Евклид 2

Благодаря за предложението.

Така ето два месеца след първия ми пост. За тези два месеца не успях да науча много. Имам нужда от помощ, за да я доразвия. Стигнах до заключението, че със самоанализи няма да стигна до никъде съзнанието ми просто се затваря и не позволява да стигна да същината на проблема. А ето тук ще изложа и теориято ми. Така нека започнем със началото преди психозата. Доколкото съм чел по необятния интернет в общи рамки преди психозата е същото като по време на болеста само че не възпрепятващо живота ви. Например ако имате заблуди, когнитивни проблеми, те не пречат на живото ви. Лично аз преди психозато ми имах само заблуди от какъв ли не тип. Мисля, че тази вяра се дължи на чувство за грандомания, на някакъв комплекс за малоценност, който пък избива в заблуди и халюцинации, в който си велик герой или тем подобни. След това имаме период, на защестяване на халюцинациите провикирани от някое събитие. В което в болния се създава раздвоение между рационалната му страна и вярата. Поне при мен не повярвах от пръв път, а ми бяха необходими няколко дни, в който наблюдавах хората и си мислех, че те извърхват тези действия поради мойте уж способности след като се убедих напълно се отдадох на илюзиите ми. Първоначално се халюцинирах само вечер с точно определен човек и през останалото време не изпивах нужда. Но после се „ свързах” телепатично с друг човек и буквално си всичко се срина. Това е пример че психозата може да бъде сложена в рамки, ако сам си слжиш граници. Следва най-страшната фаза на психозата, а именно когато загубиш мислите и паметта, а чувствата станат плоски. Това се случва постепенно. Първо се удрят мислето и паметта представете си, че една фантазия която извършвате хората започват ви отговорят, а вие се страхувате от това да не ги нараните чрез способности ви, паметта отпада, защото самия процес на предизвиква чуването на гласове. По пътя и чувствата си заминават. Следва едно скитане като зомби и ужасна болка от която ще ви се прииска да се молите на майка ви за помощ. За щастия поне за мен започна бавно подобрение макар че съм далеч от възстановяването ми. Сего съм токаво положение че не мога да мисля нормално, защото смятам че някой ще чуе мислите. Имам плоски емоции. Поне с паметта съм по добре. Сега съм тази част, в която от няколко месеца ме мъчи, как да разбера защо вярвам и защо ги създавам. Чрез самоанализи стигнах до заключението, че вярвам заради чувство и то е подобно на усещането, че си специален или подходящ, но не мога да намеря точната дума. Предполагам че се дължи на детска травма, която създава чувството за комплекс, който пък прераства в това желание за специалност. Всъщност като се опивам да разбера, защо вярвам съзнанието ми просто изключва или усещам някакво отблъкване или се разсевам с някаква изкачваща картинка в съзнанието ми и забравям. А искам да разбера защо вярвам защото, ако знам ще мога да не им обръщам внимание на халюцинациите ми ПП Аз съм Евклид просто си загубих акаунта.