Plamensito

Първо, искам да кажа, че получих 2 ЛС, които ме разубедиха и ме накараха да продължа да пиша тук. Ако позволите малка реплика и после се насочваме изцяло по темата! В крайна сметка тия дни трябва да се тегли заключението по темата! Самотен вълк, важното е, че ти сериозно изгуби спора вече. Апелативния съд ти произнесе присъдата, той също не използва "субект на престъплението", така че признай поражението си и спри да се заяждаш. Ти вече загуби. Относно примерите, които съм дал те са на ПРОФЕСОР ПЕТКО ВЕНЕДИКОВ, написал съм го. Въобще знаеш ли кой е Петко Венедиков, че да казваш дали примерите са му неуместни? И ти ли почна като Galahad ? Яд ли те е? Да, адвокат съм с диплом 5.67, невъзможно ли ти се струва? Председател на държавна изпитна комисия по Гражданскоправни науки ми бе проф. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (Отличен 6) Председател на държавна изпитна комисия по Наказателноправни науки ми бе проф. МАРГАРИТА ЧИНОВА (Отличен 6) Председател на държавна изпитна комисия по Публичноправни науки ми бе проф. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (Мн. Добър 5) И сега кой е някакъв си Самотен вълк, че да казва кои примери за неуместни? Кой те слуша въобще? Един лайк нямаш по темата, само омраза и пепел от устата ти. Вече няма какво да кажеш, а мен цитираш, мои думи, с които ме атакувш, а именно : " Като "адвокат с диплом 5.67", би трябвало да ти е ясно, че престъплението е и деликт" Хихихи, аз съм тоя, който каза първи, че престъплението е деликт, а вие с Галахад казахте, че деликти познава само Гражданското право, доста е жалко от твоя страна, Самотен вълк, доста, ето виж какво съм казал, явно нищо не четеш, а използваш темата за лични нападки. Ето ще се самоцитирам, виж и се погледни в огледалото и се запитай "защо толкова ме е яд" :

Като за последен пост в този форум да си покажа дипломата, защото според НЕЮРИСТА Galahad аз не съм бил юрист. Второ, просто е напълно безсмислено е да се пише в този форум, защото колко смахнат трябва да бъде човек, за да твърди, че неизбежна отбрана се допуска срещу животни? И културно му обясняваш и то си знае и спори! Та това е първото нещо, което се казва на лекцията за неизбежна отбрана, а именно, че се допуска срещу противоправни ДЕЯНИЯ. Деянието е човешки акт. И именно по това се различава от крайната необходимост (чл. 13). Последната се допуска срещу опасности не свързани с човешка проява. Вземи прочети какво е деяние, графоман. Тоя линк с тази тема вече се рее в юридическите среди (дори и в адвокатска колегия в моя град) и направо се счупиха колегите от смях със съжденията ти за неизбежната отбрана и ме питат : "защо хабиш нерви с някакъв аматьор, който дори не е юрист"? Казах, че съм объркал форума явно, щото пише "наука.бг", а един касап като Galahad го прави "антинаука.бг". Така че ако има администратори да помислят по въпроса, защото е глупаво да се отричат основни положения на науката от НЕЮРИСТА Galahad. Представете си каква реклама само. Юристите се пръскат от смях, какво реноме може да има този форум щом един неюрист като Galahad отрича основите на една наука? Не може да цитираш закон и да му влагаш друг смисъл, па и спориш. Абе той закона му казва ДЕЯНИЕ, той си знае неговото. Значи толкова да си скаран с терминологията, че се чудя как администраторите те държат тук. Ако съм аз да съм те изхвърлил отдавна, защото не е допистимо да отричаш това, което казва законът и науката. Отричаш Иван Ненов, който е писал член 12 през 1968 год и непроменян досега, отричаш основите на наказателното право, отричаш всичко. Отричай, няма лошо, но не отричай нормите на закона и техния смисъл! Затова има юристи, да тълкуват закона, защото обикновеният гражданин не схваща точния му смисъл. Пример : неукият Galahad. Затова се учи 5 години право. Ако беше иначе, такива като Galahad да са ни докарили до обществен срив. Е какво правя аз тук? Правната наука е обречена на гибел от такива като Galahad. И накрая Galahad, понеже на ЛС се чудиш как цитирам немски автори, ами родителите ми жвеят в Берлин и нормално да съм чел цяла Европа, а не само СССР, чиято наука преписана в българските учебници след въстанието на болшевиките. А аз като най-големия идиот завърших в България, защото обичам страната си искам да живея тук. Ето ми сега България, изцяло подкрепена като такива като Galahad. Сбогом. Специали поздрави на КГ125. Шапка му свалям. Galahad, дай боже да някой ден да четеш и учебници на други езици, а не само болшевишки хахах. Превеждаш ли си заглавието?

