Valentin Velchev

Към Gravity: Да, по-скоро исках да споделя линкове, а не да предизвикам дискусия. Поздрави

Благодаря, Дорис! Боя се обаче, че не сте разбрали добре концепцията ми. Аналогията, която прилагам е по отношение на моята теза, че във Вселената се проявяват принципите на съзнателното творчество. Колкото за Мултивселената казвам, че Хокинг неправомерно използва този аргумент като научен, защото няма как емпирично да бъде установена тяхната наличност. Във втората част съм разгледал възможността самите физични закони да са произлезли по еволюционен път, защото Хокинг, някак си, приема наготово тяхната наличност, без да си зададе въпроса могат ли да се появят случайно. Още веднъж благодаря за насърчението и доброто отношение към написаното!

Напълно сте прав във всичко, което казвате - дори не подозирате колко много :)

Първа част http://kosmos-21.blogspot.bg/2015/01/blog-post.html Втора част http://kosmos-21.blogspot.bg/2015/01/blog-post_30.html Трета част http://kosmos-21.blogspot.bg/2015/07/blog-post.html Четвърта част http://kosmos-21.blogspot.bg/2015/08/blog-post.html

самотния вълк "Нямаше ли раздел "Религиозна метафизика"?" А сегашните теории не са ли създадени в съзвучие с концепцията на диалектическия материализъм (или "дарвинизма", което е едно и също) за самоорганизация на материята? Тоест не са ли и те метафизика, само че атеистична? Проблемът е, че тази метафизика не се съгласува достатъчно добре с данните и явно скоро ще се наложи да бъда сменена, а не, както Doris предполага, само "модифицирана".

"Да разбирам, че няма разлики в православната, католическата и протестантската библия ли?" Има 66 книги, които се приемат за канонични (т.е. боговдъхновени) в трите християнски конфесии и в тях няма разлики. В някои Библии (Православна, Етиопска и пр.) са добавени и неканични книги, които се считат като полезни за поучение. "или че еврейската библия е била винаги една и съща и не се е променяла никога" Да, написаното в Еврейската Библия не се е променяло, макар да се спори за известни малки откъси, в някои от книгите, че са били добавени по-късно.

Има много места, които се сочат като възможни области на звездообразуване, но данните изобщо не са достатъчни, за да бъдат направени категорични изводи за такова. А ти виж линка по-долу (става въпрос за горе-долу същия времеви интервал, дори с цял милиард години по-ранен от статията, която ми посочи): http://www.haskovo.net/news/50834/Далечни_галактики_поставят_под_въпрос_еволюцията_на_Вселената

Doris "Библията е била модерирана мнгократно и пак някои неща са пропуснати. Например има места, където се говори за богове - политеизъм, песен на песните - доста е трудно да се приеме за алегория, историята за състворението прилича на угаритски мит." Това не е вярно. Ето една съвсем кратка статия, която много добре обяснява въпроса: http://www.allabouttruth.org/bulgarian/origin-of-the-bible.htm

ІІІ Емпирични следствия В) Галактики (Отново ще се позова на написаното в статията) Снимката, наречена “Hubble Extreme Deep Field” ни показва над 5 500 галактики. Най-далечните са на растояние около 13, 2 млрд. ly, което се потвърждава и от техните спектрални линии, получени с помощта на наземни телескопи. Ако приемем, че сме станали свидетели на възникването на едни от първите протогалактики (формиращи се едва 500 милиона години след Големия взрив), би трябвало сблъсъците между звездите в тях, както и помежду им, да са съвсем обичайно явление. (Според теорията, зрелите галактики се образуват цели 2, 8 млрд. години по-късно – виж табл. 1). Налага се да се замислим защо наблюдаваната картина толкова много се разминава с нашите очаквания?! Тоест защо никъде не съзираме процеса на зараждането на галактиките, а те навсякъде се появяват пред нас в напълно завършен вид? Това ни кара да се запитаме дали учените, с помощта на следващото поколение телескопи, няма да открият, че всички галактики са били подредени още от самото начало на Вселената?! Смятам, че тук коментарът е излишен. Ако няма възражения относно емпиричните следствия на еволюционния и креационния модели, бихме могли да преминем към въпроса за времето: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/04/blog-post.html

Много бързаш да сложиш точка. Не съм казал, че всички звезди са на 14 млрд. години, а казах, че за времето ще поговорим после. Също, не съм се съгласил, че има протозвезди, а писах, че дори "да приемем, че всички такива обекти са протозвезди" (което не означава, че действително ги приемам за протозвезди - това е само похват в спора), то пак изчисленията не излизат.

