G.Mihov

Истината за базовата същност на Вечността/ Всемира, Природата, Бога и пр./, състояща се от неделимо и съхранимо/вечно / триединство от: пространство – материя – движение е очевидна и не се нуждае от други доказателства, освен от наличието на собствената й същност , което е налице във всичко ,което изпълва безкрайният Всемир.. Който в заблуда не я вижда и сто очила да ползува няма да я видиу въпреки, че никой и по никакъв начин не може да посочи и докажи някаква реалност извън това триединство, както и тя да не е от това триединство.

Никой и по никакъв начин, освен с празнословие , не може да посочи някаква реалност, която да не се обуславя от това триединство и да не се обяснява с това триединство, включително и човешката мисъл и чувства, включително и наличието на Бог, защото това триединство е единственият Бог, което със своята същност изключва наличието на всякакъв друг реален Бог.

От триединството: пространство- материя – движение и неговото съхранение/ неговата вечност/ произтичат и се обясняват всички вечни и ненарушими природни закони /божи закони/, за разлика от които човешките закони са нарушими и преходни, като самият човек, продукт на същото това триединство / на същия този реален Бог/

Всичко, което го има при небесните тела, при животните и растенията на земята е част от това триединство и като същност, когато телата/ живи и мъртви/ в космоса загиват и се разпадат тяхната същност, като част от всеобщата същност не загива, защото нейните форми и структури са преходни, но , като същност тя е вечна.

Конкретно във връзка с дейността на човека , човек по никакъв начин не може да открие нещо , което реално, като част от това триединство съществува,. Не може да изобрети и направи нищо , без да ползува това триединство и произтичащите от него вечни и ненарушими природни закони.

Ако не е пространството няма къде да е и в какво да се движи.

Ако не е материята няма от какво да е изграден.

Ако не е движението няма и не може да има творец, който да го изгради и разгради, като преходна форма и структура.

Когато хората разберат триединството , като всеобща, вечна, безначална и безкрайна същност от която и в която произтича всичко и която е във всичко те ще имат възможността да задълбочат своите обективни познания във всички сфери на обективното човешко познание.

Обективното човешко познание , базирано на същността на Вечността -бог няма граници. Човишкота заблуда, при която човик застава над реалностите, каквито Вечността - Бо ги е създала и не прима тях за иситниа, а казаното от светци и лидери също няма граница.

Само заблудените, че са нещо повече от самата Вечност - Бог си позволяват да срелят по себепродобни и това е най - голямата беда, не само за обективното човешко познание, но и за цилият човешки род, на базата на кието политици, политици убиват. Варващи в Бог, варващи и не варващи на клади изгарят ,рай на небето да получат със слуги - ангели красиви и покори всички желания до им изпълняват.

Всяко движение, при човека, при животните, при растенията, при небесните тела, при атомите е част от всеобщото и съхрнимо движение, което е част от Вечността . Без това движение никой, включително и човека не може да направи нищо. Без него няма и не може да има и човешка мисъл и човешко дело. При мъртавците чиено тела се разпадат, без съответното движение няма масъл, няма човешки дела.

Няма ли кой да го застреля

Няма ли кой да го застреля

Обективното човешко познание , базирано на същността на Вечността -бог няма граници. Човишкота заблуда, при която човик застава над реалностите, каквито Вечността - Бо ги е създала и не прима тях за иситниа, а казаното от светци и лидери също няма граница.

Само заблудените, че са нещо повече от самата Вечност - Бог си позволяват да срелят по себепродобни и това е най - голямата беда, не само за обективното човешко познание, но и за цилият човешки род, на базата на кието политици, политици убиват. Варващи в Бог, варващи и не варващи на клади изгарят ,рай на небето да получат със слуги - ангели красиви и покори всички желания до им изпълняват.

Истина

От времето на Архимед се знае, че с лост ,с тежест 10кг., която паза 1м. може да издигнем тежест 1кг на височине 10м. Тази истина добре се знае от учен и лаик, но когато те са в заблуеда не я признават и нужен им е век от заблудата да се освмободят и разберат,че отклонение от тази истина няма и ако светец и лидер са казали че вивъзможна е тя, са сграшили и трябва не на тах да вярваме, а на Бога - Вечността, при който грешка няма.

Истина е, че когато за тежести ролзуваме две еднакви системи с гравитационно обоснован променлив обем и маса, всяка от които ,при положение на падане има тегло 10кг., а в положение на издигане, при еднопосочното им движение по затворен път има тегло 1кг. може със система в положение на падане, при падето й на 1м да издигнем системата в положение на издитане , когато теглото й е 1к. на 10м. Където, като я оставим да се преобърне под влияние на собственто си тегло , като аз това напарвих, при моите опити в1960 и 1984г. получаваме гравитационен потенциал 10 пъти по голям от изразходвания такъв, което ни оситурява печалба на енергия от гравитационното поле

Е = 10кг.10м - 10кг.1м. = 90кгм = 980нм.

Ако ползуваме не лост, а директен гравитационен двигател с две такива системи това е енергията, която този дивгател ни измилича от гравитационнотно поле за секи половшн оборот.

