Отиди на
Форум "Наука"

FairOaks

Banned
  • Брой отговори

    144
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ FairOaks

  1. Ега се задавиш на суров лигав братвурст, изменниче! Пишеш обаче не „вътроба“, ами „утроба“, нали? Многознайковци и мракобесници като теб повтарят и завтарят едно и то же цял живот, само и само да спечелват людските почит и внимание. Туркщините и другите простакщини, които тако яростно защищаеш, не представляят насилие над езикът, а? Тебе да ти пръснат гъзицата дрислива — най-добре. Поне се приучи да употребляеш заглавни букви чат-пат, че съвсем си заприличал на мекокитнически безписмовник. Тръгнали самодоволни разгащеници да мелят досежно ВЪ и Ъ, а сами они ръсят само и единствено У! Ей, да ходиш да се заяждаш с Владко Мурдаров защо не ест ВЪРОД (вметка: он же ест), просветителю наш (таково начинание всъщност бих подкрепил и аз); а ти току приидеш като товарен влак, изтръсиш плъната очевидност (сякаш да убедиш себе, че нещо разбираш), избегнеш неудобните въпроси като слузеста пунда и заминеш да смучеш на скандинавски моряци. С огромно удоволствие бих ти разчестил челюстта австралопитеческа. Чрез нищо не си допринесъл; само предъвкваш изтръканости, познати почти всякому. Едно свое наблюдение не си изказал, едно предложение не си дал. Следователно: Да ти се празднят в гъзът стадо слони, докато не ти се заклеят чревата.
  2. Думата ест ѪРОДЪ! Има ли нужда да напиша това, което ме сръбит да напиша? Легко ща да помогна Вам в превежданьето на ѫродливите турчско-арабски простословици: джудже –> мъник/дребосък/недорасляк/др.; кибрит –> паличе, палерка, палило и десетина други в томь же дусѣ; късмет –> срета (в някои случаи — сполука); ракия –> пукница; таратор –> тлъченица; мусака –> залятка. Ясно видит се ту-ка, тамо-ка и повсъде, че блъгарский език ест доситъчно богат и не изпитвает необходимости от какови-годе щуждици, еще по-малко — от словеса, свойствени турческому езику — весьма нижнему спрямо него.
  3. Драгий състъгдениче, недейте се занимава с разни туркщини ъродливи, а преспокойно си ползуйте блъгарщината „сланутък“ (от СЛАНЪ, сиреч иже съдръжит соль), която ест много по-тъчна от „свекъл“, „сладък“ и т.н.
  4. „Сигурно“ — румънщина (от латинское securus). Погледнете тожде sine cura. „Макар“ (че/да) — някакова среднегръкщина. Съществуят доситъчно съответи блъгарски, най-известните измежду които сът „при все (че/да*)“, „ако и (да)“ и „въпреки (че/да*)“. (Отбелязаните чрез дзвездичка се ползуят къде по-нарядко, нежели ония без.) Предполагам, ширят се неправомерно в блъгарският език обе от, да речем, няколико сътолетия.
  5. Досежно „каруца“: В БЕР пишет, че ест от "carozza", производно от "caro". Следователно: „каро“ или „кароца“, или направо „кар“ (от латинщината "carrus"); обаче най-добре би било да се пишет или кажет „теляга“/„телега“ (идаще от староблъгарщината тєлѣга). („Талига“ ест опростачено слово.)
  6. Само наполовин мога да се съглася с Вас, человече. Аз имам предвид не русское естЬ, ами изконная блъгарщина ѥстЪ; а живакът го използувах само за да бъда разбран. Разумее се, измислил съм блъгарски съотвят — „тръживо“, обаче колицина (освен Ваша милост) биха вдянали? Страничен въпрос: Вий плежете ли се на живо, или проявляете тази си детинщина изключително в Мрежата? „Перкусионист“ значи някаков тамо удряч, което за пореден крат ни убеждае в непотребността на вси щуждици.
