На първи ноември 2012 година издателство Сиела пусна на книжния пазар книгата на Станимир Димитров – „След смъртта на Франсоа”,която представлява своеобразна компилация от поезия и проза, и която за броени дни се нареди сред най-продаваните книги в най-големите вериги книжарници.
http://buntarite.com/Stanimir_Dimitrov/
Станимир Димитров е добре познат на читателите като автор и редактор в литературните портали buntarite.com и literaturnibesilki.com , автор е на редица стихове, статии и разкази, публикувани в регионалния и централния печат,съавтор в антологиите "Малка антология - бунтарите"и „Витрините на страха ”
„След смъртта на Франсоа” е книга за човешкото право на самоопределяне, за извоюваната свобода на индивида да твори сам себе си и света около себе си.
Било е време, когато поезията се е възвеличавала във философски трактати, когато трубадурите са пеели в нейна възхвала. Било е! Е, сега пък е дошло времето, когато на притисната в ъгъла поезия и се налага сама да защити себе си.
http://kstkolev.allalla.com/
Премиерата в София се състоя в най- голямата книжарница на издателство "Сиела",.Събитието откри Красимир Гетов - отговорен редактор на"Съвременна българска литература" в издателство „Сиела”. Таня Величкова,водещ на предаванията „Преди всички” и „Неделя 150” по Хоризонт на БНР представи в резюме творческата биография на автора и изрази личната си позиция относно книгата „След смъртта на Франсоа”,която обобщи в две думи :”бунт и истина”.
На 17 декември 2012 при шумен успех премина и премиерата на книгата в град Варна.
КАТРИН
Катрин,
обичам твоята усмивка, Катрин
дълбоко в твойто минало отеква
България...
тревите, корените, мрака
мисълта за теб
солта, кръвта
и до сълзи като палячо се усмихвам
и само миг остава да заплача, Катрин...
Едната ми страна
заключена в калъп от восък
разпъната в гримаса от сълзи
прегръща другата ми част-
гняв без посока
макет на смях
театър от игри...
Вземи фалшивата ми половина, Катрин
и без това съм цяло от игли
издърпаш ли ги, всичко се разпада
и няма смисъл
няма и конци
В парцаления ми театър, Катрин
завесите
ще отбележат края
безфинално,
без мечти
Поклон, приятели- поети, поетеси,
идеите са плюнка от следи
И няма как да го напиша, Катрин
размазания грим,
стопените бои,
замръзналите маски
в спомени антични -
две клечки вяра
сред море ориз.
Мухите следва да ни забръмчат в очите
...
Любов
любов
любов
любов...
Стоп кадър!
Дубъл две!
Лъжа!
И как да го напиша,
как да го напиша,
Катрин?
ЧИСТИ БЕЛИ ЯКИЧКИ
Питам се какво ли ще направиш
ако забуча игла на врата ти,
върху която да окачаш дрехите си,
г-н Чисти ръце?
И без това стреляш
с разярен поглед в огледалото
и проклинаш майка си, защото не
те е родила закачалка за скъпи дрехи...
Това, разбира се, е съвсем несправедливо,
ти си точно това...
Бутиковият ти дъх вее насреща ми,
чистата ти бяла яка като нашийник
примирено дразни очите ми…
Ти стъпваш на пръсти по тротоара,
а аз се влача в локвите…
И някак…
Разсейвам се от падащите облаци
на тъмни сенки под клепачите
заспиват истини за вчерашни прозорци…
И пак сънувам смях през уличните лампи,
в бутилка упоена светлина…
А някакъв задраскан спомен се завръща –
Чука по главата ми с юмрук!
Май бях забравил колко съм обичал…
И колко ми открадна този гладък ръб между небето и земята…
Такава синя закачалка никой не носел…
прострени ризи от наивна синева.
Все някой ден ще се умира…
Тогава ще се вгледам в папийонката на слънцето
Лека нощ, г-н Чисти ръце!
МАЛКА ЕПИТАФИЯ ЗА ОБЕСНИЦИТЕ
Май задникът ти се оказа доста тежък, Франсоа,
един ритник и бурето съвсем те претърколи -
съществена излезе разликата между задник и крила...
И пукна без дори за милост да помолиш.
Висиш сега и кучета те яли!
Разбра ли най-накрая, че една секунда сън
не е достатъчна сърцата да подпали...
А красотата? Тя виси до теб, навън!
И всяка кост, и клюнове на врани,
и прах, и пепел в липсваща земя.
И Елиоза, и Марго и Бланка,
замлъкнаха обесени, до теб, на педя от пръстта.
Но ти подлецо, пак ни изигра...
макар обесен ни се хилиш отвисоко.
- Щом имаш задник – казваш - ще покарат и крила,
а пък въжето ме държи изправен и в смъртта!