Администратори, спрете го тоя психопат стига е писал глупости. Махнете я тая умопъбъркана личност от тоя раздел! Какви стари книжки ве, тва е институт на 100 години и си има правила! Законът ти казва ДЕЯНИЕ бе малоумник такъв. Деяния вършат хората само, ти болен човек ли си ли си какъв си? Дразниш вече, не разбираш ли? То му обяснаваш, то си знае неговото! АЗ СЪМ ЮРИСТЪТ, ТИ СИ ЕДИН ВРЕДЕН ПРИМЕС. чл. 12 (от 1968 год.) важи за хората, защото казва деяние (неизбежна отбрана). чл. 13 важи за опасности не свързани с хора (крайна необходимост). Единият учебник (първият) е на Иван Ненов, графоман такъв. Нали той го е писал тоя член, който цитираш, нехранимайко такъв! Абе ти се изкара голям разбирач? Изкарваш мене, науката и професорите пълни ТЪПАЦИ. Кой си ти? Ти не си юрист, а аз съм адвокат с диплом 5.67, кой си ти, освен един побъркан графоман. Ти си тръгнал на мен да ми цитираш закона хахахахахахах, аз с това си изкарвам хляба! Оправдал съм поне 6-7 човека по тоя член! Писна ми тука! Слагайте ми бана по IP и тва е! Аз се старая да му обясня неща да не бърка, то се пули насреща. Айдеее живей си в измисления свят.

Изчакай малко, ще ти дам заключение по темата, всъщност ще направя пълно обобщение по темата в нещо като статийка. Аз имам и друга работа, не мога само форумите да стоя. А в крайна сметка по-важното е, че твърденията ти вече са тотално оборени! Би трябвало за това да мислиш, а мен не ме мисли аз ще си тегля заключението, имай търпение. Иначе не мога да крия, че си добър опонент. Остави го тоя ревандикационен иск, всичко бе за пример относно кога е налице един деликт и кога е налице едно събитие. КГ125, като че ли най-точно схваща цялата проблема, защото е схванал изключително точно двата примера дадени по-горе. Но не е тръгнал да дълбае или да се заяжда, както правиш ти с думите "край с познанията ти", като КГ125 много точно е съзрял целта на примерите и даже ти каза по-горе. Твоето си е заяждане 100 %. Поведението на животни, както и природните явления могат да пораждат правни последици, т.е. могат да бъдат правно-релевантни, именно те пораждат последиците, самотен вълк. Самото положително право признава и противоправни събития. Така например, пак казваме, ако едно наводнение отнесе моята вещ в чуждо имение, правният ред не остава безучастен към това ЯВЛЕНИЕ, а дава своята защита, като ми предоставя иск. Ето защо Петко Венедиков казва, че ще има придобито владение и тогава "когато животно, влязло в двора ми, попадне в примка, която съм поставил в имота, защото ще бъде сигурно, че животното ще бъде прибрано от мене", а пък аз може да се намирам в друг град даже по това време. Щом попадне вещ в двора ми, аз я владея, аз владея целия двор, не е нужно намерението да се свои вещта РЕАЛНО, даже намерението е презумпция, предполага се, че има намерение че се държи като собствена, докато не се докаже противното. Правото важи както за деянията на хората, така и за събитията. На тая основа се прави разлика между деликта и събитието. Съществуват противоправни деяния (деликти) и противоправни състояния (събития). Самотен вълк, няма смисъл да дълбаеш, примерите имаха друга цел, като ти се говори за ревандикационен иск си пусни отделна тема. А и нещо повече, аз съм пеналист, а не цивилист. Напълно възможно е да си запознат повече от мен по вещно право! Аз нямам претенции тук! Не съм като Galahad да се мъча да разбирам от ВСИЧКО по МНОГО, защото както се видя той всъщност и идея си няма що е неизбежна отбрана, пък тръгнал да спори. Нека да пита, няма лошо, ама да спориш без да си запознат с основата, не върви. Поздрави на всички! До скоро.