Добре, нека приемем, че всички такива обекти са протозвезди. Смятате ли, че звездообразуване с такъв темп е достатъчно да подсигури 200-400 милиарда звазди само в Млечния път, а в Местната група - около 2-3000 милиарда? Остана да напиша за още едно емпирично следствие и тогава ще поговорим за времето.

ІІІ Емпирични следствия Б) Протозвезди (Мислех да пиша по-подробно относно етапите на формиране на протозвездите, но този въпрос е твърде обширен и не е за тук. Ще припомня само някои неща от казаното в статията.) 1.) Според класическата теория, небесните светила не се появяват само в началните ери от възникването на всемира, а се образуват непрекъснато и до днешен ден. Астрономите са съгласни (включително натуралистите), че има едва няколко стотици (най-много – хиляди?!) обекта, които показват признаци на протозвезди. Но всички те са спорни, понеже подобни явления се наблюдават и при звездите от Главната последователност. Както признава един заклет атеист "никое наблюдение не позволява да се каже: ето, гледайте, образува се протозвезда". Само в Местната група, в която галактиките се виждат като "на длан", би трябвало да откриваме поне няколко десетки милиарда протозвезди във всички фази на тяхното развитие. Още към средата на 2009 г. на орбита бе изведен телескопът "Хершел", изследващ космоса в инфрачервения и субмилиметровия диапазон, което му позволяваше да вижда през праха, пречещ на "Хъбъл". По такъв начин той бе в състояние да надзърне в газово-праховите облаци, от които се предполага, че са се зародили звездите, за да разгледа "условията в утробата". Днес, когато мисията му вече приключи, след близо четири години почти непрекъсната работа, в цялата Метагалактика той не е успял да направи дори една-единствена снимка, на която доказано да се наблюдават протозвезди?! А в Метагалактиката протозвездите се изчисляват на 1020 , т.е сто милиарда милиарда – твърде значителен брой, за да не ги забележим. 2.) Библейският модел предвижда, че образуването на звездите е станало само веднъж, в зората на времето. В такъв случай би трябвало да наблюдаваме тяхното зараждане единствено в най-ранните галактики (или да открием, че в началния миг Вселената се появява изцяло подредена). Чрез съвместните усилия на НАСА, ЕКА и Канадската космическа агенция през 2018 г. в хелиоцентрична орбита ще се позиционира космическият телескоп "Джеймс Уеб", чиято мисия ще бъде търсенето на светлина от първите формирали се звезди и галактики. С други думи, наблюденията показват, че КТЗЕ явно се проваля, а "Джеймс Уеб" ще ни позволи да проверим кое от двете възможни следствията от библейския модел се е случило в действителност.

Doris "Най-известният пример за чудо е Благодатният огън на Божи гроб." Явно е, че ти също търсиш някакво емпирично потвърждение на Божието действие в света. Laplandetz, твоят коментар сериозно надгражда изученото по "Научен комунизъм". Ще се опитам тази вечер да продължа с темата за емпиричните следствия.

