Надявам се да не получа банване за тази моя първа тема. Такова получих при една невинна дискусия в друг исторически форум, който се оказа строго “академически” и “неакадемически тези” каквито неисторик като мен има правото да обсъжда, се оказаха тема табу дойстойна за банване. Обаче аз съм освен любител /не/историк, още и юрист и съм учил най-малкото римско частно право. Последното не съм сигурен, че е изучавано задълбочено във факултетите по история, затова смятам че спокойно можем да стиковаме получените от нас знания /на историци и на юристи/ за да дебатираме по темата:
Терминът “славяни” /servus schiavismo sclavus/ през призмата на римското право и летописи.
Тезата ми е, че в летописите и документите на латински и гръцки език, терминът “славянин” означа социално-икономически и означава “зависимо население, роб”.
Започвам от основата на съвременното право – Римското частно право. Предмет изучаван в първи семестър на първи курс в юридическите факултети.
Започвам от там, че използването на термина славяни /като такъв определящ общност население/ е от Цезар Бароний и други хърватски летописци. Те обаче са били жители на Австро-Унгария. Самото използване на този термин в Австро-Унгария е било заето от латинския термин servus, slave. В доказателство на това представям откъс от уикипедия:
http://en.wikipedia.org/wiki/Servus
Servus (Czech: Servus, Hungarian: Szervusz, Polish: Serwus, German: Servus, Portuguese: Servo, Romanian: Servus, Ukrainian: Сервус) is a greeting or parting salute.
It originates from the Latin word for servant or slave, servus. It is used in the former Austro-Hungarian Empire, especially in Austria, Hungary, Slovakia, Czech Republic, Transylvania (the region of Romania), as well as in parts of Germany, Poland, and western Ukraine. The phrase is an ellipsis meaning, "I am your servant" or "At your service".
Вижда се, кого са обозначавали с този термин.
След, като е използван в Австро-Унгария и от Цезар Бароний и сие термин заимстван от латинския език, трябва да се обърне внимание какво означава този термин в латинския език и право:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%...%B2%D0%B0%D0%B6
http://ro.wikipedia.org/wiki/Sclavie
http://en.wikipedia.org/wiki/Slavery
http://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A3%CE%BA%...%B2%CE%B9%CE%AC
В този смисъл ясно се разкрива връзката между “славяни” в Римската империя и “славяни” в Австро-Унгария. Обхващат се народите - извън титулната в империята нация /ромеи-австрогерманци-унгарци/ - които населяват империята и са зависими от императора.
От думата сервус в съвременния език са останали думите: сервиз, сервитьор, сервитут /в правото/ и т.н. Означават обслужвам някого, слугувам.
Много любопитен момент е, че в една строго католическа Испания, има следи на използване на фамилни имена носещи историята на фамилията или на личността.
Мигел де Сервантес е бил пленен в битката при Лепатно /1571 г./ и е бил продаден в Алжир като роб. След завръщането си в Испания /1580 г./ той получава добавка към името си /прякор/ носеща информация за тази част от живота му – роб- сервус, серва - Сервантес /Miguel de Cervantes Saavedra/
Христофор Колумб всъщност е на испански Cristóbal Colón /Колон/. В Римското частно право “Колон” е институт означаващ “свободен, но зависим от господаря си, тъй като наема за обработка земеделски участък от господар”. Вероятно фамилията му носи информация за това от какъв род произхожда мореплавателя.
Вижда се, че римското частно право оставя дълбоки следи както и в късното средновековие /ренесанс/, така и со днес. Това е така, защото юриспруденцията е консервативна наука и за разлика от науката история, юриспруденцията е основана на писани норми неподлежащи на друго тълкуване и е на базата на римското право, чиийто принципи и термини не са променяни хилядолетия.
Но да се върнем отново на термина “сервус, славус” възпроизвеждано по нататък от мен за удобство «славяни», Като цитирам откъси от учебника «Римско частно право» на проф. Михаил Андреев /предмет от програмата на юристите първокурсници във всички български ВУЗ и в целия свят/ :
Стр. 154 – «При потушаване на въстанието на Спартак между Рим и Капуа били разпънати на кръст около 6000 роби» /славяни/.
