Христо Тамарин

Христо, не съм съгласен за помоците. Защото език и религия, традиции, общ мироглед. Помаците не отговарят частично на тези критерии. Затова най-точната дефениция, е че те са нетолкова отделен етнос, а по-скоро отдалечени от центъра на етноса. Някакво полупринадлежене към българският етнос. А в съвремието с отслабване ролята на религията и в двете част на българският етнос и християни и мюсюлмани те се приближават.

Когато няма пречки при сватосването, тогава помаците ще се присъединят към българският етнос. Засега са отделен етнос.

Да, Бог/Аллах е един. Освен това, ходжите наистина нямат проблем да бракосъчетаят мюсюлманин за християнка. Ама поповете не венчават християнин за мюсюлманка, нито християнка за мюсюлманин. И ходжите не бракосъчетават мюсюлманка за християнин.

Е тогава цяла латинска америка без Брзаилия е един етнос/народ.

Разбира се. От един и същ етнос са. Но са различни нации.

-

.. е един етнос/народ.

Само етнос. Що е то народ не съм казвал.

-

Според мен трябва да се (и то си е прието) самоопределнието. Не може да вкарваш насила някой в даден народ ако самият той не ще пък ако ще и да е със същите вяра и език и дори дядо му да е бил от същия народ.

Аз писах за две обективни понятия нация и етнос основани на обективни критерии. Изобщо не съм писал за субективни критерии.

Имате поле на изява: дефинирайте понятието народ чрез субективни критерии, приложете го и го предложете за обсъждане.

-

Или пък какво -българите католици са от друг народ?

За мене са от един и същ етнос, понеже считам, че вярата е обща, все сме християни. А обективно: отговорете на въпросът дали се сватосват помежду си. Ако не, няма как да са от един етнос. И пак, за народ не става дума, защото не съм казвал що е то народ.

-

Или пък какво -българите католици са от друг народ?

P.s. Ясно съзнавам, че така се отварят възможности помаци и македонци да се изкарват народ отличен от българския. И кво от това? Да си българин е чест и достойнство,ако не го чувстваш от вътре или не щеш - ми върви по дяволите общо взето. или тука ревеме срещу сръбските националисти или коминтерна ама ако може е така и ние като тях да ги възродиме както на нас ни се ще. И най-вече насила.

Употребявате понятието народ, без да сте го дефинирали. Дефинирайте го и преформулирайте твърденията си, моля.

А македонска нация има. Щом има държава има и нация. Ама тя е само в Р.Македония. Македонски етно отделен от българския няма. Няма базови разлики, за да има.

Напълно съм съгласен.

Трябва да се придържаме към някакви обективни критерии.

Нация би трябвало да значи населението на една държава. Ако в държавата съществува например верско или етническо институционално разделение (както някога в Османската империя), то населението в тази държава може да се дели на няколко нации.

В този смисъл има македонска нация отделна от българската нация, просто защото има държава Македония, отделна от България. Обаче така определената македонска нация се ограничава само до територията на Македония.

Ако ние искаме сега българските мюсюлмани да са част от българската нация, то не бива да разширяваме обхватът на българската нация отвъд пределите на държавата България, понеже иначе най-адекватното разширение би било в посока Цариград.

Етнос би трябвало да наричаме население с обща вяра и общ език. В рамките на етносът не би трябвало да има ограничения при сватосване.

Славомакедонците и българите обективно би трябвало да се считат за един етнос.

Помаците (в България, Гърция, Македония, Косово) обаче са друг етнос. Поне от няколко века помаците не са част от българският етнос. Поради езикът си те не са част и от турският етнос. Помаците в България са част от българската нация. Помаците в Гърция нито са част от българската нация, нито са част от българският етнос. Помаците в Гърция би трябвало да са част от гръцката нация.

Българските турци са част от българската нация (не на турската). Но по етнос те са турци - принадлежат на същият етнос, който е мнозинството от населението на Турция.

В т. нар. "алтаистика" вече десетилетия се води един нестихващ спор за съществуването или не на алтайско езиково семейство. И прабългарският се явява нещо като жертва на този спор. Езиковедите поддържащи тезата за алтайското лингвистично семейство очаяно се нуждаят от "свързващото" звено между тюркските и монголските езици, без което цялата им постройка рухва. И го откриват в прабългарския - в общи линии доста удобна позиция: отдавна изчезнал език, за който се знае много малко и следователно може да се напише всичко...