Като направим кратък анализ на такъв двигател на базата на това, че при него работната импулсна сила практически, при голямата скорост на гравитацията е постоянна е виждаме простата и очевидна обективна истина, че дори и с такъв прост двигател ,с само две системи на безконечната верига може да постигне значетелна мощност и да ин доставе значителни количестава полезна енершигя , при напълно безапасни и исономически ицгодни условия.

Половен век тази проста и очевидна истина, обяснима с неоспорими знания още от времето на Архимед от учени и лаици не се вижда и упорито се отрича,защото обсебени от казаното от светци и лидери в науката, и не виждат, какво Вечността -Бог е казала, при която няма и не може да има грешки.

ОЧЕВИДНО Е, НО!

Очевидно е !

Без пространството

няма къде да сме.

Очевидно е!

Без материя

няма от какво да сме.

Очевидно е!

Без движението

Няма кой да ни сътвори,

с живот да ни дари.

Но!

Защо таз истина,

проста и очевидна

от хората не се разбира

и заблудата почва намира,

истината да не се вижда

заблуденият от нея да се обижда,

по високо от Бога да застава

и той ,кое е истина да казва

без с Бога да се съобразява,

без истината да уважава,

да уважава и оползотворява.

Очевидно е!

Но!

Защо , защо е така?

От памтивека до века

очевидното да не се вижда,

заблудения то да обижда,

заблудата, като истина да вижда.

Но!

Истината е непобедима.

С заблуда е незаменима.

Истината ще победи

да няма за хората беди.

Очевидното ще се види.

Заблудата ще изчезне.

Чудо за чудене ще стане.

Човекът!

За себе си и Бога повече ще знае.

Повече истини ще узнае.

Така светът по добър ще стане

И всяка заблуда,

с власт дива и луда

господар да бъде,

няма веч да я бъде.

ЗА НЯКОИ ОТ ГОЛЕМИ ЗАБЛУДИ ПРИ АЙНЩАЙН ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ВСЕМИРА В КОИТО ЖИВЕЕМ.

1. Че масата на телата зависи от скоростта на телата, изведена математически на базата на постоянна импулсна сила ,при нарастваща скорост, каквато няма и не може да има,при относителността на движението.

Тази заблуда е в грубо противоречие със съхранимата /вечна/ базовата същност на Вечността, на Всемира, състояща се от неделимо и съхранимо триединство от: пространство – материя – движение от което триединство, като всеобща базова същност на Вечността произтича всичко, в това число и закона за съхранение на енергията,

Който при никакви условия не може да бъде нарушен. Противоречи и на закона за съхранение на материяяга.

2. Че пространството се изкривява от телата , в разрез с обективната същност на пространството на което се преписва вещева същност, каквато то няма и както водата, която изпълва един съд не е същност от пространството, така и всичко друго, което изпълва пространството не е същност от същността на пространството. То е същност в пространството, не от пространството.

3. Че гравитацията е продукт на изкривено пространство, каквото не съществува и не може да съществува защото при пристранството няма какво да се изкривява. Гравитацията е продукт на движението и материята в пространството, но не и от пространството. Без материя и движение няма и не може да има енергия и сила, в това число и гравитационни такива.

4. Че светлината във вакуум има постоянна скорост спрямо всички тела, което противоречи на относителността на движението. Нейната скорост е постоянна спрямо телата от които изхожда, независимо от това подвижни или “неподвижни “са те, но не и спрямо всички останали тела. Самата постоянност на скоростта на телата в съответствие с инертността на материята ,спрямо телата от които изхожда показва, че те не е и не може да бъде постоянна и еднаква спрямо останалите тела в пространството.

Заблудите в обективното човешко познание, които обективно се обуславят, насаждат и завладяват човешкото съзнание, в съответствие с инертността и обоснованата от нея инерция са нещо много трудно за преодоляване, по трудно и от разрушаването на бетонни крепости.

За преодоляването на посочените заблуди, които поради големият и заслужен авторитет на Айнщайн ,на базата на които са пуснали дълбоки корени в съзнанието на хората/ учени и лаици/ ще трябва да “изтече още много вода”

Преди това ще трябва да се видят, проумеят и разберат прости и очевидни реални резултати, които нагледно доказват , че гравитационното поле не е консервативно, че директните гравитационни двигатели не са вечен двигател и са възможно, на базата на закона за съхранение на енергията след които ще трябва да се проумеят и разберат обективните истини на базата на които изградих общата теория за базовата същност на Вечността, като всеобщ творец и рушител на всичко преходно от себе си, в себе си и налице във всичко, в това число и при човека с тяло, ум и чувства.

В действителност, няма физик или астроном, който да не се е питал "безкрайна ли е Вселената и къде се намира?"

А отговора се състой в най-елементарната частица, която познаваме от много години.

Неутриното е елементарна частица.Открита през 1931 г. при β разпад. Бележи се с ν.Има една втора спин () и следователно е фермион.Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк и т.н

След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно.

Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие, неутриното преминава през материята почти незабелязано.

ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016m) и направена от олово, за да задържи половината от тях.

ето защо, самата Вселена реално няма граници, в действителност около 90% от нея е изградена от неутрино частици, които се движат свободно и безпрепятствено, без да има какво да ги спре. Именно поради тази причина самата Вселена няма граници и затова тя се разширява непрекъснато.

