Damaskin

Простете моето невежество, но в мен възникнаха няколко въпроса! 1. Членната форма, цитирана съвсем правилно по-горе от редица български диалекти, има съвсем славянски произход! Става дума за слабо показателно местоимение (сь), което в праславянски е изразявало абстрактна или конкретна близост между субект и обект. Слаби са били показателните местоимения, когато са постпозитивни и нямат свое ударение - т.е. енклитика. Постепенно в български език на балканска почва се сливат във фонетична дума с основната и от две думи става една (членувана). При споменатите диалекти се пази точно тази разлика за близост и отдалеченост при членуване (т.н. тройна членна форма). Например човек(ъ) + сь = човекъс - близкия човек, за разлика от човекън - далечния и човекът - който и да е (немаркирано) - в родопските говори. Реакцията на еровата гласна в различните диалекти е различна. Точно в родопските диалекти, когато не е под ударение, този (вече станал силен ер) се произнася като леко разширено ъ, звучащо като полуредуцирано а. Когато е под ударение, ерът се вокализира в гласна о - мъжос. Така че, може ли примерът от тези диалекти да обяснява точно такъв неславянски произход на обсъжданата дума? 2. Как се озвучи съгласната с в з от Кан-аС в кня-З? 3. Прабългарски произход ли има същата дума в руски език, че и там е същата - княз? Нито един от въпросите ми НЕ е реторичен! Наистина смятам, че различните научни области трябва да си колаборират, а не да се игнорират взаимно.

Позволявам си да изкажа мнение, защото името на форума ни задължава да се облягаме на научни факти. Ако е форум за фантастика - вече е друга работа. Всичко е по-простичко, отколкото изглежда! Ако "езиковедските специалисти" са наистина такива, не биха "погнали" мнения като това на Протобългарин! Напълно си е прав човекът. Ето и малко подробности по темичката: 1. Не бива да се смесва старобългарската (славянска) фонетика с прабългарската! Не може да се чудим защо съседите не си приличат визуално, като живеят в един блок - демек, имат нещо общо ! 2. В старобългарската дума кьнензь (жалко, че не може да се пише със старобългарски шрифт, за да се види, че подчертаната сричка ен е предна назална гласна, по-известна като малка носовка!) има две ерови гласни. Тук наистина е замесен ЗОС (закон за отваряне на сричката) - така се образуват три отворени срички кь - нен - зь. Еровете са в слаба позиция и някъде към края на Х и началото на ХІ век вече не се произнасят в български език. Но законът има роля и за превръщане на индоевропейската затворена сричка *-in/en в отворена - така се получава носовката. Тя в СБЕ се произнася като гласна "Е", но думата има руско фонетично влияние (след Освободителната война) и е възприета с руския застъпник - "Я". А превръщането на съгласна g от индоевропейския корен *-ing/eng в славянското "З" е резултат на праславянска трета палатализация. От това се вижда, че тази дума се родее преди всичко с king, а после с разни други, ама в по-далечно родство . Ако някой иска да се поупражни върху палатализациите, моля - Visit this Website.