Ronyy

Здравейте незнам дали тук му е мястото, но в момента работя по един казус на тема и моля за малко помощ:

Изберете продукт на определена компания и опишете каналите за неговата реализация. Представете обяснения по основните характеристики – дължина, ширина, конкурентноспособност. 

Опишете специфичните характеристики на конкуриращите се канали за реализация. При какви условия е благоприятно тяхното използване? Представете пример за други компании, прилагащи конкуриращи се канални структури

Здравейте незнам дали тук му е мястото, но в момента работя по един проект на тема Взаимодействие между Туроператорите и Авиокомпаниите при Организацията на Транспортното обслужване, имам нужда от малко помощ, можете ли да ми дадете малко информация за отношенията, взаимодействията и договорите между туроператорите и авиокомпаниите? Или откъде мога да намеря инфо, Благодаря!

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

Трябва да пишем курсова работа по висша математика , а си нямам идея как ще стане, дадени са ни задачи, а мен в математиката никъде ме няма..ако може някой да ми помогне

К у р с о в а р а б о т а 16.docx

Здравейте! Не знам откъде да започна...но все пак ще се опитам да е точно от самото начало...и пиша тук,защото...имам наистина нужда от съвети и помощ! И така..аз съм едно 18 годишно момиче...живея в малък град...доста беден и пропаднал мога да кажа..няма пари...няма и работа...нищо няма...мъртъв град..но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук.И така...ето я и моята история: Още от малка бях унижавана..още от дете..израснах сама..близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден...само родителите ми ме отгледаха...съвсем сами..мен и брат ми..който е с 10 години по-голям от мен...никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини...съвсем сами са ни отгледали с много мъка...майка ми дори не говори с нейните родители...скарани са...на баща ми родителите починаха...още от дете не бях много общителна...и това винаги е бил проблем..още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин...имах си тогава някакви приятелки...които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха...оказа се че само са ме използвали...и оттогава останах напълно сама...после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но...нищо не се промени...даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха...по всякакъв начин... нямам си приятели...супер затворен човек съм...не излизам много..а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат..не знам вече какво да правя...много се отчаях...чувствам се като една развалина....напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен...не ми остана вече нищо....нищо за което да се хвана...около себе си изградих три пласта стени,които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен....сложих си маската за да се правя че всичко е наред.......а всъщност нищо не е !!!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила...и отчаяно имам нужда от помощ...от това някой да ме разбере!