_ucheni_otkriha_luna_skrita_v_prustenite_na_uran

Вчера холандската столица стана свидетел на впечатляващ морски парад, когато десетки исторически кораби влязоха в града през Северноморския канал като част от престижния фестивал SAIL 2025. Високи ветроходи и традиционни платноходи преминаха по водния път, създавайки зрелищна гледка за хилядите зрители, които се събраха по бреговете на канала. Парадът бе определен като "грандиозна кулминация" на SAIL 2025 - едно от най-големите морски събития в света. SAIL Amsterdam се провежда на всеки пет години и отбелязва богатото морско наследство на Нидерландия. Събитието привлече стотици хиляди посетители от цял свят.

Йерархията е една от най-устойчивите и универсални характеристики на човешките общества. От древните цивилизации до модерния свят, хората са организирали социалните си структури в слоеве, където властта, богатството и престижът са неравномерно разпределени. Но защо йерархията е толкова разпространена и как тя се проявява в различни епохи и култури? В Древен Египет йерархията е била не само социална, но и религиозна концепция. На върха на пирамидата е стоял фараонът - считан за земно въплъщение на бог Ра. Под него са били жреците, придворните и военните командири, следвани от занаятчиите и търговците. В основата на обществото са били земедělците и робите, които са съставлявали около 80% от населението. Кастовата система в Индия представлява може би най-строгия пример за йерархично общество в историята. Според хиндуистката традиция, обществото е било разделено на четири основни касти (варни): брахманите (жреци), кшатриите (воини), вайшите (търговци) и шудрите (работници). Най-ниско в йерархията са били далитите - "недокосваемите", които дори не са считани за част от кастовата система. Римското общество е било строго разделено на слоеве (стратуми) между патриции (аристокрация), плебеи (свободни граждани), либертини (освободени роби) и роби. Тази система е позволявала известна социална мобилност - особено чрез военна служба или богатство, но класовите различия са оставали ясно изразени. Феодалната система в средновековна Европа е създала една от най-характерните йерархични структури в историята. На върха е стоял кралят, който е даръвал земи на своите васали - херцози, графове и барони. Те от своя страна са предоставяли по-малки земи на по-дребни благородници (рицари), а в основата на пирамидата са били селяните и крепостните. Тази система е била основана на взаимни задължения: по-високопоставените са предоставяли защита и земя в замяна на военна служба и лоялност от по-ниско поставените. Църквата е играла ключова роля, легитимизирайки йерархията като божествено установена. В Китай конфуцианската философия е оформила уникален модел на йерархично общество, базиран на принципа за "Небесния мандат". Императорът е управлявал от името на Небето, но за разлика от египетските фараони, неговата власт не е била абсолютна - тя е зависела от неговата добродетел и справедливост. Китайската йерархия е включвала четири основни класа: учените-бюрократи (ши), земеделците (нонг), занаятчиите (гонг) и търговците (шан). Уникално за тази система е било високото положение на земеделците и относително ниското - на търговците, което отразява конфуцианските ценности за честен труд и недоверие към печалбата. Индустриалната революция в XVIII-XIX век е създала нови форми на йерархия. Появява се ясно разграничение между буржоазията (собственици на фабрики и капитал) и пролетариата (работници). Карл Маркс е анализирал тази нова йерархия като основана на контрола над средствата за производство. В Англия този период е бил белязан от строги класови различия: аристокрацията е запазила престижа си, но новата индустриална буржоазия е натрупала икономическа власт. Средната класа се е разширила, включвайки професионалисти, учители и дребни предприемачи. В днешния свят икономическото неравенство остава основен фактор за йерархията. Според данни от 2023 година, най-богатият 1% от световното население притежава повече от 47% от глобалното богатство. В САЩ разликата в доходите между най-високоплатените изпълнителни директори и обикновените работници достига съотношение от 1:300. Появява се нова форма на йерархия, базирана на технологичните знания и контрола над дигиталните платформи. Компании като Google, Amazon и Facebook притежават безпрецедентна власт върху информацията и комуникацията, създавайки нов вид техно-аристокрация. Образованието става все по-важен фактор за социалната позиция. В много страни дипломите от престижни университети отварят врати към по-високи позиции в обществото. Този феномен е особено изразен в Южна Корея и Япония, където университетската йерархия пряко влияе на кариерните възможности. Държави като Швеция, Норвегия и Дания са известни с относително плоските си йерархии и високо равнище на социално равенство. Системите за данъчно облагане и социална защита в тези страни значително намаляват неравенствата. Латинска Америка показва някои от най-високите нива на неравенство в света. В страни като Бразилия и Колумбия историческите елити продължават да запазват доминиращи позиции, докато големи части от населението остават в бедност. Страни като Сингапур и Хонг Конг демонстрират уникални модели, където икономическият растеж е създал нови възможности за социална мобилност, но в същото време е увеличил неравенствата. През историята винаги са съществували движения за борба срещу крайните форми на йерархия: Християнското послание за равенство пред Бога Френската революция и идеята за "свобода, равенство, братство" Комунистическите движения от XIX и XX век Феминистичните движения за равенство между половете Съвременните движения за расово и социално равенство Технологичният прогрес поставя нови въпроси за бъдещето на социалните йерархии: Автоматизацията може да елиминира много традиционни работни места, създавайки нови форми на неравенство. Изкуствен интелект може да промени природата на труда и знанието като източници на статус. Генетично инженерство поражда етични въпроси за биологични основи на неравенството. Йерархичното общество е константа в човешката история, но формите му непрекъснато еволюират. От божествените фараони до съвременните технологични магнати, принципите на стратификация се адаптират към новите исторически условия. Разбирането на йерархията е ключово за анализа на социалните проблеми и възможностите за реформи. Докато пълното премахване на всички форми на йерархия може да е нереалистично, стремежът към по-справедливи и мобилни общества остава важна цел за човечеството. Въпросът не е дали йерархията ще съществува, а как да я направим по-справедлива и да увеличим възможностите за всички членове на обществото да реализират своя потенциал, независимо от социалния си произход.

