Insight

А за осмотичното налягане има ли някакво значение дали разтвора е силен или слаб електролит, и дали е получен от силна основа и слаба киселина (примерно), или от силна основа и силна киселина?

Благодаря

Ами ако говорим за разтвори няма значение. Но разтворите малкоразтворимите вещества не могат никога да се сравнят с един разтвор на силен електролит по чисто практически причини. Ами в един разтвор на сребърен хлорид примерно, произведението от концентрациите на Аг+ и Хл- не надвишава 4*10^-10.

Т.е. става дума за десетки трилиони пъти по разредени разтвори от едномоларните, които най-место се дават по такива задачки, каквито ти решаваш. Никой няма да ти сложи разтвор на малкоразтворимо съединение за изследване на осмотичното му налягане.

Здравейте. Ще ми кажете ли как се сраванява осмотичното налягане на 2 разтвора?

Става въпрос за задача, в която трябва да се сравни осмотичното налягане. След сметки се получи, че разтворите на които трябва да им се сравни осмотичното налягане са: KNO3, NH4Cl и C2H5OH.

и въпроса е: Сравнете осмотичното налягане на разтворите, ако са взети в еднаква моларна концентрация при Т=const.

Моите сметки:

ако се използва закона на Ванд Хоф - п = i.C.R.T следва, че i на KNO3 и на NH4Cl е 2, защото се дисоциират до 2 вида йони. Алкохола не го броим, защото при него връзките са ковалентни и е неразтворим във вода (само дето образува ковалентни връзки)т.е. не се дисоциира, а също така i=1. И сега тук зациклям. Как може да се сравни кой от разтворите е с по-високо осмотично налягане - KNO3 или NH4Cl? Има ли някаква зависимост или правило, по което да се ръководя?

Благодаря предварително.

Ами ако разглеждаме нещата от практическа гледна точка амониевата сол отделя амоняк в определени количества, така че в разтвора на амониев хлорид има доста по-малко амониеви катиони, отколкото калиеви йони в еквимоларния разтвор на калиев нитрат.

Всъщност, изотоничните коефициенти никога не са цели, а дробни числа, като за да се изведат се преценяват и изчисляват редица възможни взаимодействия и странични процеси в разтвора.

Теоретично, разбира се, І=2 и за двете йонни съединения.

И трите връзки са частично двойни, за което говори и близката им дължина (137, 147, 137 рm)

Това е логично, защото 1,3-бутадиен е спрегната система.

Разтваряш двете вещества и добавяш сребърен нитрат- ако се получи бяла утайка, веществото е било натриев хлорид. Ако е било калиева селитра, няма да стане нищо. Има и десетки други начини, разбира се.