rockbul

Дънкирк (Дюнкерк);

Роен - (Руан)

пистолет Уолтър ("Валтер")

"Обади се на шерифа на Каунти!" (Обади се на общинския шериф - Call the county sheriff)

само за една вечер видях това... Правилното е в скобите. Ами ако не знаем английски?

Мисля, че още съществува улицата зад "Халите" дето се казва "Георг Вашингтон"? Все още се произнася Вавилон вместо Бабилон от където идва и името на Библията , а не Виблия? Да не говорим за "найлоновите торбички", които всъщност са полиетиленови, защото от найлон се правят чорапогащниците и една такава торбичка би струвала доста много пари, нали? Ако се разровя в мозъка си може да открия още гениални транскрипции. Ще бъде добре и други съфорумци да споделят с нас техните открития. Но не бъдете толкова предречи ви към Българския. Не забравяйте, че BMW на Английски се произнася, като Би Ем Дабъл Ю!

Действително май доказателствата трябва да са много за да защитят тази теза. Иначе излиза, че нашите изключително разумни прадеди са си пиели виното с креманьонците и интересно за какво ли са си говорели. А дали въобще по това време е имало развит език за общуване или само крясъци? То сме виждали пирамидите в Гиза, ама за наши такива мегалити не съм чувал. Защо ли толкова високо културните прародители не са ни оставили нещо по- така отпреди 10 000 години и сега туристите да идват в България , а да не се моткат в Египет или по разни плата в Перу и на някакви изоставени острови да гледат "Дългоухите" статуи. Страни хора са били явно! А туй за извънземните що пък да не е могло да стане? Ама както знаем от Биологията за да има определен вид то съществата трябва да могат да осъществят някакъв размножителен контакт и да има резултат от него. Това веднага ни навежда на мисълта, че извън земните също са хора като нас и за това е било възможно зачатие и продължение на рода. Ами след като са хора, защо ги наричаме извънземни. Може да са хора като нас обаче от друга планета, нали? Ако трябва да разсъждаваме в тази посока, то ще се отклоним от темата и модераторите с право ще ми размахат пръст. Ако има интерес за такива размишления можем да направим друг пост в друга тема, която нищи точно тези неща. Поздрав!

Много съм заинтригуван от темата. Вижда се, че разумът е надделял поне в тази част на нашата галактика за да задава и да се опитва да отговаря на такива сложни поне за мен въпроси. Безкрайността все още е термин, който мъчи математиците и физиците и е доста неприятен за тях. Действително с нашият умствен багаж поне до момента не можем да дадем достатъчно аргументирани доводи за това предположение- безкрайност. Вече изразих мнение и в други постове, че ако Вселената съществува от безкрайно дълго време, то вече всичко в нея се е случило, защото е имало безкрайно дълго време да се случи ( "Пътеводител на Галактическият стопаджия"). След като всичко вече се е случило, значи, че тя ( Вселената) е абсолютна и няма нужда от развитие. Да, ама наблюденията ни до колкото можем да ги осъществим с нашите сетива и уреди показват развитие, разширение и усложняване. Това мое схващане ме кара да мисля, че Вселената не е безкрайна, а има някакво начало и момент на сътворяване и това я кара да се развива. От тук на татък можем да си задаваме много въпроси. От къде дойде материята за сътворяването на Вселената, от къде тя се зареди с информация за да се развива така ? Чета , че говорите за физически закони. От къде се пръкнаха или се само създадоха тези закони за да управляват материята ? Веднага ще попитам за известният принцип, "защо има нещо, а не нищо"? Науката замени термина Бог с термина " Сътворяващ принцип". Кое е вярното?

Нищо не е предопределено в нашето съзнание. Невронните импулси са само негова материална промяна, ние сами моделираме съзнанието си с волята си, а когато тя отсъства, моделират го външни събития, поне аз така мисля

Идеята ми харесва. Това значи ли, че когато нашите прадеди са имали едва ли не само безусловни рефлекси единствено само околната среда е определяла и манипулирала съзнанието ни за да го развие? Мисля, че точно тук е тънката граница, която по някакъв неведом за мен начин преминава полумаймуната, получовека за да се осъществи плана на Вселената и да се създаде съзнание с което след това ще се гордеем и ще се издигнем, като най- великите същества на нашата планета. Пак достигаме до първоначалните условия. Почти във всички науки тези първоначални закони някак си ни убягват и поне за мен има неяснота в отразяването им от съвременната наука? Начало на вселената? Начало на органичният свят? Начало на биологическият вид? Начало на съзнанието? Надявам се въпросите ми да не са толкова лаически и предполагам, че няма хора, който да не са питани от децата си за всичко това и да се чудим как достатъчно убедително и научно да им отговорим. Отговора за саморазвиващатта се материя малко ми звучи, като изсмукан от пръстите. Ами ако нещо се само развива то безусловно би трябвало да е разумно, как иначе ще знае как да се развива и по какви критерии за полезност и да знае, каква е крайната цел на развитието си? Признавам, че мозъка ми отива в някаква бездънна пещера и упорито отказва да се съгласи с такава теза. Ще ми кажете, че доматчето или тревичката не са разумни, а живеят и се развиват. Ще бъдете прави, но не ми е ясно, кое кара това хубаво разтенице за салатка да знае в кой момент колко молекули калции, натрии и там каквото се сетите да си взема от земята за да живее и да очаква някой да го обере, нареже и поръси със зехтинец? Да не говорим за осмотичното налягане в което ни убеждават биолозите, че било достатъчно да изкачи влага от корените на "секвоята" до нейният връх . Бая яка помпа ще трябва за това, не мислите ли? Дано ми помогнете да прогледана в моите безкрайни въпроси на един обикновен любопитко? Поздрав!

Предполагам, че тази тема се е бистрила и продължава да се бистри във всички не "чалкаджийски" форуми? Това е основен въпрос на науката и все някога Тя трябва да даде отговор на този въпрос, вълнуващ всеки разумен човек. Поне до сега не намерих някакво достатъчно добро обяснение за това мое питане, ще се направя на невидял и пак ще задам изконният въпрос? От къде, как и защо ни има всички нас за да задаваме такива въпроси? Моето питане е, ако вселената има начало, което по някакъв начин науката се опитва да докаже, чрез " Големият взрив", реликтовото лъчение и разширяването на Вселената, то тази хипотеза не може да отговори на основни въпроси! От къде се създаде материята ( от нищо то не е отговор). От къде се създадоха законите по който се развива Вселената. Защо има сътворяващ принцип, а не разрушаващ? Защо има нещо, а няма нищо? Другото виждане е , че Вселената е безкрайна. Както пише в в една страхотна книга" Пътеводител на галактическия стопаджия". Вселената е е безкрайна и значи всичко се е случило, защото е имало безкрайно време за това да се случи. Безкрайността на Вселената веднага задава въпроси? Уж безкрайна, а продължава да се развива? Безкрайността значи съвършенство и абсолют. Имало е достатъчно време всичко да се случи и да си задаваме тези въпроси. Ако вселената съществува безкрайно, значи тя е абсолютна и не може да се развива, прогресира и каквото се сетите. Да ама до колкото нашите сетива и уреди могат да реагират на някакви еволюции, то излиза, че Вселената се развива и въобще не се интересува от нашето мнение. Да се чуди човек, кое е истина и кое не е? Както казва Стив Хокинз на Вселената не нужен Бог за да се развива така, но за първоначалните условия не е сигурен. Според вас, кое е вярното разсъждение? Имате ли идея или ще ме пратите да чета физиката от 9-ти клас? Безкрайно съществуваща Вселена или имаща начало и развиваща се според някакви закони идващи незнайно от къде? Поздрав!

Пускането на твоите папагали е пълна глупост и безотговорност поради поне 3 (три) причини.

Първо: за да отидеш до и да се върнеш от Австралия ще изгориш немалко количество невъзобновими енергийни източници и ще замърсиш немалко околната среда. Поради тази причина някои хората дори не ползват в града личните си автомобили или градски транспорт, а минават на велосипеди.

Второ: идея си нямаш на какви вероятни болести са преносители твоите папагали (към които те самите са изградили имунитет). Не малко южноамерикански племена са пострадали при срещата си с европейците, но не от куршумите им, а от донесените болести.

И трето: 1894 Австралия забранява износът на вълнисти папагали. Твоите папагалчета са генетично толкова „сбъркани” и обременени, че с включването им в дива популация никой не се наема да предвиди какво може да се получи. Все едно аз да си пусна канарчетата на Канарските острови.

Кажи ми кой осъзнат и компетентен природолюбител би ли го направил?

И така, въпреки, че самата ти отглеждаш вълнисти папагали, смяташ че не е редно, да се отглеждат птици за естетическа наслада, но е напълно в реда на нещата - за гастрономическа...

Не е редно да се кръстосват чинкови птици, но защо да не отглеждаме мюлари...

