Десислава:).....

Шизофренията не е наследствено заболяване, отключва се при силен стрес, удар в главата. Достатъчно съм ровила из нета, консултирала с различни лекари и чела, за да знам за болестта. Е 10 години ни е гледала с брат ми преди инцидента и не е имало нищо, абсолютно, отключила е болестта след катастрофа(удар в главата). И като нямаме в рода си такива болни от къде мислите, че се е взела болестта, точно от удара! Никой не е застрахован.... Има 1000 видове шизофрении. Не е наследствена самата болест,а предразположението към нея. Всеки лекар(дори и не психиатър) ще го потвърди. Това са пълни глупости, че не трябва да имат деца! Не говорим разбира се за изоставените хора, за които никой не се грижи, болестта ги "изяжда" за съжаление. Останете си със здраве! Успех на всички!

Здравейте! Регистрирах се специално в този форум, за да кажа на всички за болестта на майка ми-шизофрения и с точното лечение тя е в идеално здраве в момента. Заболя преди 16 години следствие удар по главата от катастрофа. Тя беше в идеално здраве до този момент. След удара я откараха в болниа, прегледаха я и я изписаха клинично здрава, с тази разлика, че само очите й бяха кръв червени, вместо бели-не знам как се нарича бялата част на окото, моля да ме извините. Оправиха й се очите за известно време, понеже бях малка и не си спомням с точност някои неща, след това тя ми е споделяла(чудно но факт за такива болни) за цялото си състояние и минаване по мъките години наред. Спомням си, че поне по 2 пъти лежеше в психиатрия в окаяно психическо състояние, поне 5ма психиятри я лекуваха без никакъв резултат, кризите бяха невероятно ужасяващи- качваше се на тавана и разхвърляше всичко, удряше, рушеше, крещеше, викаше по всички в къщи, през нощта мен ме събуждаше като ме свличаше от леглото,а брат ми го удряше, чистеше една градинка пред нас, защото всички хора са мизерници, състоянията й бяха просто ужасни, и след всяка криза тя влизаше в психиятрия. много ми е болно за това, даже и сега очите ми се насълзяват, беше кратък период от живота ни, смени доста лекарства и си ги пиеше, осъзнаваше за болестта и си ходеше на прегледи всеки месец, но пак отключваше кризи и то ненормално жестоки. Сега от 13 години няма нито една криза, пие постоянно лекарството сперидан, сама си ходи на лекари, купува си лекарства, ходи на профилактични прегледи, осъзнава какво е било и може свободно да разговаря за това, което е най-важното. Единственото което ме притеснява е че пие алкохол, не се напива, пие примерно 2 чаши бира или 50 гр ракийка или чаша вино и пуши цигари. Алкохолът, макар и в малки количества й вреди и колкото и да приказвам да не пие макар и малко тя не ме слуша. Ходи на работа, контактна е, има приятелки, излизаме, радва се и гледа бебето ми без никакви проблеми. Искам да кажа на всички тук най-важното е да са спокойни, контактни и с най-близките да споделят и говорят, това е лекарството и след като едно лекаство не ви е помогнало, потърсете друг психиятър, а не да ходите при същия да ви смени лекарството. Психиатъра един вид лекува пациента, трябва да му се има напълно доверие. Искам също да кажа, че болестта не се наследява, тя се отключва при различни фактори, примерно в нашия род няма никакви такива болни хора, даже има столетници от прапра родите ни. Искам да вдъхна кураж на всички, макар и с мрачното ми писмо и с тъжните моменти в моя живот, сега живеем прекрасно и всичко в един момент се нарежда,