Първо към самотния вълк и най-точният човек тук - КГ125. Да именно, субект на дадено деяние. Например субект на деянието при едно изнасилване може да бъде само лиже от мъжки пол. Субект на деянието най - приляга на даденото по горе понятие субект на НП, много правилно КГ125 забеляза, че то е по-широко. Както казахме наред с субекта на НП има и НОЛ, като ясно разграничихме двете. Относно обекта на престъплението, вече е ясно, че е негодно, защото е вън от състава. Като се нищи състава трябва според мен именно да се насичи вниманието какво е обект на деянието и ако трябва да дадем пример с длъжностното присвояване обект на деянието са чужди пари, вещи или други ценности, а субект на деянието може да бъде само длъжностно лице. И така нататък, няма да правим разбор на състава. Самотен вълк, ако има нещо, сори, брат, и да малко съм емоционален, прости ме, това си човещина. И сега към неюриста Galahad : Човек, ти си сериозно объркан и май трябва да те поправим. Простено ти е да бъркаш, все пак не си юрист. Нека Самотния вълк също потвърди това долу, за да ти стане ясно и занапред да не изпадаш в конфузни ситуации. Ти каза на стр. 2 : "Малолетните не са безнаказани" Няма наказания за мололетни, човече, за тях има осигурителни (възпитателни) мерки. Ти си в тотална грешка. Сега пък ми цитираш за непълнолетни, да те са наказуеми, има си специален режим за наказване в НК. Относно неизбежната отбрана без да се сърдиш си в някакви халюцинации. По-горе казваш на стр. 2 : "Няма изискване нападението при неизбежната отбрана да е от субект на правото. Няма дори изискване да е човек. Може да се браните от животно, което ако го убиете унищожавате чужда вещ" Сега затвърдаваш това като казваш, че нападението било ирелаватно. Нападението е само човешка проява, признато е от цялата правна континентална система. По това именно се разчава главно незбежната отбрана от крайната необходимост. Самото Постановление ти казва : "Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко ДЕЙСТВИЯ или БЕЗДЕЙСТВИЯ. Неизбежната отбрана се допуска и срещу нападения от непредпазливи ДЕЯНИЯ. 3. Противоправно е всяко общественоопасно ДЕЯНИЕ независимо дали е наказуемо, или не" НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА СЕ ДОПУСКА СРЕЩУ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ, а не срещу животни. Животните не са хора и не могат да вършат деяние. Самото постановление, което си цитирал, е известно на всеки юрист. То няма за цел да ти разшифрова думата "нападение" - това е известно на всеки юрист, то даже ти се подсказва, че е деяние (действие или бездействие). Действието и бездействието са видове на деянието. Има специални монографии за деянието. Няма учебник, няма юрист, който да твърди обртното за нападението. Ти си сериозно объркан. Е снимал съм ти учебник и моля те вслушай се, грешиш тотално. Няма учебник или монография в Европа, която да твърди, че нападението не е човешка проява. Специално мога да те зарина с литература по Неизбежната отбрана, имам бая. Ето още : /имай предвид редакционната грешка в първата дума, вместо "нападение" е написано "наказание"/ Нещо повече, за ревандикационния иск разбира се че "Ревандикационния иск се завежда от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик", ама аз не съм твърдял друго, не съм спорил? Единственото което казах е, че "Ако моето куче ти отнеме маратонките имаш срешу мен ревандикационен иск". Това бе пример и се предполага, че кучето ги е довлякло на мен, (както самото постановление по-горе намира наготово че нападението може да бъде само от човек и не е нужно да разяснява), защото казвам имаш иск СРЕЩУ МЕН. Трябва ли да уточнявам поведението на самото куче.

Радвам се, че го приемаш. Относно въпросът, само ще цитирам две решения, едното от които на Варненския апелативен съд, а ти сам си прави изводите за самата терминология : "Субект на деянието може да бъде всяко наказателно отговорно лице, без да се изискват някакви особени качества" (МОТИВИ към присъда № 245/23.03.2009г. по НОХД № 524/08 г. на СлРС). Варненският апелативен съд : "Спорът е по това дали подсъдимия може да бъде субект на деяние по чл.123 НК и дали не се касае до случайно деяние. Правилно съдът е приел, че подсъдимия М. не може да бъде субект на деяние по чл.123 ал.1 НК. Той не е осъществил и деяние по ал.2 на чл.123 НК., тъй като не се установява по никакъв начин да е извършил някакви действия спадащи към занятие или дейност, които няма право да упражнява. Установено е по безспорен начин, че бойлера е закупен от бащата на подсъдимия, че той е организирал поставянето му преди повече от 10 години" Никъде не се говори за субект на престъпление в цитираното (дори и апелативен съд го е игнорирал). И затова си има причина, но това не е важно, важното е, че може и без него. Тоя термин не само за общата, но и за особената част не става, а толкова искаш да се доказваш с него, че чак до особената част стихнахме. Разбира се, разсъждавам, да се изразя картинно de lege ferendа, защото нито искам да забранявам тоя термин или да налагам мнение, а да внеса съмнение в неговата теоретична стойност. Така се прави. Ако не подлагаме на съмнение някои съмнителни понятия, или по-точно казано, да ги подлагаме на изпитания за проверка дали се държат здраво, то науката е обречена на гибел. Навярно ти разбираш нещата така : субект на престъпление на конкретно престъпление. Но това е вътрешно противоречие. Терминът пък обект на престъпление и той е НЕГОДЕН за особената част, защото обектът на престъплението (или по-точно обектът на защита) стои ИЗВЪН СЪСТАВА, като се намира в заглавието на раздела и е ирелевантно дали ще се съзнава от дееца (вж. Марк Ернст Майер, Lehrbruch). Деецът трябва да съзнава (или поне да съществува възможност да съзнава) ОБЕКТА НА ДЕЯНИЕТО, защото последният е В състава, А НЕ ИЗВЪН НЕГО. Само в някои случаи обектът на деянието съвпада с обекта на престъплението, но деецът трябва да съзнава това, което е в състава - обекта на деянието. Обектът на престъплението, а в Германия го наричат с термина "обект на защита", трябва да се разглежда в общата част, както си е в момента, за да се покаже каква е неговата цел, а именно защита на правните блага, а според СССР - обществените отношения.