И не ми казвай, че храната от животински произход е жизнено необходима. Ако си истински природолюбител, би била вегетарианец.

Забравям - ти си защитник само на дивата природа.

Тогава не мога да разбера, какво толкова ти пречи моето мнение, да се внесат одомашнени чинкови птици. Те отдавна не са в дивата природа.

Така който иска да си гледа щиглеци...

Който иска - вълнисти папагали...

Чета темата и се уча. Когато прочетох обаче, че канарчетата трябва да се изпращат на Канарските острови ми се дощя да направя една поправка в знанията на знаещите. Аз живея от три години на Канарските острови и тук канарчета освен в клетка или в Зоопарка няма другаде. Ние имаме канарче в клетка и пее та се къса всеки ден от сутрин до вечер с което ни доставя страхотно удоволствие. Канарските острови носят името си от Кан- куче, т.е. кучешките острови. За това и герба на Канарите е един щит със седем пирамидки ( седемте острова на архипелага) и от двете страни две кучета и на върха разбира се Испанската корона. Това само за уточнение.

Браво на Тома. Талантлив изпълнител, но не знам, как ще вирее в Бг милият? Всичко е толкова нагоре с краката, че много трудно се излиза от този батак. Гледам нашите съседи Румънците и сравнявам с нашите. И те бяха в бившия съветски блок, и те са балкански народ и нравите ни не се различават много. Но при тях нещата се развиват по по- правилният начин си мисля аз. Въпрос на мислене за бизнеса. У нас прословутият Митко- "пайнера" наля пари и усилия да развива чалгата и да прави бизнес с нея. Това се получава на територията на България, част от Македония и Сърбия разбира се. Това е кръга в който евентуално се продават и лансират неговите "силиконки" пеещи на пълен плейбек ( всичко записано и обработено с компа в студиото). Вярно бизнес е но не голям. Нашите съседи Румънците заложиха на друга карта, как да продават в света? И като видяхме преди няколко години изкараха световен хит на пазара( Хайдучи). Завъртането му по MTV и вкарването му по класации и разпространителката мрежа донесе милиони на мениджърите, както и на изпълнителите. Така мислят Румънците, а ние продуцираме чалга. Дано някой подскаже на българските продуценти, че музикалният бизнес е световният и не може с кючеци да впечатлиш света. Просто натискат дистанционното ако по някаква случайност са попаднали на еротичният канал" Пайнер". Да не забравяме, че Митко Фънки работи с румънски мениджъри и чрез тях вкара маса световни звезди в България. Ха познайте едни мутри в Бг дето въртят парите кого ще спонсорират? Митко- пайнера или Митко - Фънки. Ето отговора не е много труден. Та за това започнах с това съмнение към иначе готовият за голямата сцена наш изпълнител Тома ще трябва час по- скоро да намери път към държава, която обръща внимание и лансира рок и метъл. Иначе в БГ нещата са ясни. Мерак, амбиции, много труд и накрая някое- друго участие в среднощен клуб за 100 лв и то в големите градове. Това е бъдещето на инако мислещите музиканти различни от чалгата в България. Съжалявам за констатацията, но съм я изпитал на гърба си и говоря от личен опит. Какво ни остава...Наздраве дружина! Някой ден може и да се оправим. Да даде господ!

Чудя се защо още не съм написал поне думичка в този раздел, след като съм действащ музикант и с това изкарвам прехраната си въпреки образованието ми? Някак си съвсем нормално е във форум БГ НАУКА да няма изразители на чалгата. Тя все пак е създадена за масата на употребяващите душеразвеселителни напитки в определените за това места. Не вярвам някой от съфорумците да има време за губене и да се набута в чалгаджииница, най- малкото там няма с кого да си каже приказката. А тезата, че певачиците са секси е вярна, ама има и ТВ ХХХ, дето има и по секси. Говорим за музика. Музиката се слуша с уши, а не с очи! Преди двайсетина години великият американски тромпетист, аранжьор, композитор и мениджър ( на Майкъл Джексън) Куйнси Джоунс написа една книга..."Начина да станем звезди" ако не ми е много грешен превода. Мотото на книгата започваше така: " Един изпълнител може да си позволи да бъде грозен , само ако е много добър". ( Дано пак превода да ми е точен). От тук на татък можем да се сетим за Ози Озбърн, Махалия Джаксън, Фил Колинз , Кейт Ричард, Луис Армстронг, Дженис Джоплинг и мнооого „красиви” таланти. Само, че западният свят твори и показва музиката си благодарение на талантите си, за разлика от нас? Аз гласувах за Рока, въпреки, че фаворитите са ми Пинк Флойд, който съм имал щастието да гледам и слушам на живо, невероятният съвременен китарист Стив Вай, невероятния Иво Папазов, Валя Балканска, Вангелис, Джон Мак Клафлин с неговата банда „ Махавишну”, почти цялата класика( тя затова е класика, както казваме ние музикантите: Изучавайте класиката и не я повтаряйте, защото гениите са измислили почти всичко). Упадъка не е само в музиката! Упадък има в цялото изкуство, защото то започна да задоволява само комерсиални искания. Фирмите ( издатели) искат пари, а не стойностна музика. По- бърза печалба. Така се стигна до елементаризирането на рок и поп музиката, докато накрая се насади рапа. Един такт, един акорд и не пеем, а само сричаме! По- просто от това здраве му кажи. Слушателя не е принуден да слуша сложна музика...достатъчни са само барабани, като в древните африкански племена. Представям си как се въртят в гроба си Моцарт, Бах, Бетовен, Паганини и който се сетите. Вярно е, че всеки има право на избор. По елементарните слушат елементарна музика, по просветените предпочитат по- така! Не искам да насаждам своето мнение. Лошото е , че изкуството стана бизнес и за това няма скоро да чуем нови Бийтълс, Пинк Флойд, Джими Хендрикс, Франк Запа, и който отново се сетите . Аз работя и живея извън България за което съжалявам, но.....Виждам тйинеиджъри англичани, германци, холандци, който знаят и пеят вечнините евъргриини( така са ги възпитали родители те им). Задавам си въпроса българските тиинове знаят ли, че е имало групи, като „Щурци”, „ФСБ”, „Сигнал”, „Златни струни”, „Диана Експрес” или певци като Емил Димитров, Паша Христова, Лили Иванова, Гошо Минчев, Мария Нейкова и т.н. Много са музикалните таланти на България.! Да не изброявам съзвездието от Български оперни певци на световният небосклон. Нормално е след, като живеем на територията в която се е родил самият Орфей( най-великият музикант на древноста)! Климата в България е подходящ за велики гласове. И те се раждат, но се проявяват на запад , а в нашата обрулена държава вилнее е с пълна сила чалгата, Азис, Слави, и не ги знам вече другите. Никой не ни е виновен за това. „Каквото си направим и Бог не може да ни го направи”! Много голям стана поста ми. Очаквам засегнати те да задават въпроси и до колкото мога ще отговарям. Наздраве! Хах!драве

Темата е интересна и все още необяснима поне научно или някой не иска да има такова обяснение? НЛО не значи автоматично извън земни кораби и пришълци. Просто неидентифицирани обекти в небето. На скоро снимах три хеликоптера отдалечени на голямо разстояние от мен и пратих снимката на един мой познат в Америка, уж специалист по НЛО. Веднага ми отговори, че това е НЛО и снимката трябва да я изпратя незабавно в НАСА за изследване. Голям смях падна в моето семейство, защото всички видяхме, че след около 20 минути НЛО-тата прелетяха над нас с гръм и трясък от витлата им. Та тъй си мисля аз. Оптическа измама и поне 98 % възможни научни отговори. Какъв е смисъла разум от други светове да достигне до нас Земляните и да не установи контакт, та дори и той да е разрушителен. Явно майката природа е поставила някакви пространствени граници и на такъв колонизаторски етап в , който се намираме да не можем да осъществяваме връзка по между си за да не се изтребим, което явно не е в плановете на Вселената. Ще почакаме да дойдат по- добри времена за контакт!?

Мистериозно сияние над Сатурн озадачава астрономите

18.11.2008

Удивително сияние над Сатурн е взело ума на астрономите по цял свят, съобщава в-к “Дейли Мейл”. Синьо-зелената светлина извира от Северния полюс на планетата досущ като земното Северно сияние. Сиянието е открито чрез инфрачервени уреди на НАСА, инсталирани на космическата сонда “Касини”. “Никога другаде не сме наблюдавали северно сияние като това”, казва Том Сталард, който работи с “Касини”. “То покрива огромни площи от полюса. Според прогнозите ни този район трябваше да е пуст и тъкмо заради това да открием там сияние с подобен интензитет е фантастична изненада!” Сиянието може да бъде забелязано с телескоп, а от Международната космическа станция ? и с невъоръжено око. Гигантът Юпитер също има сияние, причина за което са магнитните полета, което го прави константно. Северното сияние на Сатурн е породено от слънчевия вятър, ето защо то е променливо. Северният полюс на Сатурн е скрит за телескопа “Хабъл”, което прави безценна сондата “Касини” в обследването му. Мисията “Касини-Хюджънс” е съвместен проект на НАСА, ЕСА (Европейската космическа агенция) и ИСА (Италианската космическа агенция). /БГНЕС

БГНЕС

Каво е вашето мнение?

