AnnieM

в английския и съвременния персийски също има шокиращи съвпадения - например МАДАР и МАДЪР, ДОКТАР и ДОТА, БРАДЕР и БРАДА - общо над 50 думи.

Извинете, но пак на въпроса с езиковите прилики - много са хлъзгави, не се подвеждайте. Mother е новоанглийска дума. На староанглийски е Mider (д-те се пише с тета, но тук няма как да го дам). Виждате ли, езиците търпят страхотно развитие, нещо, което днес звучи по един начин, в древността е звучало по друг, дори и за топонимите се отнася, а те уж са белег за присъствие на разни етноси тук и там... Лично аз избягвам лингвистичните аргументи точно по тази причина.

Леле-мале, ама тя тази тема здраво се е развихрила! Доста сте се сгорещили, господа и май честичко - в офтопик. По въпроса за келтите - регистрирах се във форума с надеждата, че някой от вас ще може да ми помогне с материали по различна "келтска" проблематика. Сега ще помоля Тогарм, ако има нещичко, да ми го изпрати. Сериозно. Имам нужда от най-различни източници. Ако някой друг има нещо, нека ми прати ЛС.

По темата - "Лейбор Габала Ерен" е много късен документ, писан и преписван от всякакви монаси. Пак повтарям, като източник се води псевдо-история. Нещо като да учим българската история по книжицата на дяда Паисия. Тези книги имат съвсем друга цел и тя е по-скоро будителска. Неуместно е да се цитират като надежден източник. Същото е и с Артурианския цикъл, съчинен от Джофри, един полуграмотен монах, който къде с преразказан фолклор, къде с фантазия дава храна на сума ти поколения псевдо историци и на цяло течение в романтизма. За присъствие на Фир Болг (не споменах ли, че на галик не се произнася така?) няма никакви археологически доказателства.

@Тогарм, вие на няколко места признавате, че да се правят изводи въз основа на разни езикови прилики е несериозно. Въпреки това обаче непрекъснато го правите. Защо искате непременно да докажете, че келтите са българи? И то въз основа на някакво лично име, което, забележете, е достигнало до нас благодарение на гръцки и латински историци и хронисти, които, защо ли си мисля, биха го транслитерирали не особено точно? Точно както и ние предпочитаме да изговорим "болг" вместо "боллъг"... Единствените източници в Античността, които са черпили сведения за келтите от първа ръка са Полибий и Юлий Цезар. Е, може и да пропускам някого, но всички изследователи цитират тези двамцата. Останалите антични автори са писали, както се казва, "по спомени на очевидци" като при това са пречупвали нещата през призмата на своята си култура и въпреки това никой, ама никой не споменава за Фир Болг.

Не знам за какви кимерийски разселвания говорите, не съм експерт, но пък знам, че последните мащабни ДНК проучвания сродяват бритонците (т.е. населението на Уелс) с баските, а не с българите. Впрочем "Уелс" също е много късно име и НЕ Е дадено от коренните му жители, които си му казват Cimry- на уелски галик се произнася Къмри, правилата за четене са други.

Така или иначе, има езикови прилики, това е ясно. Защо обаче не ги отдавате на факта, че говорим за индоевропейски народи с общ прародител от времето, когато не е имали ни хуни, ни българи, ни дявол, а разговорите на Кришна и Арджуна още не са били написани? Не е ли по-логично, вместо да се пънем да доказваме как Адам и Ева били българи и поколението им се разселило по света? А иначе келтската култура като такава си е локализирана - зараждане в периода Urnfield (култура на погребалните урни) - Халщадт - Ла Тен и в последствие експанзия във всички посоки. Единствената по-трайна организация на изток е тази на галатите в Мала Азия и по нашите земи хипотетичното келтско царство със столица Тиле (която обаче така и не е локализирана) и за чието съществуване съдят само по факта, че келтски владетел (Кавар) е секъл монети в Кабиле. Т.е. - ако има родство с Бактрия, Скития и т.н. защо културата им не се формира на изток, а в Централна Европа?

За конницата - не са имали особено силна конница. Виж, колесници, много подобни на тракийските - това да, чак и претендират, че в намерено от Овчаров тракийско погребение имало келтска колесница.

Като генотип (за това поне можем да се доверим на източниците) повечето келтски племена също се различават коренно от степните народи.

Ами... не знам... все си мисля, че по-добре да се следва здравата логика, вместо да се съшиват истории.

Ъ... Всъщност и аз се обърках доста от аргументацията на enarei за баш-българите. Въпрос към Галахад - имаш ли някое линкче по въпроса за фалшификата от Евксиноград?

Позволявам си да изразя съмнение, че митологичният народ Фир Болг има нещо общо /каквото и да е!/ с древните българи.

В каква свтлина ги описват келтските легенди, от историческа гледна точка, е точно толкова важно, колкото описанието на Карлсон, който живее на покрива.