В академичните исторически среди изследващи славянството като народност или етнос, изучаван ли е този факт на геноцид над славянското племе? Отговорът е не, зощото ако се изучава този факт, ще се достигне до абсурда, че Спартак по народност е славянин.
А доказателството, че той е славянин е в уикипедия, но там термина славянин е корректно изпозлван през призмата на римското право /славус-роб/. Така, че Спартак е тракиец славянин /роб по народност тракиец/ :
http://la.wikipedia.org/wiki/Spartacus - сервус от Тракия, латински
http://es.wikipedia.org/wiki/Espartaco - esclavo tracio, на испански, а битката му е Guerra de los Esclavos – битката на робовете, а не хората от народност славяни.
Стр. 155 – “Servus… nullumcaput habet” или “Робът … няма никаква правоспособност”. Това са писани норми от римското частно право и същите обхващат един правен социален институт, а не народност сърб или славянин.
Стр. 157 “Пекулият /peculium/ бил такъв имот на робовладелеца /пари, недвижими имоти, роби/, който робовладелецът предоставял на някого от своите роби, за да го стопанисва и управлява.
В този смисъл е много ценен и трудът на император Константин Багрянородни “За управление на империята”, в който той описва как е дал земя на свои “роби” около Солун. Цитат от оригинален превод на произведението:
/на руски език, за което се извинявам, но в българския интернет липсвапревод на този текст/
“32. О сербах[1] и о стране, где они живут ныне
Да будет ведомо, что сербы происходят от некрещеных сербов, называемых также '^белыми"[2] и живущих по ту сторону Туркии[3] в местности, именуемой ими Воики[4]. С ними граничит Франгия, а также Великая Хорватия, некрещеная, называемая также "Белой"[5]. Там-то и живут с самого начала эти сербы. Но когда двое братьев получили от отца власть над Сербией, один из них, взяв половину народа, попросил убежища у Ираклия, василевса ромеев. Приняв его, сам василевс Ираклий предоставил ему в феме Фессалоники[6] как место для поселения Сервии, которая с той поры и получила это прозвание[7]. Сербами же на языке ромеев обозначаются "рабы", почему и "сервилами" в просторечии называется обувь рабов, а "цервулианами" - носящие дешевую, нищенскую обувь. Это прозвище сербы получили потому, что стали рабами василевса ромеев[8]. Через некоторое время этим сербам вздумалось вернуться в свои места, и василевс отослал их. Но когда они переправились через реку Дунай, то, охваченные раскаянием, возвестили василевсу Ираклию через стратига, управлявшего тогда Белеградом, чтобы он дал им другую землю для поселения[9]. Поскольку нынешняя Сербия, Пагания, так называемая страна захлумов, Тервуния и страна каналитов[10] были под властью василевса ромеев, а страны эти оказались безлюдными из-за аваров (они ведь изгнали оттуда римлян, живущих в теперешней Далмации и Диррахии), то василевс и поселил означенных сербов в этих странах[11].”
Стр. 159 – според мен този цитат отговаря на въпроса защо в ромейските летописи изведнъж става демографски бум на славяните. Ясно, че в периода VІ-VІІ век Източната Римска империя води множество войни особено с народите идващи от север /в това число особено с българите и аварите/ - “Римското право познавало два основни начина за попадане в робство – военнопленничество и раждането от майка-робиня.
В о е н н о п л е н н и к ъ т по силата на самото пленяване ставал роб. Но римският законодател допускал известни смекчения при прилагането на това право. Римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество, придобивал наново всичките си права, като се смятало че никога не е попадал в робство.”
Тук отново се сещам за примера с Мигел де Сервантес Сааведра, неговото робство и последващо бягство и свобода. И второ нещо – от текста ясно личи, че и ромей по закон ставал роб /славянин/ с факта на военнопленничеството му. В този смисъл е абсурдно от гледна точка на римското право, да се говори за славянски етнос или народност, за външни отличителни черти, бит и други. Робът /славянинът/ си е оставал със своите нородностни външни черти и белези, със своя език, култура и бит. Робът /славянинът/ е бил даже и ромея – военнопленник, а какво остава за военнопленниците попадащи робство /славянство/ на Константинопол-Рим – българи, авари, тюрки, етиопци, араби, негри. Какво общо има между тях като етноси?
