В никакъв случай не мога да се съглася с Anahronia, че след като не си завършил бакалавър по психология и това означава че като магистратура не можеш да получиш нужната квалификация.Вярно е, че има един такъв конфликт, който винаги ще съществува между тези завършили бакалавър и тези които допълнително после са решили да учат психология, но всичко в крайна сметка, всичко опира до човека и до неговият личен избор с какво да се занимава.И най важното колко надълбоко да се занимава, но това е друга тема по която не искам да споря.
Що се отнася до това което е написал Историк - това по ме заинтригува и ще кажа защо.Понеже отдавна се занимавам с психология на любителско ниво и знам че психологията има три основни раздела - клинична, експериментална и приложна психология в крайна сметка от тези три неща тръгват всички останали разклонения на психологията та самото наименование консултативна ми се струва малко несериозно малко от типа - такова животно нема.
Затова и поставих въпроса на обсъждане доколко консултативната психология си тежи на мястото и къде трябва да я отнесем - по-близо до клиничната или по-близо до нещо по-елементарно което можем да наречем просто консултиране.