Но съществува и мнение, че има множество Вселени, които са обединени в едно огромно пространство и на практика между тях има само неутрино частици. И поради факта, че те не могат да взаймодействат с материята във Вселените, те едва ли не изглеждат като една цяла Вселена. Ето защо определени части от 'Вселената' изглеждат като "пренаселени" от галактики и системи, а други са с огромни пространства от празни места.

Регулатор на целия процес на "задържане" на Вселените в една точка се явяват обектите с най-голяма гравитация- черните дупки. Появата на Черна дупка в определена част на някоя Вселена може да се характеризира като "саморегулация" на разширяването на тази Вселена. Това е като да поставите напоена с вода гъба върху масата. Натискайки гъбата водата излиза от нея. В момента, в който си вдигнете ръката обаче, водата се връща обратно.

Ето защо Вселената наистина има време-пространствен модел, но той е базиран в едно безкрайно и нематериално пространство, което няма как да бъде изследвано, тъй като може да се характеризира като вакуума.Във физиката вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински - vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е 'празно' едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум.

Според мен най-голямата степен на вакуум, е тази при която в пространстото се съдържат единствено частиците на неутриното. Дори съвремените изследвания показват, че вакуумът не е "напълно празен". В него постоянно се раждат и умират елементарни частици. Тези процеси се изследват с голям интерес тъй като те биха дали обяснение за явления протекли в ранните стадии на съществуване на вселенета. Но ако тегорията за съществуване на множество от Вселени е вярна, то тогава изключително много от теориите, приемани досега може да се окажат погрешни, или поне относително вярни, що се отнася до определена проблематика.

И в крайна сметка винаги стой въпроса: каква форма има вселената?

Щом Вселени(ите)ната има саморегуралторна способност, единствената възможна форма е фракталната (повече тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%...%82%D0%B0%D0%BB )

Ако възприемаме Вселената,като част от Всемира, от космоса тя има начяло и край.

Ако я възпрлиемаме като Всемир, Космос тя е безначална и безкрайна, везависимо от това, че в нея всичко, като форма и структура е с начало и край.

ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРИНЦИПИТЕ НА НЮТОН В СВЕТЛИНАТА НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ ЗА БАЗОВАТА СЪЩНСТ НА ВЕЧНОСТТА, НА БОГА.

В периода 1960 -2009 г. сам и със съавтори достигнах до резултати, открития ,изобретения, теории, които обуславят и гарантират икономически изгодна и безопасна за хората и природата директна гравитационна енергетика с неограничени възможности за добив на енергия на базата на гравитационните полета на земята и други небесни тела, като естествени и неизчерпаеми източници на енергия.

От най –дълбока древност до днес учените съзнателно или несъзнателно са дирили да открият произхода на всичко ,което ни заобикаля във всемира. Така те са стигнали и до идеята за Бога, като всеобщо начало и всеобщ творец и рушител на всичко във Всемира. На базата на идеята за Бога, като духовна и не само ,като духовна власт те са създали различните религии, както за светската власт имаме различните идеологии и партии, което както по отношение на духовната, така и на светската власт произтича от агресивността на живата природа, от която природата на човека не прани изключение.

В диренето на всеобщото начало човечеството съзнателно и несъзнателно се разделя на две големи групи.

Първата група това са вярващите в богове и в един единствен Бог, на които в незнание и заблуда приписват човешки образи и качества.

Втората група това са хората, които не вярват в наличието на богове и всичко е природа, без наличие на Бог, но те не отричат наличието на сила, на закони, на които всичко е подчинено и те търсят началото на света в който живеят.

По отношение на началото и произхода на всичко във Всемира фундамента е:

При вярващите: Всичко е от Бота ,в Бога и Бог е в всичко.

При атеистите: Всичко е от природата, в природата и природата е в него.

По същество тези два фундамента не се различават. И двата приемат само едно начало и един произход и не допущат друго начало и друг произход. Разликата е само в наименованието. Едното е Бог, другото е природа.

При създаването на моята теория за базовата същност на Вечността за да дам едно от най- фундаменталните теоретични обяснения на постигнатото от мен и моите съавтори аз си зададох следния въпрос:

Съществува ли така реалност от която и в която да произтича всичко и която да се намира във всичко, извън която да няма нищо друго?

2

На този въпрос отговорих положително и приех за такава същност , като Бог и като природа неделимото и съхранимо триединство от: пространство – материя – движение. На базата на това триединство изградих моята теория, което се характеризира на кратко със следното:

1. То е Вечност, без начало и без край .

2. То, като Вечност, не се създава и не се унищожава.

3. Към него не може да се прибави нищо и не може да се отнеме нищо.

4. Характеризира се ,като пространство, като материя и като движение, както и всяка част от него/ жива и “мъртва”/ с обем, като част от всеобщото пространството, с маса, като част от всеобщата материята и с движение, измеримо с път и скорост, като част от всеобщото движение.

5. Необяснимо с нищо друго освен със собствената си същност, както ,като неделимо единство, така и като пространство, като материя, като движение.