Не думай... Прабългарският - атипичен тюркски език, от друга страна - свързващо звено между монголските и турските езици, при това разнасян по степта от някакви етнокултурни сармати, накрая - безследно изчезнал в южнославянската група...

Едва ли е така.

По основанията на тюркологията като част от лингвистиката няма спор, а цялата тематика по така наречените прабългари не излиза от рамките на тюркологията.

Един неизвестен език като прабългарският с нищо не може да помогне за заздравяване на основите на алтаистиката.

Намесата на алтаистиката (на монголски и на тунгусо-манчжурски) е неадекватна и се дължи на тюркофобстващи псевдо-експерти по прабългарски език, дето пишеха "тюрко-алтайски" и дори само "алтайски" вместо "тюркски" за произходът на езикът на прабългарите. По-късно тюркофобстващи псевдо-експерти по прабългарски език измислиха и псевдо-иранска теза.

-

Така прабългарският се сдоби с честта да бъде това свързващо звено, което се превърна в научна догма за езиковедите подръжници на алтайската теза. Тук трябва да отбележа и още една странна особеност на алтайската теза - нейните поддръжници за разлика от индоевропейстите или семитолозите изобщо не си дават зор да възстановят цялостния облик на хипотетичния алтайски праезик,а го карат изцяло на нивото на търсенето на генетични връзки в сферата на фонетката. За тях такива неща като морфология например изобщо не съществуват. Оправданието е, че "алтайските" езици били късно засвидетелствани в писмените източници.

Хипотетичният алтайски праезик няма нищо общо към тематиката за езикът на прабългарите.

Има съгласие по общотюркският праезик.

Намесата на монголски език и на други нетюркски алтайски езици е мътене на водата за лов на шарани.

Малко са. Иначе т. нар. украинска опозиция е съставена от същите бандяги, така че все тая кой ще спечели. Между другото някой чел ли е условията които поставя ЕС на Украйна? Доста са... заробващи. Само идиоти биха се съгласили да ги приемат.

Според мене е възможно да има само два пункта, по които украинското правителство да възразява: някаква точка за политическите затворници и някаква точка, която ще възпрепятства влизането на Украйна в замисленият от Русия така наречен Митнически съюз.

Но да не гадая. Бихте ли дали препратка към тях?

Съдбата на Украйна е като тази на Македония. Територия, населяващите която са възприели топонима за етноним.

Хареса ми това сравнение. А кой стои в ролята на Гърция, дето не си го дава топонимът за етноним? Русия ли?

М. Федотов е чуваш.

И чуваш да е, пак е рускоезичен. Всичко с научна стойност би публикувал на руски, ако не и на английски.

Марсел Ердал не!

Какво искате да кажете? Че Марсел Ердал не причислявал чувашкият език към тюркските? Извинете, ако не съм разбрал.

Цитат от Марсел Ердал

В числе современных тюркских языков отдельную ветвь образует чувашский, на котором говорят преимущественно в Чувашской республике, расположенной между Татарстаном и Москвой. Его ближайшим родственником является волжско-булгарский, ныне мертвый язык, зафиксированный в надписях XIII и XIV вв., которые были найдены в основном на территории Татарстана.

Ще ви илюстрирам един съвременен пример, но се съмнявам, дали ще може да ме разберете...

В съвременната европейска държава Гърция в областта Западна Тракия живее едно население, което изповядва исляма, карано е да учи турски език от гръцкото правителство, който изобщо не разбира, защото никога не го е говорило и т.н. Тези мюсюлмани говорят официално гръцки език, вкъщи казват на родопското наречие от българския език (бобейко е тяхното име за един скъп роднина и т.н.) т.е. вкъщи те говорят на български език( от тракийско наречие) , а насилствено и принудително ги карат да учат турски език.

Апропо тези помаци-българи, които живеят в Гърция , турци ли са ???

Може би си струва този пример да бъде разяснен.

Гърция като членка на Евросъюзът декларира, че съблюдава човешките права, които някои понякога неоснователно разширяват до произволни неидентифицирани групови права. И по тая линия отделя (дори когато не става дума за пари, пак за пари става дума) пари от бюджетът си (или от европейските помощи, не знам) малцинствата в Гърция да се обучават на своят си език. Питат ги помаците: на какъв език да се учат децата ви? На турски - отговарят. За какво им е децата им да учат български. Турският е много по-полезен.

