thalamus

Предлагам да опсъдим идна теорийка показваща какво представляват човешките комплекси и каква е тяхната структура. Каквото и да представлява човешката психика тя явно не е непркъсната и може да се раздели на области спрямо дейностите които извършва човек. Тук дейност тябва да се въсприема в по широк смисъл, например. Ако някой човек има ясно изразено хоби то бихме могли да кажем че някъква част от психиката е отговорна за това нещо. В случая под дейност се разбира практикуването на хобито. Ясно е че областите на психиката не са автономни, те всички са свързани и си влияят помеждуси. Такова разделене на области не може да се направи абсолутно тозно защото структурата на психиката не е известна, освен това психиката се променя с времето което ощо повече внася неяснота. Но ако си затворим очите на някои подробности до бихме могли да разделим психиката на области. Ето още няколко примера за психични области. - Поведението което практикува и усещанията които човек изпитва на работа за някои хора се отличава от поведението и усещанията в кащи. Може да се каже че има отделна психична област която ръководи поведението ни на работа и отделна област ръководеща поведението в къщи. - Подобно разделяне може да се направи за поведението в училище, да речем за за поведението на втората ни работа, за поведението което практикуваме относно различни групи хора и други. В поведението което се управлява от дадена структура има както съзнателни процеси например ние съзнателно се подмазваме на шефа, така и не осъзнати, например спрямо някоя група хора по неясни за нас причини се чувстваме подтисати или пък се чувстваме добре. И така въведохме понятието - психична област в някои случаи за краткост просто ще казваме област. За сега още не сме определили какво са комплексите, но нека се замислим при какви пбстоятелства се заражда в човешката психика онова дето го наричаме комплекси. Комплексите се зараждат явно тогава гогато в дейноста свързана с дадена психична облас има някъкви проблеми. Тоест когато човек практиккува поведение от дадена психична област, коет значи че се намира в определена част от външната среда за която е предназнчена дадената област, има някво влияние което е отрицатално за индивида, и неможе да бъде преодоляно. Няма да се питаме какво е отрицателно, за всеки човек е различно, но всеки чоек определено може да различава нещата които го подтискат (отрицатални въздействия) и неща които не го подтискат(положителни или неутрални въздействия). Съотвтната част на външната среда свързана с дадената психична област ще нараичаме сцена за дадената психична област. Така например сцената за психичната област управляваща поведението на работа е самата работа, колегите, кафенето кадето си поръчвате кафе че да не заспите на работа, ресторанта кадето ходите на обят или пък момчето от което си купувате обедния сандвич. С други думи понятието сцена трябва да се въсприема в по широк смисъл. И така до сега въведените понятия : - психична област - сцена на психичната област - отрицателно въздействие - положително въздействие - неутрално въздействие Трябва да се отбележи че за всеки човек разделянето на психиката на области, разделянето съответно на сцени външната среда, определянето кое въздействие е отрицателно, положително или неутрално е УНИКАЛНО. Освен това тези харектеристики може да се променят със времето. И така спрях ме се на въпроса кое поражда комплексите на човека, на този вапрос ще отговорим с хипотеза която я приемаме за вярна: - Каквото и да представляват комплексите те се пораждат когато на определена сцена относно съответната психочна област върхо индивида въздейства отрицателно психично въздеуствие. При това отрицателното въздействие независимо то опитите на индивида не може да бъде преодоляно. Такава сцена ще наричаме отрицателна сцена, а съответната психична област отрицателна област. Въведените до сега понятия : - психична област - сцена на психичната област - отрицателно въздействие - положително въздействие - неутрално въздействие - отрицателна сцена - отрицателна област Какво става по нататък?! В психиката възниква противоборство между желанието да се преодолее отрицателното въздействие и невъзможноста на неговото преодоляване. Човешката нервна система би трябвало да има методи за разрешаване на подобни ситуации, защото нормално е човек да се сблъсква с проблеми които не