проф. Добрев

On 8/30/2015, 10:59:30, glishev said:

Че прабългарите са тюркоезични - ясно.

Но че проф. Добрев така хубаво "защитава" тази иначе смислена теория, щото на нея противници не й трябват - е, и това го има...

Дори и най-елементарната честност и почтеност изисква и налага да посочите сега и тук личните си научни публикации, в които вие много по-добре от мене защитавате и отстоявате тази "иначе смислена теория".

Заповядайте, моля!

On 10/24/2015, 11:09:08, Perkūnas said:

В изложбата имаше няколко части - за накити, украси, погребален ритуал и бяха сложили и една-две изкопани мумии.

Тези мумии, които бяха изложени в изложбата, бяха изследвани и се оказа, че генетически са най-близки до съвременните самоеди. Не знам дали са изследвани всички открити мумии от Алтай. Работата е, че едни "скитски мумии" са братовчеди на самоедите.

Излъгали са те, тези, които са ти казали, че това са самоеди!

Иди и сега да ги видиш самоедите си, пък дано да откриеш, че и понастоящем те все още пребивават в Палеолита и в никакъв случай не може да имат духовна култура, при която мъртвите се мумифицират!

И все пак, пределното ти невежество точно тук е това, че скитите са родствени на самоедите!

Преди 2 часа, Perkūnas said:

Ами май никак… Наличните към този момент паметници не предлагат никакви конкретни данни за ролята и функцията на багаинa. Проблемите произлизат най-вече от развихрилите се фантастики от всякакъв цвят и сой.

Напротив, в епиграфските и други паметници са налице достатъчно податки, за да се обобщи и приеме, че багаините са личната дружина на хана: По значение и номинативна функция титл. багаин е наименование на лице от личната гвардия или дружината на хана. Войската в прабългарската държава е от вида на опълчението, комплектовано обаче съгласно десетки векове ненарушимия и непреодолим принцип за безпрекословно-задължителната всеобща военна повинност. По силата на това, всеки мъж, годен да носи оръжие, подлежи на призоваване в редовете на войската и той остава там толкова и докогато представяната и управлявана от хана държава има нужда от него. Или, както се изразяват някои изследователи, номадите от степите по това време, включително и българите, са ни повече, ни по-малко “peoples armed”, т.е. въоръжен народ (А. Khazanov), като тяхното военно обучение започва още от най-ранна възраст (Е. Паркер). След приключването на съответната военна кампания, прабългаринът се прибира в родното си място и се отдава на обичайните си делнични занимания.

Наред и допълнително към това, всеки прабългарски хан си има различна по численост лична дружина или гвардия, членовете на която се наричат багаини. Доколкото при някои от средновековните тюркски народи броят на гвардейците обикновено е около 150 души, видно особено добре от рунически надписи, намерени съвсем близо до прародината на българите (И. Кормушин), то числеността на дружината на отделните ханове от Първото Българско Царство следва да варира от порядъка на 100-200 души:... 

Quote

Perkūnas

Ето го средноперсийския речник.

D. Durkin-Meisterernst. Dictionary of Manichaean Middle Persian and Parthian. Brepols, 2004.

Обърканите ви размисли за фонетиката на цитираните по-горе средноперсийски форми и несъществуващата връзка с неясното по значение багаин изобщо нямам намерение да коментирам.

Нали, един най-обикновен войник е богоподобен, даже божествен, но какво тогава пък да кажем за самия цар???

Ти, наистина си велик езиковед и още по-велик иранист, жив и здрав!!!

Познавам и ползвам всички по-сериозни ирански речници и най-вече Christian Bartholomae, Altiranisches Wörterbuch. Berlin, 1961, така че твоят "речник" дори не заслужава внимание, камо ли пък да се поставя в началото на семантичната основа за възникването и развитието на титлата.