Отклонение: През тази година поне два пъти ми се е случвало да чета съвременни свидетелства, че някои българи в чужбина се срамуват да се нарекат българи. Такова нещо го бях чувал за времето отпреди няколко десетилетия, когато мнозина от българската диаспора, дори без връзка с Македония, се присъединили към Македонските дружества и прегърнали македонизмът като по-престижен.

От сувар > суаз > чуваш, М. Федотов обяснява подробно как е станал този преход в речника си! Чувашкият език е отделен алтайски език, като лексика е по-близък до монголски и ТМ, отколкото до огузките и кипчакски тюрк. ез. Единствено рускоезичните тюрколози го причисляват към тюркското ез. семейство.

А Федотов не е ли и той рускоезичен?

А нима туркоезичните тюрколози не причисляват чувашкият към тюркските езици?

В същност, всички независими тюрколози, е рускоезични, и англоезични, и туркоезични, разбира се, причисляват обективно чувашкият към тюркските езици. На противното мнение биха могли да бъдат само туркофобстващи тюрколози, но аз такива не знам.

Чувашкият е много по-близък до останалите тюркски езици, отколкото до монголският. Кой тюрколог оспорва това твърдение? Федотов не би могъл да го оспорва.

Ти трябва ли да си лингвист или пътешественик за да напишеш, че е всеизвестно в европейската наука това, че "в Европа на Пиринеите и в западната част на Южна Америка говорят на един и същи език"?

Не е нужно наистина да си лингвист. На такова твърдение бихме се доверили, ако е изказано от човек, роден в Европа на Пиринейският полуостров, който е посетил западната част на Южна Америка и се е разбирал с тамошното население на родният си език.

Роджър Бейкър няма как да е разбирал съвременната класификация на езиците, понеже до нея науката стига едва през 19-ти век.

тоест от сувар е станало чуваш, но от сазан е станало шаран. Р ли става на З/Ш или З става на Р?

Тук е нужно разяснение, че езиковите изменения си имат някаква адекватна датировка.

От шаран е станало сазан, но това се случило много-много отдавна, толкова отдавна, че наличието на етнонимът сувари по онова време е повече от съмнително.

Истината е тази:

В научном сообществе отсутствует общепризнанное мнение об этимологии чувашского этнонима.

От изложените там версии на мене най ми харесва думата чуваш да е сродна с турската дума "яваш". А бе и те като нас не са бързаци, а го давали яваш-яваш.

Да се опитам да обобщя.

През 11 век Мхмуд Кашгарски пише, че българите И суварите /той прави разлика между тях/ говорят някакви тюркски езици. През 12 век писмото на руския княз пише, че езикът на българите и куманите ( половците) е общ, т.е. тюркски. Също така, през 11 век анонинмният български летопис нарича българите "третата част на куманите". През 13 век и то преди монголското завоевание!, се появяват първи писмени паметници във Волжска България на тюркски език. И през същия век Роджър Бейкън, един кабинетен учен /в смисъл, че не е пътешественик/, пише, че езикът на волжските и дунавските българи е общ, което при всички положения отразява някаква по-раншна ситуация, защото очевидно през 13 век не е така. Т. е. вероятно го е прочел в някаква книга.

Да се опитам да отговоря.

Идентификацията на езиците от обобщението на уважаемият съфорумник Thorn е доста по-лесно от идентификацията на етносите и етнонимите.

Става дума за два езика, и двата се класифицират като тюркски.

Единият, този на суварите, е тюркски език от огурската група. В тази група членува само един известен език - чувашкият.

Вторият е тюркски език от къпчакската група. Езикът на куманите. Той получава широко разпространение в цяла източна Европа. На него проговарят и монголите на Чингиз-хан, след като се установяват в Европа. Повечето от говорещите на този език в последствие получават етнонимът татари. С една дума, куманският език от едно време (11-12-13-ти век) станал татарски език.

Като се има пред вид ролята на куманите във 2-рото Българско царство около 1200г., то е съвсем възможно Роджър Бейкън да се е заблудил от съвременни за него хроники. Възможно е някой пътешественик да е общувал в Търново на кумански, на същият език, както по Волга, и разказ за това да е стигнал до Роджър Бейкън.