Защо да е безмислено? Толкова ли е трудно да напишеш 2 реда и да ми обясниш това което явно смяташ, че знаеш, вместо да ме пращаш на ускорен курс по английски и да ме караш да купувам книги за да си отговоря на 2 уж елементарни въпроса?

След като смяташ, че знаеш отговора, отговори ми като нормален човек, а не се дръж като хлапе с комплекси.

Пак не отговори на въпроса ми. Това което виждаме от предполагаемия край на вселената тук в момента се е случило там преди 13 милиярда години, нали? Поправи ме ако греша, но 1 светлинна година е разстоянието което светлината изминава за една земна година, следователно това което виждаме в момента в предполагаемия край на вселената, който е на 13 милиярда светлинни години, е с 13 милиярда години закъснение. Нещо като поглед в миналото, което отново ни връща на въпроса ми. Как някой знае какво се случва 13 милиярда години в бъдещето на гореспоменатото разстояние? Да не би НАСА да ползват услугите на гадатели?

Това, че теб не те интересува, не значи че никой не го итнересува. Или ти знаеш и мнението на другите? Как го разбра? Отново някоя непробиваема и неуспорима физична теория?

Отново не отговори на въпроса ми а се опитваш да замажеш положението с някакво твърдение което няма как да бъде доказано и няма никаква връзка с въпроса ми.

Сега попаднах на тази тема и е много интересна за мен. Ще се опитам да не давам мое мнение въпреки, че до колкото знам форумите са точното място за даване на лични мнения и дебатиране по тях. Ако не съм разбрал правилно ме поправете. Всеки греши. От тук на татък ще задавам въпроси и дано някой от знаещите обърне внимание на тях и ни отговори за да знаем всички повече. Разбирам, че вселената не е безкрайна?! За сега е доста приемлив и доказан факт, че се е пръкнала от "Големият взрив" преди около 13-14 милиарда години. Това не го оспорвам. Физиците казват, че от една сингурлярна точка се получава голямото нещо, което чрез еволюцията си ни докарва до момента да осъзнаваме и опознаваме вселената и да дебатираме за нея. На времето известният физик Стив Хокинз твърдеше тази теза за произхода от сингурлярност. От няколко години самият той твърди, че материята не може да достигне сингурлярност и според мен е прав ( съжалявям, че дадох мнение). Тук нещо не ми е ясно? Значи, както казвате въпроса ми е елементарен, но отговор елементарен не намирам поне за сега! Как от нищото се създаде нещо? Или нищото има някакво физическо обяснение? Ако действително вселената е произлязла от нищото, то според мен трябва да отправим въпросите си към фокусниците и магьосниците. Само там се случват "необясними неща". Логиката показва някаква друга теза свързана със създаването. За да се създаде едно човешко същество трябва един сперматозоид и една яйцеклетка И виждаме как чудото заработва и след около 20-30 години това чудо започва да ни задава съвсем научни или ненаучни въпроси. За един мой приятел ( за да не изказвам свои мнения) нещата стоят така: Или вселената е безкрайна и за своето безкрайно време на съществуване сама е събрала и отсяла полезните опитности и те са продължили еволюцията и в днешният познат за нас хората вид или тя има някакво начало и край определено от някой, защото пак според физиците и матеметиците тези 13 милиарда години са недостатъчни за появата на протейни, ДНК и живота, камо ли съзнателни същества, който да си задават въпроси. Пак според моя приятел...Вселената трябва да я е създал Бог , ако тя има начало. Т.Е. сътворение. Това не е мое мнение, просто цитирам един приятел Айнщайн. Поздрав!

Няма единение в любовта,

което да е задължително или наложено отвън. Това значи, че и в райското си състояние първите хора

са имали възможност за друга употреба на свободата си– да разкъсат битийната си връзка с Бога и

да минат към едно автономно съществуване, черпещо сили само в тварната си природа.

Тази възможност е изразена в библейския текст чрез символа на „дървото за познаване на добро и

зло” (Бит. 2:9 и 2:17) – също едно от дърветата на рая, но изключено от адресираната до човека Божия

благословия: чрез вкусването на плодовете му не можеш да се причастиш към Бога. Това дърво симво-

лизира не нещо друго, възможността човекът да усвоява храна и значи да реализира своя живот, ала не

в единение с Бога, а независимо, покрай Бога; сиреч да се храни изключително за самосъхранение, за

биологическо оцеляване. В този случай човекът съществува вече не като личност, чийто живот е вко-

ренен в битието чрез връзките на любовта, но като природен индивид, като екзистенциална монада,

живееща за сметка само на собствените си сили и енергии, на функциите, присъщи на тварта.

Бог забранява на първите хора да вкусват плодовете на „дървото за познаване на добро и зло”. Значи ли

това, че Той желае да предпази хората от сблъсък с етичните дилеми и да ги задържи в едномерно нрав-

ствено пространство? Тук трябва да се направи едно уточнение: понятията „добро” и „зло” изразяват

в този контекст нещо различно от смисъла им в съвременния език. Това не са отвлечени категории, со-

чещи правилата на морала или пък юридически норми, отделящи „социално полезното” от „социално

вредното”. Тук, както и навсякъде в Свещеното Писание, понятията „добро” и „зло” обозначават възмож-

ността за живот, от една страна, и отдалечаването от живота, сиреч вероятността за смърт, от дру-

га. Бог разяснява това на първите хора, предупреждавайки ги: „А от дървото за познаване на добро и зло,

да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17).

В приведените думи на Бога има не заплаха за наказание, но предупреждение и увещание. Ако хората

вкусят от „забранения” плод, те не просто ще се отклонят от правия път или ще нарушат заповед,

дадена им „свише”. Работата е друга: тогава ще се окажат нарушени предварителните условия на

живота, което ще повлече след себе си смърт. Това ще е опит да се реализира животът не в съответ-

ствие с конституиращия го начин на битие (сиреч според образа на Троичното единение в любовта),

но по един диаметрално противоположен начин, само за сметка на тварните, а значи и ефимерни

възможности на собствената природа. Този начин се основава върху представата, че индивидуалната

природа съдържа в себе си собствената си причина и цел.

И така, „доброто” и „злото” не просто образуват тук понятийна опозиция, в която „злото” е не повече

от едно обикновено отрицание на „доброто”, но се противопоставят в един по-дълбок смисъл. Става

дума за „хубавия” („добър”) и „лошия” („зъл”) начини за реализиране на живота: ето дилемата, пред

която се оказали първите хора. „Лошият” начин съблазнява с възможността за автономия, при която

тварта съдържа уж в самата себе си своята причина и цел – с други думи въможността да се издигне

самостоятелно в божествен ранг, да се само-обожестви. Но това е лъжлива надежда, самоизмама,

приемаща за истински живот отричането на живота и пътя към смъртта. Библейският текст изразя-

ва справедливото желание на Бога да предпази хората от познание за смъртта, защото това позна-

ние е необратимо и, бидейки веднъж придобито, не се поддава вече на закъснелите опити да се огра-

ничат трагичните му последици.

И все пак първите хора предпочели „злото”, сиреч пътя на смъртта. Посочването на Божественото

предупреждение в библейския текст подчертава факта, че изборът е бил направен съзнателно, че хо-

рата били напълно осведомени за последиците му.

ГОЛОТАТА

Тъй се извършило грехопадението на човека. Казвайки „грехопадение”, ние имаме

предвид не просто понижаване на стойностното ниво, но промяна в начина на

битие, цялостно извращаване на живота. Библейският текст рисува този битиен

прелом и следствията му с обемни и точни образи.

Като първо следствие на греха се явява усещането за голота: „Тогава се отво-

риха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си

направиха препасници” (Бит. 3:7). А преди момента на грехопадението „бяха и

двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха” (Бит. 2:25). Какво означава

това усещане за голота, този срам от голотата, съпровождащ греха? Чрез него се

изразява съзнанието за факта, че впитият в мен поглед принадлежи не на любе-

щото и любимо същество, в когото аз храня пълно доверие, а на чуждо. В този

поглед няма любов; чуждият ме разглежда само като обект на своите желания и

въжделения. С погледа си той сякаш ме „обективира”, превръща ме в някакъв без-

личен предмет, лишавайки ме от неповторимата ми, най-дълбока единственост.

