Отиди на
Форум "Наука"

Kalin Radulov

Потребител
  • Брой отговори

    5
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Kalin Radulov

Kalin Radulov's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

14

Репутация

  1. Ако се разровиш малко повече за това кой е основателя (и дейността му в Софтуерната академия на Телерик) и какво е правил последните десет години, може да си промениш мнението. Човекът се е доказал като професионалист и под негово ръководство са излезли повече от хиляда IT специалисти, които работят по всички възжмони фирми в сектора в България. Курсът не е теоретичен, а е най-доброто от двата свята, като се набляга на практиката. Уроците ги има качени безплатно и в мрежата. Няма да се правя повече на адвокат, защото и от критика има нужда (на мен лично идеята и новината много ми допадат). В крайна сметка ще се види като (ако) потръгне. Глад за кадри в индустрията определено има. Нещо интересно попдана в полезрението ми днес: http://theinnovativeeducator.blogspot.se/2013/11/what-if-we-let-students-design-their.html Проект в Американско училище, където дават свобода на децата да се учат сами, а учителите имат само помощна роля като ментори и консултанти.
  2. Етно една чудесна новина за образованието в България : http://softuni.bg/ http://www.nakov.com/blog/2013/11/06/softueren-universitet-sbudnata-mechta/ Вярвам, че в подобни проекти е бъдещето!
  3. Какви са вашите впечатления от това, което вашата образователна институция ви предложи? Какво беше хубаво? Какво беше лошо? Имаше ли връзка с реалността? Училището? ​Училището - завършил съм най-старото столично училище - 127-мо СОУ "Иван Николаевич Денкоглу" в София, зад площад Славейков (от 3-ти до 12-ти клас; 1-ви и 2-ри бях в 17 СОУ "Дамян Груев", близо до метростанция Вардар). Имах много добра начална учителка - Нася Генова, която всички деца много обичаха и наистина ѝ беше призвание да преподава. Имах късмет да попадна на добри учители по български език - Даря Димитрова и Иво Димитров, които ме научиха да пиша грамотно и структурирано. По математика - Нядялка Вълкова и Петър Данчев (които ме научиха да не се плаша от външния вид на дадено уравнение, а да търся логиката под него). По история - Тодор Зарков и Марина Григорова (които запалиха любовта по историята у мен). По Химия - Ивелина Ганчева (записките ми от часовете при нея, са по-добри от всеки учебник написан по темата). По английски Гергана Русинова (истински професионалист, който наистина го е грижа за учениците). По физическо - Георги Славов (едит от най-милите и земни хора, които познавам). Най-големият образ беше учителят по физика - Иван Калдиев, който беше истински артист и ни забавляваше до сълзи. За мен, училището е едно отражение на цялото общество: ръководство, което никой не харесва, учители - герои и злодеи; професионалисти и самозванци, съученици, които волно или не попадат в стереотипни роли. Най-ценният урок който взех от там, беше винаги да гледам общата картина. Винаги да гледам и анализирам повече от една гледна точка на даден проблем и да анализирам причнно-следствената връзка на събитията. Училището дава не само знания по предмети, но и на социални и личностни умения като преговори, разрешаване на конфликти и най-вече човешко отношение към останалите. ​ Проблемите на средното училище са няколко: - неадекватно написани учебници по повечето дисциплини (заради естеството на конкурсът за избирането им, те са с материал на университетско ниво, вместо на такова, отговарящо на средното училище. Много добър пример - учебникът по география и икономика) - курсовете по информатика са изключително слаби и неадекватни на реалността (Трябва да се наблгене на ефективно търсене на информация, адекватната употреба на офис пакета на майкрософт (liveedu.bg), програмиране - codecacademy.com, http://scratch.mit.edu/) - неатрактивността на учителската професия, кара младите учители да търсят препитание другаде (тъжен пример - една млада преподаватела по физика, започна работа в хотела до училище като рецепционистка, защото взимаше два пъти повече) - липса на оценяване на учителите от учениците (пример за проект в тази насока: http://www.moetodaskalo.com/) - липса на механизъм за стимулиране на добрите учители. - дисбаланс между преподаваното в училищата и изискванията на изпитите след 7-ми клас и държавните зрелостни изпити (и оттам целият бизнес с часните уроци). - недостатъчно отборни проекти и презентации. - Почти никакви извънкласни дейности (нови възможности по проект "Успех") - Стуктурата на системата и методологията на преподаването са еднопосочни. Един говори отпред, другите мълчат и слушат. Не се стимулира критичното мислене, аргументирането и диалога. Университът? ​Университетът - СУ, Философски Факултет, Политология. Забележителни преподаватели: Иванка Мавродиева - Води един от най-полезните предмети за цялото следване - академично писане Донка Александрова - Много слънчев и отворен човек. Води