Doris "Според мен, в центъра на християнството е човека, неговото съзнание и душа и там е съществената разлика с разните езотерики. Ако насочим вниманието си към това, което става със съзнанието човека, не бихме ли могли просто да пренебрегнем материалната страна като второстепенна?" В центъра на всички религии (и езотерики) по някакъв начин стои човекът - неговото взаймоотношение с боговете, начин на живот, спасение или погубление и пр. Понеже в тях се съдържат взаимно отричащи се елементи, предложете тогава някакъв нематериален критерий, според който да отсъдим коя е правдива и коя заблудителна. Очевидно е, че не бихме могли и да следваме всички тях. А човек винаги живее според някакъв свой мироглед, т.е. трябва да е уверен, че поне една от тях е истинна. (Наясно съм, че laplandetza ще ми отговори, че материалистът и анархистът не се нуждаят от религиозни мирогледи, за да живеят, но в момента обсъждаме нещо друго.)

Doris "Значи специалистите теолози и в православната църква не са единни по въпроса как да разглеждаме сътворението и въобще окръжаващата ни материална действителност. И щом в християнската общност има много вярващи теолози "руските професори И. М. Андреев, архиеп. Михаил (Мудьюгин), прот. Василий Зеньковский, сръбските богослови прот. Стефан Ляшевски и проф. Лазар Милин, видния румънски свещеник Димитру Станилое и др." , които гледат на разказа за сътворението като на алегория, не е ли тогава отговорът на моя въпрос по скоро "да"?" Да, права сте. Но, надявам се, аз достатъчно добре съм показал в статията, несъстоятелността на учението за "теистичната еволюция". Ето отговора, който съм дал на едно друго място по отношение възприемането на разказа за Сътворението като алегория: 1) Наистина при тълкуването на Свещеното Писание ние трябва да се съобразяваме с научните постановки, но само ако те са доказани. Например, християнската екзегетика няма никакъв проблем с теорията на относителността, квантовата механика, клетъчната теория и др. Еволюцията на Ч. Дарвин обаче, всъщност е само една, все още непотвърдена, хипотеза, затова не сме длъжни да съгласуваме православната догматика с нея. Ако утре, в резултат на някакво драматично откритие, везните се наклонят към т. нар. възгледза „Стационарна вселена”, тогава ще можем ли да заявим, че разказът в началото на Битие потвърждава, че галактиките и живите същества съществуват вечно, наравно с Бога? 2) Нека да обърнем внимание, че ако придадем (почти) изцяло фигуративно и метафорично значение на библейския текст, както правят радетелите на теистичната еволюция, бихме могли да тълкуваме нещата напълно произволно, във всякакви смисли и значения. Но при използването на подобен подход езическите сказания, митове и легенди също без проблеми могат да се приспособят към всеки научен модел. Налага се да припомним още, че последователите на езотериката, астрологията, дъновизма, окултизма, теософията, гностицизма, масонството, метафизичните култове и пр., и пр., много успешно прилагат алегоричното тълкуване на Библията в подкрепа на своите учения. В такъв случай няма ли да излезе, че всички религии преподават едни и същи духовни истини и в еднаква степен водят до спасение (което, според редица учители на Църквата, ще бъде основната теза и на идещия Антихрист)?

