Bruchpilot

05:30 местно време. В последния половин час отново беше настъпила оперативна пауза в руската операция и персонала на оперативния център си беше позволил да отдъхне набързо. С малко повече спокойствие бяха систематизирани и прегледани последните доклади и на базата на тях бяха извършени някои смени на позиции. Дори остана време изгладнелите офицери и войници в бункера да се подкрепят със сандвичи и горещо кафе, така, че когато бавно руската активност започна отново да нараства, всички бяха съсредоточени.

На големия екран от смущенията бавно изплува четворка Су-30М2, които се насочиха към българския бряг на голяма височина. Когато наближиха брега обаче се спуснаха по-ниско и започнаха да кръжат в близост до позицията на Оса-та, стреляла за последно преди час. Тя вече беше сменила местоположението си, но все още беше в близост и можеше да бъде открита. А руските самолети определено търсеха нещо. Командирът на машината съобщи, че държи руските машини под наблюдение, но ще остане прикрит докато не изникне добра възможност за стрелба. Играта на криеница продължи още минута – две, до момента в който Оса-та не изстреля практически от упор две ракети по водещия самолет. Руският пилот дори не промени курса си, явно изненадан, но неговият “Хибини” отново свърши пъкленото си дело и моментално отклони първата ракета. За всеобщо съжаление втората пропусна и Оса-та попадна в изключително опасно положение с четири вражески машини в непорсредствена близост. Командирът й явно осъзна това, защото бързо изтреля още две ракети по последния самолет, който беше с курс директно към комплекса и можеше да атакува веднага. Този път руският летец не беше изненадан от пусковете и започна бясно да маневрира, но още първата ракета повреди машината му, а втората безпогрешно ликвидира вече лесната цел. Командирът забързано докладва за успеха и за това, че се опитва максимално бързо да се изнесе от позицията, и да се скрие. На големия екран руските машини направиха по още няколко еволюции, много приличащи на заходи за атака, след което се оттеглиха. Настъпилата след кратката но яростна схватка нервна тишина в оперативния център, скоро беше нарушена от съобщение – Оса-та беше погинала под градушка от бомби.

5:50 часа местно време. Настроението в залата още беше лошо, когато изненадващо беше засечена много бавна цел в непосредствена близост до българския бряг.

- Почти няма съмнение, че това е Форпост! Колко близо се е промъкнал мръсникът! – възбудено каза капитан Аманонлийски.

- Да, това би обяснило внезапно нарасналата успеваемост на руските атаки – замислено отвърна бригаден генерал Сомлев – И виж на къде се насочва сега!

Действително курсът на руския дрон го отвеждаше в непосредствена близост до една от Оси-те разположени край нос Емине.

- По дяволите! – изпсува капитан Амазонлийски – Вече е твърде късно да я преместим, тъй като със сигурност ще я видят. А и да стои на място също не е безопасно, оптиката на Форпоста със сигурност е достатъчно добра да я идентифицира. По-добре да пробват да го свалят!

- Да но руснаците със сигурност са подготвили капан. Стрелбата означава подлагане на голям риск за загуба Оса-та! – мрачно отвърна генерал Сомлев.

Междувременно Форпостът вече нахално летеше практически над брега, без съмнение разкривайки всичко по пътя си. Бригаден генерал Сомлев замислено промълви:

- Вече не ни остава друг избор освен да го свалим. – след което добави вече високо и твърдо – Нека Оса-та да го свали на всяка цена! Предайте на команидра, че най – вероятно ще попадне под удар веднага, така, че нека да стреля от максимално изгодна позиция, след което да изчезва! Пожелайте му успех!

Заповедта беше предадена и с напрежение всички наблюдаваха как руския дрон бавно навлиза в обсег. Скоро към него полетяха две ракети и за всеобщо облекчение още първата го порази фатално. Естествено ответната реакция не закъсня и на големия екран се появи метка на противорадарна ракета изстреляна от югоизток. Но руският Су-34, който беше най – близо до Оса-та, беше закъснял с няколко секунди и въпреки, че изплува от смущенията на голяма скорост, насочен точно към нейната позиция, кратката работа на българските зенитчици, не му беше позволила да стреля. Въпреки това, макар и само една, противорадарната ракета представляваше опасност. Но за радост на всички в оперативния център тя се подлъга и се самоликвидира. Закъснелият с намесата си Су-34 се повъртя още малко в опит да предивика някаква реакция, но тъй като такава не последва екипажът му беше принуден да се оттегли под прикритието на смущенията. Операторите на радарите обаче докладваха, че докато е траела схватката са успели да видят някакво съмнително ехо дълбоко над морето, но не са успели да идентифицират нещо по – точно. Без да се замисля бригаден генерал Сомлев заповяда отново кратка работа на "Петранка", с цел до колкото е възможно да се разкрият руските сили и намерения. Скоро станцията започна да излъчва и успя да пробие смущенията поне до толкова, колкото своевременно да види как руските Су-34, натоварени със задачата да подавят българските радари, отново се втурнаха като хрътки към нея. Операторите бяха принудени отново да изключат станцията за да не бъдат обстреляни, но успаха да потвърдят както наличието на много ясни конатки над Черно море, така и на съмнителни, и неточни отражения на изток и югоизток.

- Там определено се крие нещо – промълви капитан Амазонлийски.

 – Дано само не разберем твърде късно какво е! – намръщено отвърна бригаден генерал Сомлев.

5:56 местно време. Мистерията скоро започна да се разплита малко по малко. Една голяма безформена метка започна да се приближава към брега и бавно радарните оператори успяха да отсеят от нея група от четири самолета поели курс към Бургаския залив. С приближаването машините бяха разпознати като Су-30СМ. Скоро друга такава метка  - най – вероятно отново цяла група самолети се насочи още по-на юг. Четворката Су-30 набра височина и скорост още над морето и с целенасичена маневра 06:04 часа нападна отново и доунищожи позицията на С-125, разположена на север от Бургас.

- Веднага докладвайте за поражения по техниката и личния състав! – рязко се обърна към една от работните станции бригаден генерал Сомлев. Скоро офицерът рапортува:

- Материалната част е изцяло извън строя. Последната останала пускова установка е унищожена, както и тази, която разчетът се е опитвал да ремонтира. За щастие са получили своевременно предупреждение и личният състав не е засегнат о нападението.

Това съобщение зарадва всички в оперативния център, но черните облаци продължаваха да се сгъстяват над българските защитници. Югът беше напълно открит и с изключение наблюдателните постове и малкото допотопна зенитна артилерия. Бригаден генерал Сомлев намръщено погледна големия екран и се замисли. Жуженето на оперативния център сякаш стихна за момент за да не смущава мислите му. Скоро той се обърна към капитан Амазонлийси:

- Всички самолети и пилоти да са готови за излитане! Нека се включи и запасната станция, дано да успеем да открием нещо повече.

6:06 часа местно време. "Петранка" отново започна да опипва небето. Над морето бързо бяха изолирани от смущенията множество контакти – явно на изток от нос Емине се събираше голяма група вражески самолети. На юг обаче мъглата на смущенията, подпомагана от разстоянието беше по-гъста от всякога. В отчаян опит да внесат малко светлина относно руските действия, операторите на станция "Петранка" рискуваха втори сеанс и бързо си платиха за смелостта – почти веднага бяха засечени две противорадарни ракети. Въпреки, че станцията веднага прекрати излъчванията, този път те не се подлъгаха и всички вторачиха разтревожен поглед в големия екран, на който метките на ракетите бързо напредваха непосредствено към българския радар. 

