Makedonikus

1. Никнейм/Прякор: Makedonikus

2. Истинско име: Михаил Златков

3. Възраст в години: 33

4. Пол: мъжки

5. Местонахождение в момента (град/село, област, държава): София, Бугария

6. Пощенски и телефонен код на населеното място: 02

7. Височина в метри или в сантименти: 175

8. Тегло в килограми: 85

9. Коса (цвят, дължина) и прическа: тъмно кафяв, между канадска ливада и скинхед

10. Очи: кафяви

11. Социално положение/Гражданско състояние : женен

12. Ниво на завършено образование : висше

13. Научна титла : магистър

14. Професия/Активност : юрисконсулт

15. Военно звание, военна специалност и военна длъжност (само за мъжете!): лейтенант от резурва, АУВ

16. Религиозна принадлежност: православен християнин

17. Етнически произход/Етничност (европеец, африканец, азиатец, индианец, южноамериканец, северноамериканец, метис, мулат, квартерон, друго): Европеец - бугарин

18. Политическа ориентация: консерватор

19. Астрологически знак (европейски, китайски): не разбирам

20. Езици, които владеете: бугарски (две книжовни норми - България и Македония), руски и английски

21. Практикувате ли редовно някакъв спорт (какъв): разходки от време на време

22. Пушене (да, не): твърдо нье

23. Алкохол (да, рядко - по малко, не): Разбира се, че ДА!

24. Наркотици (да, не): ич

25. Татуировки (къде, какво): не-е-е-е-е

26. Украшения по тялото (обици, гривни, пръстени и др.): не-е-е-е-е

27. Деца (да, не, колко, какъв пол, на каква възрат): едно момче на 3 години

28. Искаш ли да имаш деца, в бъдеще (да, не, не съм решил): поне 3 (Дай Боже!)

29. Домашни животни (колко, какви): не

30. Любими музикални стилове: рок, класика, народна музика (не поп-фолк)

31. Вашите интереси и хобита (бъдете изчерпателни; внимавайте да не изпуснете да споменете нещо важно!): история, религия, езикознание, литература (ама немам много време)

32. Последни новини за вас: нищо интересно

33. Последни верни (или неверни) слухове за вас: и слухове ли има за мен, май не съм толкова популярен.

34. Любими цитати: "да се обичате едн другиго".

35. Личен уеб сайт: Немам

36. Любими уеб-сайтове (ама, не повече от около 5): www.dveri.bg, http://forum.logos-bg.net/

37. Въпросът, който най - често околните ви задават: как си

38. В кои чат канали на mIRC влизате: не влизам

39. Последната книга, която прочетохте: "Ялдаваот - учение за гностическата религия"

40. Откъде научихте за нашия сайт: от форуми "Бойна слава"

...

Разбира се, списъкът от възможни въпроси, на които да си губите времето да отговаряте, може да бъде продължен до безкрайност. Предложеният от мен скромен списък съвсем не изчерпва възможностите за себереализация на потребителите. Дори да не отговорите на всички тук поставени въпроси, горният списък може да ви тласне към нови хоризонти на себепознанието.

Ами все пак си е техен крал, е можеше да ги разменим за нещо, примерно. Мене повече ме възмути връщането на История Славянобългарска на Гърция ето това вече не биваше да се прави!

Може да ги разменим за Западните покрайнини. Така Сърбия ще докаже и на дело своята искренна любов към братска България.

Не ви се верва, нали. И на мен. Иначе идеята ми не е толкова лоша.

Името Иоан на старобългарски идва от гръцкото Йоанис, което пък идва от еврейското Йохоханан (в превод "Божия благодат"). Във всички извори името на Рилският светец е Иоан. В България през средновековието също е имало и други форми на името Иоан - срещала се е както формата Иван, така и Йован, както и производните му Йово, Йовчо и др.

През Възраждането, вероятно под руско влияние се среща все по-често името Иван. Да се каже, че Иван е българско, а Йоан не е е меко казано неверно и неточно. Наистина в българската научна и научно-популярна литература се употребява, макар и неточно и св. Иван Рилски, както и цар Иван Шишман, цар Иван Асен ІІ, цар Иван Александър и дори св. Иван (?!) Кръстител. Нека не изпадаме в абсурди, че името Йоан не е българско. То е толкова българско, колкото и Иван, Петър, Георги, Димитър - християски имена от гръцки или еврейски произход, отдавна приети от нашия народ и с побългарени форми.