ІІІ Емпирични следствия от библейския разказ. В края на първа глава на Битие се казва: „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро”. Тоест когато е приключил творческият процес, Вселената е било създадена в завършен вид, като един съвършен „механизъм”, който работи чудесно. Ще се помъча да направя сравнение относно следствията от еволюционния и креационния модели в космологията. (Аз вече съм писал по този въпрос в статията „Отпечатъци от пръстите на Бога” – виж ІV Библейски космологичен модел, но тук ще дам още някой разяснения.) А) Звезди 1. Според класическата теория на звездната еволюция (КТЗЕ), звездите се образуват в газово-прахови мъглявини. Английският физик-теоретик Дж. Джийнс извежда математически критерии за неустойчивостта на такива мъглявини. При своите изчисления той получава, че за да започне да се свива газовата мъглявина в междузвездното пространство, масата й трябва да бъде около хиляда пъти по-голяма от слънчевата. И тъй като дори най-големите звезди са само десетки (в редки случай – стотици) пъти по-масивни от Слънцето, би трябвало една такава мъглявина да обезпечи с материал цяла звездна асоциация. Нека приемем, че тази група от звезди започва да се движи около общ гравитационен център. Понеже вероятността всички те, още в началото, да формират устойчива система е нищожно малка, би трябвало при разпадането на техните орбити да се образуват гравитационни вълни. Всеки може да се увери, че при случайни маси и орбитални характеристики на телата се получават неустойчиви системи, като си поиграе тук: http://phet.colorado.edu/sims/my-solar-system/my-solar-system_en.html http://www.upscale.utoronto.ca/GeneralInterest/Harrison/Flash/Chaos/ThreeBody/ThreeBody.swf Както съм писал в статията: „В момента шест от настоящите детектори на гравитационни вълни работят в синхрон и по такъв начин тяхната чувствителност позволява да се регистрират сигнали, идващи от растояние до около 100 млн. ly., в който обхват влизат хиляди галакники като нашата. Според теорията, звездите се образуват непрекъснато и до днес, вследствие гравитационата фрагменация на междузвездните облаци от газ и прах. Може да се очаква, че поради небалансираните сили на взаимни привличания, ще има чести сливания между формиращите се протозвезди (а оттам и генериране на гравитационни вълни) – в най-лошият случай поне 20 – 30 за една година. (Числото е силно занижено в полза на еволюционистите – в действителност, по груби пресмятания, би трябвало да са десетки и стотици пъти повече.) За близо 7 години безупречна работа на детекторите обаче, не е отчетено нито едно такова събитие! Единствените гравитационни вълни, са косвено измерени от Ръсел Хълс и Джоузеф Тейлър при наблюдаване на неустойчива двойна система от неутронни звезди (а не на протозвезди), разположени на около 16 000 светлинни години от нас. Техните орбити бавно се разпадат поради загубата на енергия, излъчена под формата на гравитационни вълни, което след известно време ще доведе и до неизбежния им сблъсък.” 2.) Библейският модел предвижда, че Бог е разчел още в началото едни устойчиви орбите за небесните тела, така че да не се образуват гравитационни вълни. Нека прибавя обаче, че след Грехопадението „цялото творение е подчинено на робството на тлението (т.е. разрушението)” (Римл. 8: 20, 21), което допуска получаването на катаклизми дори във Вселената – сблъскващи се галактики, избухващи звезди и пр. Но посоката на процесите при креационния модел е от ред към хаос, а при еволюционния – е обратна, от хаос към ред. Тоест при креационния модел подобни случаи ще бъдат много редки изключения, а при еволюционния - неотменимо правило. Ще спра до тук, за да обсъдим посоченото емпирично следствие. По отношение на статията „Отпечатъци от пръстите на Бога”, Graviti, написа: „Много е дълъг текста за да бъдат коментирани всички точки, за това ще казжа най-общо, че част от написаното не е коректно, част е подвеждащо, и част е напълно правилно.” Пропуснах да отбележа, че рецензент на тази статия е к.ф.-м.н., н.с. Алексей Снытников (Институт вычислительной математики и математической геофизики СО РАН). Аз разбирам, че той не е астроном и затова е възможно да не е успял да ми посочи неточностите, които например съм допуснал в тази област. Но в тази връзка си мисля, че е коректно и Вие да се представите по някакъв начин. Ако не желаете да напишете името си, то поне кажете какво сте завършил и каква научна степен притежавате. Така ще бъда и малко по-спокоен, че мога да се доверя на Вашата преценка.

Doris "Аз имам въпрос като към теолог: Защо трябва да се доказва библейския разказ за сътворението? Не може ли да се гледа на него исторически, като космологичните представи на еврейския народ от преди няколко хиляди години, и пак да сме си вярващи християни?" Извинявам се, че отговарям чак сега, но не бях видял този въпрос. Аз смятам, че материалната действителност е тест, който показва коя идейна система е правилна (иначе непрекъснато ще ни питат защо да изберем християнството, а не някоя друга религия или философия). Нещо повече, християнството претендира, че Библията (и в частност разказът за Сътворението) е откровение от Бог, а не просто "космологични представи на еврейския народ". В посочения по-долу материал съм се опитал съвсем накратко да засегна този въпрос. Наскоро го гледах и забелязах, че има допуснати някои грешки, които трябва да се поправят (все пак, въпреки тях, се надявам, че ще разберете замисъла): Идейните системи

