goshawk

Потърси "Основи на Екологията” на Юджийн Одум.

Това мисля, че ти свърши идеална работа!

Кое е това пиле?

Аз чух за няколко вероятни места, където има вероятност, да са се установили "за постоянно" индивиди!

Надявам се да се чуят и съобщения за малки!!!

Но като гледам темата, никой не е написал няколко думи, ското да представи, тази така "романтична" българска котка. Казвам "романтична", защото според литературните данни, за последно рис е отстрелян в Странджа (1913 г.). Оттогава до сега има спорадични съобщения (ту го има - ту го нема!):

през 1935 -37 има данни за наблюдавано и отстреляно в последствие животно в резерват "Парангалица";

през 80'те години на ХХ век - се появяват съощения за реинтрудукция на рисове от Чехия

следва един период от около ~20 години, в който периодично се появяват съобщения за открити следи или са наблюдавани рисове, в отдалечените и слабо урбанизирани райони на България;

през 2008 г. има официално (потвърдено и проверено) съобщение за отстрелян по невнимание мъжки екземпляр в България; тогава излиза и информацията, за още 3 предполагаеми екз. в района.;

през Февруари 2009 г. се появи новината за "прясна" снимка на рисове, боричкащи се по време на размножителния период, на територията на България;

Дойде и мястото да напиша няколко думи и за самото коте:

Рисът /Lynx lynx/ (Евразийски рис) е хищник от семейство Коткови /Felidae/.

Дължината на тялото достига до 100-130 см (150 см.?), височината, при холката около 70 - 80 см, опашката му е някъде около 30 см. Мъжките достигат тегло 18 - 30 кг, а женските 19 - 20 кг.

Окраската е в жълтеникавите цветове и варира от жълтобелезникава до ръждивочервена, изпъстрена с множество размити, кръгообразни чернеещи петна.Многохарактерни са бакенбардите (отстрани на главата) и ушите, завършват с дълги косми наподобяващи четчици.

Рисът /Lynx lynx/

Рисът има силно, мускулесто тяло, със сравнително дълги крака, което му позволява продължителни движение. Придвижва се ходейки или тича с лек тръс, а рядко и с подскоци. Катери се много добре. Не се страхува от вода и с охота плува.

Слуха е извънредно развит, малко по-слабо е зрението. Обонянието му е сравнително добро. Осезанието става чрез вибрисите (дългите и по - твърди косми над очите и мустаците). Според някои данни вижда жертвата си от разстояние ~1000 м.

Рисът обитава гористи и планински райони на Европа и Азия.

В Европа се среща на Скандинавския полустров, Карпатите, Татрите, Беловежката гора (Полша), Централна Европа (няколко малки и нестабилни популации), Алпите, Пиренеите, Балканския полуостров и Кавказ. На много от местата в Европа е реинтродуциран.

Азиатската популация е над 90 % от цялата популация на риса. Разпространен е в Урал, Сибир, о. Сахалин, Монголия, Китай, Корейския полуостров, Тибет, и други планини в Централна Азия.

карта на ареала на Евразиатския рис /Lynx lynx/

разпределение на европейската субпопулация на риса

Типичното местообитание на риса са тъмните, мъчно проходими гори. Обикновено живеят по единично, понякога се задържат заедно и до 3 - 4 животни, но не задълго. Рисът е предимно нощно животно. Денем се крие или лежи в леговището си. Има характерно поведение преди да влезе в бърлогата си: прави няколко скока настрана и оставя няколко лъжкиви дири.

стъпка на рис

Когато напада или се защитава, той дебне като котка. По правило се движи по точно определени маршрути. Това улеснява ловците, когато го преследват, особено зимно време. Стъпките му са много характерни: правилно заоблени и нямат отпечатък от ноктите. Ако се движат няколко риса заедно, те всички стъпват в едни и същи стъпки, както на отиване, така и на връщане (? според някои данни, но ми се вижда леко съмнително). Ловната му територия е 120 - 1800 кв. км. за мъжките и 80 - 500 кв. км. за женските.

малки рисчета

Дебне жертвите си разположен върху скали или клони на дървета, като се хвърля върху минаващи животни.

Храни се основно със зайци и мишевидни гризачи. Напада и по-едри животни като глухари, лисици, сърни, елени, малки лосове и диви свине. По някога с дребни жертви си играе. В някои горски места, където наблизо има селища, той напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж.