Сиреч, наказателноотговорното лице не че е различно от субекта на противоправното деяние, а че притежава още един допълнителен признак - способност да носи вина. С други думи, ако говорим за разлика, то разликата е количествена, а не качествена. 1. Субектът на НП е обща категория, тя само ни казва кой може да действа противоправно - всички хора. 2. НОЛ съдържа нещо повече обаче. Като притежава признаците на субекта на НП, т.е. че върши противоправни деяния, допълнителното при него е, че е способно да носи и вина (вменяемите и достигналите определена възраст). Тоя който не признава фигурата на субекта на НП, той признава малолетния и лудия за обект, а един обект не може да напада, което ще прави неизбежната отбрана стеснена, трети лица няма да могат да оказват помощ на нападнати от малолетни и невменяеми. Аз пак казвам, всеки да си го разбира както иска, не желая да налагам мнение.

Това е коренно погрешно. Създаваш впечатлението, че като че ли понятията обективно и субективно право са два вида на едно и също родово понятие - самото право, което стои над тях и ги обединява??? Такова твърдение е несъстоятелно. Обективното право като norma agendi е изключителен източник на субективното право, което образува една проста facultas agendi и следователно последното (субективното право) не може да съществува без първото (обективното право), т.е. субективното право не може да съществува отделно от обективното.

Институтът на НОЛ отговаря само на въпроса КОЙ МОЖЕ ДА ИЗВЪРШИ едно престъпление. Не намесвай понятието за престъплението. "Въпросите за престъплението са свързани с деянието и онези особености, които го правят престъпно, докато проблемите за наказателноотговорното лице са такива за качествата, които трябва да притежава деецът, ЗА ДА МОЖЕ ДА ИЗВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ДА НОСИ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГО"! А тия качества са здрава психика и определена възраст. А лицето, което не ги притежава, не е способно да прояви една вина и оттук да извърши едно престъпление. И сега, как си представяш едно лице неспособно да носи вина да извърши едно престъпление? А кой не е способен да носи вина? Вече казахме много подробно по-горе, това засяга самият въпрос за НОЛ. Поздрави.

С моите правни познания едва ли се е свършило и не разбирам вече откъде идва омразата ти, щото то вече на там бие. Тъкмо си помисли, че си открил една грешка за ревандикационния иск, само че това бе за кратко, тъй като КГ125 справедливо забеляза колко е погрешно всичко което казваш. Да, справедлива е забележката ти, просто лапсус (и то само на едно място), относно това, което си цитирал. Нека се поправя и смятам да приключвам с тая тема, а ти си плувай в своето море, което не само е доста плитко (бих казал пресъхнало), но и основа (пясък) няма. Всички, абсолютно всички хора са субекти на НП и всички хора могат да вършат противоправни деяния. Това го вземи си го запиши някъде. Наказателноотговорни са само ТИЯ ОТ ТЯХ СПОСОБНИ ДА НОСЯТ ВИНА (вменяемите и достигналите определена възрадт лица). НОЛ съдържа в себе си не само признаците на субекта на НП, но то изисква нещо повече - допълнителен признак - да е способно НОЛ да бъде виновно (сиреч да е вменяемо и да е достигнало определена възраст). И ето я разликата, докато всички Субекти на НП могат да действат противоправно, то не всеки от тях е способен да носи вина. Способни да носят вина са само тия от тях които са вменяеми и са достигнали определена възраст, а именно наказателноотговорните лица. Сега доволен ли си? Всъщност това го повтярям за 11 път, просто на едно място съм допуснал лапсус, нормално е. Сега смятам, че и правописните грешки ще започнеш да ми търсиш, но недей, има бая, но пиша от Galaxy Таблет със софтуерна клавиатура и се случва. ПС : Ти явно не правиш елементарната разликата между "може да носи вина" и "носи вина". Ти не правиш разликата между "способност за вина" и "виновен". Ти смесваш "вменяемостта" с "вината", първата е само ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВТОРАТА.

