Зарко Ждраков

А този доц. д-р Зарко Ждраков с какво се занимава? Статията не написана меко казано по-скоро художествено, отколкото научно. Определено ако беше сложил снимките, за които говори - то в статията му можеше да има и нещо полезно.

Ред въпроси, които той с детска капризност описва като капризи, всъщност се отнасят до протокола, че и въобще до статута на институциите на Византия. Папата е патриархът на Рим и не може да иска от другите патриарси да му целуват пантофката. Това, че патр. Йосиф се е държал достойно, а не като днешната нашенска политическа проститутка Миглена Кунева не означава, че е капризен. Папата е искал равен нему архирей да се държи като редови епископ. А на какво можела да се надява тогава виз. делегация чийто единствен актив били старата слава и един макар голям град?

Ама какво да се очаква от човек с Мартино-Балевски и Миглено-Куневски манталитет:

Леле, Голям куражлия бил тоя! направо национален герой! Този човечец на драго сърце би лелунал не само крайчеца на папската мантия и папската пантофка, ами и някои по дпуги места.

Уважаеми колеги,

бих искал да ви благодаря за проявеният интерес към моята ЛЕКЦИЯ и за високите оценки, които сте дали. Колкото до почеркът на анонимното и некомпетентно политиканстване - мисля, че ми е познат. Ако този маскиран форумджия се беше запознал с изворите по темата, щеше да знае описаните от хрониста Сиропулос подробности, относно претенциите на младият папа Евгений ІV във връзка с целуването на края на мантията не само от императора, но и от престарелият патриарх Йосиф ІІ, син на цар Иван Шишман. Много от сведенията в лекцията не бяха известни на българската общественост и наука, така че проучването ми със средствата на Фондация Пол Гети през 1996 г. в Италия остава актуално. Мисля, че тази тема трябва да бъде продължена и от други "куражлии", които да отговарят за своите дела, а не за тези на своите родители.... Лекцията имаше достатъчно картинки, но този, който я е записал с преднамерени неточности от аудионосител не ме е уведомил за интернет публикацията, така, че текстът не е редактиран.