Бременността трае 63 – 70 дни. Раждат се 2 – 3 малки, много рядко и по 4, които са слепи. Малките проглеждат след 12 дни и бозаят до към 3 месеца. След откърмянето им майката ги храни с мишки и малки птици. Половата зрелост при женските настъпва след 2, а при мъжките след 3 години. Продължителността на живота му на свобода е около 10 години.

ловуващ рис

Основните причини за намаляването на рисовете е бързото и мащабно унищожаване на местообитанията им и изключително силната ловна преса, оказвана върху вида, заради ценната му кожа!

Попада под закрилата на:

* Червен списък на застрашените видове (IUCN Red List) - Потенциално застрашен (Near Threatened NT)

* Директива за местообитанията на ЕС - Приложение II и IV

* вписан в Червена книга на България - Изчезнал

* Закон за биологичното разнообразие на Р. България - Приложение II и III (?)

източници:

интернет

Червена книга на Р. България

Да напишем няколко реда и за семействата Змии /Serpentes/, представени у нас с по един вид. Става въпрос за Пясъчната боя и Червейницата - видове с интересна биология хабитат и екстериор.

Та ето я и Пясъчната боа, наречена турска:

Пясъчна (турска) боа /Eryx jaculus/

Пясъчната боа /Eryx jaculus turcicus/,

е вид змия, единственият представител на сем. Боидни /Boidae/, срещащ се и в България.

Достига до 50-75 cm. дължина.

Малко щитче, разположено над устата, което прилича на лопатка, помага на змията да се заравя

Пясъчната боа е разпространена в Северна Африка и Близкия Изток от Арабския полуостров до Източен Иран, както и в областта между Черно и Каспийско море. На Балканския полуостров се среща спорадично (т.е. в отделни разпръснати находища) в източните и южните му части.

В България е известна от вероятно унищожено находище край Свищов, както и от районите на Пазарджик, Пловдив, Хасково, Харманли, Свиленград и Сандански.

Българските находища очертават северозападната граница на видовия ареал.

От името и може да си направим извод за характерния и хабитат: е пясъка, където лесно се заравя и се движи под него. Обитава, също и, каменисти места, рохки и песъчливи почви, бедни на растителност. През деня се крие в почвата, а през нощта излиза на лов.

Храни се главно с гризачи, гущери и насекоми.

Женските раждат по няколко малки в края на лятото или началото на есента.

ето я и в нечия ръка

Пясъчната боа не е отровна и рядко хапе при улавяне.

Тя е един от най-застрашените видове влечуги в България.

Защитен вид от ЗЗП/1962 г.

Днес закона предвижда глоби до 5 000 лв. (за физ. лица) и до 10 000 лв. (за юредич. лица), при констатация на първо нарушение, както и до 5 год. (мисля) лишаване от свобода. при повторни нарушения санкциите скачат драстично, само да имаше кой да ги търси и събира, тези санкции!

типичен хабитат

Друго интересно змийче в България е Червейницата /Typhlops vermicularis/.

е вид дребна змия, разпространена в Югозападна Азия и на Балканите. По външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35-40 cm.

Червейницата /Typhlops vermicularis/

Червейницата е разпространена в югозападните части на Централна Азия, Иран, Ирак, района на Кавказ, Турция и Кипър, южните части на Балканския полуостров, включително по-голямата част от Албания и Македония и южната част на Тракия. В България се среща в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли и Свиленград и по Черноморието южно от Созопол.

В миналото е съществувало и находище при село Варвара, Пазарджишко, което е унищожено.

размерите на Пясъчницата, съобразени с човешка ръка

Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на повече от 1 м. дълбочина. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги. В началото на август снася 4-7 яйца.

Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите ѝ различават само светло от тъмно.

Не хапе и не е отровна.

Разпространено е мнение, че изложена на слънчева светлина умира.Това не отговаря на истината и по - скоро се дължи на факта, че змията имитира смърт?

Има още един интересен факт при тези змии: опашката и главата почти не се различават, за заблуда на "врага"!

Къде е главата?

Открити са нови гнезда на царски орли в Азиатската част на Турция

Експедеция на BirdLife Унгария и БДЗП откри субпопулация на Царски орел /Aquila heliaca/ в Азиатската част на Турция. В периода 24-27.03.2009 експедицията откри 6 гнездящи двойки царски орли и 5 територии заети от двойки в два съседни района. Посетена бе и двойката царски орли открита от екип на БДЗП през 2007 г. в същият район. Популацията на вида в проучените райони се оценява на 18-20 двойки.

