-
Брой отговори
144 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от FairOaks
-
-
!!!
Думата ест ѪРОДЪ! Има ли нужда да напиша това, което ме сръбит да напиша?
Туркщините (било арабщини, било персийщини, или башка туркщини) са част от българския език
"Узунов" (турщина башка) - "Дългунов" (българщина)
"Балабанов" (персийска туркщина на квадрат) - "Пехливанов" - "Юнаков"
"джудже" (туркщина башка) - "малък човек"
"кибрит" (арабска туркщина)- "драсни-пали клечка", или "нещото, с което се прави огън"
"късмет" (арабска туркщина, qismah) - "да ти падне шестица от тотото"
"мусака" (арабска туркщина) - "ядене, приготвено от картофи и месо, в тава"
"ракия" (арабска туркщина) - "да ти се изпоти шишето" ("дестилиран алкохол от ферментирал пловдов сок"
Легко ща да помогна Вам в превежданьето на ѫродливите турчско-арабски простословици:
джудже –> мъник/дребосък/недорасляк/др.;
кибрит –> паличе, палерка, палило и десетина други в томь же дусѣ;
късмет –> срета (в някои случаи — сполука);
ракия –> пукница;
таратор –> тлъченица;
мусака –> залятка.
Ясно видит се ту-ка, тамо-ка и повсъде, че блъгарский език ест доситъчно богат и не изпитвает необходимости от какови-годе щуждици, еще по-малко — от словеса, свойствени турческому езику — весьма нижнему спрямо него.
-
Драгий състъгдениче, недейте се занимава с разни туркщини ъродливи, а преспокойно си ползуйте блъгарщината „сланутък“ (от СЛАНЪ, сиреч иже съдръжит соль), която ест много по-тъчна от „свекъл“, „сладък“ и т.н.
- 2
-
А "сигурно и макар че", не са славянски нали? И откога ги има в бг. език.
„Сигурно“ — румънщина (от латинское securus). Погледнете тожде sine cura.
„Макар“ (че/да) — някакова среднегръкщина. Съществуят доситъчно съответи блъгарски, най-известните измежду които сът „при все (че/да*)“, „ако и (да)“ и „въпреки (че/да*)“. (Отбелязаните чрез дзвездичка се ползуят къде по-нарядко, нежели ония без.)
Предполагам, ширят се неправомерно в блъгарският език обе от, да речем, няколико сътолетия.
- 1
-
Досежно „каруца“: В БЕР пишет, че ест от "carozza", производно от "caro". Следователно: „каро“ или „кароца“, или направо „кар“ (от латинщината "carrus"); обаче най-добре би било да се пишет или кажет „теляга“/„телега“ (идаще от староблъгарщината тєлѣга). („Талига“ ест опростачено слово.)
-
Отново сте на тъмната страна, человяче, ест русское есть...
А и живак тоже туркщина есть...
:harhar: :harhar: :harhar: :harhar:
Само наполовин мога да се съглася с Вас, человече. Аз имам предвид не русское естЬ, ами изконная блъгарщина ѥстЪ; а живакът го използувах само за да бъда разбран. Разумее се, измислил съм блъгарски съотвят — „тръживо“, обаче колицина (освен Ваша милост) биха вдянали? Страничен въпрос: Вий плежете ли се на живо, или проявляете тази си детинщина изключително в Мрежата?перкусионист
„Перкусионист“ значи някаков тамо удряч, което за пореден крат ни убеждае в непотребността на вси щуждици.
-
"влияние орфографии на мозг"
Ааа, видите, това, че вашата нечлѣнораздѣлна (защо не ест -дял-, г-не Мурдаров?) селяческа реч не може никому да послужи за пример, не означава, че кривият съм аз. За неразбравшите повтарям: в думите месТна (а защо не ест мястна?), месТно (мястно?), месТни Т-то се произнася или чисто, или представляе зев (а защо не ест зяв?).
-
НЕЛЕП.
Мъного добре описуе денешнята обстановка.
-
ИС ест опростачено (еще в староблъгарският, а сегда и в съвременний русски) написание на ИЗ. КОНЪ (да се не бръка с КОНЬ) присътства в думи като КОНЕЦ и ЗАКОН; сиреч „изконен“ можем добуквено да преведем като „изначелен“ (от начелото).
-
тѪпанъ не има како да се изясни в тУпан; това не ест русски.
Близко до умът ест, че „тъпанар“ се образуе от тъпан + арь.
Колкото до „тъп(оумен) человек“ — има си дума „тъпак“, образувана по образецът на добряк, веселяк, левак и пр. Крайне вретме ест блъгарете да се научат да говорят на родният си език, а Владко Мурдаров и сие — доброволно да изпият по два-три литра белина со живачни примеси.
П.П. ЧИЯ/ДЖИЯ — потрисащи туркщини, които трябва да се извръгнат завинъги от езикът.
-
Може да се замести с "нежели":
Не го приемат в селото, нежели - в кръчмата.
По-качествен речник трябва да си набавите. „Нежели“ означава „отколкото“.