6:07 часа българско време. Полковник Голованов напрегнато слушаше натовареният ефир и бързо сменящите се съобщения. С триста зора бяха получили разрешение от въздушния команден пункт да заложат капан на обзорната станция, която вече няколко пъти се беше включвала само за кратко и беше избягвала обстрел. Бяха уточнили приблизителното й местоположение, но беше твърде на запад за да бъде безопасно атакувана от ударните групи, а кратките й включвания не позволяваха точен обстрел с противорадарни ракети. За това Голованов беше предложил хитрост - един самолет от тройката Су-34, която беше натоварена с подавяне на българските радари, беше имитирал повреда, като беше предавал в открит текст и демонстративно се беше оттеглил. За да поддържа заблудата въздушния команден пункт привидно беше издал заповед за излитане на резервния самолет и беше променил порядъка на патрулиране на останалите два самолета, уж с цел да покрият сами целия район. Междувременно демонстративно повреденият Су-34 беше заел позиция колкото се може по-близо до брега и колкото се може по-ниско над водата. Горивото му беше вече на привършване, когато най – после капанът се задейства. Екипажът не успя да реагира при първото кратко излъчване на българския радар, но за техен късмет българите отново активираха станцията и руските летци моментално изстреляха две ракети. Интензитета на съобщенията отново се покачи докато двете ракети летяха безпогрешно към станцията, въпреки, че тя прекрати излъчванията веднага след като ги откри. От въздушния коменден пункт съобщиха за попадения точно в района, в който бяха триангулирали българската станция и доволния глъч по радиото се засили още повече. Голованов също се усмихна, но преди да се зарадва наистина, искаше да види със собствените си очи димящите останки на радара.

06:10 местно време.

- Командирът на станция “Петранка” току що докладва – обърна се и каза на висок глас един от офицерите – Ракетите са пропуснали радара, но едната е паднала на няма и седемдесет метра от тях! Изглежда, че не са нанесени поражения на техниката, но ще отнеме известно време да проверят всички системи!

Офицерите и войниците в оперативния център сякаш в един и същ момент въздъхнаха с облекчение. Капитан Амазонлийски с усмивка си помисли, че и той самият със задържан дъх беше чакал събощението от разчета.

Успокоението за пореден път тази нощ се оказа кратко. Няколко минути след радостното съобщение, на големия екран се появи информация за нова група самолети, която летеше на средна височина в посока Китен. Машините, които бяха сравнително бързо идентифицирани като Су-30М2 приближаваха брега на голяма скорост. Въпреки, че след злощастната атака над Безмер, руснаците летяха предпазливо и не навлизаха дълбоко в българска територия, тази група явно имаше други намерения. Преминаха брега на голяма скорост и достигнаха почти до Средец. Бригаден генерал Сомлев беше на косъм от това да заповяда на двойката от Граф Игнатиево да излети и да ги пресрещне, преди руснаците да завият и да започнат демонстративно да баражират на юг от Бургаския залив.

- Явно се опитват да ни предизвикат да ги обстреляме – каза капитан Амазонлийски, докато наблюдаваше маневрите на руските пилоти – Или търсят скрити цели.

- Е, точно там вече няма какво да открият – с горчивина в гласа отвърна генерал Сомлев.

Междувременно радарните оператори докладваха, че с доста късмет са успели да засекат много неизвестни самолети далеч над морето и много на юг – почти до границата с Турската изключителна икономическа зона.

- На ти, булка, Спасовден! – измърмори бригаден генеал Сомлев и се обърна към капитан Амазонлийски – Ето какво пряват тези толкова на юг – разчистват пътя на голяма ударна група!

06:18 часа местно време. Изведнъж тревожни съобщения огласиха оперативния център – мъгляви и контакти се бяха появили съвсем близо до брега. Изведнъж като по команда цели осем самолета се издигнаха на 700-800 метра височина и на форсаж се насочиха към Варна. Още преди машините да бъдат идентифицирани цял залп от ракети беше изстрелян точно по посока на пребазиращия се в този момент комплекс С-300 и една от прикриващите маршрута му Оси.  Офицерите и войниците в бункера успяха само да отправят само няколко светкавични предупреждения, преди метките на изстреляните ракети да се изгубят над района на вероятните им цели. По някаква причина, ракетите изстреляни към Оса-та, явно се отклониха от курса, загубиха целта и започнаха да обикалят в кръг, до момента в който се самоликивидираха. За всеобщо облекчение и командирът на С-300 скоро съобщи, че руските ракети са паднали зад конвоя и не са причинили щети. Но вместо отбой, той веднага получи нова порция лоши новини – стрелялата четворка самолети, междувременно определени като Су-34 се оттегляше, но тяхното място веднага бяха заели четири Су-30СМ, които застрашително приближаваха. Единствено Оса-та стоеше между руските изтребители и беззащитния С-300, загубата на когото означаваше неминуем крах на българската отбрана. Наясно с с положението, командирът й докладва, че следи целите и чака удобен момент за стрелба, въпреки опасността за собствената му машина. Почти от упор разчетът изстреля по две ракети против водещите два самолета, но въпреки нищожното време за реакция явно отново комплексът “Хибини” спаси руските самолети от попадения. Още докато първата двойка панически маневрираше, втората изстреля две ракети, после още две. Обстреляните машини също завиха и също пуснаха ракети по Оса-та, след което четворката се събра и се отправи към морето.

По същото време в оперативния център цареше пълна тишина. На всички беше ясно, че повече няма да получат съобщения от командира на машината. Бригаден генерал Сомлев погледна на големия екран данните за бавното придвижване на комплексът С-300, след което се обърна към един от пултовете:

- Колко време им остава докато достигнат новата позиция и се развърнат?

- Не по-малко от двадесет минути, господин бригаден генерал! – моментално отвърна войникът.

Генерал Сомлев отново погледна неясните сигнали над морето, отразени на екрана и замислено каза:

- Много е, а руснаците излежда вече надушват къде са! – след което се обърна към друг от офицерите и добави – Ще трябва да вдигнем двойката МиГ-29, приземила се в Долна Митрополия за да ги прикрият. Моля предайте заповедта!

Малко хора и машини в действие

Спокойно Душко, руските военни полицаи вече са покрили каквото има за покриване! Като стана дума за доказателства, намериха ли се свалените ракети?

Както стоят нещата в момента, колкото повече се забявя удара, толкова повече нарастват шансовете или нищо да не стане или ударите да са наистина сериозни.

Според мен, ако не бъдат ударени руски цели, руснаците ще си мълчат. После ще обявят, че са свалили 40 от 60 Томахоука и това ще е. Ако удара е по-масиран ще свалят наистина някоя друга ракета, даже в зависимост от ситуацията може и повече от няколко да свалят. Ще обяват, че са свалили 100 от 120 Томахоука в "самозащита" и това ще е.

Проблема им е, че ако св. Матис реши да удари и по тях - просто нямат полезен ход... Ако рече да срине Сирия с бомбардировки до дупка - също...

1 hour ago, Amazonski said:

Обаче на ниско ниво офицери и войници подготовката е била добра. Повечето войници са контрактници...

Скоро четох интересни спомени по този въпрос, на командир на танк, воювал от първия ден на КВ. С изцяло кадрови екипаж, сериозният танк си е бил страшилище. 