Искам накрая да завърша с един интерес момент от развитието на римското частно право, т нар. негова вулгаризация.
Стр. 55 - “За вулгаризирането на римското частно право допринесло не само неразбирането на нормите и институтите на класическото право от упадащата юриспруденция, но също така и усвояването на провинциални обичайноправни норми и концепции.”
Вулгаризирането /volgare e volgarismo/ води до отпадане на робския институт в Западната Римска империя, в резулат на напора на варварските народи и упадъка й. Друг е въпроса какво упадащо има в това да се премахне робството, но за римляните си е било упадък.
Въпрос на широка отделна тема е произхода на термина “volgare” за римското право и “volgare, bolgare” за ромейските летописци. Само бих призовал любопитния и любознателен читател да направи един експеримент и набере в гугъл следния текст: “Римско право вулгаризиране” и след натискане на ентер да види какво се появява за близко търсене като грешка /резултат - Римско право българизиране/. Какви ли шеги може да си направи още кодификацията на термините, в резултат на прикачването и обработнаката им в интернет с точните им имена. Нека напомня, че периода на вулгаризация в римското право, съвпада с хегемонията на Атила в Европа. Излишно е да напомням, че хипотезите за Атила от род Дуло /на българските ханове/, точно намират съвпадение с времето на вулгаризацията /булгаризацията в гръцко произнасяне/ на правото. На въвеждането в него на провинциални обичайноправни норми и концепции.
Стр. 56 – “Трябва да се отбележи най-сетне, че в Източната Римска империя, където деградацията на икономическия, обществения и културния живот не е била така цялостна, както на Запад, наред с вулгаризирането на римското право се е проявила и една тенденция към запазване на класическото наследство”.
Това от своя страна показва, че за разлика от Западната империя Източната Римска империя в Константинопол е запазила класическото римско право, като “завършен израз тази тенденция е намерила в Юстиниановата кодификация” /отново цитат он проф. Михаил Андреев, учебник “Римско частно право”/
Благодаря на търпеливия читател и се надявам да бъде благосклонен към мои евентуални грешки, но съм праволинеен в изразяването си на юрист изучавал от корен римското частно право и прилагането му през вековете. Надявам се да съм бил полезен с идея, информация или по друг начин и при интерес развитието на тази тема бъде продължавано от други съмишленици.
Тезата ми е, че през призмата на римското класическо право “славянин” не е народност, а е “социална категория население” без значение на вяра, етнос и произход и в ромейските /гръцките/ летописи е указван именно този термин, а не етнос.
Това се потвърждава и от Константин Багрянородни и от гръцките историци /сега не знам, но през Възраждането със сигурност/. Последното се съдържа в спомените на Иларион Макариополски за обучението му на о. Андрос в гръцко училище, като е споменал че гръцкият професор е обиждал “славяните”, че са “роби”, дума произлизаща от латинското “склавус”. Смятам, че гръцкият професор е бил прав да използва произхода на “славяните” от “роби”, но това не е обидно за никой народ, защото точно такива са могли да станат и ромеи и гърци, ако пападат в плен.
Накрая бих обърнал внимание и на термина РАЯ. Рая в Османската империя е било цялото християнско население - българи, гърци, сърби, албанци /до помюсюлманчването/. Но няма рая народност или етнос. По аналог не бива да се говори за наличие нанякаква робска /славянска/ народност. Самият Филип Тотю хич не се е вълнувал от това кой какъв го смята. Дядо Тотя се е чувствал свободен по дух българин и доказателство на това е, че като бил наречен "рая" от един ага на пазара в Горна Оряховица, Филип Тотев просто му е отрязъл ухото - средна телесна повреда. Последното не е никак допустимо от човешка и правна гледна точка, но пък всеки си имал аргументите. Случаят показва две неща - между "социалната категория население" рая-славянин и народността има дълбока бразда и тя е произхода на човека по етнос, а не по социален статут.
Цитирал съм коректно източниците си на информация. За всеки случай давам и тази връзка, като източник на оригиналния превод на “Об управлении империей” на император Константин Багрянородни - http://oldru.narod.ru/biblio/kb_imp1.htm#32