Човек, шегуваш ли се? Юрист ли си въобще? И ако да - чел ли си и страничка по наказателно право или по право изобщо? Първо, престъплението е 100 % деликт, човек ти сериозно ли? Деликтът е родово понятие (genus proximum). Всеки деликт изисква деяние, противоправност и вина и вече по ВИДЕОВЕТЕ ПОСЛЕДИЦИ се различават (deffеrenta specifica) наказателният от гражданския деликт : при Гражданския деликт - задължение за обезвреда! при Наказателния деликт - наказание! Наказателен деликт = Престъпление. Сега, няма да ти разяснявам Общата теория на правото. Тя изучава и родовото понятие за деликта! А правните последици от него се изучават от отделните правни дисциплини. Второ, най-големият бисер, който съм чувал някога е това, че неизбижната отбрана се допуска срещу животно! Неизбежна отбрана се допуска САМО СРЕЩУ ЧОВЕК, само човек може да осъществи нападение! Това, за което говориш, е инситутът на КРАЙНАТА НЕОБХОДИМОСТ, която изисква не нападение, а ОПАСНОСТ! Трето, всяка наука борави с термина субект, даже и конституционното право, няма наука, която да не говори за субекти на своето право! И накрая, да, вярно е, че и едно куче може да действа противоправно, НО НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО БОРАВИ С ПРИЗНАЦИТЕ НА ДЕЛИКТА, А ПЪРВИЯТ ПРИЗНАК НА ДЕЛИКТА Е ДЕЯНИЕТО (Tat), КУЧЕТО НЕ МОЖЕ ДА ВЪРШИ ДЕЯНИЕ. Не бива да се смесва противоправното състояние (събитие) с противоправния деликт. Кучето не може да върши нито граждански деликт, нито наказателен деликт. Ако моето куче ти отмъкне маратонките, ти имаш ревандикационен иск (rei vindicatio) срещу мен. Акп моето куче ти съсипе маратонките, тук моята вина се ПРЕДПОЛАГА, че със собственото си бездействие (деяние) съм проявил една небрежност, налице е деликт, но ако докажа, че нямам вина, то никакво задължение за обезвреда не дължа. Стига, Galahad, моля те, толкова ниско да пада тоя форум (бг наука!) с подобни изказвания! Щом тук, в този форум, нещата са толкова зле и на ниско ниво, да взема ножа да си тегля. Моля те, щом не си запознат не коментирай, смешно е, не - плачевно е. Извини ме, но е така! ПС : УБДХ няма нищо общо с наказанието (това са осигурителни мерки). Ако германски професор те чуе че отъждествяваш осигурителните мерки с наказанието, може и да не завършиш право.

Ясно проличава несъстоятелността и не разбирането Ви по отношение на института. Ми нали точно това казахме, Неизбежната отбрана предполага СУБЕКТ, бил той малолетен или луд! Ние ги ПРИЗНАВАМЕ ЗА СУБЕКТИ НА НП именно защото могат да действат противоправно, но не и виновно, защото не могат да носят вина, т.е. не са наказателноотговорни! За каква дееспособност говорите при НОЛ, това е пълен абсурд! Няма място за дееспособност, а ЗА ДЕЛИКТОСПОСОБНОСТ. Престъплението е деликт, наказателен деликт. Деликтоспособен (наказателноотговорен) е тоя който може да носи вина, казахме вече, а вина могат да носят и непълнолетните, ако са действали с разумение по чл. 31 ал. 2, която норма няма НИЩО общо с невменяемостта по чл. 33. Ако непълнолетният е невменяем това се квалифицира по чл. 33, а ако са действал без разумение се квалифицира по чл. 31 ал. 2! С други думи непълнолетният може да бъде наказателноНЕотговорен (т.е. да не е способен да носи вина) по две съображения: а) да е действал без разумение (това не се свързва с болестно състояние, а със състояние на ЗРЯЛОСТ) - чл. 31 ал. 2 или б) да е действал в състояние на невменяемост (това е болестно състояние) - чл. 33 Ето защо чл. 31 ал. 2 изисква прокурорът изрично да докаже РАЗУМЕНИЕТО, ако непълнолетният е вменяем. Няма такова изискване за пълнолетните, законодателят предполага че всички пълнолетни за зрели и са действали с разумение. Един пълнолетен може да бъде само невменяем. Относно малолетният НЯМА МЯСТО ЗА НЕВМЕНЯЕМОСТ, законодателят е ИЗКЛЮЧИЛ неговата вина предварително, а щом няма вина, не може да има наказателноотговорно лице! В тези случаи малолетният може да действа само противоправно и затова е субект на НП, но никога виновно и затова не може да бъде никога наказателноотговорен! Така че, моля Ви, Galahad, като пишете, не пишете неща, с които сам си произнасяте присъдата. Няма място на "субект на престъпление", абстрактните понятия трябва да се игнорират от науката. Къде в закона пише субект на престъпление? Никъде! Ето защо теорията трябва да работи с два термина : а) субект на НП, т.е. да определя какво може да действа противоправно, а именно всички хора. б) НОЛ, т.е. да определя кои хора могат да действат виновно (вменяемите и достигналите определена възраст лица). Смятам, че бях достатъчно изчерпателен по темата и не жалая да налагам мнение по въпроса. В крайна сметка всеки сам си сърба попарата и всеки сам определя как да я сърба. Поздрави.

