Алекс044

Да. Дателният се е използвал по-рядко, а относно винителния е достатъчно да отворите "Под игото". Изобилства от форми като "чорбаджи Марка", "дякон Инокентия", "Ивана Грозния","поп Ставря" и др. Същото ще установите и в разказа на дяда Вазова "Последния ден на ХХ в.", както и в други книги и произведения.

Да така е. Но тук има една тънка разлика между падежни остатъци (единични думи, запазили падежни форми) и остатъци от падежна система - определен брой падежи, по които скланяме някои от родовете. Именно в новобългарски при съществителните от мъжки род имаме продуктивни четири падежа: 1. Иван - именителен; 2. Ивана - винителен ; 3. Ивану - дателен; 4. Иване - звателен. Разбира се винителната и дателната форма са официално премахнати през 1945 г., но това не пречи да се познават като част от богатството на езика, а защо да не се използват с оглед търсене на даден стилистичен ефект в музиката и литературата ?

Съгласен съм с вас. Но не е ли по-логично с тази реформа, с оглед привеждане на нашия правопис с реформата в СССР от 1918 г, да се насърчи ползването на падежните остатъци в новобългарски, което е белег за някакво граматично сходство със синтетизма в руския ? Също така бих искал да допълня темата със следните падежни фрази и изрази, които са налични в съвременния език: 1. Во веки веков; 2. Изчезна вдън земи; 3. До зори/В зори; 4. Слава богу; 5. Предаде богу дух; 6. С това поведение няма да си и богу драг; 7. Боже,господи; 8. С нами бог; 9 . Работа ползу роду; 10. Гарван гарвану око не вади; 11. Тялом си тук, но духом не; 12. Не падай духом; 13. Вересия всекиму, уважение никому; 14. Който гроб копае другиму, сам пада в него; 15. От кумова срама. 16. Той постави въпроса ребром; 17. Иде ми отръки.

Съгласен съм с вас. Но не е ли по-логично с тази реформа, с оглед привеждане на нашия правопис с реформата в СССР от 1918 г, да се насърчи ползването на падежните остатъци в новобългарски, което е белег за някакво граматично сходство със синтетизма в руския ? Също така бих искал да допълня темата със следните падежни фрази и изрази, които са налични в съвременния език: 1. Во веки веков; 2. Изчезна вдън земи; 3. До зори/В зори; 4. Слава богу; 5. Предаде богу дух; 6. С това поведение няма да си и богу драг; 7. Боже,господи; 8. С нами бог; 9 . Работа ползу роду; 10. Гарван гарвану око не вади; 11. Тялом си тук, но духом не; 12. Не падай духом; 13. Вересия всекиму, уважение никому; 14. Който гроб копае другиму, сам пада в него; 15. От кумова срама.

Относно официалната отмяна на падежите в българския в уикипедия пише, че то става с правописната реформа от 1945 с изключение на местоименията. Мене ми звучи комично - тези, които са били застъпници за българо-съветската дружба по този начин отдалечават нашия език от руския.