Както отбелязах още в първия си коментар, аз не съм физик и ясно си давам сметка, че е възможно да допускам някои неточности. Ще бъда благодарен на всеки, които работи в тази област, ако ми обърне внимание на тях, за да прецизирам позицията си. Може да го направи тук, но за да не обременяваме излишно дискусията, ще бъде по-добре да ми пише на адрес: velchev11@abv.bg ІІ Построение на атомите и Вселената. А) Ще се опитам да споделя накратко колко сложно е постигането на динамичното равновесие на частиците в ядрото и електронната обвивка на атомите (разбира се, като се направи известно абстрахиране от квантовите явления, чието обяснение все още ни убягва): 1. Стабилност на атомното ядро. Протоните, които го изграждат, се отличават с изключителна “здравина” – изчислено е, че не могат да се разрушат за един период от 4.1032 години. Неутроните в свободно състояние за около 17 минути се разпадат до други частици. В ядрото обаче, те непрекъснато се превръщат в протони (и обратно), като по такъв начин се запазват непокътнати. Силното ядрено взаимодействие е с точно необходимата интензивност, за да преодолее кулоновите сили на отблъскване между положително заредените протони. Ако то беше по-слабо, това не би позволило свързването им в ядрата на атомите и единственият елемент във Вселената щеше да бъде водородът. При условие обаче, че неговата стойност е по-висока, нуклоните щяха да имат такъв голям афинитет помежду си, че непрекъснато биха се присъединявали един към друг и в природата щяха да са налични само ядра на тежки елементи. Масата на неутрона е съвсем малко по-голяма от тази на протона. В противен случай, т.е. при по-тежък само с 0,1% протон, той би се разпадал на неутрон, позитрон и неутрино. Нямаше да съществуват никакви химични елементи, а всички звезди биха се превърнали в неутронни и черни дупки. (Някаква, все още неустановена, характеристика на протоните води до невероятно сложното подреждане на електронните слоеве около ядрото на атома.) Във физиката се използват ядрени модели (слоест, колективен и пр.), които описват индивидуалните движения на протоните и неутроните. В основното си състояние ядрата на всички химични елементи до оловото са устойчиви. Затова нека да видим по какъв начин може да бъде удовлетворено условието за равновесие в тях. Динамичните системи от нуклони се различават от Слънчевата система например, по някои свои особености и във връзка с това тук възникват допълнителни затруднения, които се изразяват в следното: Първо, при тях няма централно тяло, около което се извършва движението на частиците и второ – силите, действащи между нуклоните, освен че са изключително интензивни, са и много по-разнообразни и сложни. За разрешаване на първото затруднение може да се разсъждава по следния начин: Всеки един от нуклоните в ядрото създава около себе си някакво ядрено поле. При движението на всички нуклони, създаваното от тях поле във всяка фиксирана точка непрекъснато се мени. Би могло обаче да се допусне, че това поле след като бъде осреднено за някакъв малък интервал от време, ще остава практически неизменно. По такъв начин то на свой ред ще определя движението на всеки отделен нуклон. Оттук произлиза изискването средният потенциал на полето да бъде самосъгласуван, което означава, че той трябва да осигурява такова движение на нуклоните, че тяхното пространствено разпределение да поражда отново същия първоначален среден потенциал. Освен самосъгласувания среден потенциал трябва да се отчетат и всички други променящи се с времето, разстоянието и ориентацията в пространството сили, които влияят на нуклоните в ядрото на атома. Изучаването на ядрените потенциали показа, че те зависят по твърде сложен начин освен от разстоянието между нуклоните и от техните скорости, от направлението на спиновете им и др. Освен това в ядрото (както и в електронната обвивка) съществува така нареченото спин-орбитално взаимодействие между частиците, т.е. тяхната енергия съществено зависи от ъгъла, сключен между вектора на техния спин и вектора на орбиталния им момент. Тук действат и електромагнитните сили, възникващи между електрически заредените частици. Тези сили между самите протони в ядрото са на отблъскване, а между тях и електроните – на привличане. Тяхната големина много сложно се променя при движението на всички тези частици. Не трябва да забравяме, че слабото и гравитационното взаимодействия също оказват влияние и т.