И двете са верни, пич, това са двете страни на едно и също нещо. Едното определя субектите на НП, а другото определя кои от тия субекти могат да бъдат наказателноотговорни, т.е. да бъдат деликтоспособни. Първото определя кой може да действа противоправно - всички хора, без значение на възраст и психично здраве. Второто определя кой може да носи вина - достигналите определена възраст лица и вменяемите. Вменяемостта е предпоставка за вина, тя определя кой човек е способен да бъде виновен, способен да носи вина. Ние сме длъжни, както вече казах, да приемем и фигурата на субекта на НП, защото ако не го направим трябва да считаме малолетните и лудите за обекти, както прави МанЧев, но тогава срещу тях неизбежна отбрана би била НЕДОПУСТИМА от страна на притеклите се на помощ ТРЕТИ ЛИЦА, което е пълен абсурд! Вече става ясно, че както субектът на НП, така и наказателноотговорното лице са двете фигури на Наказателното право които трябва да се изучават в различни раздели на един учебник. За един начеващ студент по право е важно първо да разгледа кои са субекти на НП и едва след това да изучава кои от тях могат да бъдат наказателноотговорни. Така начеващият вече ще има стабилна основа, за да започне изучаването на самото престъпление. Ето защо руснаците са смятали, че тия въпроси трябва да предхождат въпросите за самото престъплението, и с право, но тяхната грешка е, че те не са поставили въпроса правилно, което води до сериозни обърквания. Защото когато разглеждат въпроса за НОЛ първата им работа още в началото е трябвало да бъде да набият в главите на учащите, че вменяемостта е ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВИНА, че тоя въпрос определя кой може да бъде виновен, а вместо това говорят за накакви голи абстракции каквато е "субект на престъплението".

Никъде не си противореча, казах ти буквално, че доста автори са схващали под субект на престъплението субект на НП, сега изрично е казано по-горе, моля ти се. Но с цел да не означаваме едно и също нещо с 15 термина затова ясно казах че субект на престъплението ще го махнем и ще оставим само субект на НП, защото "субект на престъпление" е гола абстракция и не може да обхване противоправни деяния (нападения ако щеш) от малолетни и луди - случаи, които уреждат самото НП чрез неизбежната отбрана, като такава се допуска и по отношение на такива лица, а не да ги приравняваме с ЖИВОТНИТЕ КАКТО ПРАВИ НИКОЛА МАНЧЕВ, като ги смята за ОБЕКТИ но тогава неизбежна отбрана ще е НЕДОПУСТИМА от страна на притеклите се на помощ ТРЕТИ ЛИЦА. Значи само ти не разбра може би от целия форум. И даже теглих заключението че : ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО ВЪРШАТ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ СА СУБЕКТИ НА НП !!! А НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ СА САМО ТИЯ ОТ ТЯХ, КОИТО МОГАТ ДА НОСЯТ ВИНА (ВМЕНЯЕМИТЕ и достигналите определена възраст лица). Най-логично, най-чисто, най-просто и най-разбираемо казано, защото едно понятие трябва да служи на живота, а не да е една гола абстракция, очевидна такава за каквато говориш ти. Въобще не разбирам твоето абстрактно понятие. Сега пък се коригираш и разбираш лице "извършило престъпление", да но какво разбираш под лице "извършило престъпление", значи според теб тогава възниква наказателната отговорност, с влизане в сила на присъдата или схващаш престъплението така както го схваща наказателния процес?