Впрочем точно това значение на "богоподобен; божествен" аз отдавна го зная, но го игнорирам напълно съзнателно поради невъзможността именно на негова основа и от него да възникне и да се развие значението „господарски, господарюв; който принадлежи на господаря/хана”: При тази културно-историческа основа и условия, генетична основа апелатив на иранската по произход прабългарска титл. багаин е средноперсийското прим *baγānīγ, подобно на по-долу даденото турфперс. bayānīγ (EncIr) и развито след преминаване на зв. -γ в -y и изпадането му до *baγānī с най-вероятно значение „господарски, господарюв; който принадлежи на господаря/хана”. Аналогично на арм. bagin “shrine, altar” from Parthian, субстантивираното впоследствие прим *baγānī се развива семантически и придобива значението „войник от дружината на хана, багаин”. От своя страна средноперсийското прим *baγānīγ е производно от пак средноперсийското същим *baga „господар; господин”, което тъкмо в това си значение пък е по-късно развитие на стир. baga „бог, божество; Господ”, с присъщите му апелатив и етимон в иранския праезик, а така също и с производни и съответствия не само в някои от иранските, но и в редица индоевропейските езици [вж. и срв. Moravcsik, 83]:...

Преди 53 минъти, Perkūnas said:

Ако проф. Добрев умееше да ползва речници, щеше да провери какво е значението на въпросната дума. И то естествено няма нищо общо с гореописаните фанстастики.

А ако на тебе не ти липсваха не само първите седем години, но и елементарна езиковедска култура, нямаше да ръсиш всеки път подобни клевети и обиди по мой адрес.

Но цитирай го да видим този твой прословут речник, който можеш да ползваш само ти и в който я има етимологията на праб. багаин?!! 

On 11/11/2015, 12:26:35, Авитохол_165 said:

И как източноиранците ефталити и хионити се връзват бОлгарите тюрки бре, професоре? Или в традициите на добрия стар пантюркизъм ефталитите и хионитите станаха и те тюрки? В този дух, да чакаме тогава съвсем скоро и скитите и сарматите да станат тюрко-болгари. И току виж стигнем и до хетите и троянците. Ашколсун!

Ефталитите и хионитите изобщо и в никакъв случай не са източноиранци, защото първите са добре известните прабългари/болгари савири, а хионитите са племето или племената, които малко по-късно и вече на Кавказ стават известни като оногури, които пак са прабългари или болгари.

През Късната Античност и Ранното Средновековие, заедно с аварите и хазарите, болгарите образуват Българската/Булгарската група на Тюркското етнолингвистично семейство.

Всичко останало е толкова несериозно, че не си струва да се коментира. 

On 9/3/2015, 8:27:34, glishev said:

Позволявам си да насоча вниманието ви към два свои постинга: "Проблемът за името на България". В крайна сметка, откога българите наричат страната и държавата си с думата "България" и каква по произход е точно тази дума?

Не бих казал, че е особено добър атестат за вас лично, а и за този форум като цяло, това, че отново поставяте на дневен ред въпроса за произхода на етнонима българин, когато отечествената Прабългаристика сравнително отдавна си е казала вече думата по него и то, повече от убеден съм, по един пределно категорично-безапелационен ред и начин: http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf

2 hours ago, tervel said:

Резултати от генетични изследвания на костен материал от катакомбни некрополи в рамките на Салтово - маяцката к-ра

Хазарские конфедераты в бассейне Дона (археологические, антропологические и генетические аспекты)

https://www.academia...М._ИА_РАН._2015

В частност за нас по - голям интерес предполагам биха били резултати от изследвания на ямните салтовски некрополи, но незнайно защо подобни явно не са правени. Прави впечатление липсата на централноазиатската хаплогрупа Q и угро - финската N.

И какво правим тогава, когато точно там генетиката я няма никаква, а от друга страна, от най-новите прабългаристични проучвания е много добре известно, че Салтово-Маяцката археологическа култура е предимно прабългарска?

Вие лично, нищо, защото така ви е по-удобно, и ще продължавате все така да гледате нагоре към звездите със зяпнала уста, па дано нещо да ви осени, но не и да ви дойде акълът в главата!??

