Съвременният правопис се основава най-вече на морфологичния принцип, т.е. стремежът е отделните морфеми (представки, корени, наставки) да се пишат еднакво, за да се вижда връзката с другите думи, образувани със същите морфеми. Например в "безстрашни", така написано, съвсем очевидно е наличието на представка без- и корен -страх-, а произносителното опростяване -зст- > -ст- си е автоматично и ако се отбележи при писане, ще доведе до визуално замъгляване на структурата на тази дума.
Това, за което говорихме по-горе, не трябва да се разглежда като опростяване на групи съгласни, а като опростяване на една наставка. За тази наставка се прави изключение покрай думите, при които в миналото са действали закономерности, недействащи сега, да кажем:
-к + -ьск- > -чьск- > -чск- > -шк-
срещу по-новото -к + -ски > -кски. "Човешки" няма как да се напише със "с", да не говорим пък за думи като "телешки", които са преосмислени от по-старото "телѧшти", съответно не са имали наставка -ск-. Оттам се приема, че наставката ще има два правописни варианта – -ск- и -к-.
Такова нещо е ненужно при представките, а малкото думи с опростявания около тях не трябва да се разглеждат като да имат изпусната буква, а като да е подменена представката с друга:
въз-стание > въ-стание (съществуват представки въз- и въ-);
под-тискам > по-тискам (съществуват представки под- и по-).