chadur

On 12.10.2018 г. at 10:00, Aspandiat said:

И понеже съм почнал, да ви съобщя и още нещо. Пак от изследването на Заимов става ясно, че най-много топоними, в т.ч. и изчезнали, съдържащи в себе си типични за речта на българските славяни звукове има... във Влашко, Албания и Сърбия. И какво означава това? Че "славянското море" системно е било изтиквано по периферията на българското землище. Можете сами да се сетите от кого. Затова през 763 г. Телец праща 208 000 славяни на една "голяма екскурзия" във Византия, въпреки че реално повечето екскурзианти са били заселени от империята не в Анадола, а в Епир и Тесалия.

Присъствието на "щ" и "жд" в топонимите говори само за характера на славянското население в дадена територия, а не за наличието му изобщо (по което може да се съди и по други признаци) - затова се набляга предимно на неславянски държави, т. е. идеята е да се докаже, че славяните там са били не какви да е, а "български".

Самият Заимов прави изводите си за за най-ранните заселвания въз основа на разпространението на селищни имена от типа "Доляне", "Горичане" и "Спротивчане", които освен Румъния, Гърция и Албания засягат Софийско, Мизия и Стара планина, поречието на Струма, Македония, Западните Родопи и Южна Тракия.

(картата е от друга книга, тъй като във файла на Заимов липсваше)

On 11.01.2010 г. at 10:01, Хърс Златния said:

Селяните във Врачанско, например, имат интересна пословица с тракийската богиня Семела.

"Семелата (или Самелата) ще го хване." - в смисъл - Ще полудее.

или "Семелата го е хванала" - Полудял е.

Самела е народно име за холерата и идва от турското sam yeli (горещ пустинен вятър). Тракийски богини другаде ще да се търсят.

On 16.09.2014 г. at 15:43, Aspandiat said:

 

Само за справка, самата дума "цървул" е наследена от балканския латински. Иначе преди 2-3 години от Армения се похвалиха, че се открили на тяхна територия при разкопки най-старите кожени обувки в света на възраст 5000 г. Имаше и снимка - най-обикновени кожени цървули.

Не знам къде си срещал обяснение през латински. Свързват я с гръцки τσαρούχι , които на свой ред са от турски çarık. Иначе локален вариант на думата е "цревлье", прави се връзка с корена "чрѣвии", откъдето има редица думи със значение "обувка" (ср-хв. цревља, словен. črevelj, чеш. střeví, пол. trzewik, укр. черевик, т.н.) . Друга предложена етимология е от арабски "serbul" - обувка. Впрочем думата отсъства в румънски, там ползват "опинци".

Иначе то навсякъде в Евразия (поне) по някое време са носели прасета на краката си.

Как пък не разбрахте, при положение, че беше повторено няколко пъти, че сюжетът на филмчето не е народен? Светът е вдъхновен от фолклора и съдържа такива елементи по същия начин както е при Толкин и всички фентъзита. Има много силна лична и съвременна интерпретация демек. А и защо пък да не споделим каквото имаме с останалия свят? Иначе причината за по-външната насоченост тук е по-скоро свързана с финансирането. Ако трябваше да бъде правено само за българи на български никога нямаше да успеят да съберат достатъчно средства.

Преди 8 часа, vorfax said:

И тогава с какво е похвално, не разбрах? В днешно време не можем да се оплачем от липса на анимации, загуба на познание как се рисува или прави анимация. Свидетели сме просто на един търговски трик да се рекламира нещо. И нищо повече.

Проявили са инициативност. Кога за последно сме имали пълнометражна българска анимация(като не броим "Българ"), още повече пък на такава тематика? Свежо е, ново е и има целенасоченост, и ако успеят ще е мотивиращо за други подобни потенциални проекти. Дай му шанс, на практика още нищо не сме видяли.

On 6.04.2010 г. at 16:32, IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS said:

1. Бабьи каши не ми говори нищо.

2. Единственото общо между День Марены и Баба Марта е датата 1 март, а това че Марта и Марена започват с Мар- е чиста случайност. Баба Марта е народно название на м. март. Тя е по-скоро симпатична и олицетворява наближаващата пролет, докато Марена – напротив, в славянската митология тя е могъща и страховита. Тя е богиня на смъртта и на зимата.

3. Ладодение е празник, свързан със славянската богиня Лада и се чества на 30 март, докато Лазарки носи името на християнския светец Лазар и всяка година се чества на различна дата – една седмица преди Великден.

4. Русалиите наистина имат славянски корени.

5. Коледа е християнски празник с езически, но неславянски произход. Продължение е на римския езически култ Dies Natalis Solis Inviciti, който има по-стари персийски корени. Името Коледа също не е със славянски произход, а е заето от лат. Calendae. Иначе славяните и много други народи са имали езически празници, свързани със зимното слънцестоене. Славянската версия се е наричала Крачун. Днес в някои страни Крачун се използва като друго название на Коледа.

Думата за нещо и то самото може да не са свързани по произход. Пример за това са общо взето почти всички християнски празници.

По втората точка искам да отбележа, че Баба Марта съвсем не е толкова мила и симпатична, а напротив - била е смятана за доста сприхава и люта. В Сърбия например не е толкова двузначна и е приемана като внезапното застудяване след топъл период.

При нас има един обичай наречен "пърлене на Баба Марта", който се прави в края на февруари, който е възможно да е паралел на горенето/давенето на Морана у западните славяни и на източнославянската Масленица, където също се гори кукла/чучело. Това, че при нас няма изгаряне/жертване на фигура (дали пък мартениците не са остатък от нещо такова?) а и това, че като цяло обредността тук сякаш е по-смекчена биха могли да се обяснят с по-меките зимите на Балканите.