Тонка, приемам уточнението. Гностицизмът все пак не е единнна религиозно-философска система - в него се включват различни и взаимнопротиворечиви учения. Така че близост до гностицизма може да се намери в повечето религии. Има една нова книга (май и единствена по рада си от български автор) на архимандрит Павел Стефанов - "Ялдаваот - учение за гностическата религия", издание на "Омофор", 2008 г.

Сромният ми съвет е да не използвате за източник на знания за религиозно-филофовските учения единствено форумите в интернет, а по-сериозни научни изследвания или поне научно-популярни такива. Препоръчвам на тези, които се интересуват Пьотър Малицки "История на Християнската Църква", също и съчиненията на Михаил Поснов, преведени на български език.

"Да продължим с несторианците,та кои са те-гностическа секта основана върху учението на Несторий, Константинополски патриарх (428-431), който твърди, че Христос бил обикновен човек и затова го нарича не Богочовек, а Богоносец (Теофор) и различава у него две лица — божествено и човешко.Според тях(записано в апокрифа на Варух)Иисус не е умрял на Кръста ,а изглеждал като умрял,след като го свалили и положили в гробницата,той се освестил ,а учениците му сметнали ,че е възкръснал,та Иисус според тях,правил каквото правил петдесет дена и после с керван отпрашил по Пътя на коприната да търси нови земи за изява."

Тонка, някои от нещата, които сте писал за несторианите просто не са верни. Не се заяждам с Вас, а само уточнявам.

1. Несторианите не са гностическа секта - доста се различават от гностиците.

2. Несторий и последователите му (има ги и до днес - Асирийската църква) не са учили и не учат, че Христос не е умрял на кръста. Това е учението на някои гностици, преминало по-късно и в (забележете) ИСЛЯМА.

Възможно най-сбито учението на Несторий е следното. Според него Иисус Христос не е една личност Богочовек, а две личност - Бог Син и човекът Иисус и има две природи - Божествена и човешка и две личности, съединени единствено по благодат. Несторий отказва да нарича св. Дева Мария Богородица, защото според него човек не може да роди Бога, а я нарича само Христородица. За това си учение е осъден от Третия вселенски събор.

Рилският манастир се нарича още и "успение Богородично" по името на най-голямата манастирска църква. Но е много разпространено и наименованието Рилски манастир "Свети Иоан (Иван) Рилски" по името на основателя му свети Иоан Рилски. По времето на Душановото сръбско кралство манастирът сигурно е влизал в Сърбия за известно време.

По нашите исторически карти границата минава по-на юг и на запад - по Земенската планина между Кюстендил и Земен. По сръбските карти границата е на дн. с. Владая - където днес е границата между Софийска и Пернишка област. В нашите карти Пиротско, Свърлишко и Княжевацко са в Българското царство. Къде е точната граница - могат да кажат колегите, чели изворите, ако има данни ,разбира се.

Ех, трудно им е на сърбите с тяхната скромна средновековна история. иска им се на людете да са били най-великото кралство на Балкана, но истината е друга. Душановата "империя" е по-малка от Самуиловото царство, разцветът им е само около сто години, а след смъртта на Душан "империята" му се разпада на 40 държави и държавички.

Паралелът с СХС, Кралство Югославия, а по-късно СФРЮ е очевиден.

Във Великото Литовско княжество официалният език е славянският. Това е бил езикът на канцеларията на владетеля, на културата и на източноправославната църква. Този език в България се нарича старобългарски. Днешният църковнославянски език, използван в богослужението на славянските източноправославни и униятски църкви е мало по-различен. Приема се, че е руска редакция на старобългарския език.

Населението на Великото Литовско княжество е предимно от древноруския етнос, обединявал днешните великоруси (руснаци), малоруси (украинци) и белоруси, както и е преобладаващо източноправославно. Литовците са говорели на своя език и в мнозинството си са езичници. Впоследствие повечето приемат римокатолицизма, а по-малка част православието.