  7. Ааа, видите, това, че вашата нечлѣнораздѣлна (защо не ест -дял-, г-не Мурдаров?) селяческа реч не може никому да послужи за пример, не означава, че кривият съм аз. За неразбравшите повтарям: в думите месТна (а защо не ест мястна?), месТно (мястно?), месТни Т-то се произнася или чисто, или представляе зев (а защо не ест зяв?).
  8. НЕЛЕП. Мъного добре описуе денешнята обстановка.
  9. ИС ест опростачено (еще в староблъгарският, а сегда и в съвременний русски) написание на ИЗ. КОНЪ (да се не бръка с КОНЬ) присътства в думи като КОНЕЦ и ЗАКОН; сиреч „изконен“ можем добуквено да преведем като „изначелен“ (от начелото).
  10. тѪпанъ не има како да се изясни в тУпан; това не ест русски. Близко до умът ест, че „тъпанар“ се образуе от тъпан + арь. Колкото до „тъп(оумен) человек“ — има си дума „тъпак“, образувана по образецът на добряк, веселяк, левак и пр. Крайне вретме ест блъгарете да се научат да говорят на родният си език, а Владко Мурдаров и сие — доброволно да изпият по два-три литра белина со живачни примеси. П.П. ЧИЯ/ДЖИЯ — потрисащи туркщини, които трябва да се извръгнат завинъги от езикът.
  11. По-качествен речник трябва да си набавите. „Нежели“ означава „отколкото“.
  12. «сказать» е от св. вид. «казать» е от несв. Не е излишно С-то.
  13. „Русщини“ го има и у Ст. Младенов, и у др. езиковедци, тако щото не можете да твръдите, че ест моя измислица. Они даже сат пишели „местоиме(на)“ вместо някакови ми ти имения, построени бог знае къде и бяс знае от кого. А наместо особено ъродливата русщина „випуск“ можем преспокойно да образуем и използуем „изпуст“ или, ако щете, „изпустък“.
  14. Аааа, видите, веще прекалявате! Всите ли особености на младежските, селските или пък тъпаческите говори ще се опитвате да ги прокарате за общеблъгарски? „Кой“ се произнася „кой“. „Кои“ се произнася „койи“. А количем прочета словоизвращения, сходни со „Тука нямам свой хора“ или „при мой студенти“, или „станций“, „институций“, „организаций“ (това в род. п., мн. ч-ло ли е?), направо ми прекиплява, понеже такови безписмовници си заслужава да ги отупаш едно главоразвивателно.
  15. Ами, види се, изконното значение на „брашно“ си е „брашно“, в отлика от тъчното по Вашему „мъка̀“ (а не „мука“, занеже не сме руснаци), което означава някакова ми ти тамо-ка мешавица по-скоро.
  16. Ами дажд да го доопростачим, та да се преврати в нечленоразделна лъжеезикова хуйня, накъдето всъщност сат се запътили моите мили съвременници — гъзолизци и простаци почти до едного, които, притиснеш ли ги по тоя въпрос, все ще изтърсят, като че ли ест праиндийско заклинание, следното: — Развитие. Езиците се развиват. Развиват се всички езици. И нашият език се развива… (Е, обвикновено ест „еволюция“, съотв. „еволюира“, но нека не мракобесничим и ний.) Хубаво, има развитие — в смисъл че се изменя нещо. До ту-ка що-годе има известна правота. Каково обаче развитие ест въпросното? Ако доида в твоят дом аз с един боен чук и ти разломя далекозорникът, може ли да се твърди, че съм го поразвил? Не ест ли по-тъчно да се рече, че направо съм ти го неповратимо поразил? За вси столетия промените сат били положителни сякаш в два-три случая само: – утвърждението на определителните членове; – минали несвършени деятелни причестия, които се ползуят предимно в разни наклонения (преизказно, съмнително, умозаключително и пр.); – написания разни (разхождам, а не расхождам, како же било би по старобългарский образец). Всичко друго ест от Лъкаваго — отявлена немара, щуждепоклонничество, простотия до шия, враждебно невеждество и т.н. Нуждно ли ест за пореден крат да спомена досежно загубата на повещето падежни облици, че и на чисто българският езиков облик, досежно пълната безписмовност при употребата на глаголски видове и времена (до тамо, че веще върлуят бясно изцепки разни като „докато ходих“, „винаги съм правел“ и други престъпни изказувания), или сам се сещаш? А теб ще те убие да кажеш „държавен“ (каков ест той званичен език?) и „съвременна“! (Да речем, че на останалите не можеш им измисли български съответи…)
