patblansh

Благодаря ти за милите думи! Чувствам се длъжна да го направя, защото това е моя край, моя дом. Съвсем случайно попаднах на календара в с.Жеравна. За много от нещата само бях чувала от баба ми, мои роднини са от тези 25 000 изчезнали българи и все още не се знае какво се е случило с тях. 25 000!

За да приключи за мен темата за заплахата за Южна Добруджа, имам нужда да споделя някои материали. календар Понеже не се вижда съвсем добре се постарах да разгадая надписите: Паметни дати за свободата на Добружда: 28.08.1916 – Румънски жестокости в Добружда. Отвличането на 25 000 добруджанци. 1.09.1916 – Обявяване на война на Румъния. 2.09.1916 – Освобождаване на Аккадънлар (дн. Дулово) и Курт Бунар (дн. Тервел). 4.09.1916 – Освобождаването на Добрич, Балчик и Каварна. 6.09.1916 – Превземането на Тутракан. 9.09.1916 – Падането на Силистра. 22.10.1916 – Превземането на Кюстенджа. 23.10.1916 – Превземането на ?Мачин? и ?******? Дунава на българите при Свищов 25.10.1916 – Превземането на Черна Вода. 6.12.1916 – Българските войски влизат в Букурещ. 17.12.1916 – Освобождаването на ?Бабадет?. 22.12.1916 – Освобождаването на Тулча – градът на българското възраждане и роден град на легендарния български войвода Стефан Караджа. Българи! Не забравяйте, че Добруджа е люлката на нашето отечество! До устието на Дунава няма място за чужд крак! Четете вестник „Добруджа” – защитник на добруджанската кауза! Настолната книга на всеки българин трябва да бъде Библиотека „Добруджа”! Още, http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4764 Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия. Участва в Сръбско - българската война през 1885 г. като доброволец, а след завършване на Военното училище в София през 1887 е произведен в чин подпоручик. Завършва военна академия в Италия през 1894 г. През Балканските войни получава тилови назначения, но по време на Първата световна война се прославя като полеви военоначалник. След като Румъния влиза във Войната в края на август 1916 г., Първа конна дивизия под ръководството на генерал Колев последователно разгромява при Добрич румънските и руските части, превъзхождащи българските по численост поне два пъти. „Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага … И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни … Рев на ужас. Всичко обезумяло от ужас повръща назад в панически бяг … Добрич бе спасен …” - пише съвременник.След многбройни победи и хиляда изминати километра из степите на Добруджа, в началото на януари 1917 г. българската Първа конна дивизия превзема град Тулча на Дунава. Цяла Добруджа е освободена. Преди това, на 23 октомври 1916 г. северно от Кюстенджа чрез изкусна маневра е обкръжена и пленена цялата руска 265-а Оренбургска дружина, заедно с командира и бойното знаме. На 3 януари пък спешената наша конна дивизия преодолява телените заграждения и превзема на нож силно укрепената Мачинска позиция. Победа, но не на всяка цена. Генерал Колев е поставял на първо място живота на кавалеристите и конете си, като за четирите месеца напрегнати бойни действия нашата 1-ва дивизия дава само 189 убити и 965 ранени, далеч по-малко от загубите на противника и от българските загуби на другите фронтове. През цялото време генералът понася изпитанията наравно с обикновените войници. Свързаната с непосилното напрежение преумора води до смъртта на генерала. В края на май 1917 г. той е изпратен на лечение във Виена. „За особени заслуги през войната в Добруджа” на 28 юли 1917 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-лейтинант и е награден с орден „За храброст”. На следващият ден Иван Колев почива. Тленните му останки са пренесени в родината с такава почит, че виенчани казвали: „От шестедест години не помним такова погребение”. Българският генерал е бил действително знакова фигура в Европа за времето си: по време на войната, по свое желание Мекленбургският херцог е прекарал време в Добруджа в щаба на ген. Колев за да се учи от него на кавалерийско изкуство. Победата на българската конница е още по-значима, тъй като появата на картечния огън, танковете и бойните самолети са карали военните специалисти да твърдят, че „в новите условия” конницата не е повече пригодна за военни действия. На широките полета на Добруджа светкавичните изненадващи действия на ген. Колев доказват противното. и още малко за отвлечените 25 000 българи: „Южна Добруджа в българската история”, Люба Радославова Като заключение: Добруджа е българска и никой няма право да оспорва това!

Za Mihai: В Добрич има цигани, да. Но колко са румънски не мога да ти кажа, не мен всички ми изглеждат цигански цигани и дори през ум не ми е минавало, че евентуално може да са румънски цигарни. Когато ходих до Букурещ преди година и половина (пътувах с ферибота Силистра-Кълъраш) имаше много народ, предимно всякакви цигани,хората там на ден по 5 пъти сигурно минват границата. Циганите са си с гореща кръв и явно много пътуват, но за мен те си остават просто цигани, а не румънски или сръбски или колумбийски цигани. Нормално е в Силистра да има румънци, на границата е все пак, замислял ли си се колко пък българи има в Румъния, особено Букурещ, Кълъраш, Калафат... Колкото безумно звучи за опасност за сепаратизъм и не знам какво в Южна Добруджа, толкова и българите в Букурещ да превземат двореца на Чаушеску Михай, много държа да ти изпратя едни много интересни карти и календари. Да видим какво ще кажеш за тях. Ако проявяваш интерес, потърси ме в скайп. Не мога да оспорвам цифрите от статистиката ти колко румънци има в Добрич, но аз не съм срещала никога, затова ми звучи много нереално. Поздрави и лека вечер.

Михай, нищо лично но, имам да ти кажа няколко неща. Първо, аз съм родена в Добрич, цялото ми семейство от "вечни времена" живее там. Дядо ми е роден в тогавашна Румъния, близко до границата, докато са се местили и на 2 годинки успешно е стъпил на Българска Българска земя. Може би от подобни истории произтичат статистическите ти данни за населението в Южна Добруджа. Ето - Аз - чистокръвна румънка, баща ми, леля ми, дядо , дотук 4 никога не съм виждала румънци по този край, нито съм чувала. Ако са толкова много, де да знам.... щеше да се чуе. За огромната заплаха.Тук вече искрено се смях. Каква ти заплаха, хората по този край са толкова мирни и заспали. Циганите вярно са много и постоянно се множат, ама чак пък толкова да са бурни, непослушни и сепаратистки настроени.... смешно е! "V Yuzhna Dobrudzha ima i okolo 10.000-20.000 chisti rumyntsi koito ostavat tam sled 1940" защото са изкуствено заселени, разбира се. Но ако са останали някакви техни потомци или са си отишли в Румъния или са били асимилирани и се възприемат като българи. Бил ли си в село Приселци? Това е останало от румънците в Българска Добруджа - 3 къщи и половина. Улиците там не са ремонтирани от римско време, има някакъв асфалт, .. от време на време. По средата на главната улица има голяма дупка, простираща се почти от единия до другия "тротоар", в нея има малка дупка - по-дълбока, а по средата расте храст! по средата на улицата! Каква опасност, какъв сепаратизъм, какви румънци? Луд ли си?