Ами и моето мнение е горе-долу същото. Първо, да се правят паралели за неща само по звучене на отделни думи е загубена кауза - езиците търпят динамично развитие и се променят, а няма никаква гаранция, че това, което звучи днес е звучало по същия начин в древността. Не знам защо ние четем Фир Болг например, при условие, че на ирландси галик то звучи като fear bollug. Самите те не са сигурни за превода, има приети няколко варианта - "хората с торбите" е най-популярната интерпретация. В повечето легенди се споменава за това как за около 200 години Феар Боллъг били роби в "Гърция", където влачели пръст от долините до голите хълмове с големи кожени торби.

Изобщо, митологията е много хлъзгава и неподходяща за база на конкретни исторически изводи.

Самата *Lebor Gabála (Book of Invasions) се смята за псевдо-историческа. Пак според нея, този народ управлява само 37 години, но е известен със справедливите си закони. Доколко "българско" пък е името на краля от този период - Eochaid mac Eirc? Същият заповядал дъждът да образува росата всяка сутрин и земята ще дава урожай всяка година, че да има жътва...

Канку се превежда като "viewing the sky". Освен това Канку катите са две - канку дай и канку шо. Всички кати са с разни поетични имена. Носите вода от 9 кладенеца за тези тохари...

Ето ви нещо да се посмеете Опит за превод на поговорки и непреводими идиоми - по принцип май са замислени да бъдат смешни, ама пък и "майсторлъка" в превода сам по себе си избива рибата.

Don't explain yourself much-much but sit to work. - Не се обяснявай много-много, ами сядай да работиш

Aman of you, be! - Аман от теб, бе!

I'll kill you on place! - Ще те убия на място

Drive to go! - Карай да върви

Old Buddy Boris - Бай Борис

Bigger Brother Iliya - Бачо Илия

Bigger Sister Penka - Кака Пенка

Now I'll ajar you - Сега ще те открехна

Dog drags - no tracks - Куче влаче - диря няма

Let's rise our hammers - Да си вдигаме чуковете /чукалата/

Look at your business, if you love - Гледай си работата, ако обичаш

Not to be, don't say! - Сакън, не думай!

Yes-yes, how no! - Да-да, как не!

His mother old! - Майка му стара!

Psychoduck - Психопатка

Stand up, stand up, Balkan Superman - Стани, стани, юнак балкански

She, the ours, has seen herself - Тя нашата се е видяла...

Either the camel, either the camel driver - Я камилата, я камиларя

The horse went into the river - Уйде коня у реката

Here you are, bride, the day of Spas - Те ти булка Спасовден

She became one - not to be of your business, remove, remove - Тя стана една - да не ти е работа, мани, мани

Wait horse for green grass - Трай коньо за зелена трева

From me to pass - От мен да мине

Fast bitch, blind bears - Бързата кучка слепи ги ражда

Hungry bear does not play boogie-boogie - Гладна мечка хоро не играе

United company mountain lifts - Сговорна дружина планина повдига

Your grand mommy's bushes - Бабините ти трънкини

Stay cool granny for beauty - Трай, бабо, за хубост

I'll light your butter - Ще ти светя маслото

He tied a can on me - Върза ми тенекия

Man from the Big Good-Mornin' - Човек от голямото добрютро

Yes but no - Да, ама не!

like a pissed-on geranium - като препикано мушкато

Ass ruins a head - Гъз глава затрива

Ass knows two and two hundred - Гъз знае две и двеста

Duck with the ducks! - Патка с патката ти

Stupid like a corner - Тъп като ръб

A word said - a stone thrown - Казана дума - хвърлен камък

Don't look like a calf in a trai- Не гледай като теле в железница

So will be she - Тъй ше е тя...

Пореден хит:

Субтитри:

Кой виси от прозореца? (питат спасителите при битов инцидент)

Джорджи - ясно и точно се чува отговорът на актьора.

"Джоргие" - пише на субтитрите.... Защото преписва от английските субтитри.....

Искаш да кажеш минава на машинен превод. Още един такъв:

Оригинал: "Vah Helsing, you, murderer!"

Превод: "Ван Хелсинг, ти, мордар такъв!"

Е, зависи какъв е подбора в сборника. На други места пише друго - били са достатъчно мощни, та да се опълчат на Thuatha De Danaan, които са предвождани от богове Явно някои части от епоса са съвсем маргинализирани и са влезли в народните приказки доста изкривени. Всъщност Толкин къде пише за Фир Болг?

П.П. Наистина, какво прави темата в тази секция?

Всъщност Хърст не е толкова известен с картините си, колкото с композициите, в които триумфира смъртта. Овца в аквариум с формалдехид, телета, прасета, черепи и т.н. Една мъртва акула например много разбуни духовете. Някои го сравняват с Анди Уорхол, което направо си го слага в редиците на кича. Лично аз не приемам подобни "творения" за изкуство. Не знаех, че е най-богатия художник, но щом и него го е ударила кризата...

Хубаво, че ще се сложи край на безумието да се купуват подобни "творби" за милиони, за мен си е чиста лудост.