  17. БРАШЬНО е значело пища, ядене. Преписвам от БЕР, за да не рече Perkūnas или друг хитрец, че си измислям, че трябва да нещо чета, негли книги има само той и само той ги е чел: бра̀шно „смлени зърнени храни“; стб. брашьно „храна“… … — Праслав. *bhoršьno от ие. *bhars-ino-m, *bhar-(e)s-, сродно със стнорд. barr „зърнени храни, ечемик“, лат. far, род. п. farris „лимец; брашно“ от ие. *bhars, farina „брашно“, fastigium „връх, острие“, оск., умбр. far „брашно“, гот. barizeins „ечемичен“. — Начално значение „плод с остри, осилести класове“, срв. стинд. bhrsti- „връх, бодил“. От друга страна, МѪКА е значело брашно, тако че не зная защо се учудвате.
  18. А то тамо има ли ят въобще, или си е чисто Е? Досежно оставшето Вашето мнение, мисля, е пределно ясно — щом простолюдието тако глаголи, значи тако ще глаголите и Вий.
  19. От кость. На чешски например ест Kostěj Nesmrtelný. П.П. А на русски обвикновено ест Кощей. Само непохватните блъгарски тлъмачи го „превеждат“ (в кукички, разбира се, понеже то никаков превод не ест) като Кашчей.
  20. Не има що да ми препоръчвате, понеже тия неща сат ясни. Идете просветете подрастващите как „старобългарското окончание за отглаголни съществителни -НИЕ“ в действителност било русщина. Не съм съгласен да пъдим едно средство за словообразуване само защото някому то не е угодно. Ами дайте по тоя образец да изгоним всички български деятелни наставки освен една (тако щото да остане, да речем, само -ец-). Получило се би нещо като английското er, което, струва ми се, е единствената английска наставка (поправете, ако греша!) и се употреблява за щяло и за нещяло. Другите ще бъдат ист, (ь/т)ор, ент, ик, чия/джия. Виновни сат не руснаците, че си опростачваме езикът ний. Ако в идните десетолетия бъде заборавена думата „стан“, изтласкана от простакщини като лагер, бивак, кемпинг, къмпинг и т.н., и някой, четащиц русски писания, се сети, че си имаме собствено слово, и я възстанови, това ще бъде не порусчване, а проява на български дух. Ъпирите и сенищата сат си изконно български. П.П. И пение/слушание, и пеене/слушане кажа. Има мъничка разлика между двете все пак.
  21. 1) Да, защо не? Дълъг съпън. Мокри съпни. А Вий отговорете дали одобрявате написанието прегръДка, или не. Доста умело пропущате такови въпроси. Тука става дума досежно явлението Д вм. Т, а не изпущане на буква. Ако одобрите, значи сте съгласен да се пише такожде сътба и свадба. 2) Дателният се ползуе за притежание в старобългарският, което засегда е доситъчен довод. Употреблява се и в съвременният български — майка ти, кукувицата ѝ, мечът му. Не бихме изгубили много, ако го премахнем; нищо не печелим, ако го оставим. Оставям Вам да решите, понеже ми е все тая.
  22. Има неща, които по̀ ме дразнят. Вас нещо въобще дразни ли Ви, или всичко Ви е по душа?
  23. Никакови русщини, ами изконни българщини. Това, че нещо се намира в русският език, не означава непременно, че е русщина. Съвременният русски език е съхранил и много от свойщините на старобългарският. Недей слуша преписвача-того, който се зове Историк (кой знае защо!); някого, който се е кръстил на вид опиянило; едного, който не е незнаящ, но всячески се стреми да снизи българският до равнището на другите балкански езици — нижни спрямо него.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...