Един от най-често задаваните въпроси в историческите дискусии е защо хората в миналото не са поддържали същата хигиена като днес. Отговорът разкрива сложна картина от икономически, социални и технологически фактори, които са определяли ежедневието на нашите предци. Процесът на къпане в средновековието е изисквал значителни ресурси и подготовка. За една баня са били необходими няколко основни елемента: дърва за огън, метални съдове за подгряване на вода, подходящо корито и топло помещение. Подгряването на достатъчно количество вода е отнемало часове. Металните съдове са били скъпи и не всяко домакинство е притежавало такива с подходящ размер. Самото къпане е трябвало да се извършва бързо, тъй като водата и помещението са се охлаждали много бързо. Климатичните условия са усложнявали допълнително процеса. През зимните месеци къпането е носело реален риск от настинка. В епоха без ефективни лекарства една простуда е можела да има сериозни последствици. Редовното къпане е било привилегия, пряко свързана със социалния статус. Сапуните са били луксозни продукти, достъпни главно за заможните слоеве на обществото. Сапунът е бил луксозен продукт, който си позволявали главно богатите хора, докато бедните са използвали евтини алтернативи като пепел, песък или домашно направени смеси. Парфюмите и ароматните масла са били още по-скъпи. Богатите са използвали тези продукти не само за хигиена, но и като символи на социален престиж. Бедните са разчитали на достъпни алтернативи като билки и растителни масла. Тази икономическа реалност е създавала ясно разграничение между социалните класи. Аромитеите на човек са издавали неговото обществено положение още преди външният му вид. Археологическите данни показват, че грижата за зъбите има дълга история. Преди 6000 години хората вече са използвали примитивни инструменти за почистване на зъбите. Най-ранните находки датират от 3500 година преди Христа от територията на Вавилон и Египет. Древните цивилизации са разработили различни методи за поддържане на устната хигиена. Египтяните са използвали специално обработени клончета с разплетени краища. Процесът на дъвчене е превръщал краищата в подобие на четка. Китайската цивилизация е създала първите реални четки за зъби през 619 година. Те са били изработени от косми на диви свине, закрепени на бамбукова дръжка. Европа е възприела тази иновация чак през XVII век. Различните култури са разработили уникални подходи към зъбната хигиена. Древните гърци са създавали пасти от смляни раковини, корали, талк и пемза. Китайците са предпочитали по-деликатни смеси със соли и мускус. Средновековна Европа е използвала основни материали като хлебна сода и сол. Тези вещества са се прилагали с помощта на парцалчета или директно с пръсти. Понякога са се добавяли подсладители като мед. Аристотел е препоръчвал на Александър Велики да използва "тънка ленена кърпа, която е малко груба" за ежедневно почистване на зъбите. Този съвет показва важността, която древните учени са отдавали на устната хигиена. Съвременната зъбна четка е изобретение на англичанина Уилям Адис от XVIII век. Значителен пробив в технологията е настъпил на 24 февруари 1938 година с появата на първата найлонова четка в американските магазини. Развитието на зъбните пасти също е било постепенно. Първите записи за подобни продукти датират от 1550 година преди Христа, когато са описани смеси от смола, мед и растителни съставки. Съвременните формули включват флуор, избелващи агенти и антибактериални компоненти. Днешните технологии предлагат електрически четки с различни режими на работа, ултразвукови вибрации и дори интелигентни функции за проследяване на хигиенните навици. Модерното разбиране за хигиената се базира на микробиологичните открития от XIX и XX век. Установяването на връзката между микроорганизмите и заболяванията е революционизирало подходите към личната чистота. Развитието на канализационните системи и водоснабдяването е направило редовното къпане достъпно за широките слоеве. Масовото производство на хигиенни продукти е снижило значително техните цени. Съвременните изследвания продължават да усъвършенстват хигиенните практики. Научните данни показват пряката връзка между устната хигиена и общото здравословно състояние, включително сърдечно-съдовите заболявания. Историята на хигиената илюстрира еволюцията на човешката цивилизация. От примитивните клечки за дъвчене до съвременните електрически четки има път от хиляди години непрекъснати подобрения. Съвременните стандарти за чистота са резултат от технологичен прогрес, научни открития и социални промени. Лесният достъп до хигиенни продукти и удобства, които имаме днес, представлява кулминацията на векове иновации и развитие.