Малко повече за Хърст тук

Какъв е всъщност механизмът за започване на процедура? Необходимо ли е да си еко организация, за да внесеш иск? В смисъл, обикновено физическо лице не може ли да се опита? Ето например тези снимки - като ги гледам и побеснявам, не мога ли аз да осъдя Дания за нанесени щети - децата ми сънуват кошмари и плачат за делфинчетата е само един от мотивите, които частно лице може да има, в глобален мащаб това си е геноцид над вида. Изобщо каква е процедурата и кой съд гледа подобни дела? Ако някой знае, нека пише, редно е хората да са осведомени. Не бива да забравяме, че и тук също имаме проблеми - например проектът за вятърни електроцентрали в Шабла, който ще наруши миграцията на много видове птици. Да, ОК, има съответните организации, които уж правят нещо по въпроса, но не е ли редно и ние да им ударим едно рамо?

Нека доразвием темата, като потърсим информация как е уреден правно проблемът в международен план. Защото и аз като Warlord се чудя как така още никой не е осъдил Дания.

Превод на интервю с войник, който сочи страничните джобове на тактическия си елек:

"Тези джобове са за допълнителни списания"

/"These pockets are for additional magazines."/ (пълнители)

Това ми оправи настроението.

Имам и аз материали за Фир Болг. Темата е много дискусионна. Най-общо, това е народът, който Thuatha De Danaan са заварили при идването си на острова и с когото са водили много епични битки. Прието е, че Фир Болг не са келтски народ. От друга страна, за него говорят само изследователите на митовете. Няма археологически доказателства за съществуването им. Ще пиша и аз по-натам, имам преведени някои материали, които се отнасят до тях, с други се занимавам в момента.

Я, лексиконче! Чакай да се разпиша...

1. Никнейм/Прякор: ягуарче

2. Истинско име: Ани Михайлова - Дейвис

3. Възраст в години: трийсет и нещо +/- няколко поколения

4. Пол: дамски

5. Местонахождение в момента (град/село, област, държава): София - Лутън - София в момента.

6. Пощенски и телефонен код на населеното място:+ 44, + 359

7. Височина в метри или в сантименти: 158 см

8. Тегло в килограми: 51-52, там някъде

9. Коса (цвят, дължина) и прическа: кестенява, към 1 метър, пусната или на конска опашка

10. Очи: кафеви, обекновени

11. Социално положение/Гражданско състояние: това пък защо, някъде в двата свята съм

12. Ниво на завършено образование: абе горе - долу се справям с четенето

13. Научна титла - не

14. Професия/Активност - по професия съм текстилен технолог, но в СV-то ми има още барман, чирак - златар, фотограф и какво ли още не. В момента се занимавам с преводи за ВМС.

15. Военно звание, военна специалност и военна длъжност (само за мъжете!): По душа - сержант. Сериозно, имеше момент, в който си мислех за военна кариера.

16. Религиозна принадлежност: паганизъм май ще е най-точно

17. Етнически произход/Етничност: майка - българка, баща - венецуелец, партньор - келт, но надделява българското.

18. Политическа ориентация - абсолютно нямам такава, мразя еднакво и Станишев, и Гордън Браун.

19. Астрологически знак (европейски, китайски): Стрелец, Куче. Само конят ми липсва, та да заприличам на Мадарския конник.

20. Езици, които владеете: български, английски, един испански диалект, руски, и Бритонски келтски, ама това последното - колкото да си изкарам боя.

21. Практикувате ли редовно някакъв спорт (какъв): Ски все още редовно, карате и езда - позамряла активност.

22. Пушене (да, не): да

23. Алкохол (да, рядко - по малко, не): пак да, иначе защо да пуша? Нали алкохолът разширява кръвоносните съдове, а тютюнопушенето ги свива, това си е баланс :Р

24. Наркотици (да, не): не, нито преди, нито сега, нито после. Но веднъж пробвах мескалинови пъпки, ако това се брои.

25. Татуировки (къде, какво): ягуарче на плешката

26. Украшения по тялото (обици, гривни, пръстени и др.): 5 бр. обеци, друго никога

27. Деца (да, не, колко, какъв пол, на каква възрат): 3 доведени, ама пак са си мои - момичета, големите са близначки.

28. Искаш ли да имаш деца, в бъдеще (да, не, не съм решил): Каквото дойде - няма да го връщаме

29. Домашни животни (колко, какви): котката Мориган и разни шарани в езерце в градината.

30. Любими музикални стилове: добър рок"енд" рол, може би само без Дет метъл, музика за разпускане и медитация, класика, ама без Вагнер и абсолютно никаква чалга.

31. Вашите интереси и хобита (бъдете изчерпателни; внимавайте да не изпуснете да споменете нещо важно!): нямам нищо определено, пописвам понякога, интересите ми са в областта на историята и културно-историческото наследство.

32. Последни новини за вас: приели са ми темата за курсова работа.

