maki

Много любопитна тема. Пропуснала съм цветущото изказване на министъра срещу четиринайсетте езиковеди. Считам се за консервативна в езиково отношение, но напоследък пълният член ми звучи все по-нелепо в говоримата реч. Беше ми интересно да проследя аргументите за и против. Ако смятате, че френският е излят в бетон, и че само българският бива *окастрян*, грешите. Все още съм в траур от махането на акцента-шапчица от списък с думи дълъг като магистрала. А толкова съм се старала да ги уча, просто не е честно. Отнеха ми една причина да се чувствам грамотна, сред неграмотните, които не са учили историческа граматика и не знаят какво богатство и каква история стоят зад тази *шапчица*. Последваха примирение и размишление. Припомних си, че не правилата определят езика, а обратното - езикът предхожда правилата. Без език, правила няма (но пък без правила, език има). Говоримият език е този, който определя писмения (въпреки че последният си има свои специфични средства). Езикът е свързан с общество, което е динамично, и не виждам никаква причина езикът от своя страна да не е динамичен, че бил той и писменият. И макар да се чувствам добре с правила, съм напълно съгласна с логиката на Лилава и Александър Невски например. Но явно някои министри имат нужда от рисунки, не от логика. В допълнение се изкушавам да коментирам по повод на думите грамотност, правила, неграмотен и илитерат (струва ми се семантично последните две са еднакви), които тук са с висока честота на употреба. Грешката е човешка, тоест - нормална. Ако употребявам звездички, вместо кавички, означава, че не пиша писмо до министъра и че клавиатурата ми няма такива. Но вас все пак уважавам и също така не съм илитерат. Също означава, че мога да сбъркам от стрес, глад, бързане, сънливост, лошо зрение или нещо друго, без това да е причина за слагане на етикети. Имала съм удоволствието да редактирам текстовете на писатели. Дори не смея да изтъкна броя на правописните им грешки (които вече се наричат печатни в разговорната реч), в сравнение с езиковия им талант, какъвто аз нямам. Но това никак не ги прави илитерати спрямо мен, тъй като броят на грешките вече не са водещо мерило в оценяването на езиковите качества. И по тази логика един българин не може да се срамува от един чужденец, ако не може да изрецитира правилото за пълен член, а пък вторият може. Така че да успокоим топката с пълния член в Ето го човека и Това е човекът, чащото на каквито и въпроси да отговарят, смисълът е еднакъв. А за младежите на 17, стар(о)български е езикът, на който са говорили моите баба и дядо, като са казвали *мари чедо*, да почиват в мир. Поздрави!