Усещането за голота означава разрив на личностното отношение, отричане на лю-

бовта, потребност за самозащита срещу опасността, която се въплъщава от този

момент в другия човек. И аз се браня със срама си, аз прикривам своята голота,

за да запазя собствената си личност, да се укрия от чуждия поглед, да не се

превърна в обект, служещ за удовлетворяването на чуждата егоистична похот.

Преди грехопадението цялостното човешко тяло е изразявало чрез себе си

личностната неповторимост; в него е бил въплътен динамичният призив към

жизнено единение, към себеотдаване в любовта. Усещането и срамът от голотата,

напротив, възникват в момента, в който животът престава да се стреми към са-

моосъществяване в любовта и целта му става индивидуалната самодостатъчност –

удовлетворяване на потребностите и въжделенията на индивида. Ето защо след

грехопадението само истинският ерос може отново да превърне голотата в израз

на доверие и висше самоотдаване, избавяйки я от бремето на срама. „В истинска-

та любов душата крие тялото”, казваше Ницше, който при целия си войнстващ

атеизъм не е губил никога чувството си за истина. От другия край един христи-

янски светец, Исаак Сириец, допълва тази мисъл: „Любовта не знае срам… Любовта

не познава срама по природа и забравя за всяка сдържаност”

Усещането за голота и срамът от голотата са най-ясното свидетелство за извращаването, което

човешката природа е претърпяла в резултат на грехопадението. Образът Божий, явен в човека, се е

оказал унизен и изкривен (ала не съсипан напълно). Този образ се въплъщава в личностния, Троичен начин на битие, в личностната любов, която единствена може може да възсъедини

живота, волята и енергията на естеството. Ако ли пък любовта на личността се

подчинява (макар и частично) на индивидуалистичната потребност за автономно

природно съществуване, тя се превръща в инстинкт, неразумно влечение, сляпа

страст. В резултат природата се троши на множество индивиди, всеки от които

живее само за себе си; индивиди, вероломни в отношението си един към друг и ос-

порващи помежду си правото си на живот.

Много ти благодаря за изчерпателният отговор. Видимо е, че владееш тази материя и съм поразен от философското и обрисуване. Благодаря и за отделеното време.

Говорим за човечеството, чиито отец е Бога и за това, че той заради един човек Адам наказва всички хора по Земята ?! Човечеството се състои от европейци, азиатци, индианци, ескимоси, махорерос, гуанчи и каквито там се сетиш народности, племена и личности. До колкото знам християните в този свят не са повече от един милиард. Останалите пет милиарда никога не са чували за Библията или поне не я познават отблизо. И не съм чувал някога индианка или ескимоска да не е страдала при раждане. Какъв е смисъла да наказваш някого без самият той да знае защо е наказан. Доста глупаво за такъв мъдрец, като Бог...не мислиш ли? Значи, който е грешен умира? Ами сестра Тереза, ами Махатма Ганди, ами Далай Лама или всички дечица, който в невръстна възраст умират от болести и катастрофи. С какво едно 2 годишно детенце е прегрешило, че трябва да умре? Не ми го побира ума, наистина! Колко по- логично е когато един опит е неуспешен го прекратяваш и го пращаш в кошчето. Създаваш втори, трети и когато нещата се случват според Божията воля оставяш произведението си да се развива и ти да се радваш на него. Поне така правят надявам се "не грешните" хора на изкуството. Творят и когато харесат произведението си го представят пред широката публика. И освен хората консумиращи красотите създадени от тях то и създателите се радват на постижението си. Звучи ми доста по- нормално, отколкото да колиш и бесиш защото произведението ти е неуспешно и за това да виниш не себе си ( твореца), а да виниш произведението. Нелогично някак си? Не мислиш ли?

Що за неразумно влечение и сляпа страст е любовта ми към детето ми не мога да осъзная. Мисля, че това е най- чистата любов в света. Родителя обича чедото си без всякакви уговорки и пазарлъци. Ето това аз наричам чиста любов! Е тогава, какво излиза, че нашият отец Бог не изпитва нормалната родителска любов към нас неговите чеда и само ни наказва, мори, коли, смърт, смърт...навсякъде. Ще изляза от добрият тон и ще кажа: " Бах мама му, каква стана тя " ?

Това значи, че и в райското си състояние първите хора

са имали възможност за друга употреба на свободата си– да разкъсат битийната си връзка с Бога и

да минат към едно автономно съществуване, черпещо сили само в тварната си природа. Това според мен значи, че създателя е разрешил всичко това да се случи. Дали е бил безсилен да прекрати това човешко "безумие"? Как мислиш? Едва ли не излиза, че Той само това е чакал за да започне със секирата да раздава правосъдие. Не ми е много логично. Кой баща ще претрепе чедото си защото не го е послушало? И не само това ами ще му отнеме и живота? Безразсъдният...да ! Нормалните хора не постъпват така, да не говорим за такова съвършенство, като Бога. Ще се съглася с твоите твърдения, само ако има някакво доказателство, че човешката и Божията логика нямат нищо общо! Ама нали ни е създал по свой образ и подобие? Да вярвам на написаното без да използвам логиката си (която Бог ми е вменил) е същото, като да повярвам на Дарвин, че сме произлезли от тези иначе много симпатични животинки маймуните!

Преди грехопадението цялостното човешко тяло е изразявало чрез себе си

личностната неповторимост; в него е бил въплътен динамичният призив към

жизнено единение, към себеотдаване в любовта. До колкото съм прочел и знам и след грехопадението човешкото тяло продължава да е уникално и личностно неповторимо. Не разбирам къде е противоречието? Да и сега съществува призива за жизнено единение. Пак няма проблем. Любовта винаги е била себе отдаване. Така е и сега в днешната епоха. Да не би ти да не обичаш майка си или децата си и правиш с тях пазарлък. Ще ви обичам, ако и вие ме обичате? Пак ми е доста нелогично?!

Позволих си да бъда по- пространствен защото и ти си отделила много време за моите въпроси. Разликата е , че аз нито веднъж не цитирах Библията.

Благодаря още веднъж и поздрав!

Нещо Нета ми се прецака и затова продължавам отговора си тук. Ставаше въпрос за историята. Трябваше само да натиснеш линка, който бях дал за да разбереш, че моят въпрос е за случката с момиченцето Шанти Деви от град Делхи. Мисля, че тази история е известна отдавна на всички и е доказана май. Какъв е твоят коментар за това знание ? Възможно ли е това според теб? Може ли съзнанието да съществува извън материята или тази история е поредната манипулация въпреки, че са я описали най- подробно Матийо Рикар и Трин Сюан Тхуан в своята книга. Това вярно ли е или не? Как мислиш?

Не си спомням точно историята ще импровизирам, за да се схване смисълът. "Един монах изкал да се просветли и отишъл при Бодхидхарма (основателят на Чан(Дзен)будизма - взимаме името му работно не че наистина е участвал. Монахът го помолил нещо от сорта: "О, Велики Премъдри Бодхидхарма, освободи ме от моето Аз". Бодхидхарма му казал: "Посочи ми твоят Аз и аз ще те освободя от него". Монахът нямал какво да посочи и дигнал ръката си. Бодхидхарма му казал: "ако мислиш, че това е твоето его освободи се от него" - монахът си отрязал ръката...Разговорът продължил и (незнайно как) но монахът си отрязал всички чаркуляци докато се просветли - не съм сигурна дали си спомням правилно, но май му се наложило да се прероди...дори

Ти колко добре познаваш собственото си съзнание, Рокбул, че си седнал да се питаш за съзнанието по принцип? Аз не съм дама за теб. Аз съм опонент със свободна воля. Ако искаш ми опонирай, ако искаш не. Безсмислени въпроси в умовете ни колкото щеш.Правим си абстракции в ума си, въобразяваме си разни неща и се ограничаваме в тях - така не виждаме онова, което ни е под носа. Музиката е звук, не е ментален феномен - нотите са знаци, които отговарят на съответни движения, които пораждат вибрации и предават информация - хармонични сигнали, които достигат до теб. Музиката е живо общуване. Музиката без слушател няма никакъв смисъл. В сектор философия сме и тука всеки е свободен да приложи своята такава. Аз нямам никакво желание да си говоря за невронни процеси и други такива неща - достатъчно е говорено и доникъде не е достигнато - затворен кръг е това Или както казва Гаутама "Това е възглед-гъсталак!"

Нямам воля за навлизане в гъсталаци. Защото от тях излизане няма. Живея сред хора, не сред невронни процеси. Живея в свят на многообразни промени, а не в свят на постоянни същности. Каквото и да определя утре то няма да е същото. Съзнанието ми? Моето съзнание? Аз не мога да го намеря...да го посоча, да го усетя. Усещам само реалността на вън и своето тяло. Мислите ми са породени от промените около мен, които променят и мен. Какво сложно има? Аз съм празен съд, в който може да влезе всичко стига да го допусна. Аз съм вълна, която се разбива в скала и моето утре е следствие от сблъсъка - с хора, предмети, текстове, слънцето, вятъра...

