ivanrd

Никакъв шанс няма изразът елем белем да е от прабългарски.

ellemek: пипам, докосвам с ръка. Производна дума от el - ръка.

bellemek: смятам, мисля.

елем белем: пипай и мисли! Работата се върши с пипане и мислене.

Далеч съм от мисълта да споря-идеята беше по-скоро да "светне" този израз в нета.

Ако в турския има подобен или същия израз-работата е ясна. Но ако няма-тълкувания колкото щеш.

Защото "елем белем" ми звучи много "познато": дилом твирем, верени алем, (имен)шегор алем.

За мен това е "раз два - готово", а това не върви с турския. Броилките, както и да го въртиш са числа или цифри а "елем белем" го има само там.

Пием си с тъста мастиката по обяд, нагъвам таратор и с половин ухо слушам тъщата. На село.

По едно време чувам: "Елем белем-свършихме работата". Изстинах. Питам я - "Откъде знаеш тези думи?". "Аз от майка ми, тя от дядо ми и така назад".

Именника отдавна не съм чел, търсачката го намери като част от броилка, но това мога да се хвана на бас, че е на прабългарски.

Е, елем белем, написах го този пост накрая.