може да реши. Ако проблемите не са много емоционални то те утихват с времето - забравятсе. Но ако са силно емоционално изразени то не могат да бъдат забравени, точно за преодоляване на такива ситуации предполагаме че нервната система има методи. Да обобщим. Когато в дадена сцена относно съотвтната психична област въздейства отрицателно въздействие със силен емоционален заряд върху индивида, и това въздействие независимо от опитите неможе да бъде преодоляно то след определено време се стартират методи на нервната система които целят да решът дадената ситуация вътре в психиката. Какви са тези методи, какво точно правят, какво значи да се реши такава ситуация вътре в психиката, това са въпросите които ще разгледаме. Нас не ни интересува естеството на методите това което ни интересува е кога те се задействат и какъв е тяхния краен резултат. Най вероятно самите методи се предават генетически и са еднакви за всички хора. Определено крайния резултат е решаването на възникналото противоречие, такаче нека се замислим как попринципо то може да се реши и ако отговорим на този въпрос то ще можем да педположим какъв е крайния резултат на тези методи. Нека тези методи ги наричаме - аварийни методи Най очевидното решение е да се премахне самото отрицателно въздействие, но ако индивида можеше да го направи нямаше да се стартират аварийните методи. От тук следва че аварийните методи намират начин да решат противоречието вътре в психиката без да се премахва отрицателното въздействие. От лични наблудения знаем че когато възниква силно емоционален проблем в психиката се поражда психична сила целяща да реши проблема, и колкото е поголям и по емоционален проблема толкова и психичната сила целяща да разевши проблема е по голяма. Може да се каже че силата на проблема е равна, но противоположна по знак със психичната сила целяща да разреши проблема. Психичната сила явно ще действа докато не разреши проблема, но ако това трае прекалено дълго без резултат тогава е логично нервната система да отклони психичната сила в друга насока. Защото подобна борба истощава организъма, може да доведе до пагубни за него последствия. От друга страна явно тази сила неможе просто да бъде исключена защото е проявление на инстинкта за самосъхранение. Един вит противоборството в психиката не се рашава изцяло от аварийните методи, карайния резултат на тяхната работа е компромис целящ поне до известна степен да нормализира психиката. До тук става ясно че ако след известно време ако няма резултат, тоест проблема не се решава от психичната сила аварийните методи пренасочват тази сила в друга ПСИХИЧНА ОБЛАСТ. С цел да удлевотвори инстинкта за самосъхранение. Например ако някойси Анщайн е имал проблеми с жените то понеже не могъл да го реши се увлича от физика Определено може да се каже че проблемите с противополжния пол са силно емоционални, затова те са причината в голям брой от случаите на пренасочване на силата. Какво става когато такава сила се пренасочи в дуга област?! Тогава индивида получава, неосъзната мотивация да се развива в тази област, дори може да се каже че той испитва удвлетворение от тази област, но на вапроса защо, не може да одговори точно и ясно. Отговорите са от сорта : просто ми харесва, чувствам че така е редно, испитвам удвлетворение от живота и други подобни. Сега настъпи момента да дадем определение какво са комплексите. Комплекси. Комплексите ще наричаме просто КОМПЛЕКС. Комплекса е структура в човешката психика състоящасе от отрицателна психична област и психична облас в която е била пренасочена психичната сила породена от силно емоционално отрицателно въздействие. Като отрицателното въздействие не е премахнато. Причината за пренасочването и другите подробности бяха описани по горе. Какво става когато комплекса вече е формиран в психиката но след известен период от време по някъква причина отрицателното въздействие исчезва? Това е въпрос над който си струва да се помисли. В края искам да подчертая че не смятам комплексите за психични заболявания а за естествен начин на нервната система да решава наистина трудни ситуации, и крайният резултат е компромис, тоест проблема не е решен изцяло но е постигнат поне някакъв баланс. И така да опсъдим..... Знам, дори вече чувам този въпрос : "А ти самия имашли комплекси" Отговора е следния, от горе изложените предположения следва че ако имам комплекси то него осъзнавам.