И да се опитам да споделя едно свое заключение: освен фактът, че куманите били използвани като наемници във 2-рото българско царство, нищо общо няма нашата Дунавска България с фактите, изложени в обобщението, което уважаемият съфорумник Thorn привежда.

Защо въобще бяха тия бомбастични фрази "цивилизационен избор", "европейско бъдеще", след като преди 2007 бяхме бедни и гладни, а сега сме гладни и бедни, и ни управляват едни и същи корумпирани некадърни политици?

България боледува от нещо като шизофрения. Близо половината от народът (поне тази, дето гласува за комунистите през 1990, пък и досега) е направила "цивилизационният си избор" - кремълската звезда и матушка Русия, за част от останалите цивилизационният избор е величественият Цариград с неговото великолепие. Частта от народът, дето е избрала "европейското бъдеще" е наистина значителна, но все е още малцинство. Съмнявам се някога тази част да стане болшинство. Времето и демографията работят за величественият Цариград.

Сега нещо за българските политици.

Българските политици не са по-корумпирани от политиците от другите страни. Корупцията сред политиците я има навсякъде. Няма как да се измери. Тези, дето се опитват да я мерят, в същност измерват равнището на завистливост у населението.

За сметка на това българските политици са по-умни от политиците в редица други страни. Например, приемането на България в Евросъюзът е резултат от кадърността на българските политици. Нас заради нашите политици ни приеха в Евросъюзът. А пък например Хърватия я забавиха заради тамошните политици.

За Украйна: Имайте пред вид, че Украйна няма шанс в обозримо бъдеще да стане пълноправен член на Евросъюзът. Дори и да подпише договорът за асоцииране.

«Барагунские владельцы, - отмечается в документах XVIII в.,

как и балкарские владельцы поколения Басият, воспринимаются кабардинскими

князьями за беков и оные вступают с ними в брачные союзы. Они сумели защитить

свое свободное состояние как от кумыцких, так и кабардинских владельцев».(24)."

В цитираното изречение много не се вижда "етническо" противопоставяне. Сега например "барагунците" ги считат за част от кумиките.

Цитатът е двусмислен. Думата "балкарские" едва ли е от оригиналът. В оригиналът вероятно е употребена само грузинската дума Басиат (от етнонимът аси), а "балкарские владельцы" е по-късна интерпретация. "Барагунците" и "балкарците" (пък и кумиките, и, разбира се, карачаевците) са по език все татари, къпчако-тюрки. Все мюсюлмани-сунити.

Балкария и балкарци се споменават още през ХVІІ в.

Препратка? Цитат?

Позволете ми да съм скептичен, след като в тази статия от руската wikipedia пише, че балкарците били споменати в анонимният хронограф от 354г.

Например това би било надежден източник по въпросът:

Кудашев В. Исторические сведения о кабардинском народе. Киев, 1913. (стр. 194-197, 272-274)

Там кабардинските татари споменават ли се под етнонимът "балкарци" и дали част от Кабарда там се нарича Балкария?

България тръгна по грешният път още през 1990 година. Тогава комунистите взеха абсолютно мнозинство във Великото Народно събрание. С приетата нова конституция комунистите си осигуриха грешният път да не може да бъде променен. Господ-Бог се смили и ни пусна в Евросъюзът, но и това не можа да помогне.

Царят през 2001 си го каза: "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством което не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ни".

Да Ви го разтълкувам: В условията на демокрация и пазарна икономика при трудолюбиво и предприемчиво население няма власт, която да му попречи на населението "да се оправи" за 800 дена. Ей това си е мислел Царят и произнесе до безсрамие манипулативната си реч без скрупули.

Някой или някои е започнал сериозно да изкелефинчва формата. "Тея" вместо "тия".

И във форума гледам навлиза.

Я да познаем от три пъти от къде почна широката, кардинална така да се каже промяна?

Да разгледаме следните нормативни форми на показателните местоимения:

Ед.ч.м.р.: този=тоя онзи=оня

Ед.ч.ж.р.: тази=тоя онази=оная

Мн.ч.: тѣзи=тези=тия онѣзи=онези=ония

Завършъците -зи и -я помежду си не се различават по значение. Първоначално ролята им е била емфатична и/или паразитна. По-късно те служели да се отличат показателните местоимения, понеже формите без такива завършъци станали лични местоимения (он, она, тѣ).

Да разгледаме частите преди тези завършъци.

Забележете, че в единствено число преди -зи и -я основата е една и съща.