На връщане експедицията откри неизвестно до момента гнездо на царски орел в Европейска Турция. До миналата година липсваха съвременни данни за гнезденето на царския орел в Европейската част на Турция. През пролетта на 2008 екип на БДЗП проведе няколко експедиции и откри 15 гнезда, което постави района сред най-важните в Европа за опазването на царския орел. Предстоят съвместни изследователски и природозащитни дейности на БДЗП и BirdLife Турция

едно от гнездата, заето от орлите

Царски орел в полет

инфо

Да обърнем и малко внимание на тясно свързаните с водата змии в България. Това са Водните змии /р.Natrix/.

Започвам, с може би, най - разпространената у нас змия:

Жълтоухата водна змия /Natrix natrix/

наричана също обикновена водна змия, е вид змия от семейство Смокообразни /Colubridae/.

Има характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името и. Достига на дължина до 140 cm.

Жълтоухата водна змия /Natrix natrix/

Жълтоухата змия е разпространена в Европа, Северозападна Африка, почти цяла Азия.

В България е повсеместно разпространена, като се срещат два подвида: N. n. natrix и N. n. persa, като първият преобладава в районите с надморска височина над 300 m, а вторият - в низините.

Храни се почти изцяло със земноводни, по изключение с дребни бозайници и риба.

Тя плува много добре и обикновено се среща в близост до сладководни водоеми. Активна е предимно през деня, макар че при топло време ловува и нощем.

Снася в средата на лятото по 8-40 яйца, често в гниеща растителност, торища и други. Малките се излюпват след около 10 седмици и първоначално са дълги 11-18 cm.

Жълтоухата змия не е отровна и при улавяне не хапе, но изхвърля секрет със силна миризма.

Среща се в няколко вариации на окраската

Другия вид който се среща у нас, тясно свързан с водата е:

Сивата водна змия /Natrix tessellata/

Наричана също дългоглава водна змия и също принадлежи към сем. Смокообразни /Colubridae/.

На дължина достига до 1,4 m, като женските са по-големи от мъжките.

Сивата водна змия /Natrix tessellata/

Сивата водна змия е разпространена в Евразия, от Централна Европа, до Северозападен Китай, на юг до делтата на Нил.

В България се среща в цялата страна до надморска височина от 1100 m.

Основната храна на сивата водна змия е рибата, поради което тя живее в непосредствена близост до разнородни постоянни водоеми - морски заливи (поради което по Българското Черноморие я наричат и Морска змия), блата, езера, реки, планински потоци. Доста сиви водни зами лових по студентски практики, именно в морето или по плажовете около Царево.

... и в морската вода се чувства чудесно

Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водоема, освен при търсене на място за снасяне на яйцата. В морето е наблюдавана на 5 km от брега. Понякога се храни също и със земноводни и дребни гризачи.

Снася в средата на лятото по 4-30 обли яйца с размер около 34 mm, а малките се излюпват в началото на септември.

Между октомври и април змиите спят зимен сън в сухи дупки близо до водоема.

Сивата водна змия не е отровна и при улавяне не хапе (това е много относително, защото някои екземпляри са изключително агресивни и само дебната да ви захапят!), но изхвърля секрет със силна миризма.

Също като обикновената водна змия, окраската на сивата варира до наситено сивкаво и чак до черно.

В предния пост, набързо представих видовете от сем. Отровници /Viperidae/, разпространени в България.

А в този ще се спра на другите два вида отровни вида змии у нас, които потенциално не са опасни за човека.

И така:

Вдлъбнаточелият смок /Malpolon monspessulanus/

Това е сравнително едра змия от сем. Смокообразни /Colubridae/. Достига до към 2 м. дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България е около 160 см.

Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.

Вдлъбнаточелият смок /Malpolon monspessulanus/

ювенилен екземпляр

Той е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност, обаче, е агресивен, яростно съска (това е "шампиона" по съскане в България) и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите.

ето я и въпросната поза

Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.

Вдлъбнаточелият смок е разпространен в Южна Европа (Пиренейския полуостров, Южна Франция, Северозападна Италия, западната и южната част на Балканския полуостров), района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Турция, източното крайбрежие на Средиземно и Червено море и в Северна Африка. В България се среща по долината на река Струма на юг от град Симитли, в Източните Родопи, около Хасково, Харманли и Свиленград, по Черноморието южно от Бургас и в Странджа.

Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития. Добре се катери по дърветата и храстите.

Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия - гущерница. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии, включително други вдлъбнаточели смоци и пепелянки.

Женската снася през април-май 5-10 яйца (понякога повече), от които след около 60 дни се излюпват малките.