6. Със своята същност е на лице във всичко, което реално съществува в Всемира и обяснява неговата същност, свойства и качества.

7. От него, като Вечност / съхранение/ произтичат и всички вечни и ненарушими природни закони.

8. С пространството това триединство е всеобщо вместилище, без каквото реалностите няма къде да бъда.

9. С материята то е инертният строителен материал без какъвто няма от какво да се изграждат реалностите във Всемира.

10. С движението то е единственият творец и рушител във Всемира,без който няма и не може да има изграждане и разграждане, живот и смърт на всичко преходно,в това число и на човека с тяло, ум, мисъл и чувства.

Както всичко, като форма, структура, явление , природен закон произтича от неделимото и съхранимо триединство, така и принципите на Нютон произхождат от това триединство.

Инертността на триединството, като материя обуславя и гарантира , на базата на своята съхранение, относителния покой и инерциално движение на телата, които без действие на външна сила не може да бъдат нарушени и това е принципа “ Без външно силово въздействие нито едно тяло не може да промени своето положение на покой и инерциално движение”.

3

Инертността на триединството, като материя обуславя и всяко противодействие на всяка външна и на базата на тази реалност е принципа” Всяко действие има равно на себе си противодействие”.

Докато инертността, като базова качество на триединството определя произхода и същността на противодействието, до движението е единственото действие във Всемира.

В съответствие с закона за съхранение на триединството и конкретно на закона за съхранение на енергията, който произтича от него движението и материята обуславят принципа “ силата е пропорционална на масата.

До колко ми е известно Нютон е проявявал голям интерес към религията ,. Вярвал е в Бога и със своите принципи се е доближил най – много до триединната и неделимо обективна същност на Вечността, на Бога, на Всемира, на Природата, като искате така я наречете тази същност, но тя е единствената всеобща база и единственото всеобщо начало на всичко във Всемира, включително и на човека,с тяло, ум и чувства.

Всичко произтича от нея, в нея и тя е във всичко.

Със своята обективна същност тя обяснява произхода и същността на всяка реалност и никой и по никакъв начин не може да посочи реалност, която да не е от нея , в нея и тя да не в този реалност – неделимо и съхранимо триединство: пространство – материя – движение.

ЗА ПРОИЗХОДА НА ЖИВОТА В СВЕТЛИНАТА НА ОБЩАТА ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА, НА ВСЕМИРА И НЕГОВИЯ ВСЕОБЩ ТВОРЕЦ.

/ Кратко изложение/

Общата теорията за базовата същност на Вечността, на Всемира изградих след теориите за безкрайност на енергията във времето и общата теория за енергийните потоци/ енергийните полета/ на базата на неделимото и съхранимо триединство от : пространство – материя – движение, като всеобща базова същност на Всемира и всичко в него за да дам възможното най – фундаментално теоретично обяснение на експерименталните резултати, открития и изобретения до които сам и с моите съавтори достигнах в периода 1960 години и до сега 2009г., които обуславят и гарантират директна гравитационна енергетика с неограничени възможности за икономически изгоден и безопасен добив на

Енергия.

Базата на която изградих теорията – неделимото и съхранимо триединство от пространство – материя – движение има четири характеристики:

1. Обща характеристика, която го характеризира като единствена реална вечност на Всемира и всичко в него.

2. Като пространство, което го характеризира, като всеобщо и единствено вместилище, което побира всичко в себе си извън което няма и не може да има нещо друго.

3. Като материя, което го характеризира,дато всеобщ и единствен инертен материал на Всемира и всичко в него.

4. Като движение, което го характеризира, като единствен творец на Всемира и всичко в него.

Основният базов принцип в общата теория за базовата същност на Вечността, на Всемира е:

Всичко в Всемира е от и в неделимото и съхранимо триединство от: от пространство – материя - движение и това триединство е във всичко, което реално съществува в Всемира

На базата на този принцип и живота произхожда от това триединство и никой и по никакъв начин и с никакви

2

средства не може да посочи и докаже живот, който да не от това триединство, да не заема част от пространството, да няма материално/ вещева/ същност и неговия творец да не е движението.

На базата на неделимото и съхранимо триединство движението, като единствен творец във Всемира, с един единствен творчески механизъм изгражда и разгражда, като единство на живот и смърт, всяка структура на материята, в това число и живите такива, включително и човека с тяло, ум и чувства.

Изгражда първо микроструктурите. От тях атомите. От атомите молекулите. От тях, при живите структури – геномите в които залага съответните биологични програми за раждането, развитието и загиването на съответните животински видове, без които няма съответните животински видове, които не може да има и съответното клониране на живи организми до което в настоящето време достигна науката.

Никакви еволюционни и революционни промени в пораждането и развитието на животинските видове не може да стане без участието на движението, като единствен творец във Всемира, в това число и при формите и структурите на живота.