33. Последни верни (или неверни) слухове за вас: че ме е налегнала безработица и че нямам 5 лв. да ида на кафе

34. Любими цитати: Толкин за келтите: "Celtic... is a magic bag, into which anything may be put, and out of which almost anything may come... Anything is possible in thе fabulous Celtic twilight."

35. Личен уеб сайт: http://zoomsguesthouse.wordpress.com Но не е уеб сайт, само малък блог

36. Любими уеб-сайтове (ама, не повече от около 5): непрекъснато ги сменям. То си личи, че напоследък витая тук.

37. Въпросът, който най - често околните ви задават: Отдавна не са ми задавали въпроси, напоследък не общувам много с хора.

38. В кои чат канали на mIRC влизате: Не влизам в чат канали.

39. Последната книга, която прочетохте: "Тракийските царе" на Димитър Попов.

40. Откъде научихте за нашия сайт: Съвсем случайно при браузване.

Опит за портрет с малко щрихи

Александър Стоянов Теодоров – Балан е роден на 15.10 (27.10 по стар стил). 1859 в с. Кубей, Бесарабия. Ако се доверим на астрологията, то за родените на тази дата звездите предопределят бъдеще на уникална личност, орисана да остави ярка следа на литературното и/или езиковедското поприще. Любопитен факт е, че на същата дата са родени Вергилий, Лермонтов, Иля Илф и Ницше. Рождена дата 15 октомври е и на руския археограф Николай Савич Тихонравов и на философа и специалист по история на културата Мишел Фуко. Ще споменем мимоходом и писателите Итало Калвино и Чалз Пърси Сноу. Все талантливи личности, но дотук със закачката за звездите.

Семейството

По думите на Елена Георгиева Балан е “много заслужила издънка на фамилия, пренесла от Бесарабия след Освобождението здрав български дух и участвала в изграждането на Нова България...” [1]

Според Галина Минчева в рода Балан е “приемствена черта да се служи безрезервно на отечеството.” [2] Прадедите на големия наш езиковед са изселници от Сливен по време на Руско-турската война от 1828-1829 година. Те се установяват в Бесарабия, където се раждат петимата видни братя, строители на новата българска държава. Това са акад. Александър Теодоров – Балан, генерал Георги Тодоров – опълченец, участник в Сръбско-българската война от 1885г., командир на победоносната Рилска дивизия, командващ ІІ и ІІІ армия, проф. д-р Атанас Теодоров – основоположник на съдебната медицина, експерт по делото на Яворов, Мартин Тодоров – кмет на София през 1904-1908 г., когато започва строителството на Централните хали, Софийската минерална баня и павирането на “Цар Освободител” с прочулите се в цяла Европа жълти павета. Петият брат е инж. Михаил Балански – един от създателите на топлофикацията в България, осъществил проектите за Народна банка и Съдебната палата. Заслужава да се отбележи приносът на проф. Атанас Теодоров за изясняване обстоятелствата около самоубийството на Лора Каравелова в шумното дело № 205 от 1913 г. Единствен професорът поддържа с куп документи тезата, че Яворов няма пръст в смъртта на съпругата си. [3]

Биографична справка

Младият бесарабски българин следва славянска филология в Лайпциг и завършва в Прага (1879-1884). Защитава докторска дисертация на тема “За звука “ь” в новобългарския език”.

Член на Българското Книжовно Дружество от 1884 г.

Той е съосновател и първият ректор на Висшето училище, където работи първоначално като хоноруван, а впоследствие като редовен преподавател. Основател на университетската библиотека. Избиран е за ректор в три мандата (1888-1889, 1896-1897 и 1902-1903).

Професор и титуляр на катедрата по българска литература (1893-1907, 1910-1934) в СУ “Климент Охридски”.

От 1922 година е действителен член на Българския археологически институт.

От 1939 година – почетен доктор на Софийския университет.

Акад. Александър Теодоров – Балан е един от основоположниците на българската филологическа наука. Повече от 75 години той неуморно работи върху описанието на българския книжовен език и има огромна заслуга за теоритичното изучаване на неговия граматически строеж, за създаването на български тълковен речник и за демократичен правопис. Работил е и в областта на българската диалектология и историята на българския книжовен език.

Големият учен оставя огромно по обем научно творчество. Пълната библиография на трудовете му съдържа повече от 900 заглавия на книги, студии, статии и бележки, 310 от които посветени на българския език. Балан е автор на първата научна история на българската литература до края на ХІХ век. Автор е също и на първите научно издържани граматики на български език.

Сред по-важните му изследвания са: “Българска литература” от 1896 г., “Книгописният труд на българите” от 1906 г., “Български книгопис за 100 години (1806-1905)” от 1909 г., “Българска граматика” от 1930 г., “Нова българска граматика” от 1940 г.

През 1896 г. в Пловдив е издадена БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Кратко ръководство за средни и специални училища от младия ректор на Софийския университет Александър Теодоров Балан. Първият университетски учебник по българска литературна история (1896) започва със следната дефиниция за литература: “Литература се казва сборът на всички душевни произведения, що е създал и притежава един народ, било в жива или в писана реч.”