Пуснах този пост и в форум по кибернетика, там мненето което получих не беше по темата - направиха ми забележка за граматиката. Такаче искам да се извеня за многото граматични грешки, текста го написах набързо, пък и попринцип съм зле с граматиката. Сега по темата. Определено може да се каже че става дума за ИТ. Но тази наука е размита, и макар да исползват точни методи какво искат да постигнат с тях точно не се знае. В психологията има много ценна информация без която не може да се водят размисли. Забелязах че на хората с интереси в ИТ много често им липсват знания от биологията и психологията. От друга страна на психолозите им липсва конструктивно мислене. И най важното в информатиката попринцип се разглеждат много важни и основополагащи проблеми за психологията. И това са : - що е памет - що е информация - основите на управлението и обработването на информацията Третия пункт на пряко е свързан с термина алгоритъм, за съжеление който не е разбран правилно от психолозите. Например това че има алгоритъм не винаги значи че резултата е предвидим. От теоретична гледна точка алгоритъма може да се разглежда НЕ КАТО нещо което със сигорност довежда неща до краен резултат А КАТО някъква схема на действие, която показва само че съществува някъква логика в действието но не е задължително тази схема напълно да описва действието. Идеята ми е да се пробвам да обясня някои разбирания така че те да бъдат ясни за хората занимаващи се с психология, да се направи експеримент дали може да се прерабоди терминологията на информатиката так че тя лесно и интуитивно да се исползва в психологията. Съдейки по твоя отговор определено не съм успял. Ще се радвам ако ми дадеш напътствия и съвети, и най вече се опиташ да вникнеш в нещата и кажеш кое точно не се разбира, също така е важно да кажеш как точно разбираш текста. Признавам че малко прибързано и объркано съм изразил своите виждания, в близко време ще се постарая да оправя дази грешка. Надявам се на диалог.

Извинявам се че след толкова време отговарям. Идеята на този пост е да се опитаме да опсъдиме възможностита да се исползва терминологията и методите на информатиката в теоритическите психологически модели. Аз съм на мнение че с помоща на информатиката може поне малко да се подреди и систематизира психологията. Информатиката подробно разглежда термини които са също толкова важни и за психологията, но в информатиката те са разгледани много по подробно, по дълбоко и точно. В рамките на този пост предлагам да се спреме конкретно на следните термини и въпроси: - информация - запаметяващо устройство - носител на информация (носител в смисъл като дискета например, тоест нещо в което съхранява информацията) - процез на запаметяване - процес на истриване на информация - алгоритъм, програма - входна информация - данни - исходна информация - как трябва да бъде представена външната среда, от теоретическа гледна точка, че да можем да опишем входната информация. Предполагам че съм испуснал нещо но главното е да пробваме. Искам да дам следния пример за памета. За да говорим за памет трябва да дадеме определение какво е памет. Това определение трябва да е възможно най точно и да отразява наще сели от една страна и да не е обвързано със структурата на компютера от друга страна. Тоест ни трябва общо теоритическо разбиране къкво е памета. Ако се сблъскаме със ситуация в която нашето определение на памета не ни върши работа то тогава бихме могли да го промениме или да дадеме още едно определение за памета относно конкретната ситуация и на нея подобни. С други думи трябва да се почне поне с някъкво определение за памета, а в процеса на работа можем да го променяме или да въвеждаме нови. Опит за дифиниране на термина ПАМЕТ. Гогатао говорим за памет то претполагаме че знаем какво е информация. Но термина информация качели се дифинира с термина памет защото можем да кажем че информация е това нещо което се запомня от памета. От друга страна пък памета се дифинира на базата на информация, защото памета извършва някви операции с информацията и ако не се знае определението на информация дези операции неможе да бъдат дифинирани. Ние ще дифинираме информацията като нещо дето се запомня от памета, а памета ще дифинираме без участието на термина информация. Нека въведем първичното понятие СЪСТОЯНИЕ, тоест термин без точно описание(без дифиниция). Под състояние се разбират много неща в науката и разговорния език и обикновенно термина състояние не се исползва отделно а се казва, да речем "състояние на нещата", "състояние