По въпроса за привличането

Във физиката се забелязва недостиг на строгост. В текстовете по физика се срещат измислени и никога не наблюдавани явления, които се приемат сериозно. Ще си послужа с малко грубо въведение в темата: на всеки крайбрежен жител и крайбрежен Шерлок Холмс е известен фактът, че морето изхвърля плаващите предмети на брега. Без никакви усилия, а само прилагайки няколко заучени фрази, всеки може да състави математически модел на явлението. Той би гласил приблизително следното: Брегът поражда крайбрежно гравитационно поле, с което привлича плаващите тела. Не мисля че е редно, но от автора на този модел няма да бъде поискано да посочи механизъм, по който става това, нито обяснение защо на пасивно тяло се приписва активност.

По разбираеми причини едва ли някой ще коментира този измислен пример, но си струва да се стъпи на твърда почва и нещата да се огледат по-внимателно.

Виждаме, че елементите, участващи в разглеждания процес, съставляват следния механизъм: 1. вълна, която притежава енергия, настига тялото и осъществява контакт с него; 2. вълната отдава част от енергията си на тялото, като го тласка в посоката, в която тя се движи; 3. вълната преминава напред с остатъка от енергията си. Процесът има единствено възможна логическа и временна последователност. Няма и не може да бъде описан подобен физически процес с друг порядък, нито подобен, но обратен процес, нито процес с участие на нещо друго освен вълни, и не защото няма достатъчно време и средства такъв процес да бъде намерен, а защото неживата природа няма друго с което да въздейства от разстояние. Безсмислено е да се търси механизъм на привличането. Отказът от идеята за привличане се налага не в резултат на нечие авторско просветление, по въпроса даже и дума не може да става за авторство. Този отказ се налага като единствена реална възможност, като аксиома, като природен императив. Освен това привличането е и ненужно, природата минава прекрасно и без него, защото има очевидно и просто обяснение на всичко, което изглежда като “привличане”: когато изглежда, че тяло се привлича от друго, това става само защото то е тласкано към него. В природата съществува само тласкане и оттласкване и това и е достатъчно.

Тласкването и оттласкването са продукт на движението и са единствените механизми с които движението, като твотрческата част от неделимото и съхпанимо триединство от: пространство - матеря - движение ,като база, като творец, като реален Бог изгражда и разгражда структурните форми на материята и обуславя всички процеси , които стъват с тях ,в съотвенствие с вечните и ненарушими природни закони. Без движението и тези два механизма няма и не може да има и гравтиация. Не може да има импулсна сила, ускорение, сила.

На базата на съхранението на движението и тези два механизма на взаимодействие между структурите на материята във всемира няма и не може да има сструктура с константно количество материя , измеримо, като маса и константно количество движение, измерима, като , скорос/ път/. Обективната истина в твързението на древните елени"Всичко тече" се обуславя от съхранението на движениетоь което не се създава и унищожава, но се предава от една структура на материя на друга. На базата на твова предаване на движенито от една структура на материята на друга се реализа и всеки двигагел, включително и директните гравитационни такива.

Защото неговия свят наистина е такъв, какъвто той го вижда и възприема. Никога няма да застанем вътре в главата и му и да видим през очите му неговия свят. Общия споделен свят от хората, реалността ни заедно я правим чрез конвенционални описания и обяснения, нито едно от които не е чистата истина, а просто нещо, което работи и ни обяснява светa такъв какъвто се е представил пред общите ни питания и търсения. Дори питанията и търсенията ни са конвенция. Какво да питаме се решава и приема от общност. Някои конвенции са по-силни от личния опит, те се намърдват в съзнанието на хората още от детска възраст, програмират се. За това е нужно огромно усилие, за да се приеме нова позиция относно света и да се преформулира програмата.

Обективна реалност в рамките на култура сътворена от хора? Това обективното е мираж. Очевидното за теб, не е очевидно за мен. Гледаме света от различни позиции, различни наблюдатели сме, мерим различно време и полагаме телата в различно пространство...Това, което ни прави обективни е да споделяме конвенциите. А те често се задават от авторитети. Заблудата ако работи и обяснява достатъчно реалността на един човек, той едва ли би хабил енергия да възприема нова позиция наместо да си урежда живота.

Това не е вярно. Всеки се съмнява, но има правила и конвенции, норма както в научната общност, така и в общите тези за света. Тази норма работи като закон. Повечето хора го спазват именно, за да са убедени, че всички споделяме що годе една и съща представа за света. Щото ако не го правехме нямаше да се разбираме по човешки. Думата априори ако я употребиш още веднъж неадекватно ще ми се стори, че не разбираш смисъла й. Различията от нормата винаги се санкционират от общността. Щом е възприет като луд значи не е имал достатъчно нетенденциозни данни, поне що се отнася до научната обективност. Айнщайн е бил бит доста преди Миликан да потвърди предвижданията му за фотоефекта..Тъй де хората не се доверяват на нечия логика, доверяват се на великото "око да види, ръка да пипне" - всеки експеримент трябва да е повторяем навсякъде по света във всички култури, от всеки учен, където и да е за да се признае за валиден. Световната наука отдавна не работи с "априорни" истини, напротив всичко се потапя в опита и минава през цензурата на общите научни правила за експеримента. Понякога питането е погрешно, а експериментите проведени некоректно, а пък очевидните истини на изследователя "новатор" се оказват дори логически погрешни на фона на съществуващите правила, закони и теоретични рамки.