Благодаря, старя се да е интересно 

Софтуерът е CMANO - ира, но доста реалистично направена, определено е най-доброто което съм виждал в тази област. На базата на нея има съвсем истински военен симулатор, който обаче не се продава 

За съжаление в момента няма възможост двете страни да се управляват от двама /или повече/ различни човека. Опитвам се да намаля влиянието на този фактор, като включвам нови идеи и предложения "в движение" - така се родиха доста интересни ситуации.

Да, тук има малко подробности:

https://www.lockheedmartin.com/us/products/mq-25.html?linkId=100000002155603

03:00 часа местно време. Беше настанало затишие в боя. Руските изтребители бяха обхванали българския бряг като в клещи и патрулираха в зоните си. Разузнавачите опипваха брега с радарите си, а самолетът за раидиоелектронна борба се мъчеше да подави българските станции. В оперативния център  тъкмо се чудеха колко още ще продължи “почивката”, когато изненадващо южно от Калиакра, от пределно ниска височина изскочиха четири самолета, които от ход атакуваха цели в района на Топола и Каварна. Руските машини обаче този път не се задоволиха само с една атака и започнаха да обикалят в търсене на още мишени. Единствения комплекс, който можеше да ги достигне беше Волхов-ът, но бригаден генерал Сомлев не искаше да дава разрешение за стрелба – едно бяха дрони или единични самолети, друго цяла четворка неидентифицирани точно ударни самолети. Непредизвикани обаче, те започнаха да разширяват кръга в който разузнаваха до опасни за отбраната размери. Сомлев вече нямаше избор и заповяда на майор Шиндрасков да действа. Отново докладите му привлякоха вниманието в командния център – разчетът се подготвяше да изстреля две ракети по цел с азимут 220, курс север, разстояние 32 километра, скорост 960 км./ч. Веднага щом дойде съобщението за пусковете, на големия екран се видя как руските самолети завиват обратно на юг и със снижение, на форсаж изчезват над морето, фактически надбягвайки пуснатите по тях ракети.

- Поне ги подплашихме! – възкликна капитан Амазонлийски.

- Възможно е, но не съм убеден. Може просто да се укриват над морето. – замислено отвърна бригаден генерал Сомлев и в 03:06 часа местно време заповяда поредния сеанс на станция "Петранка". Тя бързо потвърди оттеглянето на ударната четворка, но откри и два Су-34 дебнещи навъртре в морето, отново на юг от Калиакра. Не по-лоша беше вестта, че директно към позицията на Волхов бавно се беше промъкнало не какво да е, а цял руски Форпост. Сомлев веднага рязко нареди:

- Майор Шиндрасков незабавно да свали този дрон! Не трябва да го допускаме да приближи повече!

Офицерите и войниците веднага се втурнаха да предават заповедите и данните за целта, а капитан Амазонлийски мрачно отбеляза:

- Онези Су-34 като нищо чакат само нещо да се включи за да го атакуват.

- Да, но ако дронът идентифицира точно позицията, ще могат да атакуват така или иначе. По-добре да се опитаме да ударим поне него. – отвърна Сомлев.

Напрежението растеше, докато хората на Шиндрасков изстреляха две ракети по Форпоста азимут 100, курс 240 от разстояние 30 километра. Дали поради малката цел, дали поради силните смущения, които бяха по азимут 065-089 спрямо станцията и двете ракети пропуснаха. Без да се бави разчетът изстреля още две, които за щастие поразиха руския дрон. Никой не се зарадва този път, тъй като всички осъзнаваха опасността – Волхов-ът сега беше беззащитен пред руските самолети.

- Дано да извадим късмет! – промърмори полугласно бригаден генерал Сомлев.

03:08 часа местно време. В командния център бързо установиха, че този път Фортуна им беше обърнала гръб. Двата Су-34 моментално се издигнаха и изстреляха няколко ракети.

Чуха се задавени псувни и бързо отправени предупреждения, докато всички безпомощно наблюдаваха как бавно обновяващите се метки на ракетите напредват към позицията на Волхов-а и се загубват някъде точно над нея. В изведнъж залата настана гробна тишина, нарушавана само от пукането на радиовръзките и шума на климатичната инсталация. Мрачното настроение продължи още няколко минути, докато от Шабла не постъпи сравнително добра вест – опитният разчет беше засякъл и сам стрелбата от страна на руските самолети, и майор Шиндрасков, знаейки, че са беззащитни беше заповядал всички да напуснат постовете си и да се отправят към укритията. Петдесетте секунди, които бяха необходими на ракетите да достигнат целта си, се бяха оказали достатъчни за да бъде спасен разчета, макар и за сметка на техниката. Неприятното беше, че Волхов-ът беше напълно унищожен от бойните глави на ракетите Х-38МКЕ – същите, които по-рано бяха ударили и позицията на С-125 край Варна.

Скоро загубата на комплекса започна да се отрязява на отбраната – точно пред Варна от смущенията изплува нов Форпост, който безнаказано започна да облита крайбрежието, при това не къде да е, а в опасна близост до позицията на укриващия се С-300.

- Дали са го открили? – сепна се капитан Амазонлийски.

- Дано да не са! – отвърна бригаден генерал Сомлев – Но не можем да стоим и да чакаме, рискувайки някой ударен самолет да се промъкне незабелязан. Незабавно С-300 да се пребазира на по-навътре в сущата. А този дрон, в момента в който попадне в обсега на нещо да бъде свален на всяка цена!

- Да, но така ще загубим възможността да обстрелваме самолети, летящи на малка височина над морето – възрази Амазонлийски.

- Нямаме избор – категорично каза Сомлев.

На всичкото отгоре, няма и минута по-късно още един Форпост нахално зае позиция, този път над Бургаския залив.

03:32 часа местно време. Форпостът бавно облиташе българския бряг и в оперативния център следяха всяко негово движение. След поредния си завой той се насочи на юг и навлезе малко по-навътре в залива, може би за да провери пораженията по база Атия. Именно близо до нея се спотайваше и българският КУБ, който прикриваше южното направление. Без да се замисли бригаден генерал Сомлев нареди:

- Ако дронът влезе в обсег, разчетът да го свали на всяка цена! След което искам буквално да поставят нов рекорд и да са на път към нова позиция за по-малко от пет минути! Нека подготвят всичко предварително.

Офицерите предадоха заповедта и командирът на разчета докладва, че са в готовност. Чакането беше мъчително, като буквално през няколко секунди се правеха разчети дали Форпостът е навлязъл в зоната на поражение. В момента, в който това стана, КУБ-ът моментално изстреля четири ракети – всички искаха максимално кратко излъчване и сигурно попадение. Оказа се, че разходът на ракети си беше струвал – азимутът на дрона беше много близък с този на излъчваните от руснаците смущения и веднага след като комплекса започна работа операторите изпитаха затруднения, в резултат на което едва третата ракета порази машината. Командирът бързо докладва и изчезна от ефир, без дори да изчака поздравленията.

03:38 часа местно време. На по-малко от двеста и петдесет километра от там, полковник Голованов най – после водеше самолетите си към брега. Дори от там бяха засекли излъчванията на КУБ-а, но все още се намираха твърде далеч за да могат да направят нещо по въпроса. Загубата на скъпия Форпост обаче не беше съвсем безсмислена – той беше установил позицията на комплекса още преди доста време и сега натам се промъкваха на пределно ниска височина четири Су-24М. Пусковете само бяха потвърдили предположенията какво се намира там и бяха дали абсолютно точни координати на атакуващите самолети. Дори докладът от Ту-214Р, че целта започва да се движи не смути Голованов. Разузнавачът, чрез въздушния команден център, можеше да продължи да предава данни за местоположението на целта на ударната четворка. Щом вече знаеха какво точно търсят, не беше проблем да го следят. “Дано само там долу да няма скрито още нещо, за което не знаем!” – помисли си полковник Голованов, докато съсредоточено наблюдаваше данните за излъчващите български станции.

