wraith

Не е ли вярно, че за да има разширение на пространството, то трябва да има на къде да се разширява?Търся връзка между обем и енергия в обема, поради това че добавянето на обем води до установяване на равновесие в новият обем като по-широка термодинамична система. Та идеята е - има ли добавяне на обем, има установяване на потенциална разлика между различните части на системата. Въпросът "Каква е същността на Вселената" никъде не виждам да я изяснен. Има догадки, но никой не може практически да докаже какъв тип система е Вселената. Наличието на енергия достатъчно условие ли е за подреждане на системата? Не може ли енергията да се разпространи в обема и да настъпи термодинамично равновесие?

Искам да поставя на масата на дискусията въпросът със същността на Вселената и прилагането на термодинамичните закони в мащаба на Вселената. На първо място да обърнем внимание на понятието ентропия - мярка за хаос или по-интиутивно според мен - мярка за неспособността за извършване на работа. Има равновесие - няма потенциална разлика, не може да се върши работа. В съвремието много често се използват законите на термодинамиката, но нещо смущаващо остава в разума ми по отношение на Вселенският мащаб. Първото е - Как може да се формулира Вселената като система? Твърди се, че Вселената се разширява, но е неизвестно за сметка на какво става това. Означава ли това, че ако за миг си поставим Вселената като част от много по-голяма система можем да говорим за термодинамична смърт на Вселената? От друга страна самият факт, че Вселената търпи разширение може ли да е достатъчно условие да не може да настъпи равновесие в обема й? А от друга страна, ако приемем всички закони на термодинамиката за универсални във Вселенски мащаб, можем ли да дадем отговор на въпроса - как Вселената се стреми към разпад, разпределяне и равновесие, а е позволила образуването на сложни структури? Ако всички видове енергия от всички видове сили рано или късно се превръшат в топлинна и се разсейват, след което работа не може да се върши, то гравитационни сили чиито произход е силно неизяснен как се вписват в тази картина и дори и при хипотетична термодинамична смърт няма ли те да продължат да съществуват и действат?

Първо - "навсякъде" - една дума, не две. Второ - водата е "чешмяна", не "чешмена". Едни хубави термини в езикознанието има и по-точно ятовата граница. Именно в тази част източните диалекти са по-книжовни.

То нека си нося Адидас, но поне не "Шо" - кам. Всъщност източните диалекти, ако изключим по-мекият говор в сравнение със западните, като че ли ми се виждат направо по-книжовни. А и всъщност само на вас от западната част на страната ви прави впечатление по-мекият говор, на нас не ни прави кой знае какво, но пък когато някой от София и околие се появи - направо избива рибата и няма какво да хванат нашите бургаски рибари.

Може би имаш право, но в случая не говорим за събития, които довеждат до митологичният край на света като "Рагнарок", а по-скоро обръщане срещу властването на самите богове. Не знам как по-точно да го опиша, честно казано точно този мотив ми е останал леко размит в паметта.

Създавам тази тема с въпрос към по-просветените в областта на древните до средновековни митологии. А самият въпрос е: В коя от митологиите може да се говори за най-ярко открояване на конфликт между божествата и т.нар културни герои, както и падението на самите божества и освобождаването от тях? Бях прелиствал преди време много голям обем материал на тема история/митологии, обаче се оказва, че отговорът на този въпрос в даденият момент просто ми убягва, подсещам се за конкретен пример, обаче просто не мога да го изрека.