Тук говорим за общото понятие за работа с компютър. Има много позиции, които имат изисквания за много елементарни умения. В администрацията не е нужно да можеш да правиш каквото и да е освен да цъкаш на много ясни заучени бутончета. Това си е истински проблем. Но аз имам доста колеги от университета, които завършиха хуманитарни науки, а в момента са програмисти или други специалисти в IT сферата. Да де, но си представи колко PhD-та има в Европа и колко в Индия и Китай, които едва ли откриват толкова много нови неща, които ние тук да не сме чули или разнрали. Всичко е едно писане и мазане на наука, която практически не вижда бял свят. Важното е хартия да се произвежда... В България има 50 университета, колко от тях дават това, което ти смяташ за "значителна част"? Реформа трябва, но като знам как в България се правят реформи ме е страх да си помисля какво може да направят нашите "десижън мейкъри".

Цяло семейство е изядено при жестоко нападение на канибали в испанска пещера по време на неолита Археолози са открили в Испания ужасяващи доказателства за жесток епизод между земеделски общности от късния неолит, завършил с клане и изяждане на най-малко единадесет души, включително деца. Откритието в пещерата Ел Мирадор в Сиера де Атапуерка, публикувано в Scientific Reports, предлага рядък и откровен поглед към междугруповите конфликти преди повече от 5700 години. Изследователите разказват, че жертвите са били одрани, обезкостени, разчленени, със счупени кости за костен мозък, сготвени в изглежда бърз, целенасочен акт на канибализъм, а не ритуален или заради екстремен глад поради недостиг на храна. Доказателства за систематично клане Екипът, ръководен от д-р Палмира Саладие (Palmira Saladié) от IPHES-CERCA и Университета Ровира и Вирджили, анализира 650 човешки останки от два пещерни сектора. Много от тях носят ясни следи от обработка, включително следи от одиране и разчленяване, фрактури за достъп до костен мозък и мозъка в главата, полирани повърхности от варене и следи от зъби, съответстващи на човешките. Най-малко 11 души: 3 деца, 2 юноши, 4 възрастни, плюс 2 възрастни с неизвестна възраст; Следи от готвене по над 500 кости; Следи от човешки зъби по 157 екземпляра; Порезни следи по черепи, ребра, кости на крайници, ръце и крака; Радиовъглеродните дати са между 5709 и 5573 години. Анализът на изотопите на стронций показа, че всички жертви са били местни от региона Атапуерка, което предполага, че това не е било нападение срещу пришълци. Бързото отлагане на останките, заедно с липсата на ритуални артефакти, сочи за кратък, интензивен епизод на насилие и канибализъм. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/tcialo-semejstvo-e-iziadeno-pri-zhestoko-napadenie-na-kanibali-v-ispan-202174.html