ealexandrova

Казвам се Елена Александрова и пишейки това се надявам да предпазя дори един, стопанин на куче,котка или друг домашен любимец от фаталната грешка,която допуснахме ние!!! Имаме болонка на 11г. – Мишел.Здраво и жизнено куче,въпреки възрастта си.За жалост, както не рядко се случва при дребните женски кученца,се разви доброкачествено тумор на млечните жлези.Не я оперирахме веднага,защото вече веднъж бяхме изгубили куче след такава „навременна” операция,а и лекарите,с които се консултирахме бяха на мнение,че туморът в един момент може да спре да расте и Мишето да си изживее годинките,които Господ й е отредил. Неин лекар,откакто се е родила, е доц.МИЛАШКИ.Той единствен смяташе и ни повтаряше години наред,че кучето трябва да се оперира.А тя си беше дори повече от жизнена и ние от страх не предприемахме нищо.Миналия месец Мишето отново бе на консултация при доцента и той вече под формата на молба взе да ни убеждава,че трябва да я оперираме.”Моля ви,вие сте интелигентни хора!Дайте шанс на кучето да живее!Това е животоспасяваща операция и аз вярвам,че с общи усилия ще разрешим този проблем!” – цитирам го буквално! В подкрепа на думите си той добави,че операцията ще бъде извършена от най-добрия ветеринарен хирург,професор при това ,който дори президентското куче бил оперирал!!! Името на това „светило” е БОГДАН АМИНКОВ. Е,след всички тези гръмки приказки и увещения,ние решихме,че трябва да „дадем шанс” на Мишето. Един понеделник великият Аминков й направи изследвания на кръвта и рентгенова снимка,които показаха,че с органите й всичко е наред,имало и херния,но туморът просто се е захванал „като карфиол” за коремната стена.Махаме „карфиола” и всичко е наред! Операцията беше насрочена за следващия понеделник и нашето притеснение беше свързано само с това,дали Мишето ще преживее упойката (но нали сърцето й все пак беше добре…).На следващия ден тя вдигна температура.По съвет на Милашки й дадохме аналгин и на следващия ден я заведохме при него- „може да е настинала” – каза той, и взе да й бие някакви подготвящи инжекции за предстоящата операция. Вечерта кученцето пак вдигна температура,пак пи аналгин и на следващия ден пак при Милашки.Още два дни инжекции и аналгин – тя спря да се храни,а туморът взе да се подува.Попитахме доктора дали не се влошава от инжекциите,които й слага,а той взе че се обиди,задето поставяме под съмнение работата му!И продължи да й бие подготвящите инжекции.От петък състоянието съвсем се влоши – туморът се поду още повече и посиня и Милашки настоя операцията да се извърши още в събота.Да,ама не случихме момента,защото на светилото Аминков очевидно никак не му се работеше тоя ден!Заведохме Мишето на пожар и цялата в кръв,защото тя дори успя да спука израстъка ,но след като почакахме около час си бяхме изпратени в къщи по живо по здраво,защото на професора,за да оперира, му трябвала „здрава тъкан”?!? Превърза я така,че тя не можеше да диша,що ли пък да ходи и ни каза да я заведем както сме се разбрали в понеделник.Още тогава ми мина през ума,че май не му се занимава,защото как е възможно кървяща рана да се превърне в здрава тъкан само за два дни…Така и не дочакахме понеделник,защото на следващия ден Мишето започна и да повръща и Милашки ни каза „ НИЕ да се разбираме” с професора за операция още същия ден. Е,нямаше как,прие я,при все че от километър му личеше колко му е неприятно,че го разкарваме в почивния му ден. По план трябваше да изреже тумора,хернията и матката. След не повече от час ни я връчиха ни жива ни умряла с постното обяснение,че положението е критично и нищо повече не може да се направи – кръвоносните съдове били тромбозирали и той едвам я бил закърпил.Едва успяхме да изкопчим още дума или две,защото професорът миг по-късно просто си отиде и ни остави пребити от мъка там,край агонизиращото куче. Свързахме се разбира се с нейния загрижен лекар Милашки и той ни каза,че само да преживее нощта и той изцяло я поема. Е,слава на Бога, изкара я,дори вече осми ден е жива,но дали се подобри – НЕ! В какво се изразява „поемането” от страна на Милашки ли? Ами всеки ден й биеше някакъв „букет” от антибиотици,от които кучето пак започна да повръща,а температурата й падна с повече от 1 градус под нормалното и я държеше на системи за не повече от 30мин. Дневно -да не хаби глюкозата сигурно!