н. С други думи, ако разглеждаме ядрото като една динамична система от нуклони, се получава аналог на задачата за равновесието в небесните системи. Както отбелязахме, силите, действащи тук са твърде интензивни и разнородни, поради което дори задачата за двете тела (в случая частици) е извънредно комплицирана и не може да бъде решена аналитично. Но явно нейното точно решение на практика е намерено, дори за тежките атомни ядра, съставени от десетки и стотици нуклони, защото иначе те нямаше да бъдат стабилни. 2. Устойчивост на електронната обвивка. Електроните запазват своята цялост благодарение на подходящата стойност на константата на фината структура (така процесите при които те се превръщат в други частици са изключително малко вероятни). Големината на електромагнитното взаимодействие също е забележително точно избрана. Ако то беше по-слабо, електроните нямаше да се залавят от ядрото и биха се разлетели в пространството. Обратно, по-голяма му сила щеше да принуди ядрата да задържат електроните си толкова здраво, че не би било възможно споделянето им при формирането на общи ковалентни връзки с други атоми, оттам и образуването на молекули (а още по-малко на йонни съединения). Размерът и стабилността на електронните орбитали зависи от отношението между масите на електрона и протона. Ако me беше няколко пъти по-голяма от наблюдаваната, атомите щяха да колапсират. При три пъти по-голям електричен заряд на електрона, нямаше да ни бъдат познати ядра по-тежки от въглеродното, т.е. таблицата на Менделеев щеше да се състои само от шест елемента Противоположните спинове пък способстват за групирането на електроните по двойки в атомните орбитали и пр. Д. Хартри дава една интерпретация на задачата за многото тела (частици), като посочва техническите трудности, свързани с изчисленията, засягащи многоелектронните системи: "Желязото съдържа 26 електрона, като всеки от тях се определя от три независими променливи. Следователно имаме 26.3=78 независими променливи. Ако всяка променлива има само 10 дискретни значения, ще са необходими 1078 уравнения и техните решения, за да изчислим основното състояние на желязото". (Хартри, Д. „РАСЧЁТЫ АТОМНЫХ СТРУКТУР”, ИИЛ, Москва, 1960.) А. Едингтън беше пресметнал броя на атомите в Метагалактиката на около 1080. В такъв случай, ако на мястото на всеки атом напишем по едно уравнение, ще се получи горе-долу системата уравнения, необходима за изчисляване основното състояние на желязото. За оловото обаче системата ще съдържа 1082х3=10246 броя уравнения. Дори цялото наблюдаемо пространство да е изпълнено плътно с атоми, техният брой едва ли би надвишил 10130. Или ще ни трябва 10116 пъти повече място, за да изпишем всички уравнения, които са необходими да се формира електронната обвивка на оловото. (Посочените числа са толкова огромни, че по никакъв начин не могат да се обхванат дори от въображението ни!) Атомът обаче остава стабилен във времето, т.е. той е проектиран по един блестящ начин, значително надвишаващ нашия разум. Тук много уместни са думите на големият немски физик М. Борн: “Аз виждах в атома ключ към най-съкровените тайни на природата, а той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца.”? (MAX BORN, “My Life and My Views”, New York, Charles Scribner’s Sons, 1968, 88). Б) Построение на Вселената – този въпрос бе разгледан в статията „Отпечатъци от пръстите на Бога” (виж ІІІ. Християнски теизъм) Както е видно, тук се опитвам да изведа един динамичен аспект на "антропния принцип", т.е да покажа колко невъобразимо сложно е постигането на устойчиво динамично равновесие за атомите и Вселената. Тези изключителни математически разчети, поне според мен, говорят за интелигентно планиране на мирозданието. Ако някой смята, че в науката не би трябвало да се допускат „интелигентни причини”, му предлагам да прочете следната статия: Възможните причини – размисли и страсти Изглежда подобни разсъждения са накарали и световноизвестния учен и атеист Антъни Флу (а и не само него) да стигне до идеята за Бога: Бог има, твърди британски философ и атеист Бог съществува - откри и призна световноизвестен учен атеист Антъни Флу Утре ще пиша по въпроса за емпиричните следствия от библейския модел.