В България е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а също и по силата на Приложение III на Бернската конвенция.

Остана и последната отровна змия в България:

Котешка змия /Telescopus fallax/

Също представител, също, на сем. Смокообразни /Colubridae/.

Достига обикновено 70-80 cm, мах. до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка.

Котешка змия /Telescopus fallax/

Котешката змия се среща по адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, в Гърция, Македония и Източна Тракия, повечето острови в Източно Средиземно море, Задкавказието, Туркменистан, Северозападен Иран, Северен Ирак, източното крайбрежие на Средиземно море до Синайския полуостров в Египет. В България се среща в най-топлите южни райони на Югозападна България – в Санданско-Петричката котловина, където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци. Умее да се катери. Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид Кожух. Смята се, че през последните десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността и да е била подценявана поради нощния и начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това.

Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с отровата си. Отровните и зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.

Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Защитена е и от Приложение II на Бернската конвенция. Дори само улавянето и се смята за неотстранима щета върху природата.

Ей, това ми напомня за онзи "готин" червей Зелената бонелия /Bonelia viridis/, при която мъжкия е многократно по дребен от женската и паразитира в ... отделителната и система.

Интересното е, че ларвите в началото са с не дефиниран пол. Носейки се свободно из водоема; хранят си се, съвсем нормално; приличат си, до момента в който започнат да се оформят половите органи (няколко седмици след излюпването). Тогава тези ларвички, които се прикрепят към някаква субстанция се оформят като женски. Другите (свободно шляещите се, като избити електрони) стават мъжки, чиято единствена цел е да си намерят женска в която да паразитират и ... да и оплождат яйцата. В една женска може да се настанят "под наем", до десетина мъжки!

Еех, да си мъжка бонелия!

Да започна с факта, че до сега по неофициални данни се очакват около 40 000 човека да посетят събитието!

Всички знаем какво е Каварна за рок музиката!?

Сега към това прибавете и мотори, мотори, мотори, ... много мотори ...

Идеята е Фестивала в Приморско, да заприлича на форума, който се провежда от години в Дайтона (САЩ)!

Световно-известни рок музиканти, приели присърце да популяризират България по света!

Такива събития стават традиция, която се трансформира в "запазена марка"!

Надявам се, след време, този фест да е нещо като "летящ" старт за много млади и можещи изпълнители, за начинаещи конструктури, представящи собствените си марки мотори и разработки (подобно на сем. Тътъл) ...

Надявам се да ме разберете, като прегледате програмата!

Пускам тази тема в този раздел, защото това е събитие, което ще има значимо отражение върху най-новата българска история!

Клуб "ЛЪВСКИ СЪРЦА" - Приморско, съвместно с подкрепата на "МОРСКИ БРАТЯ" - Бургас Ви кани на Първия Международен фестивал на мотора - гр. Приморско 2-12 юни, който ще се проведе в местноста "ПЕРЛА" - на брега на морето.

Програмата на фестивала и всички подробности очаквайте скоро.

За сведение:

Ще има представители и щандове на известни и не толкова известни производители. Щандове на всички известни магазини в страната за аксесоари, както и стотици мотори втора употреба и специален шоу-рум, ако искате да продадете Bашия мотоциклет. Неописуемо множество от забавления и игри. Страхотни шествия и екскурзии, включително - до Турция. Джетове и яхти. Офф-роуд и състезания до полуда. Удобства с полеви бани и кабелна телевизия. Заснемане на всички лагери и видеонаблюдение. Известни музикални групи и дисководещи. Както и специални кътове за по-спокойната и улегнала аудитория. За първи път в историята на организациите в България ще има и страхотна изненада - Специален гост от чужбина производител на своя марка мотори.

А най-важното е, че организаторите отправят апел към всички организации да излъчат по един свой представител по свой избор, който ще е част от охраната и ще съдейства за цялостната организация и подсигуряването на безпроблемното протичане на фестивала и настаняването на гостите. Тези помощници ще получaт: безплатна храна и легло през целия период, специална награда и значка за положените усилия. Както - и подобаващо възнаграждение!

МИР ВАМ!

Публикувам прес-съобщението със специалното разрешение на приятели от MCC Lions Hearts

От себе си ще добавя още инфо: тук

Успех на организаторите!

А на "волните ездачи" - безкрайни пътища, вятър в косите и...

Нека да бъдем толерантни към всички на пътя!!!

ПП: A, и умната (a, ако тя не иска, може и русата!), и ... Фнимателната!