А пък в множествено число се различават. Езикът си ги иска изравнени и множествено число, както е в единствено число.

Поради това се появяват форми като тѣя=тея и онѣя=онея.

Досега формите тези и тия бяха дублети, и двете допустими от нормата. Няма проблем нормата да се промени и да се допусне и трета форма тея (тѣя).

Досега формите онези и ония бяха дублети, и двете допустими от нормата. Няма проблем нормата да се промени и да се допусне и трета форма онея (онѣя).

Още повече, че нормата допуска и съкратени форми тез и онез.

Преоблякъл се Илия. Погледнал се - пак във тия.

Преоблякла се Андрея. Казали й - пак си в тея.

Случайно да ви е известно, че -ς в Βορυς е гръцкото окончание за им.падеж?

Т.е. искаш да кажеш че не е имало име Борис, а то е с гр. окончание за им. падеш. Или името е било Бор ? Добре как би обяснил името Борис? Или ще гоните див мачок?

Имало е име Борис, разбира се, и първият известен човеек с това име е българският цар Борис. Ето как са предали името му на гръцки:

В „Списъка на българските архиепископи”, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на 12-ти век, е титулуван Βορισου βασιλεως Βουλγαρων

Името е употребено в родителен падеж. Формата за именителен падеж би била такава: ВОРIСОС βασιλευς Βουλγαρων.

Самоназванието е таулу.

Не приемам тази дума като собствен етноним. Тя означава прости "планинци", на нашенски турски: "dağlı" - "даалии".

Просто преди идването там на руснаците тюркоезичните жители и на Кабарда, и на Карачай, нямали свой етноним. Имало етноним "черкези" за черкезите. Всички жители на Кабарда, както черкезите, така и тюркоезичните, можели да бъдат наречени както кабардинци, така и планинци.

В този смисъл, "балкарци" е етноним, който е измислен наскоро, най-вероятно през 20-ти век.

От още по темата:

"Хотя, как известно, принцип исторического экскурса отнюдь не исключает обращения к материалам и более ранних эпох, когда существовали иные исторические границы. Поэтому считаем нелишним напомнить о том, что балкарцы (в какой бы зоне республики они ни проживали в настоящее время) не являются на данной территории пришельцами. В горах и предгорно-плоскостной зоне Центрального Кавказа их предки жили, по меньшей мере, с эпохи бронзы. В кавказоведении это считается общепризнанным фактом, и пока еще никем он не подвергался сомнению. Неоспоримым остается и факт более чем тысячелетнего (со II-I вв. до н.э. по XIV век н.э.) обитания здесь болгар, асов и аланов - главных компонентов в формировании карачаево-балкарцев."

Posted Today, 13:15:50

След 5 век има българи къде ли не (и в/при Кавказ), затова не смесвайте СВБ с българи "изобщо". От друга страна СВБ не е хомогенна етнически, нито пък може да и се слагат съвременните стереотипи за граници и нации.

Исмаил Мусаевич Мизиев едва ли знае по този въпрос и по другите възникващи въпроси повече, отколкото за това знаят уважаваните български историци.

Ясно е, че почти навсякъде населението е местно, освен в случаите, когато може да се докаже противното. Съвсем възможно е местното население на така наречената Балкария да е минало на тюркски език под влияние на монголо-татарите и/или при ислямизацията си. По това е прав Исмаил Мусаевич Мизиев. Възможно е да е било точно така: кабардинският (черкезкият) език да е занесен в Кабарда по-късно от карачаево-балкарският. Но не бива да се счита, че кабардинските черкези са пришълци. Езикът им е пришелец, другият език - карачаево-балкарският - също е пришълец. Населението обаче е местно и един Бог знае на какъв език е говорело преди идването на черкезкият и карачаевският.

Едва ли някъде в Кавказ има етническа хомогенност.

А пък това за мене е безсмислица: "болгар, асов и аланов - главных компонентов в формировании карачаево-балкарцев". И то за етноним, които е придобил съвременното си значение едва в съветска Русия (става дума за карачаево-балкарците).

Балкария е по-скоро недоразумение. Нуждата от такъв топоним-хороним вероятно е възникнала едва в Съветска Русия.

Все по-убеден ставам в това, след като се порових из интернетът. По-рано и аз съм се заблуждавал, че в северен Кавказ били запазени следи от нашият етноним. Няма такова нещо.

