KStKolev

На първи ноември 2012 година издателство Сиела пусна на книжния пазар книгата на Станимир Димитров – „След смъртта на Франсоа”,която представлява своеобразна компилация от поезия и проза, и която за броени дни се нареди сред най-продаваните книги в най-големите вериги книжарници. http://buntarite.com/Stanimir_Dimitrov/ Станимир Димитров е добре познат на читателите като автор и редактор в литературните портали buntarite.com и literaturnibesilki.com , автор е на редица стихове, статии и разкази, публикувани в регионалния и централния печат,съавтор в антологиите "Малка антология - бунтарите"и „Витрините на страха ” „След смъртта на Франсоа” е книга за човешкото право на самоопределяне, за извоюваната свобода на индивида да твори сам себе си и света около себе си. Било е време, когато поезията се е възвеличавала във философски трактати, когато трубадурите са пеели в нейна възхвала. Било е! Е, сега пък е дошло времето, когато на притисната в ъгъла поезия и се налага сама да защити себе си. http://kstkolev.allalla.com/ Премиерата в София се състоя в най- голямата книжарница на издателство "Сиела",.Събитието откри Красимир Гетов - отговорен редактор на"Съвременна българска литература" в издателство „Сиела”. Таня Величкова,водещ на предаванията „Преди всички” и „Неделя 150” по Хоризонт на БНР представи в резюме творческата биография на автора и изрази личната си позиция относно книгата „След смъртта на Франсоа”,която обобщи в две думи :”бунт и истина”. На 17 декември 2012 при шумен успех премина и премиерата на книгата в град Варна. КАТРИН Катрин, обичам твоята усмивка, Катрин дълбоко в твойто минало отеква България... тревите, корените, мрака мисълта за теб солта, кръвта и до сълзи като палячо се усмихвам и само миг остава да заплача, Катрин... Едната ми страна заключена в калъп от восък разпъната в гримаса от сълзи прегръща другата ми част- гняв без посока макет на смях театър от игри... Вземи фалшивата ми половина, Катрин и без това съм цяло от игли издърпаш ли ги, всичко се разпада и няма смисъл няма и конци В парцаления ми театър, Катрин завесите ще отбележат края безфинално, без мечти Поклон, приятели- поети, поетеси, идеите са плюнка от следи И няма как да го напиша, Катрин размазания грим, стопените бои, замръзналите маски в спомени антични - две клечки вяра сред море ориз. Мухите следва да ни забръмчат в очите ... Любов любов любов любов... Стоп кадър! Дубъл две! Лъжа! И как да го напиша, как да го напиша, Катрин? ЧИСТИ БЕЛИ ЯКИЧКИ Питам се какво ли ще направиш ако забуча игла на врата ти, върху която да окачаш дрехите си, г-н Чисти ръце? И без това стреляш с разярен поглед в огледалото и проклинаш майка си, защото не те е родила закачалка за скъпи дрехи... Това, разбира се, е съвсем несправедливо, ти си точно това... Бутиковият ти дъх вее насреща ми, чистата ти бяла яка като нашийник примирено дразни очите ми… Ти стъпваш на пръсти по тротоара, а аз се влача в локвите… И някак… Разсейвам се от падащите облаци на тъмни сенки под клепачите заспиват истини за вчерашни прозорци… И пак сънувам смях през уличните лампи, в бутилка упоена светлина… А някакъв задраскан спомен се завръща – Чука по главата ми с юмрук! Май бях забравил колко съм обичал… И колко ми открадна този гладък ръб между небето и земята… Такава синя закачалка никой не носел… прострени ризи от наивна синева. Все някой ден ще се умира… Тогава ще се вгледам в папийонката на слънцето Лека нощ, г-н Чисти ръце! МАЛКА ЕПИТАФИЯ ЗА ОБЕСНИЦИТЕ Май задникът ти се оказа доста тежък, Франсоа, един ритник и бурето съвсем те претърколи - съществена излезе разликата между задник и крила... И пукна без дори за милост да помолиш. Висиш сега и кучета те яли! Разбра ли най-накрая, че една секунда сън не е достатъчна сърцата да подпали... А красотата? Тя виси до теб, навън! И всяка кост, и клюнове на врани, и прах, и пепел в липсваща земя. И Елиоза, и Марго и Бланка, замлъкнаха обесени, до теб, на педя от пръстта. Но ти подлецо, пак ни изигра... макар обесен ни се хилиш отвисоко. - Щом имаш задник – казваш - ще покарат и крила, а пък въжето ме държи изправен и в смъртта!