Нека за момент оставим въпроса за времето (за него съм писал отделна статия, но предлагам на тази тема да се върнем по-късно). Ще се опитам да покажа накратко какви трябва да бъдат следствията, ако Вселената е дело на разумен Създател: І Избор на подходящ материален пространствено-времеви континуум. А) Материя - физични частици, взаимодействия, закони и константи. 1. Физични частици с точно необходимите характеристики - маса, спин, електричен заряд, барионен и лептонен заряд, четност и пр. Тоест те се се очертават като елементите на идеален "конструктор", който позволява да бъдат „сглобени” всички йерархично построени системи на Вселената и живите организми. (Тук пропускам въпроса за барионната и лептонната асиметрии, защото вече беше разгледан в статията). 2. Установяване на изключително деликатни пропорции между взаимодействията, законите и константите. Според думите на известния руски физик И. Л. Розентал "равновесието е така крехко, че и най-малкото изменение на действащите закономерности води до катастрофални последствия". (Предполагам, че всички са наясно за какво иде реч.) Б) Пространство с точно три измерения, което се оказва най-добрият избор. Когато се приложи квантовата теория към едноизмерни вселени се получава, че частиците преминават една през друга без да си взаимодействат. Така те не могат да се съединяват помежду си, за да образуват по-сложни вещества. Тук не би имало и къде да се разгърнат молекулите на белтъците и нуклеиновите киселини. При двуизмерно пространство живите форми по всяка вероятност ще се дезинтегрират. Нека си представим равнина, върху която живеят плоски същества – храносмилателната тръба би ги разрязала на две отделни половини. Мозъкът ни се състои от около 100 млрд. неврони, като всеки от тях е свързан с десетки хиляди други в огромна електрична мрежа. Структура с подобна сложност не може да се проектира в две измерения, защото невронните връзки ще се наложат една върху друга и ще се получи късо съединение. Поради тази причина мозъкът няма да може ефективно да обработва информация с каквато и да било сложност и т.н. Още през 1917г. П. Еренфест като анализира т. нар. уравнение на Поасон-Лаплас доказва, че в пространство с четири и повече измерения физичните системи ще станат неустойчиви. Електроните в атомите както и небесните тела ще бъдат подложени на постоянни сблъсъци помежду си, което ще води до хаос и дезорганизация на материалния свят. С други думи трите измерения са нещо наистина специално. В) Време – за да бъде насочена „стрелата на времето” е необходима много ниска начална ентропия. Нека припомним, че според оценката Р. Пенроуз вероятността е безумно малка - 10 на степен 10123 . Макар според ТО да не можем да говорим точно за „стрела на времето”, която се движи от минало към настояще и бъдеще, все пак тя е необходима, за да бъдат избегнати времевите парадокси. (Както споменах в началото, за времето можем да поговорим по-късно). Сигурно ще ми възразите, че всичко, изброено по-горе се обхваща от т. нар. антропен принцип. А той си има много добро обяснение от хипотезата за мултивселена. Само че аз имам ивестни възражения: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/01/blog-post.html (Умишлено ще спра до тук, за да не се натрупват прекалено много въпроси за обсъждане.)

Здравейте! Казвам се Валентин Велчев и съм завършил теология. От дълги години се занимавам с апологетика и по-специално с различните теории за Сътворението. Реших да пусна тази тема тук, понеже желая да науча мнението на физиците и космолозите относно въпросите, които съм повдигнал в статията: Отпечатъци от пръстите на Бога