Госпожо опонент със свободна воля, след, като думата дама ви обижда, за което се извинявам! Музиката е измислена от композиторите. Преди тях не е имало музика. Преди Моцарт да създаде неговите велики произведения природата не ни ги е написала сама. Музика не е ментална или там каквато същност се сетиш. Музиката, както и цялото изкуство се ражда благодарение на съзнанието и то на абстрактното такова. Никога преди великите композитори, художници или писатели техните произведения не са съществували. Те са създали изкуството от нищо то, или не е така? Да музиката е вибрация, но и словото също е вибрация. Това значи ли, че бог с една вибрация ( словото) създаде вселената? А колкото до невронните процеси, не ти живееш с тях, а живееш благодарение на тях. Така поне твърдят биолозите. Под секрет ще ти кажа, че не харесвам съвременната биология, което си е само мой проблем разбира се. За реалността... е за мен такова животно "нема". Има реалност на човеците, на прилепите, китовете и т.н. и за всички реалността е различна. Коя е истинската реалност. За мен няма такава. Всичко е въпрос на общуване с околната среда и обмен на информация с нея.

Разбирам въпросите ти, аз също си ги задавам . но някой ще обсъжда ли?

Syrian прав си, че е безсмислено, никой не ще да коментира поне от съфорумците. Ако искаш можем да пренесем темата в туризъм. Моята работа ме отведе в Дубай за известно време и мога да споделя как живях сред арабите и как те се отнасяха с нас.

Защо се обсъждат все още такива въпроси?

Не е заяждане въпросът ми,просто искам да знам

Ами много си прав и аз се чудя защо си чешем клавиатурите на такива теми. Безсмислено е!

Не знам дали наистина не разбираш или само си изпълнен със съмнения. Христовата смърт на кръста и Възкресението му след това показват истинския път - към вечния живот и където НЕ "ставаш храна на червейчетата". Ако ти е по-лесно за разбиране, приеми смъртта като врата от настоящия ни живот към вечния. И още веднъж - нещата ще се променят само ако ти поискаш. Но за вярата ти е нужно сърцето, а не разума и логичните доказателства. Поздрави и повече вяра!

До колкото ми е известно Исус се казва Исус Назарейски и така е написано на дървената табличка, която римляните са заковали на кръста му. Той става Христос след смъртта си въпреки, че е много странно, как хората убиха "Син Божии"...много нелепо мисля аз. Ако ми обясните с думи прости кой човек като умре не става храна на червейчетата ще съм благодарен. До сега нито съм прочел нито съм видял нещо, което може да ни убеди в противното. Чета вашият пост и си задавам въпроса, трябва ли да бъда разпънат, умрял и след това възкръснал за да следвам истинският път? За мен това са трудно обясними неща. Сърце и душа съществуват единствено заедно и не търпят някаква хипотеза за нещо различно. Ако имате пример дайте го, ще бъда благодарен. Да съмнявам се във всичко нелогично, че кой ли не се съмнява? След като вие сте убедени във вашата хипотеза докажете и го напишете с думи прости за човеците. Цитатите от Библията са само измъкване от конкретния отговор. Мен ме интересува вие как мислите , а не цитати! Какъв е истинският път и какво ви кара да мислите за вечен живот? Това искате, имате нужда от вечен живот? За какво ви е? Искате като Бог да живеете безкрайно и да се занимавате с безкрайното задължение да наказвате тези, дето не ви изпълняват заповедите? Това ли е щастието? Ми то си е диктатура отвсякъде. Че Бог ако беше всесилен точно за една секунда щеше да вкара всички в правия път. Да ама не...създал вселената, разума, съзнанието и не може да се оправи със своето творение толкова хиляди години? Някой не е прав, и не знам кой точно, ако имате отговори ви чакам да споделите. Поздрав!

Можеш ли да си въобразиш нещо, което го няма в реалността или не съдържа части или идеализации на реалността.

Отговор...Моцарт, Бах, Бетовен и мнооого други творци!

Нов отговор. Тъй сега ако да речем, че Големия Взрив е факт и да речем теорията за пулсиращите Вселени - от сингулярност към разширение, до предел на разширението и гравитационно привличане отново към центъра то единственото нещо, което би се променяло от Вселена до Вселена са случайните ФЛУКТОАЦИИ Сингурлярноста е отречена дори и от самият Стив Хокинз. Според него материята никога не може да достигне сингурлярност въпреки, че преди време твърдеше обратното.

Трети въпрос? Това качество е заложено и в най-малкото парченце материя във Вселената - за това физичните закони, които откриваме са валидни за всички и всичко, което наблюдаваме. От какво, от кого или както там прецениш е заложено?

Още един глупав въпрос? Всъщност тя е устроена така, че да няма нужда от УМ Първодвигател или световен Вселенски подпалвач на фитила на взрива. От кого, от кой и как е устроена така? Сама се е устроила? Това значи, че е разумна за да направи това?

Текста , които цитираш действително е много мъдър и аз си го копнах в моите приоритети за да си го чета от време на време. Сега искам да ти припомня една случка, която съм сигурен, че знаеш. http://rockbul.blog.bg/viewpost.php?id=253474....Какъв е твоят коментар? Аз нямам никакъв и затова питам. Благодаря и поздрав!

Това са абсолютно безсмислени въпроси. Въпрос? Гот ли ще ти стане ако аз наруша моето правило за деликатност и ти отговоря, че всичките ти отговори са безсмислени само защото на мен ми изглеждат такива? Една дама трябва да е по нежна от мъжа и да го убеждава като възпитан и интелигентен опонент. И след , като са безсмислени моите въпроси защо ми отговаряш? Странно! Имаш много знания и аз харесвам това и се кефя, че опонирам със знаещ човек. Това поне убива скуката, а и прави гимнастика на мозъка. Поздрав!

Това са абсолютно безсмислени въпроси. Например въпросът дали преди Големия Взрив е имало съзнание. Те никога няма да имат отговор. Поради фактът, че сме ограничени тук и сега. Съзнанието и материята не са взаимно свързани. Те са просто едно и също нещо. Мисълта какво е? Като мислиш какво правиш освен да пренареждаш и репрезентираш външни впечатления. Можеш ли да си въобразиш нещо, което го няма в реалността или не съдържа части или идеализации на реалността. Знанието и съ-знанието са оцеляване. Знанието или информацията не е приоритет само на съ-знателни същества. Информация има в ДНК, аминокиселините, кристалите, водородния атом, който винаги при определени условия има едно и също поведение. Това обаче не означава, че кристала или атома мисли. Това доказва само, че всичко е свързано и съзнанието на хората е ВРЪЗКАТА на нашите системи с реалността. Ние сме отворени временно стабилни системи - и квантово и термодинамично и информационно. В съвременността го казват "сложни динамични системи" . Всичко, което ни свързва със останалите системи е информация и нейното непрекъснато трансформиране. Информацията може да се сведе до енергия с различни нива и напрежение, различен ред или разпад в зависимост от дадени (доста многобройни условия) Оказва се, че сме устойчиви сложни динамични системи защото запазваме състоянието си сравнително стабилно и дори го усложняваме благодарение на непрекъснатата трансформация на вещества и енергия от други системи - включително и информация. Съзнанието не съществува отделно от веществото. То е невъзможно без него. Както веществото е невъзможно без съзнанието,но не в човешкия му вид а като информация или памет за състоянието си. Представата за душа или отделно нематериално съзнание носител на всички ментални феномени се дължи на превръщането в абстракция на едно качество - а именно съзнателността. Тя обаче не може да се отдели от телесността. Този дуализъм е безсмислен и винаги води до противоречия. Информацията в последна сметка е специфично качествено състояние на материята или по-точно нейното качество да се подрежда под определен ред винаги, когато присъстват определени условия. Това качество е заложено и в най-малкото парченце материя във Вселената - за това физичните закони, които откриваме са валидни за всички и всичко, което наблюдаваме. Свободната воля е илюзия, защото ние винаги сме изправени пред варианти и вероятности и сме ограничени от самите събития в реалността. Забележи - движиш се по ръба на пропаст - над главата ти се рее хеликоптер с хора със заредени оръжия, които искат да те убият, теснината свършва на 50 метра от теб - ако тичаш може да се подхлъзнеш. Ако не тичаш ще те застрелят. Имаш точно 3 варианта - да се оставиш да те застрелят, да рискуваш и да тичаш или да се предадеш и сам да скочиш в пропастта и да си спестиш страха! Каква свободна воля имаш - просто на момента избираш 1 от 3 и природата е заложила в гените ти информацията да запазиш структурата си - да тичаш на всяка цена и то става императив за теб, страха те тегли напред, адреналина дава сила на краката ти и усилва сетивата ти.... Това не е защото някой бог или съзнание преди Големия Взрив обича хората, а защото твоята материя със всяка фибра ПОМНИ - трябва да запазя структурата си ето така - тичайки. Тъй сега ако да речем, че Големия Взрив е факт и да речем теорията за пулсиращите Вселени - от сингулярност към разширение, до предел на разширението и гравитационно привличане отново към центъра то единственото нещо, което би се променяло от Вселена до Вселена са случайните ФЛУКТОАЦИИ (които в термодинамиката не са чак толкова случайни) при взрива и оттам и разпределението на веществото след него. Но "паметта за това как свободния възбуден въглеродния атом да реагира при наличието кислород" си остава както и останалите физични закони. Това означава, че всяка Нова Вселена тежи точно колкото старата и веществото в нея просто променя своята структура, но не и своите свойства и качества - така че и "новата" Вселена ще е потенциал за развитие на органичност и съзнание при определени условия. Нужно ли е да търсим създателят на тази пулсация? Ако я приемем за факт? За какво ни е? Всъщност тя е устроена така, че да няма нужда от УМ Първодвигател или световен Вселенски подпалвач на фитила на взрива.