-
Сѣцѣтє вьсѧ.
-
«сказать» е от св. вид.
«казать» е от несв.
Не е излишно С-то.
-
„Русщини“ го има и у Ст. Младенов, и у др. езиковедци, тако щото не можете да твръдите, че ест моя измислица. Они даже сат пишели „местоиме(на)“ вместо някакови ми ти имения, построени бог знае къде и бяс знае от кого. А наместо особено ъродливата русщина „випуск“ можем преспокойно да образуем и използуем „изпуст“ или, ако щете, „изпустък“.
-
Аааа, видите, веще прекалявате! Всите ли особености на младежските, селските или пък тъпаческите говори ще се опитвате да ги прокарате за общеблъгарски? „Кой“ се произнася „кой“. „Кои“ се произнася „койи“. А количем прочета словоизвращения, сходни со „Тука нямам свой хора“ или „при мой студенти“, или „станций“, „институций“, „организаций“ (това в род. п., мн. ч-ло ли е?), направо ми прекиплява, понеже такови безписмовници си заслужава да ги отупаш едно главоразвивателно.
-
Има тази възможност
има coș в румънски
а "ковчег" имаше ли някоя смисъл в старобг.?
Имало е кажи-реци той же смисъл.
-
Ами, види се, изконното значение на „брашно“ си е „брашно“, в отлика от тъчното по Вашему „мъка̀“ (а не „мука“, занеже не сме руснаци), което означава някакова ми ти тамо-ка мешавица по-скоро.
-
Човек, онези долу двеста години я налагаха катаревусата. С всички средства на модерната пропаганда - училища, медии и т.н. И? Накрая се отказаха да имаш официален език, който почти никой от народаът ти не го ползва, какво е? Ми прищявка, дай да се върнем още по-назад и всички да обявим за официален праиндоевропейският (ще го възстановим)!
Ами дажд да го доопростачим, та да се преврати в нечленоразделна лъжеезикова хуйня, накъдето всъщност сат се запътили моите мили съвременници — гъзолизци и простаци почти до едного, които, притиснеш ли ги по тоя въпрос, все ще изтърсят, като че ли ест праиндийско заклинание, следното:
— Развитие. Езиците се развиват. Развиват се всички езици. И нашият език се развива… (Е, обвикновено ест „еволюция“, съотв. „еволюира“, но нека не мракобесничим и ний.)
Хубаво, има развитие — в смисъл че се изменя нещо. До ту-ка що-годе има известна правота. Каково обаче развитие ест въпросното? Ако доида в твоят дом аз с един боен чук и ти разломя далекозорникът, може ли да се твърди, че съм го поразвил? Не ест ли по-тъчно да се рече, че направо съм ти го неповратимо поразил?
За вси столетия промените сат били положителни сякаш в два-три случая само:
– утвърждението на определителните членове;
– минали несвършени деятелни причестия, които се ползуят предимно в разни наклонения (преизказно, съмнително, умозаключително и пр.);
– написания разни (разхождам, а не расхождам, како же било би по старобългарский образец).
Всичко друго ест от Лъкаваго — отявлена немара, щуждепоклонничество, простотия до шия, враждебно невеждество и т.н. Нуждно ли ест за пореден крат да спомена досежно загубата на повещето падежни облици, че и на чисто българският езиков облик, досежно пълната безписмовност при употребата на глаголски видове и времена (до тамо, че веще върлуят бясно изцепки разни като „докато ходих“, „винаги съм правел“ и други престъпни изказувания), или сам се сещаш?
А теб ще те убие да кажеш „държавен“ (каков ест той званичен език?) и „съвременна“! (Да речем, че на останалите не можеш им измисли български съответи…)
-
Благодаря Перкунас, за вещите пояснения.
Обаче, факт е, че тези изоглоси разграничават зоните на разпространение на северните славяни от южните.
- изходнтото значение вероятно е било и решетка и мрежа, после се е диференцирало. Решетка е много близо до латинското
Rete, като решетка изглежда по-близо до индо-европейския оригинал. А може би той е съдържал и двете - решетка и мрежа.
Нещо като ме-решете ?
Само предполагам По въпросите за етимологията - ти си господ!
Интересно ще е да осветлиш произхода на брашно, щом е толкоз разпространено? И защо паралелната дума мука е основна за
северните западните и източните говори, като при това е единствена и със много малки вариации в произношението?
- Това, което казваш за Стара Велика България може и да е било вярно. За кратко време при хуните и по-нататък от Франкфурт
БРАШЬНО е значело пища, ядене. Преписвам от БЕР, за да не рече Perkūnas или друг хитрец, че си измислям, че трябва да нещо чета, негли книги има само той и само той ги е чел:
бра̀шно „смлени зърнени храни“; стб. брашьно „храна“…
… — Праслав. *bhoršьno от ие. *bhars-ino-m, *bhar-(e)s-, сродно със стнорд. barr „зърнени храни, ечемик“, лат. far, род. п. farris „лимец; брашно“ от ие. *bhars, farina „брашно“, fastigium „връх, острие“, оск., умбр. far „брашно“, гот. barizeins „ечемичен“. — Начално значение „плод с остри, осилести класове“, срв. стинд. bhrsti- „връх, бодил“.