Това е като моя приятел Гошко, който спасих от едни деца, изяде ми гупите в аквариума и го пуснах и той довиждане не каза

Natrix natrix или иначе казана, на български, жълтоуха водна змия (жълтушка)!?

Повсеместно разпространен, в България, вид. Среща се от морското равнище до към 1200 мнв.

Обитава речни разливи, влажни ливади, плевни, окрайнините на гората, пасища, дворовете, на хорицата (!).

Баш, той е!

Давай следващото!

Да, ще бъде добре да имаме инфо от човек, който се занимава професионално с птици.

Ще помоля за повече информация и от goshawk ...

Сега и за ветрогенераторите, по същество :

предполагам на почти всички са ни ясни щетите които те нанасят на Природата. Тук се налагат няколко уточнения:

1. като цяло ветрогенератоти, поставени на подходящи за целта места, са хубаво нещо. Няма нищо лошо във добива на енергия от екологични, възобновяеми източници; предимствата са ясни на всеки;

2. разположени на не правилните места, те могат да унищожат, не само, целия район около турбините, но и да има последствия в огромни територии. Ще се придържам към случая "Балчик", за по ясна нагледност на изказа.

Там, вятърните турбини са разположени точно под Via Pontica, образувалите се в продължение на хиляди години въздушни течения, биват променени от перките на турбините, от една страна и от друга от самите пилони които са разположени почти като стена. Това е "препъни камък" за реещите се мигранти, защото им се налага да изразходват допълнително енергия т.к. течението вече не ги издига, а ги изтласква много настрани. Физически по - силните птици го преодоляват (може и от части на това да се дължи лекото закъснение на есенния прелет - закъснява с около ден - два, в последните години?) и им се налага да си починат почти веднага след това. По - слабите птици, се успяват да се справят с течението, губят сили и течението ги отнася към перките. Ясно ви е какво стават - на ... кайма. Тази, чисто физическа редукция на бройката, допълнително утежнява положението на мигрантите.

Ако не са на пътя на миграцията, от ветрогенераторите страдат основно хищни или едри птици. За едрите пилета, проблема е, че не могат да избегнат перките, а за хищниците, че в повечето случаи не могат да спрат атаката си и попадат под перките; самите пилони много наподобяват самотни дървета за наблюдения, но перките пак са близо и при излитане или кацане, птиците пак отиват под перките

3. по - горе казах, че на всички трябва да са ни ясни ползите и вредите от вятърните турбини, но само се предполага, че е така. В случая "Балчик" хората изготвили ОВОС'ите, трябва да знаят къде са разрешили монтирането им, защото ... "Това го знае всяко хлапе!". За Via Pontica, се учи още в училище, още по - малко биолози и еколози би трябвало да го знаят?

(ще се опитам да постна и снимки от това лято)

Ако имате някакви питания - давайте!

На тези птици (а и въобще на птиците) не им трябват резервати и защитени територии, а малко отношение от наша страна.

В случая с Царските орли, например, само няколко гнезда попадат в зони с някаква протекция. Достатъчно е просто да запазим типичните им хабитати; да не ги безпокоим, докато гнездят; да не ги бракониерстваме (особено да спре кражбата на яйца от гнездата - най - големия проблем т.к. това е птица използвана за лов); да се постараем да запазим естествената им хранителна база (лалугерите) и ... няма проблем - орлите сами ще възстановят популацията си!

до няколко дни ще се опитам да подготвя по - подробен материал.

Открито е ново гнездо на царски орел

На 18.03.2009 г. екип на БДЗП откри ново гнездо на Царски орел /Aquila heliaca/ по р. Тунджа. Двойката е наблюдавана в района от края на зимата. Състои се от птици в преходно оперение. Гнездото на двойката царски орли е на вековен дъб.

Eкипът, който е открил гнездото, е осъществявал проучване, което е част от програмата за изследване и мониторинг на българската популация на царския орел, осъществявана по проект "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България", финансиран по програмата Лайф + на Европейската Комисия.

Снимки на гнездото може да видите на сайта на Дружеството

Прави сте!

Грешката е моя: въпросното змийче наистина си е ксантина!

Ще го оправя утре!

Когато подготвях материала налетях на едни леко налудничави изказвания, че ксантина може да се появи и в Добруджа!

Ще има и още, но утре!

Нека първо да се оправим със змиите и ще започнем да се занимаваме и с гущерите.

Колко пъти сте виждали змия и колко пъти ви е минавало, през ума да я "утепате" с тоягата?

