Отиди на
Форум "Наука"

Марин Тачков

Потребител
  • Брой отговори

    77
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Марин Тачков

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Марин Тачков's Achievements

Enthusiast

Enthusiast (6/14)

  • Conversation Starter Rare
  • Reacting Well Rare
  • Dedicated Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare

Recent Badges

67

Репутация

  1. Да, но само с четене не става. Трябва и съпоставяне, и логично мислене...
  2. Възможно е. Но историята е обект на доста повече спекулации и фалшификации, на идеологизиране и политизиране /предимно от псевдоучени или от любители/. Може би защото тя е по-въздействаща върху чувствата и съзнанията и е достъпна за повече хора /в сравнение с физиката/...
  3. Съвети към изучаващите историята Почитайте историята, а не фантасмагорията!... Избягвайте измамите!И идоли да нямате! Над фактите умувайте!На догми не робувайте! Прониквайте в епохите!Далеч от слепооките!... Бъдете точни, ясни, логични, безпристрастни... Честта си не убивайте! Вървете след правдивите! Крадливо не посягайте!...С лъжи не си помагайте! И истината святатърсете в необята!... Марин Тачков
  4. Не е точно така... "И тъй присолунските славянски племена от ожесточени врагове на Солун чрез далновидността на византийската власт, чрез подаръци, чрез търговията, културата и християнството лека-полека станали през IX—X в. приятели, съюзници или напълно подчинени на втория град на империята. Най-напред били подвластени племената другувити и сагудати, що живели югозападно от Солун, в неговото поле. Планинците по Круша планина, по Беласица, Рупел и Струма, ако и да признавали сюверенството на Византия и да имали византийски генерал-губернатор (стратег) запазили и през X в. своята вътрешна автономия, със свои войводи. Сам Каменната нарича струмските славяни „съюзници”, ако и над тях да е имало византийски стратег. Тая своя самостойност те проявили напр. при нападението на Солун от арабите в 904 г. Ако и молени да се притекат в помощ на застрашения град ако и да били щедро надарени, те дошли само въоръжени и стояли извън крепостта. При тях отишли и ония славянски войски, които вече били вътре в града, заедно със своите войводи. Изглежда, че те смятали да се съединят към войските на българския цар Симеон и да действуват съвместно с тях във вреда на Византия. Цар Симеон искал да се възползува от затрудненото положение на Солун, да го превземе заедно със славяните и да го засели, както за това изрично говори Лъв Магистър, който бил пращан в това време за преговори със Симеон. Лъв сполучил да вземе обратно завоювания и разорен от арабите „Солун, когато българите поискаха да го заселят”. Византийците отклонили цар Симеон от Солун, като му дали други териториални придобивки в Македония. Българската граница била поставена на 20 километра северно от Солун, по гребена на Градоборската планина, и тук-таме по граничната линия били побити каменни стълбове с надписи. В края на миналото столетие бидоха открити три от тия погранични стълбове, два при с. Наръш и един при с. Зардаровци. Един от наръшките надписи, най-добре запазен, носи следния надпис: В година от създаване мира 6412, индикт 7-ми (= 904 г. от Хр.). Граница между ромеите и българите. Във времето на Симеон, от бога княз на българите, при Теодор олгутракана и при комита Дристра). Снимка от тоя важен надпис и бележки за него гл. у Ф. И. Успенсский, Пограничньi столб между Византией и Болгарией при Симеоне (Известия Рус. арх. инст. в Константинополе, 1898, III, 184—194) и у Й. Иванов, Български старини из Македония, 2-ро изд., 16—20. Македонските славянски племена, които, както рекохме, съставявали едно голямо етнично цяло със славянските племена в България и Тракия и с които били се преселили откъм Долния Дунав, като влизали постепенно в българските държавни граници, получили ново политическо име — българи. Затова и гръцките писатели от това време захващат да означават с общото име „българи” не само българите туранци, които се претопили в славянското мнозинство, но и самите славяни. Особено изразни са свидетелствата в тоя случай на охридския архиепископ Теофилакт, родом грък, който е бродел често из своята широка духовна област и познавал добре нейното население. Това славянско население той нарича българско и езика му български. Така напр. в написаното от него житие на св. Климент четем: „Но понеже славянският род, сиреч българският не разбираше книгите, написани на гръцки. . .” http://macedonia.kroraina.com/rami/j_ivanov_solunsko.html

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...