ни реторика и презентационни умения, дисциплината която ни даде най-много практични знания. Семинарните ѝ занятия са пример как нещата могат и трябва да се случват. Борис Попиванов - най-добрият асистент професор в катедрата. При него са били едни от най-интересните занятия, най-интерсните диалози и дискусии Светослав Малинов - Истински професионалист, с висок морал. Строг, но справедлив. Ерудит. Даниел Смилов - Систематичен и винаги добре подготвен професионалист, с високи академични стандарти. Александър Томов - въпреки демонизирания му образ, доц. Томов беше един от по-добрите преподаватели в катедрата, приветлив и отворен към студентите и определно професионалист в своята сфера. Стойчо Стойчев - друг много добър асистент професор. Отдели от собственото си време, без да му се водят часове или каквото и да е друго за да ни преподава статистика - дисциплина, която по няпонятни причини е отпаднала от програмата на специалност "Политология". Проблеми: - липсващи и неявяващи се преподаватели (няма да посочвам имена) - липса на система за оценяване на преподавателите - непотизъм по катедри (преподаватели, които не се появяват, взимат пари и им се приписват курсове, а никой не им вижда очите) - остаряла методология - ужасна бюрокрация - технически ретроградна администрация - почти пълна липса на практически упржанения Ако можехте да промените или да добавите едно нещо, кое би било то? Повече практика. Повече отборни задачи. Повече проекти и презентации. Повече предизвикателства. По-високи стандарти. Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си? ​Не. За добро или лошо, пътят който съм извървял ме е направил човекът, който съм в момента. Какво всъщност трябва да включва едно образование и какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами? Днес, информацията е свободно достъпна и има повече, от колкото човек може да поеме за цял живот. Задачата на образователната система като цляо трябва да бъде по-скоро напътстваща. Not a sage on the stage, but a guide to the side. Да поставя ученикът в ситуации, в които рано или късно ще се изправи и да му даде самочувствието и инструментите, с които да се справя сам. Да му даде обща картина за заобикалящия го свят и да му помогне, чрез експерименти, проекти и работа да се опознае по-добре, да разбере силните си страни за да избере своя път в живота. Събуди ли се искрата на интереса в дадена сфера, човек сам ще започне да се интересува и да търси повече. В крайна сметка, ако всички работим неща, които харесваме, ще работим много по-качествено и с по-голямо желание.
  4. Взимам бележка - не исках да давам свои примери за да не наклоня дискусията в мойта посока. Благодаря за отговорите, нека споделя някои свои впечатления и виждания. Относно проблемите - образованието и бизнеса са две планети, които в много случаи нямат нищо общо помежду си. Определено подкрепят твърденията, че се набляга пределно на теорията, което е едновременно силната и слабата страна на образователния план. Може би най-голямата слабост на системата е закостенялостта ѝ, липсата на перспектива за развитие в нея и откровената ѝ ретроградност - нека вземем за примерм моя любим СУ. Различните отдели на университета нямат каквато и да е електронна връзка помежду си, за унифицирана система и дума да не става. Отдел студенти работят с огромни 10 килограмови книги вместо база данни и често нямат елементарна информация, свързана с учебния процес (като имената на преподавателите или дисциплините ...) Няколко абсурдни ситуации, в които изпаднах по време на следването: Трябваше да чакам 5 часа на опашка за да се запиша за специалността си След Втори курс, отивайки във Варшава по пограма "Еразъм" (след официално интервю и процедура по класиране, проведена в моята катедра) си платих такстата за семестъра по банков път и изпратих нотариално упълномощено от мен лице да занесе платежното от банката в паричен салон за подпис и печат. Връщайки се от Полша, се оказа че съм в списъка на студентите за изключване, защото от отдел Студенти не знаели къде съм и ме броили незаписан? Това, при условие че съм заминал от собствената си катедра и съм си платил таксата. Проблемите, разбира се не спряха с това - от 72 кредита взети по специалност Политология във Варшавския университет в СУ ми бяха признати ... 