на обекта", "състояние на системата" и други подобни. При всички случаи става дума за някаква ситуация например : "човек в агресивно състояние" - това и няква ситуация, някакво събитие Под състояние ще разбираме точно това някаква ситуация, събитие, състояние на нещата. В процеса ще се добие по ясна представа за термина състояние. Нека въведеме основните свойства на състоянието под формата на аксиоми, тоест твърдения които няма да ги доказваме а ще ги приемем за вярни: Аксиома 1 - всяко състоянисе се може да се разглежда в пространството Аксиома 2 - всяко едно състояние в даден момент време, в дадена точка от пространството или го има или го няма, точно едно то двете, няма междинен вариант Състоянията ще ги именовами с малки и голями латински букви, или последователност от латински букви и числа например : a, G, S, p, sos, SOS, soS, а1, d1024, SOS5, jkhkjhadsfJJHUUUUUUUH Ако дадено състояние S го има в даден момент време t в дадена точка от пространсрвото T то този факт ще записваме така : |S,t,T| = 1 ако го няма в същата точка и момент време то този факт ше записваме така " |S,t,T| = 0 В някои ситоации момента време и точката от пространството няма да са от значение, тогава ще ги испускаме : |S| = 1 - състоянието го има в даден момент време и дадена точка от пространството, но момента време и точката не ни интересуват |S| = 0 - състоянието го няма в даден момент време и дадена точка от пространството, но момента време и точката не ни интересуват ако пък не ни интересува точката то ще испускаме само нея : |S,t| = 1 - състоянието го има в даден момент време и дадена точка от пространството, нo точката не ни интересуват |S,t| = 0 - състоянието го няма в даден момент време и дадена точка от пространството, но точката не ни интересуват Нека въведеме логическите операции за състояния : нека A и B са състояния, тогава 1) A end B 2) A or B 3) A orr B 4) not A 5) A-->>B Със всяка една от пете логически операции ще получаваме друго състояние. С := (А end B) символа := значи че състоянието C се дифинира със логическата операция като А end B. Своиства на състоянията дифинирани като "А end B" : ако А го мяма и B го няма то C го няма ако А го няма а B го има то C го няма ако А го има а B го няма то C го няма ако А го има и B го има то C го има ако C го има то и А го има и B го има ако C го няма то или А го няма или B го няма или и двете ги няма тези свойства по кратко се записват с таблица : АB C 00 0 01 0 10 0 11 1 по аналогичен начин се дифинират и другите логически операции : C := (A or B) - A или Б AB C 00 0 01 1 10 1 11 1 C := (A orr B) - или само А или само Б AB C 00 0 01 1 10 1 11 0 C := (not A) - отрицание на A A C 0 1 1 0 операцията А-->>В e е малко по специална и не може да се определи с таблица затова ще я определим словесно : нека С := (А-->>В) ако С го има и А го има то след определено време и В ще го има ако C го има а А го няма то това по никъкъв начин не влияе дали В ще го има или не ако C го няма а А го има то това по никъкъв начин не влияе дали В ще го има или не ако C го няма и А го няма то това по никъкъв начин не влияе дали В ще го има или не знанието че А го има или не, също така знанието че В го има или не ни дава информация дали С го има или нр, тоест дали С го има или не не зависи нито от А нито от В нито от тях зайдно Операцията А--->>В ще наричаме минимален алгоритъм, попринцип има нещо подобно в логиката което се импликация и с това нещо се дифинира причинно следственната връска. Минималния алгоритъм на практика ще е замесник на импликацията, тоест в системата на нашоте понятия причинно следственната връска ще я дифинираме като минимален алгоритъм. Минималния алгоритъм е измислен от мен и има разлика с импликацията. Защо и каква е разликата в момента не е от значиние, това което трябва да се разбере е че ако има причинно следственна връска от А към В то това ще значи че имаме минимален алгоритъм от А към В А-->>В. В наще разбирания причинноследственната връска и минималния алгоритъм са едно и също нещо. Но при нас причинно следствената враска не е вечна тя може да се появява и исчвзва. В математиката не е така, там причинноследствените връски са вечни, всъшност за това въвеждам понятието минимален алгоритъм за да дифинирам причинноследственна връска която във времето може да се появява и исчезва, пример : нека словесно дифинираме две състояния : А := " бутона за светване на лампата е натиснат " В := " лампата свети " от въведените понятия следва че not A словесно означава "бутона за светване