Резултатът е,че Мишето не става,не може главата си да държи изправена ,не яде нищо и едвам диша – криза след кризата 8 дни подред! А като го питаш от чиста загриженост,защо тя вместо да се оправя се влошава така, той пак фасони прави и се обижда и ти казва,че инжекциите нямат връзка със състояниети й. Факт е обаче,че повръщането спря със спирането на антибиотика! Що се отнася до храненето – ту давайте й бульони,ту бульоните не са храна,трябва нещо по-сериозно.Не ходи по голяма нужда – дайте й веднъж „Дуфалак”,а после защо само веднъж сте й дали.Смятайте щом от нас „простите” дойде идеята вместо да я мъчим с още химия да й направи клизма,колко досетлив доктор е! А всъщност и нея не успя да направи като хората и когато накрая май сам разбра колко некадърен и безпомощен е като специалист реши да се отърве от „пациентката” си по най-бруталния начин с думите,че повече нищо не може да направи,че кучето няма връзка с глвния мозък щом не се изхожда и,че ниската темпетатура е началото на края й!!!Дори кръвообращение във вените нямала вече,та й бил последните капки глюкоза подкожно!!! „От тук нататък оставям на вас да се оправяте и дано кучето успее само да се пребори!” – това са думите на доц. д-р МИЛАШКИ!!! Вече наясно с това,че сме връхлетяли на двама некадърници в бели престилки и то в най-неподходящия момент,решихме да потърсим помощ другаде – в клиника „Синият кръст”.Там съмненията ни се потвърдиха – състоянието на кучето няма нищо общо с тромбозирали кръвоносни съдове,а с некадърно направена операция,след която се е развил гноен процес (за една седмица той е увредил всичките й органите ) и още по-неадекватното следоперативно лечение! Когато Милашки е сменял превръзките й е „пропуснал” да каже,че от раната изтича гной,а наглостта му взима връх с изказването „Браво на професор Аминков – изключителна работа е свършил!”.Да,браво професоре!!! И така,от два дни Мишето е в клиника „Синият кръст” и д-р Георгиев и екипът му се борят денонощно да направят невъзможното – да поправят последиците от „лечението” на двама некадърници с титли и да върнат кученцето ни към живота! Да,положението е безнадеждно и само чудо може да помогне,но те не се отказват! Дано и Господ и даде сили и шанс за втори живот! Уважаеми доц.Милашки и проф. Аминков,за пореден път се доказва твърдението,че да владееш теорията не те прави добър в практиката! Титлите,с които толкова се перчите и които размахвате под носовете на хората са плод на научните ви „трудове” и писания и за мен е повече от очевидно,че нямат нищо общо с прилагането им в реалния живот на горките ви пациенти!Ама нали те не могат и да се оплачат...така само вие си знаете какво умеете и какво не умеете да правите,нали? Специално се обръщам към доц.Милашки: докторе,когато човек е уверен в знанията и правотата си по даден въпрос никой и нищо не е в състояние да го обиди!Пък вие сте доста обидчив и прихав,не мислите ли?Не успях лично да ви задам и няколко други въпроса: - защо според вас,щом главният мозък на кучето не му подава сигнали да се изходи по голяма нужда,то не само,че не се напишква,а дори стиска,защото знае,че в къщи не е позволено? И какво общо има клизмата,по дяволите, с мисловната дейност на човек или пък куче?Как е възможно след клизма дори водата,която сте вкарали да не излезе?Да не би и тя все още да търси връзка с главния мозък? - Как така според вас във вените на кучето „няма кръвопоток и ниската температура бележи началото на края на животното”,а ден по-късно се оказа,че лекарите,при които е Мишето в момента от раз намериха и кръвен път и дори я хоспитализираха,за да я подсилят с ДЕНОНОЩНИ системи и да и възвърнат нормалната температура? Как така вие,който сте неин лекар от 11г. си позволихте да си правите експерименти с нея и най-вече как ви даде сърцето да я изоставите и обречете на сигурна смърт,просто защото нямате нито уменията нито доблестта да се борите за живота,който заедно с прехваления ви професор погубихте??? - Защо прикрихте Аминков?Защо не ни казахте,че от раната й изтича гной? Очаквали сте,че кучето ще умре и ние така или иначе няма да разберем от какво ли? Нима толкова глупави сме ви изглеждали,че да оставим нещата на произвола на съдбата и да не потърсим помощ? - Защо убихте кучето ми??? Отговорът на всички тези въпроси е само един : всичко това се случи,защото повярвахме сляпо на титлите на тези двама некадърници,така както и те самите са си повярвали!Проклинам ви,макар да знам,че нито ще върна времето назад,нито ще мога да ви откажа от порочната ви практика!Дано само Господ да пази животните на тези,които в незнанието и заблудата си ще ги доведат при вас и сляпо ще ви вярват така както направихме ние! Нека всички,които прочетат това да се помолят на Господ да направи чудо и Мишето да оживее!!!