Ще ти цитирам един много интересен будистки текст, който много умело ни помага да видим колко е илюзолна представата за отделно, индивидуално, непроменливо и вечно СЪЗНАНИЕ или личност...а оттам и представата за съзнание, душа и менталност отделно от материята и всички събития във Вселената(постнала съм го в раздел религии но сега ще го копна пак за по нагледно):

След това цар Милинда се отправил натам, където се намирал достопочтеният Нагасена. След като пристигнал, той разменил поздрав с достопочтения Нагасена. И след като разменил с него приветливи, любезни думи, той седнал отстрани, а достопочтеният Нагасена отвърнал на поздрава по начин, съответстващ на приятелските слова на цар Милинда.

След това цер Милинда запитал достопочтения Нагасена следното:”Как ви наричат, достопочтени? Какво е името ви?”

“Името ми е Нагасена, о, велики царю; Нагасена ме наричат моите събратя, о, Велики царю. Но макар бащата и майката да дават имена на децата си, като Нагасена, Сурасена, Вирасена или Симхасена, то въпреки това, о, велики царю, когато казваме Нагасена, това е само израз, название, просто обозначение, начин на говорене, просто име. Защото тук не може да се наблюдава някаква личност.”

След това цар Милинда казал следното:

“ О, чуйте ме петстотин гърци и вие, осемдесет хиляди монаси! Този Нагасена тук казва следното: “Тук не може да се наблюдава някаква личност”. Правилно ли е да се съгласим с това?”

След това цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:

“Ако, о, Нагасена, не може да се наблюдава някаква личност, кой тогава ви дава нужните предмети, монашеската одежда, храната, милостинята, кой ви дава стола и леглото, както и лекарствата, когато сте болни? Кой използва всичко това? Кой съблюдава нравствените повели? Кой упражнява съзнанието? Кой осъществява пътя, плода и угасването(нирвана)? Кой убива? Кой краде? Кой върши нецеломъдрени дела? Кой лъже? Кой пие опияняващи напитки? Кой извършва петте гряха, които влекат непосредствена разплата след себе си? Следователно няма добро, няма зло, няма извършител или пудбудител на добрите и лошите дела, няма никакъв плод или узряване на добрите и лошите дела и ако някой, о, Нагасена, те убие, тогава той няма да извърши убийство. При вас, о, Нагасена, няма учител, няма наставник, няма и прием в будистката община. И когато казваш:”Нагасена ме наричат моите събратя,о, Велики царю”, кой е тук Нагасена?... Значи ти говориш погрешно, ти лъжеш, когато казваш: “Няма никакъв Нагасена”.”

След това достопочтеният Нагасена казал на цар Милинда следното:

“О, велики царю, ти си привикнал на княжески разкош, привикнал си на прекомерно голям разкош. Затова, ако ти, о, велики царю, вървиш по обед по нагорещената земя, върху горещия пясък, стъпвайки по грапавите камъни, чакъл и пякък, краката ще те заболят, тялото ти ще се умори, настроението ти ще се развали и ще се появи едно съпътствувано от болка телесно усещане. И така, как дойде тук – пеша или с превозно средство?”

“Аз не ходя пеша, почтени; пристигнах с една колесница.”

“И така, щом ти, о, велики царй, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява колесницата. Окът ли е колесницата, о, велики царю?”

“Не, почтени.”

“Оста ли е колесницата?”

“Не, почтени”

“Колелата ли са колесницата?”

“Не, почтени”

“Купето ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“Прътът на знамето ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“Юздите ли са колесницата?”

“Не, почтени.”

“Остенът ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“И така, о, велики царю, окът, оста, колелата, купето, прътът на знамето, яремът, юздите, остенът ли са колесницата?”

“Не, почтени.”

“Следователно колесницата, о, велики царю, е нещо различно от ока, оста, колелата, купето, пръта на знамето, ярема, юздите, остена?”

“Не, почтени.”

“И така, колкото и да те питам и питам, о, велики царю, аз не виждам никаква колесница. Какво е тогава колесницата? И така ти говориш погрешно, о, велики царю, пръв цар в цяла Индия, от кого се боиш, че лъжеш? Чуйте ме, вие, петстотин гърци, и вие, осемдесет хиляди монаси! Този цар Милинда тук казва следното: “Аз пристигнах с колесница”. А като го подканих: “Ако ти, о, велики царю, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява тя”, той изобщо не успя. Правилно ли е да се съгласим с това?”

При тези думи петстотинте гърци изразили шумно одобрението си към достопочтения Нагасена и казали на цар Милинда следното:

“Говори сега, о, велики царю, ако можеш!”

Тогава цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:

“ Аз не лъжа, о, Нагасена. Опирайки се на ока, оста, колелата, купето и пръта на знамето, употребяваме израза, названието, обозначението, начина на говорене, името “колесница”.

“Ти отлично разбираш, о, велики цалю, какво представлява колесницата. По същия начин, о, вилики царю, и аз, опирайки се на косата, космите на тялото, ностите, зъбите, кожата, плътта, сухожилията, костите, костния мозък, бъбреците, сърцето, черния дроб, плеврата, далака, белите дробове, вътрешностите, червата, стомаха, изпражненията, жлъчката, слузта, гнойта, кръвта, потта, тлъстината, сълзите, лимфата, слюнката, носната слуз, ставната течност, урината, главния мозък, телесността, усещането, съзнанието, нагласите (самскара) и познанието, употребявам израза, названието, обозначението, начина на говорене, просто името “Нагасена”. В действителност обаче тук не може да се наблюдава една личност. Това, о, велики царю, е изразила и монахинята Ваджара в присъствието на Възвишения с думите:”Също както когтао съставните части (на една колесница) са съединени, употребяваме думата “колесница”, така в обикновения живот, когато са налице групите (скандхи) говорим за същество”.

“Великолепно е това, о, Нагасена! Удивително е това, о, Нагасена! Ти даде блестящ отговор на моите въпроси. Ако Буда беше тук щеше да ти изръкопляска. Отлично, отлично, Нагасена. Ти даде блестящ отговор на моите въпроси.

Царят казал:

“Нагасена, този, който се преражда, същият ли е, или е друг?”

Мъдрецът отвърнал:

“Той не е нито същият, нито друг.”

“Дай пример.”

“Как мислиш, о, вилики царю, сега, когато си голям, същият ли си като някога, когато си бил малко нежно момче, неразумно и мързеливо?”

“Не, почтени, малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче беше друг, а сега, когато съм пораснал, съм друг.”

“Щом това е така, о, велики царю, тогава няма майка, баща, учител, няма умел в занаята си, няма добродетели и мъдрец. Не е ли майката на пухчето (имена на степени в ембрионалното развитие) различна от майката на мехурчето, а тя- различна от майката на клъбцето, тя пък – различна от майката на бучката, тя пък различна от майката на малкото дете, а последната – различна от майката на възрастния човек? Не е ли този, който учи занаят, различенот онзи, който го е изучил.? И не е ли този, който извършва злодеяние, различен от онзи, комуто са отсечени ръката и кракът?”

“Не, почтени. Но какво би казал ти, о, почтени, ако те попитат за това?”

Мъдрецът казал:

“Аз, о, велики царю, бях малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче и сега съм възрастноя човек. Опрени на същото тяло, всички тези (степени на развитие) са обединени в единство.

“Дай пример.”

“Ако например, о, велики царю, някой човек запали свещ, тя би ли горяла през цялата нощ?”

“Сигурно, почтени, тя би горяла през цялата нощ.”

“Е, вилики царю, дали пламъкът на свещта по време на първата нощна стража е същият като по време на средната нощна стража?”

“Не, почтени.”

“А пламъкът та свещта по време на средната нощна стража същият ли е като този по време на последната нощна стража?”

“Не, почтени.”

“И така, о, велики царю, дали свещта по време на първата нощна стража е различна от тази по време на средната нощна стража, а пък тя – различна от тази по време на последната нощна стража?”