на лампата не е натиснат" not B словесно означава " лампата не свети " нека С := (А-->>В) тогава С словесно ще означава " ако бутона на лампата е натиснат то лампата свети" not C словесно ще означава " това че бутона на лампата е натиснат по никъкъв начин не влияе на това дали лампата ще свети или не" Сега определението за минимална памет : нека имамаме множестео състояния Inf нека имаме състояние Rec нека имаме състояние Read нека дифинираме състоянието Мем Мем := ( (Rec end A) -->> (Read-->>A) ) кадето А е някво определено състояние от множеството състояния Inf Определението на информация ще следното : Информация това е множество състояния които могат да бъдат запомнени от дадена конкретна памет. От това следва че едно множество състояния може да е информация спрямо една памет и да не е информация спрямо друга памет. В горе посочения пример множеството Inf e информация спрямо памета Mem. Да опишем горния пример с думи. Паемета е устройство, от живата или не живата природа което е способно да запаметява състояния от дадено множество, като това множество го наричаме информация спрямо дадената памет. Какво точно значи запаматяване?! Ако имаме някое състояние А и памет Меm какво ще значи състоянието А да се запамети от памета Меm?! Това ще значи памета да направи вазможно по желание да се въспроизведе даденото състояние А. Да се въспроизведе значи че трябва да има някое стандартно състояние Read, и в момента в който искаме да въспроизведеме, тоест да получиме въпросното състояние А, което предварително сме го запаметили, просто трябва да въздействаме на памета със състоянието Read. Което значи че трябва да направим така че състоянието Read да се появи в нужното място че то да въздейства на памета Mem. След което памета Mem ще генерира предварително запаметеното състояние A. Какво значи да въздействаш?! В нашите понятия ако се каже че някое състояние К въздейства на някой обект О значи следното : Че обекта О всъшност е минимален алгоритъм - О := (К-->>R) кадето R e някъкъв резултат. Напрактика това е причинно следственна връска от състоянието К към състоянието R. И така дифиницията на състоянието Меm словесно е следната : нека първо си припомним формалната дифиниция нека имамаме множестео състояния Inf нека имаме състояние Rec нека имаме състояние Read нека дифинираме състоянието Мем Мем := ( (Rec end A) -->> (Read-->>A) ) кадето А е някво определено състояние от множеството състояния Inf Както се вижда памета Mem представлява причинно следственна връска от състоянието (Rec end A) към състоянието (Read-->>A). Словесно първото състояние е : "Rec и A" второто : "ако го има състоянието Read до след определено време ще го има състоянието А" Цялата дифиниция на памета Mem словесно е следната : "Ако го има състоянието Rec и някое състояние А от множеството Inf то след определено време ще се появи причинно следственна връска от състоянието Read към съответното състояние А" На практика ако искаме да запаметиме накоеси състояние А със пъмета Mem трябва да направим так че в нужното място да се появят състоянията Rec и A. Това ще е въздействие за памета Mem и тя ще запомни състоянието A. Тоест ще генерира причинноследствената връска Read--->>A. Тогава в момента когато ни потрябва да получим състоянието А просто трябва да направим така че състоянието Read да го има в нужното място и поради причинноследственната връска Read-->>A след определено време ще получим състоянието А. Тази дифиниция за памет не е съвършена защото в нея не е предвидено истриване. Затова тя има следното малко странно свойство : Нека имамае две състояния А и В от множеството Inf. Нека два пъти въздействаме на памета Мem. Първия път със състоянието (Rec end A) a втория пут със състоянието (Rec end B). Тогава от дифинираните свойства на памета Меm ще се появят две причинноследственни връски : Read--->A Read--->B което на практика значи ч е ако направим така че състоянието Read да го има в нужното място то поради тези две връски ще се появят и двете състояния, тоест ще се появи състоянието (A end B). Тоест ще имаме следната причинно следственна връска : Read--->>(A end B) Ако запаметиме някое трето състояние C от множеството Inf то ще се появи връската Read-->>(A end B end C) Или с други думи с помоща на състоянието Read ще получаваме всички преди това записани състояния, тоест не може да избираме кое състояние да въспроизведеме от памета, освен това не сме предвидели истриване на памета. Идеята на този пример беше да се илюстрира как може да се дифинира памет.