От друга страна, МѪКА е значело брашно, тако че не зная защо се учудвате.
-
А то тамо има ли ят въобще, или си е чисто Е?
Досежно оставшето Вашето мнение, мисля, е пределно ясно — щом простолюдието тако глаголи, значи тако ще глаголите и Вий.
-
А Кашчей откъде тогава идва
От кость. На чешски например ест Kostěj Nesmrtelný.
П.П. А на русски обвикновено ест Кощей. Само непохватните блъгарски тлъмачи го „превеждат“ (в кукички, разбира се, понеже то никаков превод не ест) като Кашчей.
-
препоръчвам Ви терапия с историческа граматика на българския език.
от старобългарското окончание за отглаголни съществителни -НИЕ (9-10 век) се получава съвременното окончание за отглаголни съществителни -НЕ в новобългарски (20 век).
прание ли казвате ли пране, спание или спане, слушание или слушане, пеение или пеене???
няма нужда да вадим разни вампири и таласъми от руски.
Не има що да ми препоръчвате, понеже тия неща сат ясни. Идете просветете подрастващите как „старобългарското окончание за отглаголни съществителни -НИЕ“ в действителност било русщина.Не съм съгласен да пъдим едно средство за словообразуване само защото някому то не е угодно. Ами дайте по тоя образец да изгоним всички български деятелни наставки освен една (тако щото да остане, да речем, само -ец-). Получило се би нещо като английското er, което, струва ми се, е единствената английска наставка (поправете, ако греша!) и се употреблява за щяло и за нещяло. Другите ще бъдат ист, (ь/т)ор, ент, ик, чия/джия.Виновни сат не руснаците, че си опростачваме езикът ний. Ако в идните десетолетия бъде заборавена думата „стан“, изтласкана от простакщини като лагер, бивак, кемпинг, къмпинг и т.н., и някой, четащиц русски писания, се сети, че си имаме собствено слово, и я възстанови, това ще бъде не порусчване, а проява на български дух.Ъпирите и сенищата сат си изконно български.П.П. И пение/слушание, и пеене/слушане кажа. Има мъничка разлика между двете все пак. -
1) Да, защо не? Дълъг съпън. Мокри съпни. А Вий отговорете дали одобрявате написанието прегръДка, или не. Доста умело пропущате такови въпроси. Тука става дума досежно явлението Д вм. Т, а не изпущане на буква. Ако одобрите, значи сте съгласен да се пише такожде сътба и свадба.2) Дателният се ползуе за притежание в старобългарският, което засегда е доситъчен довод. Употреблява се и в съвременният български — майка ти, кукувицата ѝ, мечът му. Не бихме изгубили много, ако го премахнем; нищо не печелим, ако го оставим. Оставям Вам да решите, понеже ми е все тая.
-
за да Ви дразни... :guitar2: :guitar2:
Има неща, които по̀ ме дразнят. Вас нещо въобще дразни ли Ви, или всичко Ви е по душа?
-
Никакови русщини, ами изконни българщини. Това, че нещо се намира в русският език, не означава непременно, че е русщина. Съвременният русски език е съхранил и много от свойщините на старобългарският. Недей слуша преписвача-того, който се зове Историк (кой знае защо!); някого, който се е кръстил на вид опиянило; едного, който не е незнаящ, но всячески се стреми да снизи българският до равнището на другите балкански езици — нижни спрямо него.
За произхода и значението на думата "лебелебия"?
in Езикознание
Публикува · Редактирано от FairOaks
Ега се задавиш на суров лигав братвурст, изменниче! Пишеш обаче не „вътроба“, ами „утроба“, нали? Многознайковци и мракобесници като теб повтарят и завтарят едно и то же цял живот, само и само да спечелват людските почит и внимание. Туркщините и другите простакщини, които тако яростно защищаеш, не представляят насилие над езикът, а? Тебе да ти пръснат гъзицата дрислива — най-добре. Поне се приучи да употребляеш заглавни букви чат-пат, че съвсем си заприличал на мекокитнически безписмовник. Тръгнали самодоволни разгащеници да мелят досежно ВЪ и Ъ, а сами они ръсят само и единствено У! Ей, да ходиш да се заяждаш с Владко Мурдаров защо не ест ВЪРОД (вметка: он же ест), просветителю наш (таково начинание всъщност бих подкрепил и аз); а ти току приидеш като товарен влак, изтръсиш плъната очевидност (сякаш да убедиш себе, че нещо разбираш), избегнеш неудобните въпроси като слузеста пунда и заминеш да смучеш на скандинавски моряци. С огромно удоволствие бих ти разчестил челюстта австралопитеческа. Чрез нищо не си допринесъл; само предъвкваш изтръканости, познати почти всякому. Едно свое наблюдение не си изказал, едно предложение не си дал. Следователно: Да ти се празднят в гъзът стадо слони, докато не ти се заклеят чревата.