Здравейте!
Като историк за мен в историята няма място за "ако". Историята се занимава с това, което вече е станало, а не с това, което би могло да се случи. Т.е. историята борави с факти, а не предположения и догадки. В този смисъл мисля, че историята е доказала кой е по-добрият - и като военачалник, и като политик.
Що се отнася до ослепяването на българските воини мисля, че от дистанцията на времето е много трудно да се освободим от излишните емоции и манталитета на модерния човек. Просто трябва да се опитаме да се върнем назад във времето, за да бъдем добри историци, обективни и честни. През 11 в. хората не са била така хуманни, както днес. Нямало е международни договори, които да определят как да се третират военопленниците. Животът на победените е зависел от волята на победителя. Той е пожелал да им запази живота, но ги е осакатил за цял живот.
Нека имаме предвид и нещо друго: според тогавашната практика (което в случая е от значение) българите са били третирани не като пленници от редовна войска, а като престъпници-бунтовници. Причината е, че след превземането на Преслав и отнемането на знаците на царското достойнство от последния български цар България е била включена в границите на империята. Самиул се явява фактически бунтовник, а не легитимен цар за византийците.