Първо събственото видяно от очите не е обективна истина а е субективно, лично преживяване. Аз мога да виждам еднорози, но ако ти не ги виждаш моята истина никога няма да е обективна, нищо че нъл се сещаш за мен си е истина. А достоверността е въпрос на конвенция. Кое е достоверно решава общността, не аз или ти. За това собствените ти познания са субективни, лични, интимни, пречупени през призмата на твоя живот, възприятия, обучение и лична съдба. Попил си и доста конвенции с думите и понятията, които споделяш. Последния ти въпрос с който завършваш питанията си не е ясен. Въпросите не правят човека, не го прави и само генома му..Правят го неизброимо много обстоятелства, причини, следствия, връзки, общуване, обучение, емоции, култура, социална общност. Понякога го правят по-гъвкав към промени, друг път по-твърд и всичко това е относително и зависи от другите хора.

Генералния ми отговор на твоето питане е, че една единствена обективна истина за света не съществува. Има само зависими от хората или нека кажем наблюдателите истини, и онова, което наричаме обективно е такова, защото сме се договорили да е такова.. Споделяме една и съща реалност, но сме различни гледни точки към нея. И нито една от тези гледни точки не е абсолютна.

Според мен генералният Ви отговнор е субективен и не е достоверен.

Обективните истини не зависят от хората , наблюдателите и от това за което те са се договорили. Например едно от най-значимите в човешкото познание достижение ,каквото са принципите на Нютон не зависи и от самия Нютон, нито от всички останали, които ги възприемат , както той ги е открил и формулирал, а от същността на всеобщата обективна същност ,всеобщщия геном от който произтичат , която същност вече субективно за едни може да бъде Бог, задруги природа, за трети Всемир и пр.

Различните гледни точки от които споделяме една и съща реалност , не са различни обективни истини, а субективни виждания от които не зависи същността.

Обективната същност винаги е една и съща . Субективното виждане , което не я променя и не можи да я промени е различно и променлимо , в зависимост от съвокупността на много фактори, които формират човешкото мислене, при определени условия , каито , колкото и да ни изглеждат еднаки за всеки отделен човек са различни.

Къде е по голямо гравитационното ускорение, на повръхността на земята ,в гравитационното й поле или на повърхността на ядрата на атомите ,в техните гравитационни полета ?

Просто и очевидно, но заблудата е по силана от него. Защо?

В 1960 г. ,при опити със системи с гравитационно обоснован променлив обем и маса ролучих следните очевидни и теоретично обясними с зоконите за лоста още от времето на Архимед резултати:

1. Преобръщане на сисетмите под влияние само на собственото им теголо, при което те променят обемите, масите, теглата и гравитационните си потенциали от определен минимум до определен максимум и обратно.

2. С две еднакви системи, от които едната в положение на максимално тегло издигнах другата з положение на минимално тегло на по голяма височина и след като я оставих да се реобърне , получих гравитационен потенциал по голям от изразходвания. Просто, ясно, очевидно, обяснимо с обективните познания още от времето на Архимед. Въпреки това в продължение на 48 години учени и лаици , както предвидих, без да са видели тези резултати, без да са ги анализирали, продължават все още да ме квалифицират, като луд, поради това, че техните виждания за обективния свят в който живеем не допущат подобри резултати.

Защо хората собствените си виждания за света в който живеем поставят по високо от самите реалности? Заящо?..

1.Защо човек ,в защита на собственото си субеткивно виждане, независимо от това учен или лаик е, не признама конкретни експериментални резултати и априорно ги отрича, без да ги е видял и без да иска да ги види, уверен, че светът е такъв , какъвто той го вижда и възприема?

2. Защо на базата на големите и заслужени авторитети в обективното човешкао познание , формулираните от тях заблуди намират по долъбоко и трайно отражение в съзнанието на учени и лаици, от колкото обективните реалности , дори и тогава, когато обективната истина е проста и виднма в условията на конкрететен експериментален резултат, в конкретна реалност.?

3. Защо специалистите, повече от лаиците, са склонни да възприемат себе си като непогрешими и атриорно , без обективна проверка на конкретните реалности смело обявявт тези, които не възприемат света, като тях за луди.?

4. Защо заблудите в обективното човешко познание , посадени в съзнанието на хората от най заслужелите в науката учени така брокират съзнанието на хората, че те стават неспособни да чуват, като слушат, да виждат , като гледат и в разрез на собствените си обективни и достоверти познания да приемат заблудите, като истини?

Тези и още много други въпроси, особенно, като се включат и заблудите от религиите през вековете не правят ли чонека, като най- интересният обект на обективното човешко познание, продукт, както всичико друго на всеобщия геном на всемира, като прозукт на това ,което наричаме Бог, без да осъзнаваме неговата конкретна обективна същност.?