Лермонтов се е подвизавал в тези райони на Кавказ и той изобщо не споменава за балкарци и Балкария.

Етнонимите са много несигурни. По-сигурни са топонимите-хоронимите. Там се употребявали два: Кабарда и Карачай. Забележка: етноним, завършващ на -ия в оня район, какъвто е Балкария, би трябвало отдавна да ме смути.

Съответно, жителите на Кабарда и Карачай ги наричали кабардинци и карачаевци. Все мюсюлмани. Никой не се интересувал на какъв местен език говорят.

Едва в съветска Русия обърнали внимание. Станало ясно, че и в Кабарда, и в Карачай се говорят два езика, един тюркски и един кавказки. В един аул можело да се говори на единият език, в съседният аул - на другият.

По едната случайност единият език, тюркският, го нарекли карачаевски, а другият, кавказкият, го нарекли кабардински.

Кабардинският език си имал и друго известно отпреди руснаците название - черкезки. Хората, говорещи на черкезки език, имали етноним черкези. В същност, този език се нарича с три различни термина: черкезки в Карачай, кабардински в Кабарда, и адигейски в Кубан. Отклонение_1: Повечето черкези, дето се подвизавали през 19-ти век по Нашенско, идвали от Кубан, и езикът им по съветската номенклатура би трябвало да го наричаме адигейски. Отклонение_2: Има само един език, родствен на черкезкият - това е абхазкият.

И тъй, да си дойдем на думата. И в Кабарда и в Карачай, се говорело на черкезки и на един тюркски език с наименование, което трябвало да се измисли.

В Карачай нарекли този език карачаевски. В Карачай било лесно: говорещите на тюркски ги наричали карачаевци, говорещите на черкезки - черкези.

Ама в Кабарда какво да правят. Етнонимът кабардинци, който се полагал на всички жители на Кабарда, си го присвоили кабардинските черкези. Не останал етноним за тюркоезичните жители на Кабарда. По реката Малка им сътворили етноним: малкар. Езикът нарекли малкар-тил, малкарски.

Реката Малка имала и алтернативно име с тюркски произход - Балък-су, "Рибя вода". Оттам руснаците заменили малкарци с балкарци и в края на краищата измислили и названието Балкария.

А пък говореният в Кабарда и Карачай тюркски език го нарекли карачаево-балкарски. Той е от къпчакската група на тюркските езици.

Целият зор бил в това, че карачаевският език, къпчакско-тюркски, се говорел не само в Карачай, а и в Кабарда, и този факт трябвало да бъде отразен в названието на езикът: карачаево-балкарски.

Още по темата. Цитати оттам:

.. балкарцы - это не безымянная часть населения республики ..

Явно спори с някого, който твърди противното.

Так называемые «исторические границы» Кабарды и Балкарии никогда не были очерчены топографически и закреплены законодательно. Известные комиссии Кодзокова и Абрамова (1863, 1906 гг.) не пришли к единому мнению по данному вопросу, так как обрисованная ими картина не соответствовала действительному состоянию пограничных линий. (Кудашев В. Исторические сведения о кабардинском народе. Киев, 1913. С 194-197, 272-274).

Интересно е дали в книгата на Кудашев става дума за балкарци и Балкария. Това би решило спорът.

Грузинский царевич Вахушти в 1745 г., описывая границы горских народов Кавказа, пишет, что Басиани (т.е. Балкария) на севере доходит до выхода р. Терек из ущелий на равнину и ограничивается горой Черкезисмта, т.е. Черкесской горой, которая, как известно, прикрывает Эльхотовский проход во Владикавказскую равнину (Вахушти. География Грузии. С. 150). Ему вторит П.П. Надеждин, отмечая, что Малая Кабарда «занимает правый берег Терека до предгорий» (Надеждин П.П. Кавказский край. С. 206) В XVIII-XIX вв. Кабарда с севера «граничила от верховьев реки Кумы по высо

Да си дойдем на думата. Така наречената Балкария си имала грузинско име Басиани. Сигурно има връзка с тракийското племе беси, подсказвам на пишман-лингвисти и пишман-историци.

Тогава би трябвало да е Малкария.

Ами че те самите си казват малкарци, ама и така не си викат, а бе нямат си собствен етноним хората. Балкария е по-скоро недоразумение. Нуждата от такъв топоним-хороним вероятно е възникнала едва в Съветска Русия.