1) Ми примерно "лице от женски пол" : 2) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия 3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия 4) начин, особено мъчителен за пострадалия 5) използуване на безпомощното състояние на пострадалия и много други. Но всички те са обект на защита от НП. И животните са обект на защита. Няма как да ги признаем за субекти на НП, като те са само обект на защита от същото. Вън от това, понятието отговорно лице се свързва с деликтоспособността (наказателен, граждански и административен деликт!) А не с характеристиките на нараненото, накърненото. Деликтът винаги изисква вина, независимо какъв е тоя деликт. Но както казахме някои хора не могат да действат виновно, защото или им липсва вменяемост или тя е изключена от закона. Смятам, че всички сме съгласни, че тук от гл. точка на НП говорим за наказателноотговорни само лица. Последното изисква СПОСОБНОСТ за вина. Да, но има случаи, когато един луд или малолетен може да нападне човек с възможност да го лиши от живот, сиреч да съществи една противоправност, а такава може да извърши ВСЕКИ ЧОВЕК без значение е възрастта или психичното му здраве. Ние сме длъжни да го признаем за субект на НП, защото иначе неизбежна отбрана ще бъде невъзможна да се окаже на нападнатия от страна на едно трето лице. Вярно е че нападението може да не съответства на нак. норма, но неизбежната отбрана е право срещу активни противоправни (и непосредствени!) нападения и всеки човек, било и той луд може да осъществи такова поведение. Ако сметнем нападащия (активния) за не-субект, приложното поле на Неизб. отбрана би се оказало стеснено. В крайна сметка, за да няма обърквания, можем да признаем за субекти на НП всички хора, които осъществяват противоправни деяния, а наказателноотговорни само тия СПОСОБНИ ДА НОСЯТ ВИНА! Така ще застанем на почвата на закона без ненужни теоретични абстракции, каквато е "субект на престъплението". Значи можем да заключим, че : субектът на НП и наказателноотговорното лице си приличат по това, че и двете фигури могат да действат противоправно, но се различават по това, че субектът на НП не е способен да носи вина, докато НОЛ е способно да носи вина. Стойнов дава друга постановка, той смята че субект на престъплението е лицето, което притежава принципна възможност да извърши престъпление, а наказателноотговорно е лицето, което притежава качествата на субект на престъплението и е извършило престъпление. Само че това е Contradicio in agjecto за Стойнов, който изпада в явно противоречие сам със себе си, защото на стр. 230 под престъпление разбира само това, което е доказано с влязла в сила присъда, пък за субект на престъплението използва по-широкото понятие за престъплението, което се използва от наказателния процес, като се схваща по-широко, т.е. по-бедно по съдържание, нужно е само юридическият факт (деянието) да е осъществило състав /по тоя въпрос теорията е единодушна/.

Едно и също е, разбира се. Вече се обосновах, пише го и в редица учебници (немски), вече цитирах единствения български от преди комунизма, не е трудно да се досетиш кой е авторът, не се нуждае въобще от представяне и щом пишеш в бг наука трябва да си се сетил отдавна кой е, бил е посланик в Лондон, завършил е в Берлин, декан на ЮФ при СУ. Така! Пострадалият го дефинира Наказателният процес, той е субект на НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, а не наказателното право. Бате, шегуваш ли се или? При просията има ли пострадал? Не, но е престъпление. Значи ти изхождаш от това, че за да има престъпление задължително трябва да има пострадал??? Наказателното право и по специално института на наказателноотговорните лица, не се интересува към какво е насочено престъплението (стига да е съставомерно), А КОЙ МОЖЕ ДА ВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И КАКВО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Нищо не ни казахте по въпроса. Аз много добре знам кой и какъв е бил Ненов, не е нужно да ми разяснявате. Тоя, който плюе по родината си (тая преди 1944) и плюе по нейната наука не незаслужава никакво уважение като човек, камо ли като юрист. Освен това учебникът му е 100 % ПРЕПИСАН от съветските болшевики. Професор Калем през 1925 в Инсбурк е казал : "Трябва да бъде скъсана вредната връзка на наказателното право с партийната политика". Терминът субект на престъплението е създаден предимно да служи на особената част, когато се говори за обективна, субективана страна, обект и субект. Казва се предимно за дадено престъпление : "субект на еди кое си престъпление е всяко наказателноотговорно лице" ???? Значи според Ненов субект на престъпление е всеки субект на престъпление щом отъждествава двете понятия. Че има ли други "субекти на престъпления" освен наказателноотговорни лица? Ето защо тоя термин е напълно излишен, остава си само термина наказателноотговорно лице, както го разбира и законът. За целите на Особната част достатъчно е да се говори за "извършител на престъпление може да бъде всяко НОЛ" а за целите на общата част да се говори за общ субект и особен субект, които да бъдат видове на понятието наказателноотговрно лице. И още, самотен вълк, ако отвориш учебник преди народното въстание на болшевиките ще видиш, че ПОД СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СЕ РАЗБИРА СУБЕКТ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО!!! Ето какво се казва : "Само човек може да бъде субект на престъпление. Наказателният закон означава обикновено субекта на престъплението с думата "който", а под "който" трябва да се разбира САМО ЧОВЕК И ТО ВСЕКИ ЧОВЕК. ....Ако има изсестна категория престъпления (особните), които изискват за субект особен кръг хора; има също и известна категория от хора, които не могат да бъдат субект на никое престъпление. ТОВА СА НЕВМЕНЯЕМИТЕ. Ето защо тук трябва да се изясни понятието за вменяемост, НО ТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНО НЕ В УЧЕНИЕТО ЗА СУБЕКТА, А В УЧЕНИЕТО ЗА ВИНАТА!! чл. 41 от Наказателния закон в раздела за вината: чл. 41. Не се вменява въ ВИНА деяние, извършено отъ лице, което презъ това време не е могло да разбира неговото свойство и значение или да ръководи постъпките си по недоразвитостьта, умственото разстройство или безсъзнателностьта си. чл. 42 : Не се вменява въ вина деяние, извършено отъ малолетно лице, което не е навършило десетгодишна (б.р. 14-годишна!) възрасть, както и отъ непълнолетно лице, което не е навършило седемнадесеть (бр. 18 годишна!) годишна възрасть, ако това последното е действувало безъ разумение. Просто е, който не може да носи вина, не може да бъде наказателноотговорен, не е нужно това да бъде изтъквано в един нов раздел, което води до пълно мазало в разбирането за институтите. Първите, които не могат да носят вина са лудите. Вторите, които не могат да носят вина са малолетните. Третите, които не могат да носят вина са непълнолетните (но при определени условия, и то поради липса на РАЗУМЕНИЕ - чл. 31 ал. 2 от НК!) Четвъртите, които не могат да носят вина са лицата, които към момента на деянието временно е изключена вменяемостта. Ето я разликата драги, болшевиките са изместили някои от въпросите за винита в един нов раздел за наказателноотговорни лица и по тоя начин са създали едно Contradicio in adjecto, което ние тук не можем да разрешим. Ама тука някои са промити от съветско-болшевишка литература и са се омазали отвсякъде. Като се учи за субект на престъпление се разбира само субект на наказателното право и нищо повече, драги. Когато се учи за наказателноотговорни лица, това по подразбиране отива в учението за вината, защото ВМЕНЯЕМОСТТА Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВИНА и де юре ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Нужно е ПЪЛНО реформиране на наказателноправната наука и нейното изчистване от ненужните болшевишко-съветски възгледи относно деянието, противоправността, вината, неизибежната отбрана и другите основания (тя е ПРАВО, т.е. правомерна е, а не че не е общественоопасна, няма място за социални отсенки в една правна наука), субекта на престъплението и много други.