10. В последствие трябваше да полагам 8+ изпуснати изпита за да завърша. Абсурдите не свършиха до там, в последната си година трябваше да гоня преподаватели, които не са си свършили работата и не са внесли протоколи в дадената 10 кг книга, а секретарката по някаква странна причина смяташе, че това е работа на студентите, които се готвят за държавен изпит, а не на факултета. Трябваше сам да си изготвя Академичната справка, която в последствие само да ми бъде заверена от отдел студенти (които, редактирайки я, я оплескаха така, че ми я върнаха от МОНМ и не ми я завериха от първия път ...) Да не започвам с прословутите хартийки от дадените библиотеки и как вече бидейки в Швеция, трябваше да удостоверявам, че не дължа книги на университета, при условие, че никога не съм имал карта за универститетската библиотека ... Или безполезната студентска лична карта, която не ти върши работа никъде (де факто БГ студент в чужбина, няма документ на латиница да удостоери студентското си положение) Въпросите от тук следват - Защо няма система за онлайн плащане на таксите и записване на студентите? Защо няма връзка между паричен салон и отдел студенти? Колко време ще отнеме на СУ (където има факултет по Математика и Информатика и специалност Компютърни науки) да направи обществена поръчка (или вътрешна такава) и да си подсигури канал за комуникация между различните си звена и да въведе единна база данни? Защо паричен салон трябва да има 20+ чиновници, чията работа може да се върши от автоматизирана онлайн система? Защо катедрата има споразумение за обмен, ако няма установен ред как ще бъдат признавани кредитите и оценките на изпратените ученици? Кога глупавата Система за Управление на Студентска Информация най-накрая ще работи? Кога ще бъдат въведени дисциплини на чужд език за да могат и чужденци да идват на обмен и да правят нещо различно от това да пият и купонясват половин година? Става въпрос за елементарни неща, които ще улеснят работата на всички замесени лица, ще спестят разходи и ще подобрят значително качеството на предлаганата услуга. Докато бях в студентски съвет, една от годините колегите бяха поели записването на студентите. Петима души и пет компютъра. Колко трябваше да чакат колегите да се запишат? Не повече от 10 минути всеки. Защо не се използва студентския труд в университета? Малко ли работа има? Вместо да се чудят хората къде да си търсят стажове, защо не се отворят позиции за студенти както се прави в нормалните страни? Отново говорейки за стажове - прословутият Кариерен център, за жалост наистина затвори (основни поради лошо управление и неразбиране на ръководството каква де факто трябва да бъде неговата функция.) Откъде идва цялата тази тирада - просто от наблюдение. Имах щастието да прекарам една година във Варшава, а от 2 месеца съм в Лунд, Швеция. Тъй като съм на мнението, че не е небходимо да измисляме топлата вода и вярвам, че нещо ако е просто е и ефективно, нека дам малко примери за това как нещата могат да се случват. От Варшава: - Курсове на английски език не само за чужденци, но и за местни студенти. Помага за международна терминология и създаване на многообразна среда с ученици от различни езици и култури - Магнитна студентска карта - използва се както за вход в различните сгради на университета (дори когато е официално затворен, за да се ползва за учене), така и за градския транспорт. Има полска и английска версия. - Безплатен курс по полски за чужденци (за да се адаптират, за да имам основната база, с която да се оправят в ежедневни ситуации) - Eduroam връзка (акаунтът отново е същия като този за студентската система). Интернет навсякъде в и около факултета и университетските сгради. Ако отидеш в друг европейски университет, можеш да ползваш същите акаунт и парола. - Перални и сушилни в подземието на общежитието (в което също така се влиза с горе-споменатата карта (за да не се чудят студентите къде да простират и къде да се перат)) - Студенти работят в библиотеките и студентските администрации (подпомагани от 1-2 души персонал) От Лунд: - Стаи за учене в кампуса на университета (за работа по групи, на които се набляга стабилно) - Компютърна зала и унифицирана система за принтене, в която се влиза с акаунта за Студентската система, използвайки сървър, като по този начин desktop-а ти е един и същ откъде и да влезеш. Ако нямаш компютър, винаги можеш да работиш от там. - Eduroam връзка - Университетът предлага безплатен софтуеър на всичките си студенти за периода на обучението им (операционни системи, офис пакети, програми за разработване на програми, графичен дизайн и т.н.) - Някои курсове се водят от докторанти, които имат пълната свобода да изготвят учебна програма с каквато литература и методи искат - Набляга се на семинарите, а не на лекциите. Работата в екип е основополагаща. За 2 месеца съм имал над 8 групови проекта. - Ученето става чрез т.