“Не, почтени, защото свещта е горяла през цялата нощ, опирайки се на едно и също.”

“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква е по-различен от този който изчезва. Той протича сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”

“Дай още един пример.”

“Ако, например, о, велики царю, прясно издоеното мляко се превърне с течение на времето в извара, от изварата – в прясно масло, от прясното масло – в топено масло, и ако после, о, велики царю, някой каже така: “Прясното мляко е същото като изварата, сащото като прясното масло и същото като топеното масло”, то казва ли той истината, о, велики царю, като говори така?”

“Не, почтени. Тези храни са станали което са, опирайки се на едно и също нещо (млякото)”

“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква, е по-различен от този, който изчезва. Той протеча сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”

“Ти си прав, Нагасена.”

Да уточня за прераждането, защото на Запад напоследък много се спекулира с тази тема и се раждат какви ли не погрешни представи.

Прераждането е мотив, в който цялата индийска традиция и мироглед са втренчени. Целта им е да го спрат...т.е. да умрат като хората. Не само на будизма. Вечното съществуване за тях е бреме както за нас е бреме смъртта и страхът от нея... Всъщност обаче прераждането не се разбира като прескачана на една душа от тяло в тяло. Прераждането е невремево, то е едно непрекъснато пораждане на "карма" - погрешни действия от чиито следствия не можеш да се откачиш безкрайно и светът не може да се откачи от тях безкрайно, защото всички хора и много други същества (в Индия вкл. и боговете) са подвластни на илюзията за отделност от останалата реалност, за самостоятелност - за постоянно Аз и постоянно Мое...Всъщност е видимо, че нищо не е породено от себе си...а от много причини и тези причини са безкрайни в пространството и времето, защото при една непрекъсната безкрайна трансформация не можем да говорим за глобално време и ограничено пространство...

Същността на съзнанието(на човека, щото виждам, че то ни интересува) не може да се определи еднозначно Защото то не може да бъде отделено от своите причини, а те са много - можеш да употребиш подхода на съвременната наука. Ще стигнеш до сложни термодинамични уравнения, флуктоации, числа...които почти нищо няма да ти говорят..защото причините са толкова много, че не можеш да ги обхванеш. Може да се хванеш с бидузъм, или с Дзен будизъм или с Даоизъм и ще ти доста по-лесно. Поне ще осъзнаеш какво е твоето лично съзние и какво е реалността...ТВОЯТА като се научиш да мислиш от друг ъгъл. Може естествено и да захапеш някоя метафизика. Тя метафизиката винаги опростява. Говори за СЪЩНОСТИ, ПРИРОДИ, ПОСТОЯННИ качества...съвършени или идеализирани състояния...Идеалното над материалното...и прочие такива неща...Но признай си, че постоянно нещо не съществува в нашия свят - съзнанието пък особено...е непрекъснато променливо. Илюзията, че удържаме някакво постоянство повечето случаи ни пречи, понякога ни помага - а ние удържаме постоянството не защото като сложни динамични системи не се меним, а за да запазим сложността си определено време преди да се трансформираме в нещо друго - друго имам пред вид храна за растенията и сапрофитите примерно Но дори докато сме живи ние непрекъснато пораждаме нови организации, системи, структури - обединяваме се, обичаме се, мразим се, бягаме, убиваме, умираме...говорим, помним...записваме на СД...или накнига. Оказва се, че вече сме създали още по-сложна от самите нас динамична система и това е нашата култура и социална система. И връзката става двустранна - от една страна се раждаме с набор от инсктинкти за оцеляване и размножаване като всяко органично същество на планетата. От друга страна имаме малка семейна общност, която е нашата връзка с голямата система - културата и социалната среда - и малката семейна общност а по-нататък и социалната среда въвежда кода ни за оцеляване в нейните рамки - вече не сме природни същества. Ние сме културни същества, защото трябва да оцеляваме в друга ситуация различна от тази при която оцеляват да речем вълците (макар, че няма същество на планетата, което да не се е сблъскало с човека). И за това ни трябват модели за поведение, които от ранна детска възраст сложната ни организирана среда програмира в нас. Тези модели понякога са толкова силни, че дори побеждават вродените инкстинкти... Така още в училище ни учат да абстрахираме и идеализираме нещата по категории и качества, да ги мислим в идеализиран вид защото да научим принципа...но да можем да го прилагаме на практика. Обаче в практиката идеални неща няма. Няма и постоянни личности. Научили сме се да удържаме илюзията за постоянство, за да не се объркаме в хаоса от промени Така нашите собствени работни разграничения и категории ни затварят в здравата хватка на езика (кода на мисълта и комуникацията ни, също програмиран отвън, от социалната среда- да мислиш без език е невъзможно, поне не е възможно да мислиш по човешки)и на твърдите представи, на границите, разпределенията, бройките, формите и противоположностите. Това не означава, че те реално присъстват в света. Както и не означава, че съзнанието и материята са отделни...или че материя и енергия е нещо различно.

Нека поговорим след като обсъдим това естествено.. Какво е знакът и символът, какво е образът? Защото те са съдържанието на менталните феномени...

Можеш ли да си въобразиш нещо, което го няма в реалността или не съдържа части или идеализации на реалността.

Отговор...Моцарт, Бах, Бетовен и мнооого други творци!

Нов отговор. Тъй сега ако да речем, че Големия Взрив е факт и да речем теорията за пулсиращите Вселени - от сингулярност към разширение, до предел на разширението и гравитационно привличане отново към центъра то единственото нещо, което би се променяло от Вселена до Вселена са случайните ФЛУКТОАЦИИ Сингурлярноста е отречена дори и от самият Стив Хокинз. Според него материята никога не може да достигне сингурлярност въпреки, че преди време твърдеше обратното.

Трети въпрос? Това качество е заложено и в най-малкото парченце материя във Вселената - за това физичните закони, които откриваме са валидни за всички и всичко, което наблюдаваме. От какво, от кого или както там прецениш е заложено?

Още един глупав въпрос? Всъщност тя е устроена така, че да няма нужда от УМ Първодвигател или световен Вселенски подпалвач на фитила на взрива. От кого, от кой и как е устроена така? Сама се е устроила? Това значи, че е разумна за да направи това?

Текста , които цитираш действително е много мъдър и аз си го копнах в моите приоритети за да си го чета от време на време. Сега искам да ти припомня една случка, която съм сигурен, че знаеш. http://rockbul.blog.bg/viewpost.php?id=253474....Какъв е твоят коментар? Аз нямам никакъв и затова питам. Благодаря и поздрав!

Не мога да водя дебат с човек, който не ми е дефинирал своята представа за съзнание. Особено във философски контекст(

Това какво е? Ментален мързел? Аз не мога да говоря с тебе докато за теб съзнанието е отделен обект за изследване например какъвто обект са мозъкът и сърцето, червото и далакът. Съзнанието е качество. Има хора с нервонни процеси, които не са в съзнание или нямат съзнание. Има същества, които нямат нервна система а действат като "съзнателни" в някои условия - фототропизъм при растенията примерно. Червеното не е отделен обект в блузата или кръвта. То е качество - взаимодействие с другите обекти. Ти така се отплесваш в абстракции, че изобщо не става дума за философия, дори и елементарна метафизика дори а за някакво редене на теорийки без да сме изяснили какво е съзнание. Съзнание в моето усещане е качество, което не е постоянно - то се придобива и губи, както червеното избелява или потъмнява. Кога не си в съзнание те попитах а не какво са невронните процеси. Защото съзнанието не е невронни процеси, а е функция на съществото и средата - то е породено не само от невронните процеси, но и от стимулациите на такива, а тези стимулации идват отвън. Значи същественото на съзнанието е, че е обусловено не от невронните процеси а от непрекъсната си връзка със средата, в която пребивава съществото. То е качество, функция, променлива, а не отделен обект за изследване. За това каква ти свободна воля - зависим си от събитията, с които се сблъскваш. Съзнанието преценява ли и има ли воля преди да се е сблъскало с реалността. Има ли съзнание без външен свят? Или преди него? Съзнание отделено от невроните и средата...ми че то няма смисъл.

Въпрос. Съзнание и мисъл да ги приемам, като еднозначно или са две различни неща? Съзнанието вечно ли е или съществува благодарение на материята или обратно? Преди големият взрив имало ли е съзнание или то се се обуславя защото се появява видимата материя? Идеята , че мозъка , като проявление на съзнанието не може да измисли как мисли я възприемам. Въпреки всичко ние хората си задаваме въпроса за същността на съзнанието, което явно ни е разрешено и водим този дебат. Никога не съм твърдял, че съм на ти с материята. Който знае повече да казва на тези дето не знаят колкото него и така ще има смисъл от този форум. Предполагам, че не съм единственият, който си задава такива въпроси?