Балан с право е признат за създател и патриарх и на българската библиография, на което ще се спрем малко по-подробно надолу.

Друг интересен факт в неговата биография е, че през 20-те години Балан заема поста Велик майстор във Великата българска масонска ложа (за което свидетелства и абдикиралият Фердинанд в “Писма до сина”). Ложата е наречена Русенска въздържателна ложа "Човещина" №14 и е основана на 21 април 1924 г. Тя е клон на Международния тамплиерски орден на добрите храмовници (I.O.G.T.), който се намира в Цюрих, Швейцария. Историята й е следната: в края на 1906 г. цюрихският професор-ентимолог и общественик д-р Огюст Форел, автор на книгата "Половия въпрос" и основател на световното движение за трезвеност, борба с алкохолизма и проституцията, посвещава в Швейцария българския професор Александър Теодоров-Балан за делегат на ордена, който е пренесен и в България.

Заслужава внимание и фактът, че наред с Алеко Константинов, Балан е един от основателите на организираното туристическото движение в България. Той заема поста председател на Българско туристическо дружество от 1901 до 1921 година. Редактор е на списание “Български турист” (1902-1903 г.)

Вкратце за Балан - езиковедът

На Балан често се приписва авторството на комични думи като „драсни-пални клечица”, „писможалба”, „вестопродавници”, „негодие старешко”, „душесмут” и мн. др. Тази “Баланиада” всъщност е с известен автор – поетът Кирил Христов, който в своите спомени представя в обидно пародийна светлина учения и го нарича “чистачът”. Известно е обаче и това, че в мемоарите си Христов не казва добра дума за никого, освен себе си. Макар и талантлив, поетът ревнува всеки, който заслужено е постигнал слава и страда от това.

Днес обезпокоителното е, че авторството на думи, сътворени от “пурист-възрожден” като Иван Богоров, се приписват на Балан. Дори националните медии поради неосведоменост, повтарят грешката на Кирил Христов. За разлика от Богоров обаче, Александър Теодоров – Балан никога не е правил смешни езикови предложения. Всички съвременници го наричат „Гений на езика”. Автор на редица ценни изследвания в областта на езиковата ни култура, той до края на живота си остава скромен и трудолюбив човек. Историчката Теодора Апостолова, негова внучка, си спомня, че дядо й посрещал гордо всички неприятности. Каквото и да му се случело, той казвал, че само добрият професионалист може да има достойна гражданска позиция.

Балан е “майстор – ковач” на нови думи като „възглед”, „дейност”, „заплаха”, „излет”, „летовище”, „общувам”, „поява”, „предимство”, „становище”, „творба”, „украса”, „усет” и много други. Пръв автор на редица учебници по български език и литература, пръв ректор на СУ “Климент Охридски”, академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. [4]

Балан и литературата

Първата обнародвана работа на Балан е всъщност литературна – на 18. ІV. 1880 г. пловдивския вестник “Народний глас” отпечатва неговия превод на разказа “Целувка” на чешката писателка Каролина Светла.

Според Петър Динеков интересът на академик Балан към литературата не е нещо случайно. Той има дълбока връзка със заниманията му с езика. “Защото онзи, който изучава въпросите на езика и особено съвременния литературен език, не може да не се докосва всекидневно и ежечасно до произведенията на литературата. Към това се прибавят и други обстоятелства: в първите години след Освобождението, когато започва научната си дейност и академик Балан, твърде малко са подготвените специалисти в различните клонове на науката и на всекиго се налага да работи в няколко области. Академик Балан посвещава голяма част от силите и способностите си на литературни изследвания и създава трудове, които са оставили значителна следа в развитието на нашата млада литературна наука.” [5]

Като университетски преподавател Балан чете основните курсове по славянска и българска литератури.

Дълги години академикът е редовен сътрудник по литературни въпроси на сп. “Български преглед” (1893-1899) и “Периодическо списание” на Книжовното дружество, които излизат с негови изследвания, статии и критични оценки. Сътрудничи още на на сп. “Българска сбирка”, “Демократически преглед”, “Училищен преглед”, “Слънце”, “”Българска мисъл” и др. Обнародва статии върху българска литература в чешки списания; написва първата история на българската литература, поставена върху научно-изследователски основи; прави преводи в проза и стихове на редица славянски и немски писатели като Ян Колар, Прохазка, Александър Фредро, Фридрих Шилер и др.

Балан библиографът

Александър Теодоров- Балан е признат за основател на съвременната българска библиография, а венец на неговите дългогодишни усилия и труд е “Български книгопис за сто години. 1806 – 1905”. Преди да се спрем по- подробно на дейността му като библиограф, не можем да не отбележим, че този труд е актуален дори и в наши дни, на него се позовават редица специалисти в областта на библиографията и библиотечното дело.