"Връзката Балкария - България е повече от очевидна.Все едно да се твърди че географската област Македония няма нищо с девния народ македони." ?! :) )))))

Никак не е очевидна. Трябва да се докаже. Контраргументи: по-вероятно да е от името на реката Малка.

Като една от основните характеристики на Балканския езиков съюз на много места се посочва наличието на звук “Ъ” в български, румънски и албански. В тази връзка искам да Ви попитам :

- Приема ли се за най вероятно наличието на “Ъ” в албански и румънски под влиянието на старобългарски ?

- Възможно ли е “Ъ” да е съществувал в праславянския, но да е отпаднал в другите славянски езици ? Изобщо съществува ли (съществувал ли е) в други индоевропейски езици ?

- Какви са най вероятните пътища за разпространението му на балканите ?

Освен гореизброените пет основни характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5}, могат да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканският езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици.

{Балкан-А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LocativusInAccusativo}{LiA}

{Балкан-А2}. Задпоставен определителен член. {PostPositiveArticles}

{Балкан-А3}. Множество заемки от турски език. {Turcophenia}

{Балкан-А4}. Преизказно наклонение при глаголите. {RenarrativeMood}

{Балкан-А5}. Разпадане на падежите при имената. {CaseSystemDeclined}

{Балкан-А6}. Особена специфично балканска лексика в румънски и албански.{AlRo}

{Балкан-А7}. Напасване на предлозите.{FittingPrepositions}

{Балкан-А8}. Наличие на гласен звук Ъ.{MidCentralVowel}

Добавих {Балкан-А8} като допълнителна характеристика. Не мога да го причисля към основните балкански характеристики, понеже:

• Липсва в гръцки и (със съмнения) в някои балкано-славянски диалекти.
• Нито за български, нито за румънски, нито за албански може да се докаже, че наличието на този звук е резултат от взаимни влияния в Balkansprachbund-ът.

Звукът Ъ в български е славянщина. Звукът Ъ в турски си е тюркски. Наличието на звукът Ъ едновременно в български и турски е съвпадение и не бива да ни учудва, така както не бива да ни учудва, че едновременно в български и турски има и други общи гласни и съгласни (А,О,Е,К,Л,М,и т.н.). Това го пиша като разяснение, понеже през 19-ти век по Нашенско се ширело мнението, че българският език бил придобил звукът Ъ под турско влияние. А на "македонски" този звук го наричат "темната самогласка" и са на мнение, че "jазикот" им нямал нужда от нея.

И тъй, звукът Ъ в нашият език го е имало още през 9-ти век и точно за него била измислена буквата Ъ, една от буквите, с които допълнили гръцката азбука, за да се получи така наречената кирилица.

Звукът Ъ се е появил в славянски след делабиализация на звукът U(У) от праезикът. Краткият звук U от праезикът дал в славянски Ъ, а дългият звук U от праезикът се дифтонгизирал, като първата част останала Ъ, а втората минала в I(И). По този начин се получил дифтонгът ЪI, който се пази в руски и досега, а в български и сръбски се опростил в И. Делабиализация означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устните. Сравнете думите "лък" и "лук". Забележете, че при произношението на Ъ устните не участват, докато при У(U) участват. Забележете, че и при двете думи положението на езикът е идентично.

За албански нищо не може да се каже. Историята му е неизвестна.

Звукът Ъ в румънски може да си е романско развитие (сравнете с португалски), но може да е и влияние и от славянски (български). В същност в румънски има два такива звука, вижте тук: мid-central vowel и close-central vowel.

Два звука имало някога и в български, Ъ и Ѫ (голям ер и голям юс), но после звукът Ѫ преминал в Ъ.

Добавих {Балкан-А7}.

Обикновено дори в близко-родствени езици употребата на предлозите се различава.

Затова е учудващо как са се изравнили в доста случаи предлозите в гръцки и български, например.

σε  - на
με  - с
για - за
από - от

Особено важен е универсалният предлог σε = на. Случаят е уникален.

Особено важнo е и това, че всичките предлози изискват винителен падеж (акузатив).

Още един пример за колебание между O-схемата и U-схемата в българският език.

Думата долу е стара форма за местен падеж по U-схемата от съществителното дол.

Има диалектна форма доле (долѣ), която пак е стара форма за местен падеж от същото съществително дол, но по O-схемата.