Колко от вас познават всички български влечуги, знаете ли как те реагират на човешкото присъствие или защо някой е бил ухапан, от "преследваща" го змия?

Затова реших да направя една такава темичка в която да се опитам да ви запозная с българското хепретологично разнообразие; както и някой - друг интересен факт около него.

Дано да ви е интересна.

И така, да започна с отровните български змии и постепенно ще поствам по малко инфо за всички Влечуги /Reptilia/ в България. Разбира се тема е отворена за всеки, който има желание да постне инфо.

Започваме с най - познатата:

Пепелянка /Vipera ammodytes/,

може би, най - опасната европейска змия, заради изключително дългите си зъби (за Европа).

Достига до към 70 - 80 см (рядко около 100 см). Има характерно оцветяване - сивкаво тяло (от тук и името и), изпъстрено с тъмни ромбоидни шарки. Има голяма вариация в цвета - от почти или напълно черни екземпляри до светло сиво. Много е характерно рогчето на върха на муцуната,макар, че при някои индивиди може и да липсва.

Пепелянка /Vipera ammodytes/ и характерното рогче

В България е се среща повсеместно, като се изкачва до към 1500 м.н.в. в планините. От описаните 4 подвида, 2 се срещат и сега у нас. Това са V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната. Основната разлика е оцветяването на долната част на тялото. Смятало се е, че подвидът V. a. montadonii, също се е срещал в България, но това не се потвърждава от направените проучвания.

Пепелянката предпочита открити, каменисти, припечни места, обрасли с висока тревиста растителност, папрати, храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития.

Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време - също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън.

Като цяло е доста "мързелива" и рядко хапе без причина. Предпочита да избяга, при възможност. Когато я стреснете реагира различно - остава неподвижна или съска и бяга или в редки случаи, направо хапе.

Пепелянката е яйцеживородна, което показва, че не снася яйца, а те се развиват в тялото на майката и направо раждат малките. Те са най- често 4 - 8.

Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации. Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея.

Дори без антидот симптомите отшумяват до няколко дни. Може да е опасна за деца и възрастни хора с лошо здраве.

Отровата и се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии.

Пепелянката е защитена с Приложение II на Бернската конвенция.

Усойница /Vipera berus/

Това е едно най - студоустойчивите влечуги в света.

Достига до около 55 см.

Има дебело и масивно тяло с черна зигзагообразна или ромбична шарка по гърба. Срещат се и по - тъмни екземпляри, като у нас не са изключение и напълно меланистични животни (т.е. черни).

Усойница /Vipera berus/ меланистичен екземпляр

Среща се от Западна Европа до Далечния Изток и от Средиземноморието до Полярния кръг.

На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 м.н.в. (при връх Мусала). У нас са регистрирани два подвида - V. b. berus et V. b. bosniensis.

Усойницата се среща в разнообразни местности - сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове.

Основната и храна са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, както и гущери. Понякога улавя слепоци и дори къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници. Наблюдавани са случаи, в които яде птици и яйцата им, като се изкачва по храстите до гнездата. Малките се хранят с дребни бозайници, малки гущери и жаби, както и насекоми, червеи и паяци.

Усойницата е ражда малките (7 - 30) в края на Август, началото на Септември.

Не е агресивна, дори може да се каже, че е страхлив змия. Хапе, само, в изключителни случаи, когато я настъпите, например.

Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца - по цялото тяло.

Системните симптоми, вследствие на анафилактика, могат да бъдат тежки. Могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа. В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност.

Усойницата е защитена с Приложение III на Бернската конвенция.

Степната усойница /Vipera ursinii/

Наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница

Достига до 55 cm дължина. Отличава се от обикновената усойница по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.

Степната усойница /Vipera ursinii/

Срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два на платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934).

Но дали наистина видът е изчезнал от нашата херпетофауна? Или това твърдение е проводено от не добре подготвените ни специалисти?

Истината най - вероятно е някъде по средата. Не оспорим факт е, че в страната ни преминава най - юго-западната граница на ареала на вида. Въпреки това в България има вероятност да се намират няколко спорадични находища. Повод за разсъждения в тази посока ми дава едно лично съобщение на Красимир Христов, Георги Русев и един швейцарец. При теренна работа, през 2002 г., в района Шумен те улавят един екземпляр Урсиниева усойница!!!

Така, че все още не може да се твърди, че видът е изчезнал от фауната на България и ще трябват още проучвания в тази насока!

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

И последно от сем. Viperidae (Отровници)

Аспидата /Vipera aspis/

Наричата също каменарка.

Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма.

Аспидата /Vipera aspis/ и леко "вирнатата" муцуна на аспидата

Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.

В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933 г. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски” без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката /Vipera ammodytes/, поне така твърдят учените.

Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините. Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.

Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено и според някои данни, 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.

Добре!

Да се пробвам да ви затрудня с това ...

Ей, тази игра си я спомням!

Зарибивка си е!

4 км. от Брюксел (личен рекорд, от тази вечер!)!!!

И кои са тези личности?

Едва ли ще ти говорят нещо, но все пак:

Таню Мичев

Любо Профиров

Петър Янков

Ирна Костадинова

Владо Помаков

Цено Петров

...

По това време, за което твърдят, че са се регистрирали нямаше дружества, а съюзи, и съм абсолютно сигурен, че тази проправителствена организация маскирана като зелени балкани е оръдие за осъществявяне на политиката на българските правителства за ограничаване правото на собствениците на земеделски земи да използват собствеността си по предназначение.

Опитах да проследя дискусията ви от началото, но не разбрах: кое не може да е създадено през 1988, БДЗП или Зелени Балкани?

Ако става въпрос за БДЗП, мога да те уверя, че организацията е създадена, наистина, през 1988. Лично познавам историята и почти всички личност, присъствали на учредителното събрание, проведено на един таван в София.

Зелени Балкани се създава, може би две - три години по - късно, мисля около 1990/91 г.

Това са официалните дати на обявяване на тези организации.

Като цяло идеите за създавани на подобни по тип организации, започват да се чуват още през '70-те години на ХХ век.

Първообраза и на двете организации е една Младежка студентска група за опазване на Природата (нещо подобно беше името, нещо ми бяга в момента, ще проверя!).

Аспарух, виж, разбери ме правилно, мисля, че вече доста години се занимавам с Природозащита и има някои неща, с които съм малко по - наясно от теб. Поста ти ми звучи, като поредния платен оратор, който оплюва Родната Природозащита и "не кадърните" хора, които полагат усилия да я има.

Трябва да си им доста признателен, че все още има Странджа, или Атанасовско езеро, или лешояди в България, Натура 2000 ... символа на България - Царския орел ... имаш ли идея още колко постижения мога да ти посоча.

Не търси под вола теле

Българската природозащита, разбира се има и не успехи, има и хора с "не чисти" мисли, които правят пари на гърба на Природозащитата.

Затова вместо да оплюваш тези организации, виж с какво можеш да помогнеш!

Наистина, тази тема е много нужна и належаща.

Много хора изобщо неямат и представа, че в България има организации които се опитват да запазят последните "зелени оазиси".

Нека да спменем и за хората, отдали се на опазването на хищните птици!

Дружество за защита на хищните птици (ДЗХП).

ДЗХП е основано през 1990 г. от група любители на природата, обединени от идеята да изучават и опазват хищните птици и българската природа.

Ние работим за:

# опазване на хищните птици и техните естествени местообитания

# усъвършенстване на природодозащитното законодателство и определяне необходими мерки за опазване на хищните птици, съобразно местните условия.

# организиране, насърчаване и координиране на орнитологични проучвания и екологично образование

Организацията работи по следните проекти:

Проекти

# Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Врачанска планина.

# Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Централен Балкан.

BOU проект

# Създаване на компенсационно стадо овце като инструмент за опазване на биоразнообразие и хабитати в Национален Парк Централен Балкан, България.

# Обучителен семинар за неправителствани организации от Балканския полуостров за реинтродикция на белоглавия лешояд.

# Оценка на изпълнението на ”CITES” в страните от Централна и Източна Европа

# По-малко препарирани птици – повече живи птици

# План за възстановяването на популацита на забулената сова в Софийския регион.

# Опазване на гнезда на хищни птици и провеждане на информационна кампания сред държавните институции, отговорни за опазване на биоразнообразието

# Проучване на съвременното състояние на река Искър като лимитиращ фактор за гръбначната фауната.

Тук ще видите партьорите на тези ентусиасти

Ето и как да им помогнем:

Ние разчитаме на всички хора, които обичат хищните птици и осъзнават изключителната им важност в природните екосистеми. Ако споделяте нашите идеи и искате да помогнете за опазването на хищните птици и българската природа, то вие можете да сте полезни като:

# станете наш член

# участвате като доброволец

# направите дарение

# разпространявате информация за опазване на хищните птици

# опазвате хищните птици по време на вашата работа или дейност

# предоставяте информация на ДЗХП за установени от Вас случаи на посегателства върху хищните птици

# предоставяте информация на ДЗХП за Ваши наблюдения върху хищните птици

Членство

ДЗХП е неправителствена организация отворена за широката общественост от всяка възраст и професия.

