Попречила е Източната империя на всички нации в нейния ареал на влияние.
И досега се вижда като с нож отрязано докъде е стигал този ареал - дори и в самата Италия.
Защо е тъй пагубно това влияние? Имено заради цезаропапизма си. Ще поясня.
Съществува един естествен ред: духовното (Творецът) да поражда материалното (Творението). Например, преди човек да създаде каквото и да е, същото това нещо възниква у него като идея. После идеята се превръща в конкретен проект и едва накрая е осъществяването, видимия резултат. Само че преди проекта и преди идеята е нещо най-изначално - вДЪХновението. Ще рече - връзката с Бога. Разбира се, много неща се правят без вДЪХновение, но те никога не са особено ценни. За да се създават ценни неща и за да има ценности изобщо, нужно е в началото нещата да започват имено Оттам - от Бог. Така естествения ред е в съответствие със Сътворението.
Същото в макроформат, като обществена (цивилизационна) организация, означава нещата да започват пак от Бог, после да минават към Божия наместник на земята (папата), после към цезаря, после към всички негови велможи и подчинени по цялата верига, докато стигнат до преките изпълнители и до крайните резултати. И в случаите, когато и където този божествен ред е бил обръщан наопъки, постепенно е спирал творческия процес на всички нива. И тогава неизбежно е настъпвал упадък, мултиплициращ се навсякъде и във всичко. Такъв обратен ред е имало в Римската империя, най-вече в Източната. Както и в целия, породен от нея, православен свят, където папата или патриархът е само придатък, напълно подчинен на своя цезар (цар, император). Този обратен ред е продължил и при идейните (цивилизационни) наследници на Източната империя. В Османската империя, например, султанът е същевременно и халиф - духовен глава на всички мюсюлмани по света, следователно няма кой да му пречи. По същия модел е и Руската империя. А дори и Съветския съюз по-късно, предхождан от марксистката догма, образец на обратния ред: битието (Творението) определя съзнанието (Твореца).