Вече повече от 30 години текат регулярните разкопки на т.нар. Емпорион „Пистирос“ – укрепено селище на левия бряг на р. Марица, непосредствено след излизането й от Моминоклисурския проход и разливането в Горно-тракийската низина. Много е изписано за откритите артефакти и предположенията за обекта, който редовно влиза в полезрението на регионалните и национални медии.
Археологическият обект, с първоначално „работно загладие“ Аджийска Воденица, е нарен по гония начин непосредствено след откриването на Ветренския надпис. Същият е открит (не е документирано, но така се твърди) на съседния обект – римска пътна станция Бона Мансио (Мансио Лиса) по древния път Виа Диагоналис (Виа Милитарис). Още в първият си годишен доклад след откривено на надписа, проф. Домарадски заявава, че обектът в м. Аджийска Воденица е гръцкият емпорион (търговски пост) Пистирос, основан от търговци от Тасос, с цел – търговия с вътрешността на Тракия.
За съжаление специалистите все още не са единодушни относно точния превод и значение на надписа, и едва ли някога ще бъдат. Оказва се, че правописът и граматиката са били съществен проблем още в древността . Самият надпис открива повече неизвестни и полета за хипотези, отколкото дава категорични сведения.
От самото му откриване се води задочен спор сред учените – е ли обектът в землището на град Ветрен гръцки емпорион? Този дебат, обаче е с по-бавни темпове от самите разкопки. Въпреки това, напоследък започват да преобладават мненията, оспорващи общоприетата теза. Абстрахирайки се от политическите пристрастия на основните противници, на фона на новите разкрития в областта на Тракологията започват и да се очертават по-солидно аргументите „против“.
Въпреки че вече е 2020г, все още е доста трудно за човек извън академичните среди да достъпи цялата библиография по темата. Но в публичното пространство е на разположение голяма част от нея – пулбикациите на Домарадски, Гоцев, Деметриу и др.
На база прочетеното, фактите и теориите всеки може да изгради собствена хипотеза, като за мен е изключително интересно какви са мненията на участниците във форума. Нека дискусията започне сега!
Личната ми хипотеза се основава на местоположението на обекта – стратегически кръстопът между Горно-тракийската низина, Родопите, Рила, Средна гора, с подстъп към Ихтиманската, Софийската, Костенската и Подбалканските котловини. Районът дълги векове е бил гранична зона между различни тракийски племена - одриси, беси, серди, койлалети, дии, меди, и кой знае още кои в различните епохи. Силно нелогично е основаването на гръцки емпорион в такава размирна територия, където нападение може да дойде от всички страни. Отвен това обекта е непосредствено близо до Виа Диагоналис, който твърде вероятно да е построен по трасето на античния път към Суки (Траянови врата). Т.е. най-логично е това първоначално да е била гранична/областна/крайпътна крепост-резиденция на тракийски владетел, ползвал стоки от Беломорска Тракия и гръцките полиси по крайбрежието й – нещо нормално за тракийските владетели въобще. Тезата за плавателна Марица до Белово в древността ми се струва абсурдна. Дори и с добавените в момента води от каскадата Белмакен – Момина клисура, (които се събират чак от Благоевградско) реката в този си участък е твърде маловодна. Последно „плавателна“ р. Марица е била през 2006г, когато е отнесла няколко моста и скъсала дигите. Нелогично също е основаването на емпорион толкова далеч от Тасос с цел рудодобив – в южните и юго-източните Родопи има значителни находища, разработването и транспорта от които биха били в пъти по-икономични. Тезата за откритите множество Тасоски амфорни печати и графити, като доказателство за гръцко поселение също звучи абсурдна. Подобни има из цяла Тракия. Представете си как след 25 века бъдещите археолози ще обявят съседния град Ветрен за Китайска колония поради множеството артефакти с графит „Made in CHINA“ или за Руска такава поради множеството жители с имена Борис и Иван.
Какво мислите по темата?