Ако споделяте нашите идеи, загрижени сте за българската природа и искате да работите за нейното опазване, то присъединете се към нас.

Станете член на ДЗХП като изпратите молба (свободен текст) на е-поща bpps@abv.bg

Как да ги намерим:

бул. Васил Левски 40

София 1142

България

Тел: 02/ 963 40 37

GSM 0888 734 503 - Георги П. Стоянов

GSM 0878 506 100 - Иво Данчев

GSM 0878 989 242 - Тамара Лазарова

e-mail: bpps@abv.bg

Това животно се среща в Нова Гвинея и е хвърлило доста учени в размисъл

скоро ще има и звуци в съответния раздел от него

Това трябва да е куче Динго /Canis familiaris dingo/?

Има доста спорове относно произхода му. Потомък на подивели домашни породи, аналог на вълците от Северното полукълбо или братовчеди на хиеновидните кучета от Африка.

Дълго се чудих какво материалче да подготвя, за дебюта си в този форум.

В началото, в главата ми, се въртяха едни мисли за костенурките в България, после за конете в планината, после ми прещрака нещо за змиите ... поотнесох се и се сетих за един познат - Стойчо Стойчев (надявам се, няма да има нищо против да напиша няколко реда и да ползвам някоя снимка?), за царските орли и за теренните ми преживявания и особено охраната на рискови гнезда.

Но като започнах да правя справка се оказа, че има толкова много информация в нета, че каквото и да напиша ще е като копирано от някъде.

Затова реших да постна сайтовете в които е писано достатъчно и предостатъчно. Който има желание може да си прочете подробно!

Аз само ще конспектирам нещата на бързо, съвсем бегло.

И така:

Царския орел /Aquila heliaca/

е дневна граблива птица с дължина на тялото около 80 см. и размах до 200 см. Нарича се още и Кръстат орел. Характерно за оперението му е светлите глава и шия и белите еполети на гърба (така се нар. тези бели петна на гърба).

Царския орел /Aquila heliaca/

В миналото широко разпространен из Европа, Африка и Азия, но вида бързо намалява! В момента световната популация възлиза на около 2 500 двойки.

Същото важи и за България, като е бил най - разпространената дневна граблива птица. Смятан за свещена (като пазач на нивите от градушки!), в миналото, този вид е бил не обезпокояван от хората. Днес у нас, обаче, са останали не повече от 25 двойки.

Предпочитаните местообитания са ливади и открити пространства, с мозаично разположени групи дървета.

В нашите географски ширини тези орли, по принцип, са постоянно пребиваващи и правят прелет само при тежки зими.

Царския орел не е специализиран хищник, но основната част от менюто му се пада на лалугера /Spermophilus citellus/, но се храни и с други дребни животни като: зайци, таралежи, пъдпъдъци и др. Рядко яде и мърша! По някога няколко птици обединяват усилията си и ловуват заедно. Докато една плаши жертви, друга дебне из засада.

Моногамни птици. Строят гнездото си в горната част на короната, като в строежа вземат участие и двете птици. Самото гнездо е голямо и изградено от едри клонки. Мътят и двамата родители, като при неблагоприятно време в гнездото остава женската, а мъжкия се грижи за прехраната.

Много яростно защитават гнездото и малките си!

Причини за изчезването на вида:

Една от причините за драстичното намаляване на Царските орли е изчезването на основната му храна - лалугера, който също е световно застрашен!

Друга причина е прякото унищожение и превръщането му в обект на не законна търговия.

Намаляването на естествените му местообитания и силното безпокойство са още една причина за изчезването на вида.

Ниската успеваемост на гнездене на двойките, също е важен фактор, който до някъде кореспондира с горните причини.

Природозащитен статус

Включен е в:

Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)

Директивата за птиците на ЕС - Приложение I

Червена книга на България - Застрашен

Закон за биоразнообразието

източници:

лични данни; Екшън план за Царски орел; БДЗП; Стойчо Стойчев; интернет

за повече информация посетете:

http://bspb.org/heliaca/

http://btourism.com/read.php?id=94

http://www.zoomania.org/content/view/784/34/

http://bspb.org/opredelitel.php?id=95&menu_id=

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=739

Дано да ви е било интересно?!?

И за накрая оставих най - популярния фотос на Царски орел.

С пожелания за волни полети!!!