03:45 часа местно време. Изведнъж на големия екран изплуваха четири неизвестни цели движещи се на югозапад. Тъй като летяха много ниско, почти бяха над брега, когато бяха разпознати като Су-24М. Въобще нямаше съмнение къде ще ги доведе настоящият им курс – приближаваха директно към КУБ-а, който все още се пребазираше. На офицерите и войниците от оперативния център им оставаше единствено безпомощно да наблюдават ситуацията и да се надяват пилотите да пропуснат. Руските самолети летяха целеустремено. Без да се суетят излишно построиха атаката и преминаха точно над последната известна позиция на комплекса, след което завиха и се изтеглиха ниско над морето. В оперативния център със смесица от безсилие и надежда очакваха новини. Изминаха няколко минути, но все така нямаше вести от командира на КУБ-а. Малко по-късно от разчета 23мм оръдия, които прикриваха една от запасните позиции на комплекса дойде лошата новина, че той е ударен силно по време на марша и е почти напълно унищожен.

- По дяволите! – изухна бригаден генерал Сомлев. Идеше му да хвърли нещо по монитора.

Всички се бяха умърлушили, само един от офицерите се обърна и тихо докладва:

- Господин бригаден генерал, с изключение на една Оса доста на север от Бургас, нямаме други сили в района. Южният сектор е открит...

Сомлев само мрачно кимна, капитан Амазонлийски погледна големия екран със свиреп поглед, след което промълви “Отивам да проверя защо се бавят съюзниците...”, и бързо излезе. От към коридидора се чуха звучни псувни.

03:52 часа местно време. Въпреки неуспехите, в оперативния център работата продължаваше. Отново възвърнал самообладанието си, бригаден генерал Сомлев заповяда ново включване на станция "Петранка" за да се установи дали не се промъкват самолети от вече открития юг. Тя отново работеше по схемата петнадесет секунди работа, четиридесет и пет мълчание, но поради напрегната обстановка и опасността от възвърналите се руски патрули въоръжени с противорарарни ракети, щеше да направи само два сеанса. Двете минути изминаха бързо и от "Петранка" докладваха, че не са успели да засекат нови контакти, въпреки че бяха съсредоточили своето внимание специално на юг. За сметка на това, малко след като станцията изключи, бяха засечени две ракети, които на голяма височина и скорост вече навлизаха на българска територия – явно изстреляни по станцията. За щастие поради режима на работа не бяха успели да се закрепят за излъчванията, като скоро се отклониха от курса, след което се загубиха от екрана.

04:07 часа местно време. Тъкмо в оперативния център всички се бяха поуспокоили, когато изневиделица отново дойде доклад от командира на разчета 23мм оръдия, разположени южно от Атия, че руски самолети за втори път са атакували КУБ-а, въпреки, че от него не беше останало много. На мига всички се вторачиха в големия екран, на който районът около Бургас изглеждаше абсолютно чист.

- Достигнали са сушата без въобще да ги засечем! – невярващо възкликна капитан Амазонлийски.

Офицерите продължиха да се взират в екрана, където най – после се появи информация за неизвестен контакт, който премина над един от курсиращите камиони с 23мм зенитни оръдия и отново се изгуби. Чак две минути по-късно, вече дълбоко над морето, бяха засечени четири контакта, които се оттегляха на североизток. Неприятното чувство в оперативния център допълни и новината за унищожението на камиона, над който бяха прелетели руските самолети.

- Направо целенасочено зачистват юга. – обърна се капитан Амазонлийски към бригаден генерал Сомлев.

- Определено, а ние нямаме там никакви резерви и сега сме направо като голи охлюви! – отвърна той, след което се обърна към един от пултовете и каза на офицера седнал там:

- Предайте на всички да побързат с подготовката на изтребителите за бой! Пилотите също да се готвят. Най – вероятно ще им се наложи отново да летят.

04:31 часа местно време. През последните двадесетина минути беше царяло затишие, въпреки очакванията на бригаден генерал Сомлев, който беше предполагал по-сериозна офанзива към вече оголеният юг. Поне неочакваната пауза беше позволила българските МиГ-ове да бъдат подготвени за полет и те вече само чакаха заповед за излитане. Но поне за момента цели нямаше, макар над морето, наред с изтребителните патрули и разузнавателните самолети явно да имаше още нещо. То обаче продължаваше да тъне или в смущенията или в отраженията от морето, като българските оператори само от време на време хващаха по нещичко, съвсем за кратко. Въпреки риска, идващ от самолетите за подавяне на въздушната отбрана, които недвусмислено облитаха брега, Сомлев се видя принуден да заповяда поредното включване на станция "Петранка" за проверка на юга и съмнителните сигнали. След кратка работа операторите докладваха, че са успели за момент да пробият смущенията и съмнителните контакти са се оказали просто смяна на въздушното прикритие. Но успокоението отново беше измамно краткотрайно – само две минути по-късно, когато отново станцията беше включена на излъчване, бързо дойде съобщение, че съвсем близо до Варна са засечени четири Су-30СМ, които на пределно малка височина летят на югозапад.

04:35 часа местно време. Съобщения за самолетите вече постъпваха и от другите постове, но въпреки това не можеше да се отрече, че са се промъкнали незабелязано и са изнедадали отбраната. Четирите машини навлязоха над сушата около Добри Дол  продължиха навътре в българска територия. От оперативния център нито бяха имали достатъчно време да издадат предупреждение за околните позиции, нито да съставят някакъв план за действие и сега им оставаше само почти бездейно да наблюдават развитието на обстановката. Руските машини отново минаха близо до една от вездесъщите Оси, но командирът й докладва, че предпочита да не стреля веднага, а да изчака най – удобния момент. На големия екран се видя как самолетите завиха рязко – явно в отговор на обстрел, след което направиха широк кръг на юг и се оттеглиха.

- Колко точно контакта се изтеглиха над морето? – попита бригаден генерал Сомлев.

- Четири контакта! – бързо отвърна един от войниците, наблюдавайки екрана си.

- Значи Оса-та не е уцелила... – замислено каза капитан Амазонлийски.

Скоро, разочарован се включи и командирът на машината. Бързо обясни, че са останали незабелязани до последния момент и са изстреляли две ракети по последния самолет от убийствено близко разтояние. Но едната ракета е била отклонена от примамка, а втората пилотът е избегнал с убийствена маневра, на няма и петдесет метра от земята.

04:37 часа българско време. Лицето на полковник Голованов направо гореше под шлема. “Както се ядосвам тези дни, нищо чудно да ме свалят от полети заради проблеми с кръвното!” – помисли си той. Негодуваше, защото виждаше, че партизанската тактика на българите дава резултат. Бяха следили навлязлата над българска територия четворка като ястреби, готови да се спуснат при първия признак за работа на противовъздушната отбрана. Веднага щом Оса-та беше започнала да излъчва, Голованов беше изстрелял две ракети, а друг от пилотите му още една. Но още докато те летяха, полковникът разбра, че няма да улучат – първоначално оръжията държаха стабилен курс, но още преди да стигнат брега се отколниха на северозапад, явно подлъгани от други излъчвания. “Тези гадни засади, които правят, определено имат ефект. И за момента ние не можем да им се противопоставим...” – обърна се към щурмана си Голованов и се намръщи, чудейки се какво друго могат да предприемат.