Здравей,

Това за невронните процеси е начин да се опише функционирането на мозъка от неврофизиологична гледна точка. Ние сме живи същества и сме продукт на милиони години еволюция. Висшите животни също имат повече или по-малко развита нервна система, но все пак нямат съзнание. При човека обаче мозъчната кора (неокортексът) се е развила до такава степен, че обработката на информация вече преминава на качествено ново равнище. Появяват се символното мислене, езикът и всички други компоненти на това, което наричаме съзнание. То си има своя "материален субстрат" и мозъкът доста се натоварва с него - 20% от изработената от тялото енергия отива за мозъка, който е нищожна част от телесното тегло!

Обаче чак такова чудо ли е съзнанието и мозъкът като негов носител?

Неволно се натрапва сравнението с компютъра - едно чудо на техниката, с което създаваме, обменяме и анализираме информация. Но всичко това е с определена цел - компютърът е само средството за нейното постигане. Нищо повече. По подобен начин мозъкът прави възможно удовлетворяването на определени човешки потребности. Най-напред благодарение на неговото развитие човек успява да се съхрани като биологичен вид и след това да застане на върха на хранителната верига. Изглежда че основните базови човешки потребности са си същите както и преди десетки хиляди години. Потребността от сигурност, от удоволствие, от превъзходство над себеподобните, от това да даваш и да получаваш любов - всички тези и много други създават това, което наричаме мотивация. И мозъкът, този най-съвършен компютър от 100 милиарда неврона и не знам колко милиарда синапси, не прави нищо друго освен да ни подпомага да удовлетворяваме тези потребности по-пълно. Също като компютъра, той е един превъзходен инструмент. Неговата функция е да служи.

И тук стигаме до свободната воля. Доколкото ние хората се ръководим от определени желания, стремежи, страхове (голяма част от които несъзнавани) е доста трудно да говорим за стопроцентова свободна воля. Бих казал, че свободната воля е въпрос на самопознание. Колкото повече си наясно със собствените си движещи сили, толкова решенията, които вземаш, ще бъдат повече продукт именно на твоята свободна воля. И обратното, когато мотивацията ти остава скрита за теб самия, то ще бъдеш доста далеч от свободното съзнателно решение. Но това не значи, че свободата на волята е зависима от невронните процеси. Те са по-скоро начин тези явления да бъдат описани на биохимичен език. Психическите състояние оказват огромно влияние върху мозъчната биохимия, чийто първоначален продукт са. Така тяло и психика (ако предпочиташ: душа ) си взаимодействат, обуславят се едно друго и се преливат едно в друго, подобно на Ин и Ян в китайската философия.

Благодаря за отговора! Наистина има за какво да помисля. Ще си вкарам в ред мисловните процеси и ще задам още въпроси. Тази тематика, колкото и да е абстрактна в момента ме вълнува и искам да науча повече. Поздрав!

Ама чакай, чакай сега. Аз не те питам дали е вълна или невронни заряди. Това са сложни думи. Авторефлексията ти едва ли ти дава данни за вълни и невронни заряди. Питам те нещо съвсем простичко и ти трябва да ми посочиш простичко с думи обикновени и ежедневни къде и какво е твоето съзнание! Не те питам и за същности! Съвсем ясен въпрос ти зададох - посочи ми твоето съзнание, кажи кое в теб е то,определи го. Откъде накъде се отплесна на тия абстракции. На този въпрос трябва да може да отговори всеки, който да речем е съзнателен и има авторефлексия дори и да не знае какво е вълна и какво са невронни заряди. Ето ти подсказка - как разбираш, че друг човек или същество има съзнание? Какво е да си в съзнание? Какво е да се о-съзнаваш? После ще дискутираме останалите щуротии ако стане нужно...

Отде накъде имаш личен опит с фотона като не можеш да го наблюдаваш, че да сравняваш себе си с един абстрактен модел на "носителя на порция светлина"... Имаш личен опит със себе си...айде давай!

В тема за съзнанието и във "Философия" такъв учителско- ученически подход не е съвместим с моят начин на водене на дебат, дори и на такава абстрактна тема. Ако някой знае нещо да пише, ако ли не ще приема, че темата е изчерпана и няма интерес към нея.

Посочи ми твоето съзнание и след това ще ти отговоря на въпроса! Имаш съзнание, нали? Посочи го и определи какво е то според самонаблюдението ти.. Нека после да дискутираме!

Здравей!. Задаваш ми въпрос на , който не мога да отговоря. Ако можех нямаше да питам горното. Ако просто мога да изразя своята интуиция ще е някаква такава: Някак си ми убягва състоянието на съзнанието. Хем ми изглежда като вълна, хем като материална изразеност ( невронни заряди), като че ли има двойнствена структура, като фотона например. В същото време интуицията ми подсказва, че то се намира едновременно и в мозъка и във всемира. Странно! Има човешко ( лично) съзнание, групово такова ( на дадена държава или етнос), континентално и световно. Ако разсъждаваме в такава посока и не знам какво би ни попречило би трябвало да има и вселенско съзнание. Ако нарушавам някакви философски правила и закони ме поправете, все пак съм само един любопитко. Тогава излиза, че личното (човешкото) съзнание би могло да има възможност да контактува с Вселенското такова. При положение, че същността и на двете е еднаква. Тогава какво ни пречи да предположим, че в близко бъдеще можем да управляваме едно такова наше решение да черпим опит и опознавайки в някаква степен бъдещето да си отговорим на въпроса имаме ли свободна воля в решенията си. Логично е да имаме такава, но нямаме как да проверим без да знаем бъдещето за да се потвърди проявлението на свободната ни воля в даден момент. Май се увъртях много в тезата си. Дано си ме разбрала какво имам предвид. Поздрав!

"Първородния грях" е познанието на злото. Чрез плода от познанието, човек се научил да вижда доброто и злото. Чрез това познание обаче ние страдаме - няма как да знаем какво е ЖИВОТ, ако не знаем какво е СМЪРТ; няма как да знаем какво е ЗДРАВЕ, ако не знаем какво е БОЛЕСТ; няма как да знаем какво е ЩАСТИЕ, ако не знаем какво е НЕЩАСТИЕ.

Иисус показва пътя - на отказ от грехопознанието. Отричайки се от познанието на греха, той показва как да се постигне спасението в бъдещия живот.

Да, но никой не е направил този избор.

Задавам въпроса не да се заяждам разбира се. По какво съдите за това, че преди Исус хората не са правили такъв избор? Къде в историята или в намерените древни надписи и папируси е описано такова събитие. Ако преди Исус хората нямаха избор за добро, то с каква "скрита злоба" бяха направени пирамидите в Гиза или останалите архитектурни чудеса на древността? Заради злобата ли се родиха такива умове като Аристотел, Архимед, Питагор...да не изброявам и оставиха на цивилизацията такива философии и открития... В наша, човешка полза явно! Според мен нищо не се е променило, само набиването на нелогични твърдения.

На първата част от отговора ви. Правилно отговаряте, така е! И преди Исус хората са страдали и са познавали живота-смъртта, здраве-болести и щастие и нещастие. И като изглежда и след нелепата му смърт на кръста нещата остават непроменени за нас хората. Излиза според вашият отговор, че ако се стремиш към познание си грешен. Много сте прав ако имате предвид психично болните люде. Те може би са най- щастливите хора на света, защото си живеят в свой нереален свят. Но тезата, че познанието е грях за мен е нелогична и всичките последствия от нея са такива. Вярата е хубаво нещо. Вярвайте в любовта, в семейството си, в народа си , доброто. За това си заслужава човек да изживее живота си и да помогне и на другите да живеят в мир със себе си! Поздрав!

С думи прости казано, Исусувата смърт не може да промени хората, освен ако те самите не пожелаят това. Исус ни показа пътя, от нас зависи да го следваме. Ако на много от хората не им пука нито за закони, нито за справедливост, нито за братство или за любов, то е защото те са избрали друг път. Има обаче, и такива, които вървят по пътя на доброто или поне се опитват. От теб зависи ти по кой път ще тръгнеш. Преди саможертвата на Исус хората не са имали избор - сега имат.

Какво е пречило на хората преди смъртта на Исус да имат избор? Почти съм сигурен, че избора им е бил ненакърним по никакъв начин и тогава и сега. И след това ами ако Исусовата смърт не може да промени хората то тя е странна сама по себе си и неадекватна на задачата и, която всъщност е доста странна за добрия, все прощаващ и все милостив Бог. Чрез смърт, кръв, бичуване, разпятие и най-долни гаври да даваш уроци на хората, който всъщност са също деца божии, за изкупуване на някакъв доста мъглив първороден грях вече повече от 2000 години. Бая злопаметен ще е този Бог дето го описват в Библията. А това, че от нас зависи накъде ще тръгнем е така, но защо тогава ми трябва някакъв път, който накрая завършва по същият начин, както и да нямаш такъв път? Все ставаш храна на червейчетата. Поздрав!