Никак не съм съгласна. Нищо неотносително не съществува, а абсолютните НЕЩА са плод на човешкия стремеж да прави идеализирани абстракции. За това единственото неотносително нещо може да се роди само в абстрахирания човешки ум, като е родено пак относително (и зависимо) от множество фактори. За това материята е материя само спрямо идеята за пространство, а пространството е пространство само относено в отношение с материята - знаем, че пространството е една празна дума без своите параметри - а параметрите се отнасят само до обектите в него. Това е проста логика а не абстрактни главоблъсканици-говоря за собствените си твърдения. Доктор Михов, ако обичайте дефинирайте за мен думичката "пространство" и докажете, че този обект не е зависим от поне три неща - обектите които го съставят, субекта (човека, който го определия и изследва) и научната парадигма в който се изследва. Днес прегледах няколко от авторските ви публикации тук и установявам, че абстрактните разсъждения са приоритет при Вас, за това ще ви помоля ако не сте затруднен да ми дефинирате и "НИЩО" но ако обичате опитайте се да го наместите в живата реалност, защото всички ние живеем в нея, а не в абстракция и науката физика винаги се стреми да изучи нашата човешка жива реалност а абстрактните неща оставя на философията и религията...И още нещо, тази думичка - ВЕЧНОСТТА, защо я употребявате...нима времето има значение за ъъъ безкрайността, че трябва изобщо да го намесваме?? И още нещо, самото (като величина на движението, не на нещо друго) не е ли най-относителното нещо? В този смисъл на мен (понеже съм философ а не физик) всички тези абстракции (понякога запълнени с формули) ми тежат а не би трябвало - та нали съм философ. Искам освен всичко друго да ми дадете информация за това къде и как експериментално сте проверили теоретичните си твърдения. Заинтригувахте ме, но определено съм объркана.. думата Вечност обикновено се среща в текстове по теология (и мани ти другото ами винаги се свързва с природата на Бога) - Вселената обаче никак не ми се вижда толкова подвластна на абстрактни модели, живата й динамика изключва няколко неща - първо празното пространство (т.е. нищото) второ - абсолютното време - т.е. многообразието в една безкрайност(без начало и край)така или иначе е безначална във времето, както и безкрайна в същото отношение за това "протичането" на времето е относително (без никакво отношение), трето - Вселената със самото си съществуване изключва липсата на движение и поради тази причина последното би трябвало да се разглежда като тъждествено на Вселена, а не на материя, тъй като материя не е конкретен обект а субстанция съставяща обектите. Както и да ев момента разсъждавам спонтанно но държа да ми разясните с думи прости понятията, които употребявате за да не се обърквам като чета по-нататък.

Няма смисъл да пиша след, като написаното от мен се заличава и не го виждам . Все пак ,като опит ще стигне ли до Вас ще отбележа следното:

1. Определена част от пространството, измерима, като обем е еднаква спрямо всички отправни системи.

2. Отределено количество материя, измерима, като маса е еднаква спрямо всички отправини системи.

3. Определено количестно движение, измеримо, като енергия и импулс е различно спрамо различните отправи системи и това според мен е относителността в конкретен обективен смисъл.

Само движението и всичко ,при което то е на лице е относително, различно, като количество срлямо различните отправни системи. При реалности, при които няма движение, няма и относителност. Например: отределено количество материя, измерима, кото маса е едакво спрямо всичики отправни системи. определен обем от пространството е еднакъв спрямо всички отправни системи. Енергията и импулса , като количества, при наличиено на движениетоу,при тях,са относителни, като количество са различни спрямо различните отправни системи.

Пространството е ровнозночно на пълен вакуум, какъвто реално не същъствува, поради това, че няма и не може да има празно пространство. То е реално съществуващи НИЩО, което има само измерения и нищо друго. То е всеобщия терен на всемира. Побира всичико в себе си и се намира във всичко. При него, породи липса на вещева същност няма какво да се изкривява, сгъва и прочие. Но в него има какво да се изкривява, удължава и пр. Това, което в него се изкримяна и удължява или скъсява са движението и формите на материята. Разстоянието между две точки от пространството е константна величина. По отношение на движението и структурите на материтята то е променлива величина. При наличието на гравитацията и други енергийни потоци в пространството правата линия за движението и структурите на материята е граница до която те не могат да достигнат и преминат, както, поради своето съхранение не могат да стигнат и пременат границака - нула. Нито една част от пространството, материята и движението , поради своята съхранимост не могат да стигнат и преминат нулата.

Броят на структурите на материята е безкраен с размери между две недостижими граници:нулата и безкрайността. Колкото и много частици да се откриват ще има все още за откриване. Но каквито и частици да се открият те все ще са сложни и от тях ще са изградени други по сложни .

Колкото и прости и сложни да частиците , те всички съдържан в себе си вмсеобщия геном, всеобщото генетичто вачяло , състоящо се от неделимо и съхранимо триединство от : пространство-материя -движение. При никаква структура на матнерията не може да отсътва една от тези три неделими компонетни на материята.Освен това, при никакви условия структурте на материята, по отношение на своята вещева същност не могат и не губат базовото си качество - и н е р т н о с т, по отношение на движението базовато си качество -

о т н о с и т е л н о с т. Ако това не е така, не може да имаме законите за съхранение на пространството, материята, двиежението, импулса, енергията и ще трябва да се дзири нещо друго от което те произхождат.

За гравитацията в светлината на съштостта на всемира.