Салтово-маяцката археологическа култура е предимно прабългарска.pdf

5 hours ago, makebulgar said:

На практика повечето неща върху които са се опирали хипотезите на разни тюрколози и лингвисти от преди 100-130 години вече са напълно оборени. 

Виж ти, аз пък изобщо не знаех, че вече са оборени, би ли бил така любезен, колкото си и словоохотлив, да цитираш тук 5-6 заглавия, в които вече са оборени "хипотезите на разни тюрколози и лингвисти", включително и моите тези?!!

On 2/9/2015, 11:35:34, Elemag said:

И пак да си припомним нещо за титлите

Багаин - има известна близост с титлата Бег (Бек)(??) или с прозвището Бага (ако се превежда от древномонг. - малък??)

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8616&page=20#entry116376

Иранската по произход прабългарска титл. багаин, гръц. βαγαινος, е засвидетелствана главно в гръкоезичните прабългарски надписи от времето на Първото Българско Царство.

В действителност, във вида *baγānī  прабългарите заемат титл. багаин от ахеменидските или сасанидските перси през периода I-IV в., когато те фактически поставят началото и осъществяват до край не тюркизацията изобщо (А. Бернштам), а тъкмо българизацията на Средна Азия. По време на миграцията си на запад, българските племена и народи започват да проникват в Средна Азия към началото на Новата ера и с това поставят началото и на Великото преселение на народите. Централна роля и значение в българизацията на Средна Азия играят племенните обединения на българите хазари и особено на прабългарите хионити и ефталити, които дълго време са решаващ фактор или както се изразяват някои изследователи, „остаются хозяевами положения“ (С. Толстов) в геополитическата история не само на този регион, но така също и на Предна и Мала Азия.

Иранската_по_произход_прабългарска_титла_багаин.pdf

А какъв е отговорът на твоя Гълъбаров на въпроса как, с какво, през кой точно сезон и за колко години тези му граждани, мъже, жени, деца, старци, кучета и котки, са преминали огромното разстояние от Бактрия до Балканите, при това през две пустини и едно море, и то без да ядат и пият, защото като граждани те и преди това не произвеждат нищо за ядене, а по пътя им до тук, повече от сигурно, няма кой да ги снабдява с провизии, без каквито те не могат да оцелеят даже и три дни!

Така че питай го все пак твоя Гълъбарник, за да видим и ние какво ще ти каже, но по-точно, каква точно академична глупост ще изтърси!??

А каква квалификация е "сеяч на плява" и "автор на фантасмагории"?

Защо не го санкционирате и защо е този двоен стандарт?

Как да не е детска градина, когато главната роля тук играят такива инфантилизирани неграмотници като тебе, които приказват на вятъра, видно много добре от факта, че ти не можеш да цитираш Руста, тъй като при него изобщо няма нещо, подобно на су-биги:

Прабългаристиката, но същото и Болгаристиката, като водещо-основен не само и единствено за Късната Античност и Ранното Средновековие дял на Тюркологията има за предмет на изследване прародината, произхода и етническата принадлежност, етногеографията, социалната организация, антропологията, езика, материалната и духовната култура на прабългарите или от чисто научна гледна точка - на болгарите. При тази си своя същност и съдържание Прабългаристиката се явява синкретично-комплексна и мултидисциплинарна научна област със собствено-специфична методология и понятийно-категориален апарат. Затова тя се припокрива, съвпада, пък даже и обема, без обаче да преминава и да се разлива в тях, части от антропологията, лингвистиката, историографията, археологията, изворознанието, етногеографията, етнографията, фолклора, епиграфиката, нумизматиката, хералдиката и т.н. на прабългарската етнокултурна общност.

Произходът и етническата принадлежност на прабългарите е един от основните и доста сложните, дори комплицирани проблеми в тяхната история. Неговото окончателно и задоволително разрешаване може да хвърли светлина и да даде допълнителен тласък в редица насоки на множество по-общи или по-частни въпроси от свързаната с тях проблематика, включително и върху най-ранните периоди и етапи от етногенезата на прабългарските племена и народи, а оттук и на самата българска народност и език.