Още като ученик в Болградската гимназия Балан се интересува от от книжнината на отечеството си, подтикнат от своя учител В. Д. Стоянов. [6]

Идеята за съставяне на репертоар на българската книга занимава Балан още по време на следването му в Прага. През 1882 г. той започва да събира сведения за допълването на “Книгописа” на К. Иречек, без да знае, че последният продължва работата си по библиографирането на българска книжнина. Двамата работят независимо един от друг, докато през 1889 г. Иречек, научил за научните му търсения, му преотстъпва материалите си.

През 1885 година, веднага след завръщането си от Прага, Балан издава първата теоритична библиографска публикация в България. Току-що завършилият Пражкия университет славист си поставя амбициозната задача да “поведе отечеството си по модерния път на европейската библиография. Първата му стъпка е преобразуването на книгописната рубрика в “Периодическо списание” в текуща национална библиография”. [7] С това се поставя началото на текущата национална библиография.

Трудът на Балан ”Български книгопис. Дял първи. От времето на на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641-1878)” вижда бял свят през 1893 г., издаден като приложение на т. 9 на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Той регистрира 1166 заглавия на книги, вестници, списания, географски карти и др. и е с характер на обща библиография. Макар че по- късно към него правят добавки Ю. Иванов, Ст. Аргиров, И. Керемидчиев и Н. Начов, трудът си остава основна заслуга на големия учен Александър Теодоров- Балан.

Отново Балан е пионер в усилията за основаване на професионално библиографско списание. През 1904 г. той основава сп. “Книгопис”, но за съжаление списанието просъществува само година.

През 1906 г. българската печатна книга празнува своя стогодишен юбилей. У Балан зрее идеята това да бъде подобаващо ознаменувано официално и в тази връзка прави предложение на Българското книжовно дружество. Той включва ”Български книгопис. Дял първи. От времето на на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641-1878)” в общия репертоар “Български книгопис за сто години”, а цялостния труд той назовава “дар за столетницата книга”. Последният е отпечатан през 1909 г. от името на Дружеството и е плод на двадесетгодишната усърдна работа на Балан в областта. Съдържа 15 258 описания на книги, вестници, списания, географски карти, ликове. Авторът работи върху снабдяването на репертоара с анотиран именен показалец на рецензираните заглавия, който трябва да допълни този труд. Въпреки значението на тази огромна работа обаче, Българското книжовно дружество не само не осъществява замисленото от Балан допечатване на “Български книгопис за сто години”, но поставя и обидното за автора подзаглавие “Материали”. Злите езици говорят, че част от това отношение Балан държи на недолюбващия го Любомир Милетич.

Признанието все- пак идва с високата оценка, дадена от акад. Н. Михов в доклада му пред Международния конгрес по библиография в Брюксел през 1910 година. Трудът е оценен и от друг виден библиограф – Н. Начов в ласкава рецензия от 1918 година. Висока оценка на усилията на Балан дава и Ячо Хлебаров, който изказва съжаление, че “Книгописът не е срещнал нито една сериозна оценка, каквато заслужава Балановият труд”.

Балан – човекът в очите на съвременниците

Как са виждали големия Балан неговите съвременници? Как е изглеждал той в очите на хилядите негови студенти, преминали през годините неговото обучение? Ето как го споменава казанлъшкия майстор на перото Чудомир с присъщия си хумор в своите “Дневници”: “ 8 Август 1955. В музея идва Ал. Теодоров - Балан, придружен от сина и снаха си. Бодро, свежо старче на 96 години (между нас казано, и малко поизветряло). "Дойдох - кай - да вида твойта как’ Сийка, пък и тя да ме види." В музейната книга написал: " Недочува, недовижда, а иска още да се учи." Наметнат бе със сива пелерина и тока със значка отпред. Била за почетно гражданство на столицата. Единият му син (военен) бил убит, а придружаващият го лежал дълго в затвора и сега секретарствувал на баща си...” [8]

Елена Георгиева пише: “Първата ми среща с “дядо Балан”, както го наричахме в далечната 1954 година, беше при обсъждането на студията му “Българското склонение”. Той навършваше 95 години, но с жар и рядка убеденост представяше становището си за наличието на падежи в българския език. Тогава за мен дядо Балан беше легенда, мит, макар че го бях срещала да се разхожда по бул. “Цар Освободител” – невисок, почти дребен, с библейска брада и с вечния си кожух. Когато обаче обзорът излезе в “Български език”, при едно от идванията си в института дядо Балан попита: “Коя е тая Елена Георгиева, която е писала за мен, да й благодаря”. А виждайки ме, възкликна: “А, срещнаха се Авраам и Вениамин!”, намеквайки сякаш за приемственост между поколенията.” [9]