Целта е да се опитаме да поглрднем варху психиката конструктивно ( ) от гледна точка на информатиката. Попринцип хората са на мнението че психиката не може да се опище с математический подход. Според мен са на това мнение защото мислят че психиката или изобщо не може да се опише защото е нещо магическо или божественно или ско може то задалжително с нещо магическо или божествено (земята е стояла на 3 кита преди хората да подходят математически към тези китове ). - Каквото и да представлява психиката ние не се раждаме с нея, тя се изгражда през живота. Освен това психиката не исчезва, винаги я има при човека затова е нормално да предположим че тя се сахранява някаде по някакъв начин. Тя не е материална, не можещ да я пипнещ тогава какво е ?! Каде се съхранява и по какъв начин несщо което не е материално?! Съвсем логично е да предположим че психиката е информация, а информацията се сахранява в памет. Такаче исказването че психиката е запис (огромен запис) в памета е логичен и правдоподобен. Най малко ако предположим че психиката не е запис в памета то какво остава - дуща?! Това че предположих ме че психиката е запис в памета по никъкъв начин не ограничава вазможностите на психиката просто ксзах ме че тя е някъква информация и е нормално да е записана някаде. - Това че психиката е информация записана в памета на човека не ни дава никакво знание за психиката. Важния вапрос е какво представлява тази информация. Пьрвото нещо което ни хрумва е че психиката представлява данни за околната и вътрешна среда. Но, за да се въсползваш от подобни данни трябват умения, определено човека има такива умения, но тези умения също както и данните се формират и променят през целия живот, човек не се ражда с всички тези умения да бурави с данните за околната среда, той се ражда с относително малък набор от такива умения. До тук можем да кажем че в психиката се съдържат данни и умения. Тъй като уменията се формират през живота, не исчезват никаде и не са материални то и затях сащо можем да кажем че са информация. Що за информация са уменията, каква е разликата между уменията и данни? В отговора на този вапрос ни помага информатиката, тази наука от самото начало се занимава с този вапрос но е формулиран по друк начин. Думата умения в информатиката се заменя с думата алгоритъм, програмата е практическата и уточнената реализация на термина алгоритъм. Междо другото няма общa точна математическа дифиниция за понятието алгоритъм, такаче това са дълбоки води. Като става дума за психика аз исползвам думата програма а не алгоритъм защото алгоритама по никъкъв начин не засяга понятието памет. А за програмата е ясно че щом я има значи има и памет кадето програмата е записана. Програмата представлява структура от някави инструкции, методи, начини за реагиране, начини за обработка на данни и други подобни. При това не е задалжително програмата винаги да е смислена, логична, добре подредена. Важно е да се каже че компютърните програми първо наистина са схематични и подредени, второ не се променят по време на испълнение и трето в компютъра програмите се формират от хора а не от самия компютър. - Представата за психиката е следната : Много голяма и много сложна стуктура (записана в памета) от програми и данни. Като програмите от психиката могат да се променят по време на испълнение и се формират от самата нервна система на човека възоснова на външната и вътрешна информация и генетично предадени начални дани и умения. Също така във формирането на психиката участва и самата психика, така да се каже кръгът се затваря. Не се прявя на умен , просто ми е интересно да опсъдим тази тема. - няма нищо общо с темата, просто много ми хареса