04:55 часа местно време. Капитан Амазонлийски за пръв път от доста часове влезе в оперативният център усмихнат и обяви на всеослушение:

- Дами и господа, току що говорих с колегата от щаба на НАТО. Най – после имам добри новини! Въпреки, че сърбите отново са отказали да пропуснат през своето въздушно пространство самолети на съюзниците, един АУАКС скоро ще заеме позиция над Унгария. Втори Е-3 е на път към Румъния, както са и четири полски Ф-16. Румънците също подготвят авиацията си за действие, като само чакат пристигането на подкрепленията от съюзниците. От Западна Европа към нас вече лети и първата вълна американски самолети - шест Ф-15С и четири Ф-15Е от 48th Fighter Wing вече презареждат над Германия. От там всеки момент ще излетят още шест Ф-16 бл.50 от 52nd Fighter Wing, заедно с транспортните самолети за персонала. И това не е всичко – въпреки, че гърците доста са пошикалкавили, в крайна сметка са били принудени да пропуснат през своето въздушно пространство четири Тафуна от 36º Stormo, които също са на път. Всички съюзнически сили трябва да пристигнат след около два и половина часа!

В оперативния център избухнаха радостни възгласи, които дълго не стихнаха. Капитан Амазонлийски с весело изражение се приближи към бригаден генерал Сомлев.

- Това вече наистина са добри новини! – усмихна се и той и предложи на колегата си чаша горещо кафе.

- Да, най – после помощта е на път. – отвърна Амазонлийски, сядайки на пулта с чаша в ръка.

Сомлев погледна големия екран и вече сериозно добави:

– Сега остава само да издържим още два часа и половина!

Това се опитвам да кажа - чак сега придобиват необходимите технически възможности за да осъществят такава концепция. Справка - създаването на "Кайра"-та на МиГ-27.

Явно не могат - Carl Zeiss Optronics GmbH не е част от руския мир 

Видео от мястото на падането на израелски Хермес 450 в Ливан. Бил е свален/паднал е вчера, като интересното в случая е, че е бил въоръжен, което за конкретния модел, до момента не е потвърждавано официално: 

Доста сложна и скъпа е, именно за това малко страни оперират системи със спътникова връзка. А и зависи дали въобще им е необходима...

Иначе, нов израелски БЛС "Перес", квази конвертоплан, с максимално полетно тегло от 43 килограма:

http://www.israeldefense.co.il/en/node/33503

Даже обзора е още по-малък, тъй като самата оптика е обемиста. Но проверих, че според играта има обзор на 360 градуса 

Преди 3 часа, piston79 said:

Да, но как ги различават от цивилния трафик? То верно, че са офроуд, ама....

Общо взето разузнавателните самолети откриват с радара, че нещо се движи. На там се насочва дрон или самолет, който вече от близо го идентифицира с различните системи. Друг е въпроса, че и Платан на Су-34 и ОЛС-30 на Су-30СМ изглежда, са реализирани без хоризонталните и вертикалните им ограничения в полето за обзор - т.е. по-скоро са като модерни контейнери за разузнаване и целеуказване, а не фиксирани системи.

Преди 2 часа, Doris said:

Ами, след като е започнало въздушно нападение, дали изобщо някой цивилен ще се престраши да лети?

Тоя маяк във Пловдив каква му е била целта, преди да изгасне?

Граждански самолети разбира се не летят, Пистън има предвид цивилния трафик по пътищата - коли, камиони, автобуси.

Маякът в Пловдив беше с цел да повиши точността на крилатите ракети - един вид след дългия полет по маршрута да го използват като отправна точка за самата атака.

Няма как - Су-34 и Су-30СМ успяват да ги засекат, макар и трудно. А и те играят ролята на лъжливи цели, за да предпазят по-сериозните "активи".

01:58 часа местно време. Минутите бавно се нижеха докато в оперативния център следяха развитието на ситуацията. Откритият дрон приближаваше брега и ако запазеше сегашния си курс щеше да го пресече някъде на юг от Шабла и позиционираният там Волхов. Но беше труден за следене, тъй като беше малък и се губеше лесно в смущенията. Най- накрая машината наближи достатъчно за да бъде обстреляна. Бригаден генерал Сомлев и капитан Амазонлийски набързо анализираха обстановката и решиха, че въпреки риска от ответен отгън си струва да опитат да го свалят.

- Предайте на майор Шиндрасков данни за целта. Да видим дали ще се спрявят с нея! – обърна се към офицерите за свръзка Сомлев.

Скоро от разчета на Волхов постъпи доклад, че следят целта, макар и трудно, поради смущения по азимут 065-089. Но на разстояние 32 километра разчетът започна подготовка за стрелба и не след дълго изстреля две ракети. В оперативния център напрегнато очакваха резултата, но за съжаление чуха разорования майор Шиндрасков:

- Обстреляна цел по азимут 167, височина 1500 метра, курс 090, скорост 130 километра в час. Разход – две ракети. Целта не е поразена. Моля разрешете повторна стрелба.

Бригаден генерал Сомлев се замисли за секунда, след което напрегнато отговори:

- Разрешавам повторна стрелба по целта! Но след това незабавно преминавате на еквивалент!

- Тъй вярно, господин бригаден генерал! – бързо отвърна майор Шиндрасков и се зае да дава команди на разчета си.

Отново напрегнато очакване изпълни залата, но този път новините бяха добри – още с първата от двете изстреляни ракети дронът беше поразен. Въпреки радостта от точната стрелба, тревогата не напусна Сомлев. Волхов-ът беше излъчвал твърде дълго и най – вероятно беше привлякъл доста внимание. За това около 02:04 часа генералът нареди станция "Петранка" да бъде включена за кратко, за да провери за скрити до момента самолети. Резултатът не закъсня. Бързо бяха открити нови пет контакта – четири самолета промъкващи се на пределно ниска височина и един бавен, високолетящ контакт, най – вероятно дрон. Скоро самолетите се издигаха рязко, което позволи да бъдат идентифицирани като Су-24М. Навлязоха над българския бряг някъде над Шкорпиловци, но скоро завиха на юг към Емона. В оперативния център всички с ужас наблюдаваха как самолетите преминаха почти точно над един от скритите брегови комплекси и охраняващата го Оса. Командирът й веднага докладва, че вижда целите, но те са прекалено виско за да бъдат обстреляни. Всички замлъкнаха в очакване самолетите да завият и да нанесат удар по българските позиции, но вместо това те завиха към морето и се оттеглиха. Капитан Амазонлийски пръв наруши мълчанието:

- Дали бяха ударни или само разузнаваха? Цяла четворка само за разузнаване е много, сигурно са били ударни, но не откриха бреговия комплекс и за това не атакуваха.

- Много скоро ще разберем какви са били – нервно отвърна Сомлев – И дано наистина не са видяли нищо!

