Отиди на
Форум "Наука"

mnogoznaiko

Потребители
  • Брой отговори

    350
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

mnogoznaiko last won the day on Август 1 2016

mnogoznaiko има най-харесвано съдържание!

Репутация

368 Аспирант

Всичко за mnogoznaiko

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    България
  • Интереси
    всичко и навсякъде :P

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Понятие за култура. От термина към понятието: развитие на разбиранията за култура от Античността до Просвещението. Еволюционисткото понятие за култура; „културата” с малко и главно „К”. Понятие за цивилизация. Понятието за култура е изключително многопластово и с множество нееднозначни дефиниции, поради което много трудно би могло да бъде подложено на единно определение. Именно поради тази си сложност културата се явява предмет на изследвания на множество дисциплини: философия, история, изкуствознание, лингвистика, политология, етнология, психология, икономика, разбира се, културология и много други. Самата идея за култура е много стара – тръгва още от Древна Гърция, където съществува терминът paidea, означаващ възпитание, култивирано човешко поведение. Paidea също е и специфичен начин на живот и поведение, основаващ се на вежливост и толерантност в отношенията с другите. Думата „култура” пък идва от латинската дума colere – обработвам, усядам, обитавам; от нея идва и colonus – населявам и cultus – обработвам. За първи път в латинските източници думата „култура” се среща в трактата за земеделие на Марк Порций Катон Старши De Agri Cultura (ок. 160 г. пр. Хр.). Той е посветен не само на обработването на земята, но и на грижата за нея, предполагаща особено отношение. За Катон е много важно обработваният участък да е харесван от собственика си, защото в противен случай той няма да се старае да го обработва както трябва. Тук се долавят зачатъци на смисъла, който ние влагаме в думата „култура” днес. В латинската традиция тя е употребявана винаги в словосъчетания, означаващи подобряване, усъвършенстване на това, с което се съчетава: cultura juries – изработка на правила за поведение; cultura lingual – усъвършенстване на езика и т.н. Според Цицерон философията е cultura animae - усъвършенстване на ума. Той твърди, че човек трябва да усъвършенства ума си така, както земеделецът обработва земята (cultura agri). През Средновековието възниква понятието cultus dei – културата като почит към Бога. От тук произлизат и двете средновековни разбирания за културата: религиозно и светско.Религиозното вижда Бог като регулатор на отношенията между хората (cultus dei), а светското представлява етикет, норми на поведение в обществото. През Ренесанса се появява свобода на употребата на термина. Културата започва най-често да се свързва с изкуството. Съществуването на човека постепенно започва да се разграничава от Бога, той сам се превръща в източник на творчески сили. Данте Алигери въвежда понятието civilita – справедливо и благородно поведение на индивида, което има връзка с древногръцката paidea. Освен идеята за усъвършенстване на духа, място си намира и идеята за развитие чрез образование. Античната култура е високо ценена, а средновековната е смятана за варварска. Постепенно се осъществява преходът към модерна култура (от XVII век натам) – развиват се хуманизъм, рационализъм, историзъм. Изключително важни за този процес са идеите на редица просветители: Френсис Бейкън, Джон Лок, Волтер, Дидро, Русо. От много голямо значение е приносът на представителите на Немското просвещение, сред които Аделинг, Пуфендорф, Хердер и много други, които придават на думата култура и статус на научно понятие. Терминът „култура” започва да се употребява самостоятелно, извън словосъчетания, за първи път от юриста Пуфендорф относно т.нар. „изкуствен човек”, т.е. възпитаният в обществото човек, противопоставен на „естествения”, т.е. необразования, човек. Сходна е и гледната точка на Хердер, който противопоставя т. нар. status culturalis или общественото, култивирано състояние на човека, на status naturalis, т.е. неговото естествено състояние. Според него посредством традициите, ценностите и нормите, предавани от поколение на поколение, човек се превръща от натурално в културно същество. Характерна за Френското просвещение е употребата на думата „цивилизация” вместо „култура”, което представлява изместване на вниманието от индивида към обществото, но за това – малко по-късно. Френсис Бейкън пък е първият философ, който включва културата в цялостна философска система, въвеждайки понятията „материална култура” – въздействие на човека върху природата – и „духовна култура” – въздействие на човека върху самия себе си. В средата на XIX в. се появява и т. нар. еволюционистко разбиране на културата, за чиито основоположник се смята Едуард Тейлър. Според него съществува универсален закон за развитието на обществата, състоящ се в еволюция на културата от низши към висши форми, т.е. от дивачество към цивилизация. Според този възглед всички хора имат сравнително еднакви умствени способности и в едни и същи ситуации биха реагирали по аналогичен начин. Различията, които се наблюдават между отделните народи, се дължат не на различия между хората, а на особеностите на средата, в която са поставени. Еволюционистите разглеждат безписмените народи като народи, намиращи се в много по-ранен стадий на развитие от народите, разполагащи с писменост. Последователи на този възглед са Лесли Уайт, Херберт Спенсър, Джулиан Стюард и др. От всичко казано дотук, бихме могли да направим извод, че „Култура” с голямо „К” е нормативното понятие за културата – сбор от произведения на духа, били те художествени, научни или други; докато „култура” с малко „к” е описателно понятие – културата като тип поведение, начин на взаимодействие на човека със себе си, околните и природата. От съществена важност за настоящата тема е и отношението между „култура” и „цивилизация”. „Цивилизация” като цяло е по-старо понятие от „култура” – идва от латинската дума civis, означаваща „гражданин”, а от нея произлиза и civilitas – гражданство. През XVIII век понятията за култура и цивилизация започват да се приравняват като антипод на понятието за „природа”. Това се случва най-вече във Франция, където терминът „цивилизация” се използва вместо „култура” и означава възпитание на светски обноски, които да потиснат лошата „човешка природа”. Появява се терминът civilite, означаващ именно изтънченост, любезност, светски обноски. Постепенно идеята за цивилизация започва да се свързва и с държавността, като задължително условие за наличието и. Според американския учен Луис-Хенри Морган всички култури преминават през три етапа на развитие: дивачество, варварство и цивилизация. Първият етап се характеризира с наличието на събирачество, лов и риболов, но отсъствие на частна собственост. Вторият етап – с наличието на частна собственост, а третият – с появата на държавност, класово общество, писменост, градове и др. Тази теория е еволюционистка. За цивилизация може да се мисли и като локална култура, например Византийска култура, Китайска култура, Японска култура и т.