Между това, което беше замислил Иван Михайлов и осъщественото на практика, разликата е от небето до земята. Това е една още по-трудна тема. Снощи просто исках да направя едно встъпление към въпроса как да се променят учебниците по история. Първоначално си мислех, че един съботен следобед ще е достатъчен за подобна задача и отделеното време вероятно пак ще излезе толкова, но преди това ще ми е необходимо да събирам информацията около две-три седмици, с начална дата от 1 юни. Миналата година на 14 май (събота) в Чешкия клуб в София (ул.„Кракра“ №15) историци от Софийския университет и колегите им от Скопие се събраха на опознавателна среща с цел да напишат общ учебник по история. Или ако не успеят да го направят – да постигнат единомислие по същите въпроси, където посочените от двете правителства историци досега не са направили нищо. На срещата присъствах и аз. Чешката наливна бира беше превъзходна, а общата сметка излезе по 20 лева на човек. Но ако ви интересува в професионален аспект какво е направено – до момента нищо. След два-три дни нашите българи заминават за Скопие, където ще дегустират червени македонски вина. Досега историците от двата университета намират общ език само когато седнат на така наречената кьорсофра, а след това продължават да не правят нищо. Общия си учебник сигурно се канят да го напишат след сто години. Аз в най-общи линии имам идеята как да стане това и в края на месеца ще я публикувам, а тя най-вероятно ще бъде отхвърлена с еднакво настървение както в България, така и в Македония.