Разбира се, че Иван Ненов не е открил топлата вода. По тия въпроси са говорили още мноооого преди Ненов. По известни автори по тия въпроси са von Liszt, Hifter, Binding, M.E Mayer, Radbruch, а защо не и Berner, а и много, много други. Все пак съвременното материално Наказателното право започва да се развива теоретично след Бамбергската криминална конституция от 1507 година в Свещената римска империя (967-1806) като по известни нейни автори са Albertus Gaudinos, който пръв е разграничил криминалната от гражданската неправда в книгата Tractatus de maleficiis от 1299 година и благодарение на него де факто и де юре се е образувала фигурата на прокурора (но тия въпроси засягат предимно процеса). Да не забравяме Grolman, който през 1797 година е разсъждавал теоретично сериозно върху negligentia (несъзнавана непредпазливост) и др. автори. Не случайно Германия е майка на Наказателното право, защото е наследник на Свещената римска империя (това е самата Германия, Първия райх) Та имах предвид, човече, че ако признаваш малолетния не за субект на НП, а за обект, как би се притекал на помощ на пострадал нападнат от малолетен и да му причиниш вреди (ако се налага), за да отблъснеш нападението? Та в тоя смисъл ти няма да имаш това ПРАВО. Значи според Ненов (а и твърдо според Манчев) те не са субекти, тъй като са малолетни, а тогава какво са юридически? Животни? Очевидно - не. Така че не е редно да се говори за субект на престъпление (и законът не го прави), а за субект на Наказателното право и за наказателноотговорно лице. С термина субект на НП, ние вече можем да обхванем не само лицата, способни да носят вина и да понесат наказание, но и тия, които вършат само противоправни деяния (малолетни, луди, временно невменяеми). А с термина наказателноотговорно лице (използван в НК) обхваща по-тесен кръг лица, само СПОСОБНИТЕ ДА НОСЯТ ВИНА (Т.Е. ВМЕНЯЕМИТЕ И ДОСТИГНАЛИТЕ ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗРАСТ ЛИЦА). Само последните биха могли да извършат престъпление и съотв. да понесат наказателна отговорност.

Това е абсолютна глупост, каквато глупост е цялата "теория" на болшевика Иван Ненов служил на СССР и на пролетарската наука. Няма как субект на престъпление и наказателноотговорно лице да е едно и също нещо. Ако приемем, че малолетният не е субект на наказателното право, то ще се стигне до абсурния извод, че по отношение на малолетен нападател не би могло да се осъществи неизбежна отбрана от страна на едно трето лице. Абсурдите на Иван Ненов продължават в много направления. Така съветският капацитет смята, че "наказуемостта създавала противоправността" хахахахахах. Когато е вярно обратното, именно защото е противоправно затова е накузуемо. Ето защо съществуват противоправни, но ненаказуеми деяние (напр. чл. 12 ал. 4). В крайна сметка авторът на темата е напълно прав! Субект на НП е всеки човек независимо дали е луд, малолетен и т.н. Наказателноотговорен е само тоя който може да съобразява поведението спрямо правните повели, т.е. здравият и достигнал определена възраст човек. Не бива да се смесва обаче "разумението" по чл. 31 ал. 2 с невменяемостта по чл. 33. В първия случай лицето е вменяемо, но му лиспва разумение, не е достатъчно узряло за да схваща някои моменти.