02:14 часа българско време. Старши лейтенант Лучников с досада летеше по кърга и чакаше да дойде неговият ред за кацане. Беше изпълнен с разочарование, че не беше успял да вземе участие в боевете, а само се беше разхождал из определената им зона и беше слушал как другите вършат работа. Още повече го ядостваше факта, че по план всичко трябваше да приключи преди да изпълни втори полет. Беше изтървал шанса си! С досада слушаше указанията на диспечера и се вкисна още повече, когато той даде него и водачът му разрешение за кацане. Въпреки това той не разреши на емоциите си да го контролират, подготви самолета си за кацане и професионално се намести на глисадата. Не много далеч напред виждаше светлините на летището и самолета на водача си, който опря в началото на пистата. Лучников бързо извърши последната проверка преди кацане и скоро самолетът му се друсаше по пистата, намалявайки скоростта си. По указания на диспечера зави по съответната рульожка и когато машината му намали съвсем си позволи да отвори фанара. Приятен нощен хлад нахлу в кабината, придружен от рева на двигателите и летищния шум. Старши лейтенантът въздъхна още веднъж разочаровано и продължи да рулира. Изведнъж отпред се мярнаха мигаши светлини на пожарни коли. За момент се зачуди какво става, после наближи и видя изтеглен настрани Су-24М. “Сигурно е някаква повреда в двигателя.” – помисли си Лучников, но когато премина покрай дургия самолет с изумление видя назъбени дупки по фюзелажа. “Какво...?!? Ударили са го!” – удиви се той до такава степен, че почти излезе от рульожката. Любопитен да чуе какво се бе случило, старши лейтенантът бързо се насочи към определеното за неговия самолет място. Когато най - после изскочи от кабината и се забърза към сградите, хем за да рапортува, хем да получи последните новини, отново се чуха сирени и пожарните автомобили се втурнаха по рульожките. “Леле, още един ли..” – невярващо си помисли Лучников и се обърна към пистата, където тъкмо опираше един Су-30. Машината напусна пистата, следвана от пожарните коли и тези на летищния персонал, след което сви в едно глухо отклонение, съвсем близо до Лучников. Той съвсем се облещи, когато видя, че радиопрозрачния конус е изпотршен, фанрът – напукан, а около кабината зеят дупки в обшивката. Продължаваше да стои като гръмнат и да гледа как пожарникарите обезопасяват самолета и помагат на двамата летци да излезят от кабините, докато един майор не му кресна да изчезва от там. С невярващо изражение и неприятно чувство в стомаха, старши лейтенант Лучников се отправи към сградата в която беше разквартирувана неговата ескадрила.

02:18 часа местно време. В оперативния център тъкмо обсъждаха следващите смени на позиции, когато постъпи неочаквано събощение от майор Шиндрасков. Буквално над позицията на комнадвания от него Волхов, визуално е бил открит руски дрон Орлан – 10. Поради малкото разстояние коплексът не може да го обстреля, а машината лети прекалено високо за да бъде поразена от прикриващите разчети на 23мм оръдия.

- Да му се не види! – възкликна капитан Амазонлийски – Промъкнала се е гадинита незабелязано.

- Много неприятно наистина! – напрегнато отвърна бригаден генарел Сомлев, след което се обърна към един от офицерите – Предайте на майор Шиндрасков, веднага щом може, да свали дрона на всяка цена! Дайте ми и информация за другия който засякохме – можем ли да го ударим с нещо?

- Тъй вярно господин бригаден генерал! – отвърна офицерът и се обърна към монитора си, а друг докладва посочвайки големия екран:

- Вторият дрон лети покрай брега с южен курс. В момента може да бъде обстрелян само от С-300, но от много голямо разстояние. Обаче ако запази този курс ще навлезе в обсега на Оса-та заела позиция малко на запад от нос Емине.

- Отлично! Предайте на командира й да бъде в готовност. Искам тази машина свалена на всяка цена! – твърдо заповяда Сомлев.

Напрегнато очакване за пореден път изпълни оперативния център. Всички се взираха в бавно обновяващите се знаци на големия екран, обозначаващи противниковите машини. Почти пълната тищина беше нарушена от доклада на майор Шиндрасков, че целта му е излязла от мъртвата зона и разчета се подготвя за стрелба по цел с азимут 228, разстояние 9 километра, с две ракети. Само няколко сегунди по-късно дойде разочароващо съобщение, че и двете ракети са пропуснали маломерната цел и са изстреляни нови две. Всички сякаш затаиха дъх, когато чуха по пряката вързка рева на излитащите ракети. Първата от тях отново пропусна и за миг оперативния център се изпълни с приглушени псувни, но за щастие последната ракета, въпреки смущенията успя да намери целта си и ядът на офицерите веднага се семни с радостни възгласи.

- Един долу, остава още един! – с усмивка каза бригаден генарал Сомлев.

Отново всички погледи се обърнаха към екрана, където вторият дрон бавно се приближваше към дебнещата Оса. В 02:22 часа местно време най – после руската машина влезе в обсег и командирът веднага докладва пуск на вре ракети. След трудностите, които беше изпитал разчета на Волхов при поразяването на малките цели, всички сякаш седяха на тръни в очакване на резултатите от стрелбата. Но за щастие още първата ракета порази дрона и усмивките се върнаха по лицата но офицерите и войниците.

По същото време полковник Голованов беснееше в очкаване на личен разговор с генерал Ватников. Не стига, че превъоръжаването на машините му се бавеше, ами по заповед на Ватников две бяха отделени за специална операция без всякакви обяснения. В резултат на цялата неразбория се беше образувала нежелана пауза в прикритието отговарящо за подавяне на българската противовъздушна отбрана и сега тя безнаказано свирепстваше върху лесните за поразяване дрони и единични самолети. На всичкото отгоре Ватников го караше да чака и вместо Голованов да бъде при пилотите си и да се подготвя за следващия полет, висеше в един страничен кабинет, и чакаше благоволение. След още десетина минути генералът влезе с подпухнало от алкохола и намършено лице. Преди ядосаният Голованов да успее да си отвори устата, Ватников директно го скастри и му заяви, че директно от Кремъл е постъпило изменение в плана. Шест Ил-76 натоварени с десантници, поддържани от четири Су-30М2 и двата негови Су-34, трябваше да извършат дръзка операция, като се промъкнат до София и стоварят там десант в подкрепа на обсаденато от демонстранти и парализирано българско правителство. Чрез агунтерната мрежа била осигурена подкрепа на от местни симпатизанти, зад чийто гръб щели да се прикриват и действат руските десантчици.

- Това е пълна лудост! – в пълно недоумение възкликна полковник Голованов – Нито българските летища, нито противовъздушната отбрана са извън строя! Та ние не успяхме да се промъкнем незабелязано до Безмер с ударни самолети, а от Москва очакват да прекрараме транспортни машини чак до София!

Ватников целият почервеня, оцъкли поглед и полу изкрещя, полу изфъфли с пиянско заваляне:

- Запофетта идфа от най – високу нифо! Изпълньявайтье пулкофник! А и пудафяниту на утбранътъ е изцялу фаше зъдължьенийе!

На Голованов не му оставаше нищо друго освен да отговори с “Тъй вярно!” и бързо да излезе, още по-ядосан от преди.

02:31 часа местно време. Изненадващо на пределно ниска височина изникнаха две противникови групи – едната летяща в посока Варна и бързо иднетифицирана като Су-24М, другата малко по-назад, летяща в посока Бургас и с неизвестен състав. Преди офицерите в оперативния център да успеят да анализарат обстановката, групата Су-24 навлезе над сушата около Галата и продължвайки да лети на пределно ниска височина зави в широк завой на юг, явно търсейки цели. Самолетите явно не откриха нищо, тъй като отново завиха, този път по посока на морето. Някъде около Шкорпиловци прелетяха в непосредствена близост да позицията на една криеща се Оса и всички в командния център изтърпнаха при мисълта, че тя може и да е била открита. Но вместо маневра за атака, руските машини се пръснаха, направиха няколко маневри, след което излязоха над морето и се изгубиха от радара на бръснещ полет.