Както за всеки жинотински и растителен вид има определено гететично начало/ определен генов/, който е на лице във всякя тяхна клетка, в резултат което от човека се раода човек, от коня кон и пр. така има и веобщ геном от който произтича всичко, което се намира във всемира. Този всеобщ геном за всемира е : неделимото и съхравимо триединство от : пространство - материя - движение . Продукт на този геном е и гтравитацията и той , както генома на човека се съдържа във всяка човешко клетка, в резултат на което може и човека да се клонира, така и в всяка частича/ гравитон/, който носи гравитационната енергия е на лице този геном. Всеки гравитон заема част от пространството и съдържа в себе си част от пространството.Всеки гравитон има материална същнос, измерима, като маса, без каквато във всемира няма и не може да има енергия, изпулс, и сила., Във всеки гравитон има и движение, без което също така няма и не може да има енергия, импулс,ускорение,сила. освен това, без сблъсък между структурите на материятау, което се обуславя от съхранението на движението няма и не може да има предаване на имрулс, ускорение и сила и енергия от една структура на матария на друга такава. От това правило няма и не може да има изключени и при гравитацяна.

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=10333

Има само една относителност и това е относителността на движението, открита от Галилей и всичко което движението обуславя. Без движението и това, което произтича от нега, като : импулс, ускорение, сила и пр. няма нищо друго което да е относително. Няма относителна материя, няма относително пространство и пр.

Изпущането на относителността на движението , при математическото формулиране на природните закони не променя матеметическата достоверност на резултатите, при тяхното ползуване, както е при законите: F = m1m2/r^2 r E = mc^2 , но няма и не може да има пълна физическа достоверност.

Общките закони за силата и енергията в енергийните потоци/ полета/ , формулирани в теорията за базовата същност на Вечността корегират и отстраняват тази физическа не достоверност в тези закони.

д-р Г.Михов

Има две условия без които няма и не маоже да има силово въздействие между структурите на материята. Едното е наличие на относителна скорост по голяма от нула. Второто е сблъсък между структурите на материята. Сблъсъкът може да бъде по посока на движението, както това е при водните, въздушните, светлините и други енергийни потоци и реактивен в обратна посака, както това е при гравитацията.

Нито един вид от фундаменталните силови въздействия не прави и не може да прави изключение ог тези две условия, без които тяма и не може да има силово въздействие, съответно няма и не може да има : енергия, импулс, ускорение, сила.

д-р Г.Михов

без относително двигение по голиамо от нула ниама и не моге да има силово ваздеиствие, вклучително и при гравитатиата.

Всиако двигение , вклучително и при гравитатиата е относително.

Ако има разлика мегду скороста на светлината и скороста на гравитатиата освен отклонението на светлината от гравитатиата сте имаме и ускорение на светлината при навлизането и в гравитатионите плета и намаление на скороста и при излизането и от гравитатианите полета.

На земиата имаме видими и невидими гравитатионни вални, подукт на различните гравитатионни полета, които достигат до земиата.

Видими гравитатионни вални на земиата са лунните и сланчеви приливи и отливи. Те биха могли да се иползуват за определиане на скоросттана гравитазиата. като се иползува скороста на светлината, но кат се вземе предвд инертността на материата тварде трудно е , както теоретично, така и на практика да се стигне до достосверно измервание.

Др Г.Михов

Във Форума е задължително писането на Кирилица!!!

Всякакви смахнати и "частни" теории ще бъдат брутално изтривани и преследвани! Ако мислите, че сте открили това, което стотиците хиляди учени, пръснати из лаборатории и обсерватории по света и у нас, не са открили, моля следвайте общоприетия ред и обнародвайте теориите си в съответните научни издания (Science, Nature...). След като бъдат признати, ще се радваме да ги публикуваме и обсъждаме и на нашия сайт, форум и списание.

Не сме равноправни и равнопоставени. Вие решавате кое е смахнато и частна теория. Вие имате правото върху истината и правото брутално да изтривате и преследвате това, което считате,че не е истина.

Истините до които достигнах са публикувани , но Вие освен в " библията " и "евангилието" не признамате публикации другаде.

Това, че стотиците хиляди учени не са видели дадена истина не е доказателство, че някой който не е учен може да я види. И по времето на Р.Майер, който не е бил учен , а обикновен лекар, какъвто съм и аз, но не хилядите учени са видяли и открили закона за съхранение на енергията, а той.

Няма нищо чудно в това, че аз в 1960 год. ,в условията на конкретни експерименти и конкретни обективни резултати видях и открих, че гравитационното поле не е консервативно и изобретих на базата на тях директните гравитационни двигатели и изхождайки от опита с Р.Майер предвидих, че и тези мои достижение, както при него ще се посрещнат с единични изключения, от стотиците учени по същия начин. Изтиклите 47 години потвърдиха тази моя прогноза . Потвърждава я и Вашата забрана да пиша повече за истините до които достигнах.

Втората ми прогноза в 1960 год. беше, че въпреки съпротивата на учените , както истината открита от Р.Майер достига до съзнанието на хората ,така и истините до които достигнах аз, сам и с моите съавтори ще достиганат до хората . Ще ги проумеят и ще ги използуват, въприки Вашата забрана.

д-р Г.Михов

Какво би спечелила България, ако:...

Виж. Файла!

_________________________________.rtf