н. Този възглед за цивилизация и култура служи за опора на национализмите. Представителите на Франкфуртската школа смятат, че цивилизацията и културата са две различни неща. Според тях цивилизацията са средствата за контрол над природата, т.е. тя е материална, докато културата е духовна и включва в себе си ценности, норми. Културата се отнася до по-висшите проявления на човека, докато цивилизацията е царство на необходимостта. Културата е целите, а цивилизацията – средствата. И така, най-общо казано, под „култура” се разбира дейността на човека във всичките и разностранни проявления – както материални, така и духовни. Съществуват обаче няколко типа понятия за култура: · Дискриптивни (описателни) – пример за такова е описанието на Едуард Тейлър от края на XIX в. Той казва, че културата е сложно цяло, включващо знания, вярвания, изкуство, морал, закони, обичаи и т.н. Макар и революционен за времето си (това е едно от първите определения на това, какво точно е културата), този възглед има сериозен недостатък – определението, дадено от Тейлър е просто един списък, който никога не може да бъде изчерпан. · Аксиоматични (разбиращи се от само себе си) - културата е съвкупността от ценностите и нормите на дадена общност, нейните общи сценарии на поведение. Така е определена от Жан Жак Русо в „Обществения договор”. Недостатъкът на този тип определения е, че ограничават сферата на културата до нещо строго определено. · Педагогически – културата е придобитото поведение на всеки индивид, постигнато чрез възпитание. Това определение ограничава културата само до човека. · Исторически – пример за такова определение е даденото от Маргарет Мийд. За нея културата е поведенческият модел, който се предава от поколение на поколение и се основава на приемственост. Това поведение акцентира главно върху общността като цяло, но не и върху отделния индивид, откъдето идва и основният му недостатък. · Хуманитарни – разбират културата като творчество и я противопоставят на „цивилизацията”. Пример за мислител с такива възгледи е Кант, според когото цивилизацията е царство на необходимостта, а културата – на свободата. Той смята, че един от сериозните проблеми на човечеството е това, че цивилизацията се развива много по-бързо от културата. · Семиотични – културата е система, основаваща се на знаци. За Макс Вебер тя е „паяжина от смисли”.
  2. Microsoft Excel е невероятен софтуер, който ви позволява да управлявате големи количества данни с относителна лекота. Той е на пазара вече около 35 години и няма изгледи скоро някой да замени всички възможности и функционалности, които той предлага. За годините на своето съществуване и развитие Excel е преминал през множество промени, което е довело до натрупването на множество интересни факти, свързани с програмата и нейната история. Ето и някои от тях! 1. Първоначално Excel е бил Mac-ексклузивен продукт Доминиращата PC платформа през 80-те без съмнение е Mac и е напълно разбираемо, че всяка нова или доказана софтуерна компания е искала да пише софтуер за нея. По същия начин стоял и въпросът със софтуера за електронни таблици. Microsoft пускат Excel през 1985 г. Доминиращата програма по това време била Lotus 123, но тя не била налична за Mac компютрите. Затова Lotus решили да напишат нова програма, която се казвала Jazz, но в крайна сметка тя била огромен провал. Тук компанията на Бил Гейтс успяла да сключи ексклузивно партньорство с Mac и така Excel бил пуснат като Mac-ексклузивна опция. Две години по-късно обаче – през 1987 г. Microsoft пуснали версия на Excel и за собствената си операционна система. Що се касае до Lotus и Jazz – много експерти и до днес предполагат, че ако Lotus бяха пуснали Lotus 123 за Mac, вместо да работят по Jazz, то е много вероятно водещият табличен софтуер днес да е Lotus 123. Но както знаем историята не признава „ако“. 2. Създателят на Excel е Чарлз Симони Създател на Excel е Чарлз Симони по рождение унгарец, който работи на непълен ден като пазач на компютърна лаборатория в късните си ученически години. Именно там се запалва интересът му към компютрите и той започва да се самообразова в тази посока. На 17-годишна възраст заминава за Дания, а скоро след това от там – за САЩ. През 1981 г. става част от Microsoft, където Бил Гейтс му възлага задачата да оглави екип, който ще работи по различни приложения за нуждите на компанията. Първият му проект в Microsoft е WYSIWYG препроцесор (акронимът идва от „What You See Is What You Get“). Скоро след това Симони създава екипа, който работи по два от най-популярните и доходоносни продукти на компанията – програмите Word и Excel, както и по Multiplan – предшественика на Excel. 3. Ексел е важна част от днешната икономика В световен мащаб продуктът на Microsoft се използва от над 750 млн. души. На практика всяка една фирма използва по един или друг начин Excel. Това означава че уменията за пълноценна работа с този софтуер са крайно необходими и широко търсени. Именно поради тази причина организираме модула „Microsoft Excel – април 2020“. Той е подходящ както за напълно начинаещи, така и за хора, които имат базови знания и умения, и желаят да ги надградят. Затова не пропускайте този шанс и се запишете още днес. Очакваме ви! Източник: https://softuni.bg/blog/interesting-facts-about-microsoft-excel

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...