- Това пък какво беше? – зачуди се на глас капитан Амазонлийски и останалите офицерити също започнаха да обсъждат станните маневри. Три минути по-късно получиха яснота – командирът на Оса-та беше обстрелял най – северния самолет с две ракети и беше улучил. Странните маневри бяха представлявали неуспешен противоракетен маньовър. 

02:37 часа местно време. Радостта на офицерите и войниците бързо премина отново в делово отношение. И за това имаше сериозна причина – южната група самолети беше идентифицирана като Су-30М2 и на голяма скорост навлезе на българска територия, точно над Созопол. Руските машини се движеха целенасочено с явно предварително съгласувани маневри и без да се бавят с разузнаване или построяване на атака бързо атакуваха един от камионите с 23мм оръдия, които курсираха близо до брега.

- За да атакуват така сигурно са имали точно целеуказване! – притеснено отбеляза капитан Амазонлийски.

- Много лошо! – съгласи се бригаден генерал Сомлев – Или най – после разузнавателните самолети са идентифицирали нещо или незабелязано се е промъкнал още един дрон.

Преди обаче той да успее да нареди включването на станция “Петранка” за доизясняване на положението, руските самолети се насочиха на северозапад към Бургас и позицията на разположения там Куб. Жадуващ за реванш след предходните си неуспехи, командирът му веднага поиска разрешение за стрелба в случай, че машните навлязат в зоната на поражение. Бригаден генерал Сомлев се замисли за момент, след което даде разрешението – ако запазеха курса си, руснаците така или иначе щяха да прелетят съвсем близо до комплекса и имаше реална опасност да го открият. Отново всички затихнаха, докато по пряката връзка слушаха подготовката на разчета за стрелба и долавяха напрежението в гласовете им. Командирът явно не искаше ново фиаско и изчака машините да се приближат съвсем, след което направо избухна – изстреля цели шест ракети в бърза последователност. Първите две пропуснаха водача, но радостни възгласи оповестиха попадение във втрория самолет от четворката. С леко разочарование, командирът съобщи, че последните две ракети са били подлъгани от системата за защита на руските самолети – "Хибини". Въпреки това той получи бурни поздравления за победата, а останалите руски самолети побързаха да се оттеглят.

Без да се опиянява от успеха, бригаден генерал Сомлев делово заповяда включването на станция "Петранка", забавено от бурната схватка на Су-30М2 с Куб-а. Първоначално всичко изглеждаше тихо, операторите само потвърдиха вече съществуващите цели и оттеглянето на двете ударни групи, но в 02:46 часа, макар и с доста труд, от смущенията бяха филтрирани отраженията на два по-големи дрона. И двата летяха с по 170 километра в час на височина от близо 4000 метра.

- Това вече са много опасни машини. Ще си имаме неприятности ако не успеем да ги унищожим бързо! – сериозно отбеляза бригаден генерал Сомлев, а капитан Амазонлийски само кимна със замислено изражение.

Ето и нещо съвсем ново - първи официални кадри на новата SIGINT модификация на дрон Анка, произвеждан от южните ни съседи:

Ето няколко сравнително нови и интересни неща в областта на БЛС:

Кадри от проведеното от DARPA състезание между кадети от Академиите на Армията, Флота и ВВС, отнасящо се до ройяци дрони и тактиката а използването им. Всеки от отборите е имал цел, която да защитава, като същевременно напада тази на противниковия отбор. Точки са се присъждали както за "попадения в целта", за бързина и вкарани в бой дрони, и за условно "свалени" противникови машини.

Това пък, е една стара презентация на Predator C. Дава добра идея за настоящите и бъдещи възможности, при това представена далеч по-добре от постните клипове за новите руски оръжия:

Да, резултатът малко ме изненада, но да кажем, че страничните фактори изиграха роля. Най - малкото нашите се вдигнаха, когато вече по-големият руски обсег на ракетите и радарите нямаше значение. Стана малко селски бой с пейки, при това на тъмно  На Петата колона тепърва й замислям приключения, но чакам да видя как ще се развият нещата!

Ла-то е само за кеф и парлама. А насочването на руските дрони е абсолютно безаналогово - един работещ и три ретранслатора, плюс самолет за контрол 

Румънците за момента си мълчат, но нали бутнаха няколко крилати ракети, сега руснаците са принудени да ги заобикалят от по-далеч. Останалото би било добра добавка към сценария, но наземните битки в CMANO са общо взето табу  Поне най-после се добрах до компютър и има малко продължение:

01:22 часа местно време. Двойката от Безмер успя да излети чак когато наближаващите руски самолети бяха едвам на тридесетина километра от летището. Под тях командирите на Осите се подготвяха за бой за трети път в рамките само на шест часа. Машините от Граф Игнатиево също се бяха вдигнали, но отново нямаше да успеят навреме и изглежда отново щяха само да поддържат колегите си от далеч.

Едвам прибрали колесниците и без да имат време да формират боен ред, двамата български пилоти докладваха четири контакта, после захват на две от тях. Водачът моментално изстреля две ракети, докато воденият му още се подготвяше. Миг по-късно през пукота на радиото се чу писъка на системата за предупреждение – руснаците също бяха стреляли.

Всички в оперативния център, затаили дъх наблюдаваха истинската въздушна битка, която се разиграваше някъде между Карнобат и Ямбол. Водачът на двойката бързо докладва, че е успял да избегне две ракети и започва ново сближаване с целите, а воденият му добави, че е произвел два пуска и има стабилен захват. Руските самолети отговориха с нов залп ракети – този път и по водача, и по водения. Водачът на двойката отново успя да избегне една ракета, но следващата порази машината му и той бързо докладва, за силен пожар, загуба на контрол и катапултира. Воденият обаче хладнокръвно държеше целта и руските пилоти трепнаха първи – самолетите им се пръснаха, като лишиха собствените им ракети от захват. Скоро пилотът съобщи, че наблюдава взрив близо до целите, последван от ясно видим пожар в небето, след което, че пордължава сближението на форсаж. Войниците и офицерите в оперативния център нямаха време да се зарадват на победата, тъй като се притесняваха за съдбата на летеца. Въпреки, че беше останал един срещу трима, той се хвърли в напрегнат бой на близка дистанция, като задъхано докладваше, както за своите, така и за руските пускове. В небето просветваха цели гирлянди топлинни капани, докато машините маневрираха. След няколкократна размяна на ракети, пилотът докладва, че е идентифицирал вражеските самолети като Су-30, но е изгубил визуален контакт и се оттегля. В оперативния център с удоволствие отбелязаха, че руските самолети също се оттеглят на форсаж. За съжаление двойката от Граф Игнатиево нямаше как да ги достигне.

Лицето на старши лейтенант Лучников пламтеше от яд под шлема, докато той проклинаше късмета си. Беше чул по радиото за сериозния въздушен бой, разразил се над Южна България, но отново го беше изпуснал, единствено поради тъпа случайност – всичко се случи точно когато бяха останали с минимален резерв от гориво и предстоеше смяна на патрулиращите самолети. В резултат на това, вместо да изпрати тях, офицерът от вздушния команден пункт беше насочил към боя направо смяната им и сега Лучников беше принуден безучастно да гледа как те на форсаж бързаха към схватката. Но имаше неприятното чувство, че другарите му няма да покрият разстоянието на време и въпреки далекобойните си ракети, няма да успеят да помогнат.

01:27 часа местно време. Пилотите на втората двойка МиГ-ове безуспешно се опитваха да догонят изтеглящите се Су-30, когато в ляво от тях, съвсем близо до Безмер изведнъж се появиха четири контакта, летящи едвам на тридесетина метра над обгърнатия в мрак терен. Явно руските изтребители бяха прикривали и втора група, чиято задача беше да се промъкне незабелязана “в сянката им”.

