bagrenorodna :)))

Да, би било добре да се обедини целия този материал в една цялостна постановка, тъй като е достатъчен и като количество и като разнообразие на източниците.

Самуил и Гаврил Радомир най-вероятно са погребани в черквата СВ. Ахил в Преспа. Там е бил пограбен и Иван Владимир, но съпругата му е пренесла тялото му.

Аз мислех, че е погребан в Елбасан - в манастирската църкво, с която се свързва смъртта му?

Благодаря ти, не съм работила отдавна с извори и съм загубила тренинг! Извинявай за безпокойството!

Няма да напомням, че в европейаските политически карти в периода ХV-ХVІІІ век фигурира царство България и то със знака за царския му статут, а не само като територия

ето за тази информация конкретно

краведски описания не ми се струват най-сигурните източници, въпреки че има доста ценни неща като информация.

Заключение от мен: Няма да напомням, че в европейаските политически карти в периода ХV-ХVІІІ век фигурира царство България и то със знака за царския му статут, а не само като територия, а още по-малко да е указвано с по-ниска категория в политиката от типа деспотство, воеводство и др.

Простете моето невежество, но каква библиография бих могла да цитирам с горепосоченото твърдение? Темата силно ме вълнува и обяснява някои доста "странни" на пръв поглед неща, свързани с културните реалии на средновековието и българската владетелска идеология - специално с Иван Шишман.

Аз смятам, че той след като той самият е посочил за свое родно място Самоковската епархия, това означава, че има голяма вероятност да е роден имено в Банско!

То по тази логика може да е роден във всяко едно от селищата на Самоковска епархия.

Селища седем спорят за родното място на Омир,

Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Родос.

СПОРОВЕТЕ

В Омир древногръцките автори виждат основите на историография и познание за религиозния култ. За българите св. Паисий поставя началото на нашата историография, а неговото съчинение е опора срещу триезичната ерес и на филетизма срещу игуменизма. Ръкописите на историята се пазали в черквите наред с богуслужебните книги.

Родното място на св. Паисий също е обект на спорове. Кандидатурите са основно с легендарна осново - Кралев дол, Радомирско; Рельово, Самоковско; Бельово, Разловци....

Като че ли края на спора настъпи с намирането от проф. Йордан Иванов в Хилендар една бележка в кондиката, която казва: "1765 лето, януари 17 ден, како е дошел кир проигумена Леврентия със поклоници от Банско и са дарили манастиро со серебрени 3 кръстове и сос гроша 153. Е в той ден какво е обрекал ... своята отцова кукя в Банско за Хилендарски метох, за вечно да е така...".

ЗАЩО НЕ Е ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА БАНСКО

И това като че решавало всички спорове. Защото щом бащината къща на Леврентий е в Банско, а Леврентий и Паисий са братя, значи там ще да е роден и Паисий. Но така ли е?

Всъщност не. Измежду малкото известни ни неща за Паисий е, че не само, че с Леврентий са братя, а че са едноутробни или казано с думите на св. Паисий : "мой роден брат от една майка и по-стар от мене; тогава той имаше 60 години, а аз 40". Иначе казано те са от различни бащи, с разлика от 20 години.

КЪДЕ Е РОДЕН СПОРЕД САМИЯ ПАИСИЙ

Прието е и се твърди, че св. Паисий не е посочил родното си място. Но дали е така? Всъщност не е.

Паисий посочва бинарно откъде произхожда едно лице - по името на селището и епархията. Има и изключения - когато двете селища съвпадат. Тази особеност може да се види в списъка с бълг. светци, защото там дава сведения от къде са хората:

Гаврил Лесновски: живял в Лесновската пустия, в Щипска епархия

Прохор Пшински: прекарал в Пшинската пустиня, в Скопска епархия

Йоаникий Девички: живял в Девича гора, на ср. и бълг. граница, в Грачанската епархия, в Бело поле

Не така стои въпроса обаче при свети Пимен Зографски - за него казва: Софийска епархия, от там бил родом. А за свети Пимен е добре изнестно, че е роден в София на днешния ден (29 юни) и бил кръстен Павел, като живеел в енорията на храма св. Георги (в двора на сградата на Министерския съвет). Самия Паисий както сам пише завършва своята история в Зограф, така че едва ли не ще да е знаел за родното място на св. Пимен. Просто е счел, че го е посочил.

При този маниер на посочване, следователно е логично да видим в бележката, че е дошъл от Самоковска епархия центъра на митрополията.

В подкрепа на тази теза може да се посочат още 2 неща.

Втория известен препис на историята (след беловата и Софрониевия) е на поп Алекси Велкович Попович от Самоков. Доста спорове поражда защо пап Алекси пропуска да спомене да назове Паисий като Хилендарски монах, като разсъжденията стигат до там, че е направил преписа след смъртта на Паисий. Но пасажа "собраною от различних книг и истории Паисием йеромонахом и по его уреждению, якоже обретох, като и написах" говори по-скоро за личен контакт, защото се казва, че била преписана във вида, в който е била съставена от Паисий (монах Никифор от Рилския манастир, който ползва преписа на Алекси вече отбелязва, че е от "извод поп Алексиев". А за пропускането на Хилендарски или Зографски в бележката на поп Алекси - може би известна светлина хвърля обстоятелството, че той се опитва ясно и недвусмислено да посочи от къде е той самия "в граде и отечествии моем нарицаем Самоков".

Другото е някои спецефични познания на Паисий за региона - по специално иде реч за Урвич и последния бой на Шишман. Това всъщност е единственото обширно отклонение за историята с легендарна основа. Но тук има още една особеност. Неотдавнашни проучвания на легендите в региона (вж. в сборника "Величието на Търновград") показаха, че в тях има регионални различия. Иначе казано в района на Урвич се споменава цар Ясен, но в района на Самоков вместо името на цар Ясен, стои името на цар Иван Шишман т.е. така, както е описано в историята на Паисий.

Да, но за Шишман в Самоковско не се споменава у Паисий. В неговия оригинал са споменати са боевете при Урвич, но не и в Самоковско. Такова споменаване - за Шишмановата смърт при Самоков се открива чак в Рилската преправка о т 1825 г.