unustamatu

Да се преведе името Силвия? Няма превод.

Shiruvia - така ще се произнася, понеже в японския език липсва звукът Л.

В японския език липсва и фонемата/звукъ(т) V, така че най-вероятно ще да е Shirubia.

Какво по-голямо доказателство, че традициите не са това, което бяха, щом и Иван отпада от първата десетка на имената в София.

На изчезване са обаче Иванка, Стефка и Янка.

Традиционните имена Иван/Иванка/Янко/Янка/Янчо/Енчо/Еньо, Стефан/Стефка и т. н. преди да станат традиционни са били заети от гръцки. Мога да си представя как са ревяли преди 1000 години бабите Яги оплаквачки, тогавашните пазителки на езика.

Интересно е да се опитаме да анализираме развойът на (източно)българскиът вокализъм с помощта на една такава система:

- -- a ä/i͡a -- -

- o ə ӛ/i͡ə e -

u - -- ----- -- i

плюс i͡o и i͡u.

Тогава:

стб. а = tense a

стб. ѣ = tense ä

стб. ъ = lax ə

стб. ь = lax ӛ

стб. ѫ = ə носово

стб. ѭ = i͡ə носово

стб. ѧ = ӛ носово

съвр. ударено а = tense a

съвр. ударено ъ = tense ə

съвр. неударено а = съвр. неударено ъ = lax ə

съвр. ударено е = tense e

съвр. неударено е = lax ӛ

съвр. ударено я (или т. нар. „а след мека съгласна”) = tense i͡a

съвр. ударено йъ (или т. нар. „ъ след мека съгласна”) = tense i͡ə

съвр. неударено я = съвр. неударено йъ = lax i͡ə

Т. е. ненапрегнатото и носовото ӛ са

по-задни съответствия на напрегнатото неносово e, което е предна гласна и

по-високи съответствия на напрегнатото неносово ä, което е ниска гласна.

Така че „вокализирането” на еровете ще изглежда така:

свръхкр. ə/ӛ + свръхкр. ə/ӛ > нормално дълги ə/ӛ + Ø >

(под ударение) tense ə/e + Ø

(без ударение) lax ə/ӛ + Ø

(ə може да е и tense, и lax, но ӛ е само lax!)

Редукцията –

tense a > lax ə

tense ä/i͡a > lax ӛ/i͡ə

o > u

e > i

А „смекчаването” на съгласните ще бъде всъщност преход:

ä > i͡a

ӛ > i͡ə

Правописът е само система за писмено изобразяване на езика, той не може да влияе на естествените процеси.

Обикновено при създаването на една писменост всичко се пише както се изговаря, но с времето езикът се променя, докато ортографията е много по-консервативна, реформирането й е свързано с редица неудобства. В дългосрочен план наистина се стига до сериозни разминавания между тях, вижте как е в английския. Важното е да има логика, например логиката да пишем "градски" се схваща от всеки, нищо че изговаряме [грацки].

Съвременният правопис се основава най-вече на морфологичния принцип, т.е. стремежът е отделните морфеми (представки, корени, наставки) да се пишат еднакво, за да се вижда връзката с другите думи, образувани със същите морфеми. Например в "безстрашни", така написано, съвсем очевидно е наличието на представка без- и корен -страх-, а произносителното опростяване -зст- > -ст- си е автоматично и ако се отбележи при писане, ще доведе до визуално замъгляване на структурата на тази дума.

Това, за което говорихме по-горе, не трябва да се разглежда като опростяване на групи съгласни, а като опростяване на една наставка. За тази наставка се прави изключение покрай думите, при които в миналото са действали закономерности, недействащи сега, да кажем:

-к + -ьск- > -чьск- > -чск- > -шк-

срещу по-новото -к + -ски > -кски. "Човешки" няма как да се напише със "с", да не говорим пък за думи като "телешки", които са преосмислени от по-старото "телѧшти", съответно не са имали наставка -ск-. Оттам се приема, че наставката ще има два правописни варианта – -ск- и -к-.

Такова нещо е ненужно при представките, а малкото думи с опростявания около тях не трябва да се разглеждат като да имат изпусната буква, а като да е подменена представката с друга:

въз-стание > въ-стание (съществуват представки въз- и въ-);

под-тискам > по-тискам (съществуват представки под- и по-).

Представките са някак по-автономни от наставките, по-ясно се чувстват като самостоятелна единица. От друга страна правописът по принцип отразява историческите изменения, но не и съвременните; специално при наставката -ск(и)- имаме комбинация от двата вида. Затова представките винаги се пишат по един и същ начин, а при някои наставки има компромис с произношението.

озвучаване на беззвучни съгласни - "гоЗД във студиото" (+ "във" вместо "в") - гост в студиото

Откога пък озвучаването е грешка??? И как е по-благозвучно да се произнесе според Вас, с група -стфст- ли?