В спомените на П. Динеков ученият също е дядо Балан “заради благостта, с която ни посрещаше, заради вниманието, с което ни изслушваше, заради подкрепата, която охотно ни оказваше. В своя дом той ни приемаше не като студенти, а като приятели и ние с радост разглеждахме научните и литературни новости, натрупани върху специалната подвижна полица край креслото му. Той ни поразяваше с трудолюбието си, със системността на своята постоянна всекидневна работа, с постоянството, с което следваше и защищаваше своите научни убеждения, с готовността да споделя с младите си студенти вълненията и тревогите на своя труд. Ние помним нашия скъп професор Балан и от излетите – с неговото оригинално наметало от зелено сукно – на връх Сталин (Мусала) и в Бачковския манастир, по пловдивските тепета и хълмовете край Владая. И когато не говореше по любимата си тема – езика, разказваше ни спомени за ранните си години на учителство в Пловдив или ни декламираше откъси от прочутата славянска поема на Ян Колар. Мисля, че един професор учи не само със знанията, които дава от катедрата и в научните си трудове, но и с отношението си към младите хора, с непосредственото си просто и естествено отношение, изпълнено с доверие и приятелство. Ал. Теодоров – Балан беше такъв професор...” [10]

Какво повече да добавим към казаното по-горе ние, принадлежащи към поколение, нямало късмета до познава Балан приживе... Късмет за една нация е да роди подобна ярка и многостранно развита личност. Целия си стогодишен живот Балан отдава на своята родина, България, която ние, сегашното поколение наричаме презрително “мащеха”, бъркайки я с институцията “държава”. Можем само да съжаляваме, че вече не се раждат такива значителни фигури като акад. Балан. Не пречи обаче да се поучим от примера му.

Пред стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (спирка “Студентски общежития”, след хотел Плиска) признателните поколения и научната общественост на България издигнаха чудесен малък паметник от бял мрамор. Балан в разцвета на силите си, на върастта на която сме сега и ние. И ако не можем да дадем на на родината си нещо значително, то, минавайки оттам на път към поредната “бизнес-задача”, поне можем да оставим цвете и да се поклоним пред паметта му.

Бележки:

1. Георгиева, Елена. Академик Александър Теодоров – Балан в обществената и културно – историческата ни памет [Статия] . – Интернет, 2005 г.

2. Минчева, Галина. [Неозагл.статия]. -Интернет, 2006 г.

3. пак там, с. 2

4. пак там, с. 3

5. Динеков, Петър. Александър Теодоров – Балан и българската литература. – Интернет, 2005 г.

6. Теодоров – Балан, Алескандър. Книга за мене си. С., Унив. изд.,1988

7. Правдомирова, Донка. Поглед къв 150-годишното битие на българската библиография.

8. Из дневниците на Чудомир.- Интернет, 2006 г.

9. Георгиева, Елена. Академик Александър Теодоров – Балан в обществената…

10. Динеков, Петър. Александър Теодоров – Балан и българската…

За мен Маркс дори не е бил идеолог, други го превръщат в такъв, опирайки се на трудовете му. А като икономист Маркс все още го изучават на Запад. Не може да се отрече, че формулировките му са точни. А това, че други го интерпретират с политически оттенък и го развяват като знаме, е съвсем друг въпрос.

Това цялото ли е документа? Пише - "Ранни църковни отци - допълнителни документи", съдържа колекция от документи за периоди преди, по време и след Никейския събор.

нЕ, НЕ, Има го в българското издание. В руското не знам дали го има, гледам че се различават.

Дайте линк, ще се опитаме да се регнем.

ISTORIK, този, руският не се отваря

Ама тези хора защо убиват делфините? Какво е оправданието за това масово убийство, за този геноцид?

Наистина, на какво основание? Изобщо дали ли са обяснение? Моля, дай първоизточника, искам да го пусна и на други места.

Togarm, когато имаш време. Но не забравяй да прикачиш документа, този тук е само фрагмент.

Едит - извинявам се за двойния пост, моля, изтрийте.

Тук е моментът да препоръчам тритомника на Георги Велев "Българският календар" изд. от ТАНГРА ТанНакРа: С, 2003.

По-късно днес ще опитам да отделя време за препечатване на части от главата за Игнажден. Велев разглежда този празник като антипод на Еньовден (Яньовден), като прави връзка с циклите на жизнена активност - най-високо ниво на Ян през лятото и респективно на Ин през зимата. Обикновено не вземам насериозно повечето разработки, които търсят паралел с Китай и китайското, но в случая на този труд аргументацията е много силна и заслужава внимание. Лично аз не изключвам възможността други народи да са заели нещо от древните българи, а сега просто да ни "връщат" старото знание.

@ stoedin, anahronia - благодаря за хубавите думи.

Руснаците са направили доста добър мини-сериал по "Майстора и Маргарита", някой знае ли как да го издиря из руските торенти?

В такъв случай ще я оставя, не е толкова важно, че част 2 е публикувана първа, но затова пък е важно времето, което тези, които са коментирали са отделили. А ако реша да пиша в раздел литература специално върху "Майстора и Маргарита", тогава ще се постарая да я подредя по-качествено

@ КГ 125, ISTORIK

Обърках постовете, 3 и 4 всъщност трябва да са 1 и 2, има ли начин да ги разместите?

