Алекс044

Преди 16 часа, Искренъ said:

 

Вин. и дат. по времето на Освобождението (като стартова точка на кодифициране на езика) вече са почвали да изчезват и дори могат да се сочат като диал. разлики. 

Да. Дателният се е използвал по-рядко, а относно винителния е достатъчно да отворите "Под игото". Изобилства от форми като "чорбаджи Марка", "дякон Инокентия", "Ивана Грозния","поп Ставря" и др. Същото ще установите и в  разказа на дяда Вазова "Последния ден на ХХ в.", както и в други книги и произведения. 

On 6.01.2022 г. at 20:39, Искренъ said:

 

Това са падежни остатъци, запомени са в народната памет и се употребяват, но самите те не са продуктивни, не си служите всекидневно с цели 7 или колкото там падежа всеки път като говорите, нали? 

Да така е. Но тук има една тънка разлика между падежни остатъци (единични думи, запазили падежни форми) и остатъци от падежна система - определен брой падежи, по които скланяме някои  от родовете. Именно в новобългарски при съществителните от мъжки род имаме продуктивни четири падежа:

1. Иван - именителен;

2. Ивана - винителен ;

3. Ивану - дателен;

4. Иване - звателен.

Разбира се винителната и дателната форма са официално премахнати през 1945 г., но това не пречи да се познават като част от богатството на езика, а защо да не се използват с оглед търсене на даден стилистичен ефект в музиката и литературата ?

Съгласен съм с вас. Но не е ли по-логично с тази реформа, с оглед привеждане на нашия правопис с реформата в СССР от 1918 г, да се насърчи ползването на падежните остатъци в новобългарски, което е белег за някакво граматично сходство със синтетизма в руския ?

Също така бих искал да допълня темата със следните падежни фрази и изрази, които са налични в съвременния език:

1. Во веки веков;

2. Изчезна вдън земи;

3. До зори/В зори;

4. Слава богу;

5. Предаде богу дух;

6. С това поведение няма да си и богу драг;

7. Боже,господи;

8. С нами бог;

9 . Работа ползу роду;

10. Гарван гарвану око не вади;

11. Тялом си тук, но духом не;

12. Не падай духом;

13. Вересия всекиму, уважение никому;

14. Който гроб копае другиму, сам пада в него;

15. От кумова срама.

16. Той постави въпроса ребром;

17. Иде ми отръки.

Съгласен съм с вас. Но не е ли по-логично с тази реформа, с оглед привеждане на нашия правопис с реформата в СССР от 1918 г, да се насърчи ползването на падежните остатъци в новобългарски, което е белег за някакво граматично сходство със синтетизма в руския ?

Също така бих искал да допълня темата със следните падежни фрази и изрази, които са налични в съвременния език:

1. Во веки веков;

2. Изчезна вдън земи;

3. До зори/В зори;

4. Слава богу;

5. Предаде богу дух;

6. С това поведение няма да си и богу драг;

7. Боже,господи;

8. С нами бог;

9 . Работа ползу роду;

10. Гарван гарвану око не вади;

11. Тялом си тук, но духом не;

12. Не падай духом;

13. Вересия всекиму, уважение никому;

14. Който гроб копае другиму, сам пада в него;

15. От кумова срама.

Относно официалната отмяна на падежите в българския в уикипедия пише, че то става с правописната реформа от 1945 с изключение на местоименията. Мене ми звучи комично - тези, които са били застъпници за българо-съветската дружба по този начин отдалечават нашия език от руския.