За Морана съм чела, че символизира не просто зимата, а промените в природата, и има както страховит, така и по-благ апект. Вторият обикновено е свързан със сватбата ѝ с брат ѝ Ярило. Впоследствие той ѝ изневерява, тя го убива и се превръща в зла старица. Не знам доколко този мит е верен и автентичен, но отново ще сравня с Баба Марта, която е представяна ту като сестра, ту като жена на Голям и Малък Сечко, и които с белите си са обикновено виновниците за лошото ѝ настроение. Очевидна разлика в случая е, че докато Ярило е свързван с пролетта и лятото, сечковците олицетворяват зимни месеци.

Възможно е и всякакви прилики да се дължат на по-ранни индоевропейски разбирания, или съвсем общочовешки такива. Чета само като любител и нямам особени претенции да съм права, но въпросът според мен заслужава по-дълбоко разглеждане.

On 18.12.2014 г. at 22:17, vorfax said:

Все едно гледам samurai jack. За съжаление крещи, че не се прави от българи. Синеока набита дама, с... не знам как се казва, ама тея върви на краката не са ли мъжка част от българския костюм (?), на чуждоземен релеф и непозната флора. И общото с българския фолклор ще бъде, че ще има ябълка. Не смея да си помисля убавата ламя като какъв дракон ще и изпишат очите...

 

ПП: А, то било за ловене на духове. Познах все пак, общото с българските традиции ще си остане наличието на ябълка (която май няма и да бъде намерена, защото по сюжетна линия се явявала веднъж на 100 години). Зомбитата са ги прекръстили караконджули и духове и с това "побългаряването" е приключило.

Наричат се навуща и зимно време са ги носели и жените. Пък хайдутки, революционерки и други боркини са си ги носели както мъжете. (http://balkan1.blog.bg/photos/93492/JENI/DonkaUshlinovaH.jpg)

Колкото за филмчето - похвала за екипа! Критики винаги ще има, но важното е, че някой се е хванал да прави нещо такова. Чужди влияния в оформлението на визията и сюжета, и като цяло идеята, трудно биха били избегнати, но и все пак това е фентъзи, а не достоверен фолклор.

Аргументирането на тази теза би изискала не отделна тема, а отделна монография. Но в митологията и демонологията, преданията и поверията например има много повече допирни точки с късноантичното и тракийското наследство от завареното население, отколкото с общославянските. Например кукерството и празнуването на Заговезни е с местен произход.

За календарните празници и обичаи препоръчвам едно много добро изследване: Георги Велев "Българският народен календар:Основи и същност. Том 1 и 2 (том 3 не е съществен)". В т.ч. въведението в том 1, критикуващо неуспешните опити досега да се систематизират календарните ни народни празници и обичаи от индоевропейска и славянска гледна точка.

Жилищата, които знаем от Възраждането, не са съществували през VІІІ или ХІV век. Празниците и обичаите в голямата си степен са индоевропейски, но това не значи непременно славянски, особено пък "вс. славянски". Облеклото (народната носия) не е славянска. За социалната структура - никой не се е занимавал с тоя въпрос. Ако се има предвид лансираното от Дюмезил тройно деление при индоевропейците на войни-молещи се-труженици, то възниква навсякъде поради сходни закономерности в общественото развитие и изобщо не може да претендира за индоевропейски патент.

Сигурно е така и на темата наистина й трябва повече разискване. Но къде отиват всички вампири, върколаци, самодиви, змейове, стопани, нави, олицетворения на болести и прочие..? Много от обичаите в семейните празници се считат за славянски, народните наименования на месеците несъмнено са такива. За календарните празници примери са Пеперуна, Герман, Мара Лишанка, Кумичене, Еньовден, Огнена Мария, Илинден, Мратинци, Вълчи празници, т.н. Мотивите при великденските писани яйца в народите в Източна Европа са идентични при по-старите техники.

За кукерството и Заговезни приемам. Впрочем благодаря и за препоръката.

Не говорех за Възрожденските къщи, каквито е имало из цялата Османска империя, а за обикновените селски. За съжаление от тях няма много запазени в днешно време, но например в селата от Дунавската равнина до началото на ХХ в. има уземни къщи заради чернозема.

Облеклото, като изключим мъжкото чернодрешно при нас, от общата форма до детайлите в бродерията притежава всички основни елементи, които имат и тези от бивша Югославия до Беларус и Украйна. При западните славяни само има по-малко архаични форми. Да не навлизам в подробности, че така или иначе е извън темата, но ако искаш, погледни снимки- личи си и при пръв поглед. Даже понякога по форуми и статии сe бъркат и слагат снимки на украинки вместо българки. Цървулите/опинците имат твърде близки аналози(виж postoly,opanky, kierpce/krpce). Също така кърпи, постелки и подобни. Като по-голяма разлика мога да посоча само металните накити в България и Сърбия, които носят омъжените жени, но те са по-скоро турско влияние.

Относно социалната структура, да, там са предположения главно, но всъщност визирах задругите, където нещата пак клонят най-вече към славянска традиция.

Тази славянизация е доказуема единствено като език. За останалите аспекти - обичаи, календарни народни празници, народен бит, приложно изкуство, духовна култура нещата са много по-сложни.

Прощавайте, че отново отварям темата и то за нещо малко встрани от нея, но как по-точно българската култура не е славянска? Като се започне от митология и демонология, предания и поверия, облекла, жилища, социална структура, много от празниците и обичаите около тях- все са славянски. Естествено, че до XIX в. не са същите каквито са били в Средновековието, има и чужди влияния, но това не променя основата им. Вече при музиката нещата наистина стоят по-сложно.