@ tarsan Благодаря за препратката, най-вероятно ще потърся книгата, но няма как да я цитирам във вече завършена работа

В началото Воланд предсказва обезглавяването на известния редактор Берлиоз, а когато това наистина се случва, окупира апартамента му. По неведоми пътища той изпраща един дребен бюрократ в Ялта, друг пък мистериозно изчезва почти напълно, с изключение на костюма, а неколцина са ужасени дотам, че настояват пред властите да бъдат прибрани в добре охранявани затвори, в името на собствената им безопасност.

Единственият свидетел на появата на Воланд, посредственият млад поет Иван Бездомни, е въдворен в психиатрична клиника. По същото време, в същата клиника живее истинският обект на посещението на Воланд, автор на непубликуван роман за Пилат Понтийски. Съдбата изглежда не е лишена от чувство за хумор – Булгаков умира забравен като своя Майстор. До него е само Маргарита – и последните му думи: “Нека знаят”.

Майсторът, както той сам се нарича, е доведен до лудост от опустошителните рецензии, отхвърлящи произведението му. Той е пречупен и омаломощен не само от жестоката критика на издателите, но и, както намеква Булгаков, от преследвания на политическа основа. Зад образа на Майстора се крие самия автор, преживял на собствен гръб гоненията и нападките на критиците и давлението на сталинския цензурен апарат.

Два паралела съществуват в световната литература. Дон Кихот и Санчо Панса (б.м. мнение на Клео Протохристова за аналогия между двата романа и основните протагонисти) – Сервантес също е бил цензуриран в Англия. Вторият е роден продукт. Христо Смирненски със “…съпруг бе мракът, глупостта пък булка ….. роди се не дете, а зла свекърва и цензура се назова.”

Алегорията на Булгаков не би могла да остане нецензурирана. Дяволът не е съвместим с атеизма на времето, Ха-Ноцри е мистика, древен Йерушалаим е пропит с “опиум за народите”, а на всичкото отгоре Пилат поразително прилича на отговорен партиен другар, който си “измива ръцете”.

Историята на Пилат е вид паралелно повествование, което приема различни форми в романа на Булгаков. То се явява ту като ръкопис в ръцете на Маргарита, тайнствената любима на Майстора, ту като сън на лудия поет Бездомни, ту като исторически достоверна случка, разказвана от самия Воланд. То е като сребърна нишка, просветваща в различни участъци от тъканта, а във всеки проблясък читателят вижда различна трактовка на проблема за свободата.

Провокиран да види сцената от всевъзможни гледни точки, читателят започва да се замисля кой всъщност е истинския автор на тази история. Основният роман и този на Майстора завършват по един и същ начин, превръщат се в една книга. Майсторът и Булгаков се сливат в едно. Това са само два от въпросите, за които Булгаков провокира съзнанието на читателите в един уникален роман, в който историите се съдържат една в друга като руски матрьошки. Неговият Дявол е не само занимателен и интересен, той е справедлив и необходим – “Какво щеше да прави вашето добро, ако злото не съществуваше и как щеше да изглежда земята, ако от нея изчезнат сенките?”

Въпреки, че посланието е скрито зад маската на фантастиката, Булгаковата сатира е безпощадно реалистична и конкретна, тя е исторически и психологически достоверна; времето, градовете и хората се вместват в живописна и убедителна картина и неслучайно се раждат изрази като “Булгаковска Москва” и “Булгаковски Киев”, забранената почва, от която по-късно ще възкръснат “Децата на Арбат” и “Ракова болница”.

Романът, съвсем обяснимо, вижда бял свят чак през 1967 г., почти три десетилетия след смъртта на автора. Все-още стои въпросът дали светът е бил съвсем готов за тази книга през 30-те години. При условие, разбира се, че е узрял за нея днес. Все-пак опитите на цензурата да обрекат автора и произведенията му на забрава не се увенчават с успех. Сбъдват се думите на Воланд - “Ръкописите не горят”.

Шокираща, затрогваща и невероятно забавна, книгата не прилича на никоя друга. “Майстора и Маргарита” е различна книга при всеки нов прочит.

Цензурата също е форма на творчество. Изкривено, да, плагиатстващо, неспособно да роди нищо от себе си, но все пак… Сенките на Булгаков са неговата собствена несигурност, забраните, с които не се е справил, табутата в собствените ни съзнания. Сигурно е само едно – земята привечер не винаги е така очарователна.

Списък на използваната литература:

1. Булгаков М. А. Мастер и Маргарита. - М.: Художественная литература, 1988.

2. Петроний, Г. – «Сатирикон»

3. http://www.bulgakov.ru и други материали в Интернет

4. “Старогръцки легенди и митове”. - Сборник

5. Левина Л. А. Нравственный смысл кантиальных мотивов в философии романа «Мастер и Маргарита». – М.: Высшая школа, 1991

6. Петелин В. В. Михаил Булгаков. Жизнь. Личность. Творчество. - М.:

Московский рабочий, 1989.

7. Яновская Л. Творческий путь Михаила Булгакова. М.: Советский писатель. 1983.

8. Снимките са предоставени от Сергей Ерофеев, илюстрациите са към едно от руските издания на “Майстора и Маргарита”