Реших да се включа в дискусията, защото смятам, че тя малко се измести от първоначалната идея за написване на коментара “И Казахстан пожела България в културното си пространство”. Благодаря на Иванко Тертер за любезността да направи цяла тема от този коментар. Това безспорно е комплимент.
Иванко Теретер написа:
“ .....
http://news.ibox.bg/columnist/id_333412976 - Това е много хубав коментар към много хубава новина идваща от средноазиатската държава Казахстан. ....
.......
Наистина от историческа научна стойност статията е пълен провал и незнание. Затова направих тази тема-коментар. ....”
Очевидно става някакво недоразумение. На първо място, изложените в коментара тези за родството между българи и казахи, принадлижат на Олжас Сюлейменов – посланник на Казахстан в ЮНЕСКО. Аз по никакъв начин не взимам отношение по основателността или неоснователността на въпросните тези, защото не се смятам за голям специалист по праистория и история на Ранното Средновековие, нито пък за някакъв забележителен етнолог, лингвист и пр. Моите хуманитарни претенции са най-вече в сферата на политологията (магистър), социологията (доктор) и разбира се – в сферата на Новата и Най-новата история. Най-вероятно в спора за произхода на българите, Иванко Тертер е много по-вещ от мен.
Въпросът обаче е в друго – не във верността или неверността на тезата на Сюлейменов. С коментара си аз регистрирам ново явление на сцената на международната политика – засилен интерес на Казахстан към България, който не се изчерпва само с оферти за иксономическо сътрудничество, а се подкрепя с постоянно повтаряне на тезата за кръвното родство между българи и казахи. Посланникът на Казахстан – Тимур Уразаев е имал не една и две публични изяви, в които е излагал становището си за “езиковата близост” между българи и казахи. От тук следва изводът за сериозните намерения на една потенцална бъдеща велика сила към България. Този извод по никакъв начин не е функция на това, дали съществува “кръвно родство” и “езикова близост” между българи и казахи. Може да има, може и да няма – важното е, че влиятелни хора в казахстанската външна политика използуват тези аргументи, мотивирайки стремежа си за сближаване с България.
Що се отнася до въпроса за “История славяноболгарская”, аз не мога да кажа нищо, освен, че не мога да възразя срещу изнесените от Иванко Тертер факти. Единственото, което се налага да добавя е, че все пак “История славяноболгарская” е изворът на вдъхновението на дейците на националното ни възраждане, а не изброените други, изключително интересни текстове. (Имам специален интерес към несъстоялото се “католическо Възраждане” в Северозападна България, но това е съвсем друга тема...). Но и това не е най-важното.
Изобщо не се чувствам готов да дискутирам в момента дали понятието “славянин” отразява племенна принадлежност или социален статус. Съображенията, които изнася Иванко Тертер са много интересни, но те нямат отношение към проблема за отношенията с “едноутробните ни братя от Вардарска Македония”. За едноутробните ни братя от Вардарска Македония, славянин категорично е племенна принадлежност и едва ли не “расов маркер”. (Така е впрочем и при “братовчедите ни” – чехи, словаци, поляци).
Въпросът, който зададох е от политическо естество, а не от етноложко, лингвистично и пр. Той се свежда до това, дали развяването на знамената на всевъзможните ни Памирски, Урало – алтайски, шумерски и не знам какви още теории за произхода ни, помагат или вредят за постигането на някакво културно единство със събратята ни от Вардарска Македония, където държат на “славянската компонента” в произхода си, почти толкова, колкото сърбите на “собствеността си” над Косово ... (На тези, които мислят, че се шегувам за шумерската теза, пояснявам, че тя присъства мощно в художествената ни литература – в сагата на Антон Дончев за Аспарух, жрецът Терес и пр., бъдещият създател на Дунавска България свободно превежда “Епосът на Гилгамеш” на събеседниците си ...).
Научната истина е много важна, но с ръка на сърцето би трябвало да признаем, че историята за произхода на почти всички съвременни нации е до такава степен “обрастнала с митология”, че трябва да сме изключително внимателни. Още повече, че обществените нагласи се моделират в огромна степен от общоприетите митове, а не от научната истина, за която дори е спорно дали и достигната ...
