Lubomir1994

Разбрах, благодаря. 

Да разбирам ли, че в единия случай всичко съществува благодарение на законите на интелекта, а в другия случай законите на интелекта съществуват благодарение на интелекта? Ако това е случая, не можеше ли да опише по - просто този прост  Кантов идеализъм?

ТОМ 4 "Парерга и паралипомена" Глава 3 стр.49

"Ако дотогава човек се е водел в своите проучвания съобразно с основанията на собственото си същестуване от предпоставката, че законите на познанието, на мисленето и на опита са чисто обективни, съществуват в себе си и за себе си и абсолютно, и само благодарение на тях той, както и всичко останало, е; то сега той разбира, че ОБРАТНО, неговият интелект, следователно и неговото съществуване са условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях. Тогава най-сетне той схваща, че изяснилият му се най-сетне идеален характер на пространството, на времето и на причинността оставят място за един съвсем различен порядък на нещата от онзи на природата, като последния той е принуден да разглежда като резултата или йероглифа на онзи другия."

• законите на познанието, на мисленето и на опита са чисто обективни, благодарение на тях всичко е
• интелектът е условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях

Авторът казва, че законът на мисленето е чисто обективен и благодарение на него всичко Е, но после този човек осъзнава, че ОБРАТНО, а именно че интелекта е условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях.

Това, което не успявам да разгранича са законите на мисленето и интелекта. Струва ми се, че той на практика казва едно и също нещо по смисъл, но слага думата ОБРАТНО сякаш не казва едно и също нещо. А той на практика казва едно и също нещо, с друми думи казва:

• всичко съществува благодарение на законите на мисленето и съзнанието

и 

• интелекта е условие за всичко друго да съществува като явление в него.

Не виждам как тези две уж обратни и различни твърдения са различни. Той казва едно и също. Къде греша аз или/и той?