нар. "hands-on" или практически дейности, като в последствие се пише кратък доклад и размишления над изпитаното. (пр: Водене на дневник за идеи. Посещаване на конференция за иновации. Изпитания - В първият ни курс ни дадоха 100 крони на 5 души и имахме 1 седмица да ги направим повече по всички легални начини. Победителите бяха направили 7000; Във вторият курс (маркетинг) имахме за задача да организираме благотворителен концерт без какъвто и да е бюджет - събрахме 10 000 крони, две групи свириха, а събитието го посетиха над 150 души) - Правят се срещи на представители на различни специалности за обмен на опит (пр: предприемачи и магистри по устойчиво развитие) - След като си изберем идея, ни се дава ментор - професионалист със собствен бизнес, който да ни напътства как да установим нашия си. Имаме и ментор и от Ernst & Young - за помощ с документация и счетоводство. В началото на вторият семестър ще ни се даде офис пространство в бизнес инкубатора на университета. - Предметите са месец за месец - изпит в края на месеца (който е само 1/3 от крайната оценка - другото е от груповите проекти през останалото време) Излишно е да говоря повече - за 2 месеца имам чувството, че съм направил повече, от колкото за всички четири години в СУ. Най-важното е посланието - ти можеш, давай направи го, инициативата е твоя, но ако имаш нужда ние ще ти помогнем. Така човек сам започва да отваря книгите, но от собствен интерес, а не за да възпроизведе дадената теория на изпит. Да речем, че не всичко може да бъде копирано и успешно приложено веднага. Въпреки това няма как да не остана с впечатлението, че съм на друга планета. Приложими ли са тези практики в България? Абсолютно. Само трябва да се почне от някъде. Според мен най-важното е да се създаде една по-добра структура на занятията, стимулирайки прилагането на знанията на практика и отправяне на предизвикателства към студентите да проявяват инициативност. Това важи с особена сила за хуманитарните науки, които нямат нужда от скъпи технологии за да прилагат на практика своите знания, а имайки предвид европейските средства които се отпускат за развитие на образованието и създаване на общество на знанието, няма добро оправдание това вече да не се случва. Имам сериозни съмнения, че това може да се случи отвътре, обаче. Системата е прогнила и закостеняла и не желае да се променя. Може да се бутне и да се гради наново или да се създадат тези механизми извън от нея и въпреки нея. Тук става въпрос за ефективна кариерна ориентация в края на средното образование и по време на следването. Създаване на механизми, чрез които студентите да се опознаят по-добре и да разберат кои са силните им страни, като се поставят в различни ситуации. Стимулиране на писането на наука на английски език (и популяризирането на правилата за академично писане и цитиране, искано от международните журнали), участването в проекти и експерименти извън класната стая. Взаимодействието между различни специалности и университети за общи проекти и обмен на знания и опит. Кандидатстване, писане и управление на проекти. Реторика и презентационни умения. Повече възможности за обмен в чужбина. Организиране на конференции и семинари за обмяна на опит и възможност за връзка с хората от бизнеса и научните среди за да се идентифицират общи интереси и да се отварят възможности за стажове и практика. Идеи и примери много. От къде да се почне по-напред? И как? П. П. Аве, Римлянино
  5. Здравейте БГ Наука, Дълго време следя дейностите и проектите ви и искрено се радвам, че науката в България е намерила такъв хубав дом! Започвам тази дискусия, защото силно се вълнувам от темата за Образованието. Казвам се Калин Радулов и съм на 23, тъкмо завършил Бакалавър по Политология в СУ и в момента следвам магистратура по Предприемачество в Швеция. Бих казал, че съм до голяма степен идеалист, а някои могат да ме обвинят в прекомерен оптимизъм или липса на връзка с реалността. Причината да запиша Политология беше, че вярвах (и все още вярвам), че промяната започва оттдолу-нагоре. Че най-добрият начин да промениш нещо, е да започнеш от себе си. Да покажеш чрез собствените си действия зад какво стоиш, в какво вярваш и да не говориш празни приказки, а си готов да подкрепиш всяка една своя дума с реални действия. По време на следването си се присъединих към няколко студентски организации (включително Студентския съвет на СУ и на Философският факултет, както и в Клуба на Политолога). Там къде успешно, къде по-малко се борих за промени в статуквото, за подобряването на условията на студентите, за по-добра комуникация с администрацията, за осъвременяване на дисциплините. На всяка крачка обаче, срещах огромни пречки от една система, която беше свикнала със своя ритъм и не желаеше да се промени. Дребни победи имаше, но далеч не бяха достатъчни. Няма да влизам в подробности още от сега, но нека кажем че за четири години бях изправен пред абсурди, които са ме оставяли безмълвен и невярващ на очи, уши и каквито още сетива имам. За това ми е интересно да ви попитам - какви са предизвикателствата пред Образованието в България? Какви са вашите впечатления от това, което вашата образователна институция ви предложи? Училището? Университета? Какво беше хубаво? Какво беше лошо? Имаше ли връзка специалнсотта с реалността? Ако можехте да промените или да добавите едно нещо, кое би било то? Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си? Какво всъщност трябва да включва едно образование и какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами? Знам че темата е както болезнена, така и особено обширна, но ще се радвам да прочета какво мислите по въпроса

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...