През шума и смущенията по радиото пилотите чуха предупреждението и след като завиха рязко, засякоха целите. Отново водачът среля първи и от близко разстояние порази вражески Су-24М. Едвам беше успял да съобщи за победата, когато се наложи българските самолети да се изтеглят, тъй като руснаците навлязоха в обсега на защитаващите летището Оси, който откриха буквално барабанен огън. Още един Су-24 беше поразен почти веднага, но останалите два успяха да се доближат и да пуснат бомбите си. Поради ответния огън не бяха успели да се прицелят добре и само леко засегнаха една празна стоянка и част от рульожката. Миг по-късно, при изхода от атаката, разлютените Оси поразиха още един самолет. Последната останала ударна машина се опита да се измъкне ниско и на форсаж, но бързо беше застигната от двата български изтребителя, като този път воденият го порази безпогрешно, след което българските МиГ-ове бързо обърнаха на запад. Поне още три двойки руски изтребители налитаха от към морето на голяма височина и с много висока скорост. Бяха твърде далеч за да бъдат сигурно поразени от заелия вече нова позиция С-300, а между тях и оттеглящите се български самолети нямаше почти нищо друго. В този момент обаче, бдителният капитан Пистънев съвсем недвусмилслено активира радара за подсвет на целите 5Н62, въпреки, че руските машини още бяха извън обсег. Дали поради това, дали поради факта, че разположеният доста далеч от брега А-50У загуби целите на фона на земята, руските изтребители завиха обратно към морето.

01:38 часа местно време. В оперативния център се виждаха много усмивки, които станаха още по-големи, когато се разбра, че катапултиралият български пилот се е приземил само с леки натъртвания. Руските летци също бяха открити от патрули и задържани. Въпреки, че нападението далеч не беше приключило, офицерите и войниците определено излъчваха поне умерен оптимизъм.

- Три свалени във въздушен бой и още два от противовъздушната отбрана, срещу само един загубен самолет! Нищожни щети в Безмер! Това е отличен резултат! – радостно възкликна капитан Амазонлийски.

- Да, не е зле! – съгласи се бригаден генерал Сомлев – Но при това съотношение на силите, щях да се радвам повече ако бяхме минали въобще без загуби.

След провалената атака, за няколко минути руската активност беше понамаляла, а патрулиращите изтребители се бяха върнали в зоните си. Но отдихът отново беше кратък – от смущенията започнаха да изплуват нови самолети, този път насочени директно към Бургас. Скоро те бяха идентифицирани като Су-34. Летяха на средна височина, не много бързо, явно търсеха цели. От профила на полета почти нямаше съмнение, че са носители на управляемо оръжие. Бригаден генерал Сомлев се намърщи. За момента именно тези бомбардировачи бяха най – големия трън в задника, хем заради “умното” си оръжие, хем заради факта, че се бяха оказали изключително трудни за поразяване. Също разтревожен, капитан Амазолийски побърза да се отправи към апаратната, с надеждата да получи добри новини и за  движението на съюзническата въздушна армада, която вече бавно се събираше над Централна Европа.

В това време вражеските Су-34 се разделиха, като единия се спусна почти до границата с Турция, преди да завие на север в посока Бургас. Другият подходи от север и зави на юг, като двата самолета щяха да се срещнат около с. Росен, южно от базата в Атия. Нямаше съмнение, че търсят движещите се там с цел объркване камиони със зентни оръдия. Бързо двата самолета започнаха да изтрелват ракети.За щастие повечето не уцелиха, но все пак две достигнаха една позиция на 23мм оръдия, която беше унищожена. Руските машини направиха втори заход и изстреляха последните си ракети. През цялото време обаче те бяха дебнати от разчета на разположения там Куб и при втория заход, самолетът подхождащ от север беше обстрелян. За съжаление отново ракетата пропусна, въпреки че този път не беше подлъгана от Хибини, а машината се измъкна с маневриране. Явно това не се хареса особено на руските екипажи и те веднага завиха, и се отправиха на североизток. Ядосаният от поредния неуспех комнадир на разчета бързо докладва в оперативния център, след което се зае да смени позицията, за да избегне руското възмездие, което несъмнено вече беше на път.

01:50 часа местно време. Българските радарни оператори бяха започнали да докладват неясни контакти над морето, чиято идентификация обаче беше силно затруднена от смущенията и разстоянието. С голямо нежелание бригаден генерал Сомлев заповяда включването на най - близко разположената станция "Петранка" за изясняване на ситуацията. Операторите там бяха разбрали за неуспехите на своите колеги и щяха да работят много предпазливо - 15 секунди работа, 45 секунди мълчание, в продължение на не повече от три минути. Само колкото да "осветят" целите над морето и да внесат някаква яснота в ситуацията. Всички напрегнато очакваха резултатите от работата на станцията. За съжаление един от офцицерите докладва:

- Станция "Петранка" докладва само една нова цел - азимут 063-067, височина неизвестна, скорост 140 километра в час, курс 250-270! Целта е малоразмерна и поради смущенията не може да бъде точно определен нито азимутът, нито височината.

- Сигурни ли са за скоростта! - веднага попита капитан Амазонлийски.

- Да, сигурни са за скоростта, но не могат да определят точно останалите параметри, особено височината. - бързо отвърна офицерът.

Амазонлийски се обърна към бригаден генерал Сомлев:

- Малоразмерна цел, само 140 километра в час? Най - вероятно е дрон!

- Да, най - вероятно. - замислено отвърна генералът - Само това ни липсваше - разузнавателни дрони. А на всичкото отгоре там където има един, със сигурност има и повече!

Благодаря, старая се! И piston79 също!

Има лек оптимизъм, що се касае до нашата победа, но тепърва ще видим!

Преди 44 минути, piston79 said:

Фружине, какви химически оръжия видя в този клип? Мирише ми на оредният автогол със задна ножица на руско-асадските пропагандисти...

Химически оръжия и всякакви други ужасии, а още в началото косматко наднича в камерата без да носи дори противогаз

Преди 14 часа, Exhemus said:

Кола 300 кВ развива 300 км/ч. За 1000 км/ч 3.3^2*300 = 3200 кВ.  "Диаметър" ът нека бъде 1,6 м.  да го приведем до 0,50 м. Челната площ намалява 10 пъти. Тогава са нужни 320 кВ !

Даже са по-малко, ако измерваме свършената работа. В горното си мнение обаче съм смятал енергията необходима за да се захрани онзи супер двигател, така, че да даде необходимата тяга. Както и да е, да не опираме до сферичния кон във вакуум

Междурвеменно - три крачки назад! Никакви 3, 5, 8, 10, 20 маха, обикновена крилата ракета с обикновен правопоточен двигател:

https://topwar.ru/137609-tehnicheskie-podrobnosti-raketa-s-yadernym-dvigatelem.html

Цирк, шоу и союзмультфильм!

Стана ми интересно, та шкартирах работата и се хванах да посмятам малко, колко енергия ще е необходима за да задвижа ракета с цитирания електротермичен двигател, при посочените му в материала по-горе характеристики. За да достигне крилата ракета с тегло 1500 килограма и диаметър 0.52 м., 1000 километра в час на 100 метра надморско равнище, при стандартна температура и стандартна плътност на въздуха, сметнах небоходими 100 мегавата енергия, без да се броят загуби. Не съм много по сметките, така че се чувствайте свободни да ме поправяте.