Приалтайската Минусинска котловина е прародинатата на българските племена и народи. През Късната Античност и Ранното Средновековие те са тридесетина на брой и се разпростират върху необятната територия между линията Байкал-Алтай на североизток и линията Балканите-Централна Европа на югозапад. През тази епоха Българската (Bulgarian) група е първата, най-многолюдната и най-важната група на Тюркското езиково семейство и се състои от три сравнително обособени и самостоятелни подгрупи - Аварска, Болгарска или още Прабългарска (Bolgarian) и Хазарска:

По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант -гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз). Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. [Эгоров 2007, 1].

Сред не толкова многото на брой и не особено разнообразните по вид и характер изворови данни и податки за по-ранните периоди от историята на прабългарите, безспорно изключително важна, а може би и първостепенна роля и значение за Прабългаристиката конкретно, имат лингвистико-ономастичните данни под формата на имена на лица, родове, племена, народи, страни, селища, места, периоди от време; на думи, титли, наименования на конкретни предмети, числа, отделни изрази или цели изречения и дори текстове, съставени на прабългарски език. Водещо-централно място сред всичките тези лингвистико-ономастични данни заемат думите и имената, преминали и заети по различно време и на различни места от иранските езици към прабългарските диалекти и езици. Настоящата разработка има за предмет на изследване само четири, но изключително важни и съществени, ирански по произход титли в прабългарските диалекти и езици. Така тя е по-следваща реализация на нашето много голямо желание и намерение да открием, опишем и представим, колкото е възможно в по-пълна степен, общоиранското, и по-конкретно, персийското езиково влияние върху прабългарския език, началото на което между впрочем поставихме неотдавна и с нарочна публикация [Добрева, Добрев 1983].

Между впрочем тъкмо тази наша студия, в сравнително дълга поредица от някои от най-съществените си пунктове и моменти, играе много важна роля и е главен фундамент при анализа и оценката от страна на историците на т.н. „иранска теория” на прабългарите. При това, на основата на изключително рядко срещаните при българските историци, редица много точни и верни наблюдения и констатации както върху лексико-граматичната структура и историческото развитие и на тюркските езици изобщо и прабългарския език в частност, и на иранските езици, а така също и върху тяхното взаимодействие, неизбежно се стига до извода, най-общо казано, за научната несъстоятелност на въпросната “теория”, докато самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”:

По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство, за което могат да се приведат следните основни доводи:

1. 1. По относителен дял в езика на прабългарите най-обемен е именно онзи пласт лексеми, които са с тюрко-алтайско езиково потекло и характеристика, което определя този пласт лексеми като домашния фонд в лексикалното богатство на езика, а самия език - като тюрко-алтайски по етно-лингвистичен облик. Ако към запазените в надписите или във византийските извори лексеми прибавим и езиковите остатъци в съвременния български език, то количеството на тюрко-алтайските по лингвистичен характер лексеми в езика на прабългарите се увеличава значително.

1. 2. Проследява се сравнително сигурно функционирането на словообразувателни модели, типични именно за този пласт, докато други словообразувателни модели във функциониращо състояние почти не се проследяват.

1. 3. Проследяват се почти всички по-типични фонетични характеристики в техния развой, които са типични за именно този лингвистичен пласт. Анализът на О. Притсак в неговото засега най-системно проучване на езика на прабългарите (вж. Pritsak, O. 1955) говори именно за това.

1. 4. Проследява се генетична връзка между лексеми от прабългарските езикови остатъци и лексеми от живи негови наследници (чувашки и др.), както и с тюрко-алтайски прабългарски по произход лексеми - заемки в съседните езици.

1. 5. В старобългарския език се проследяват главно тюрко-алтайски по произход лексеми, респ. лексемите от друга лингвистична принадлежност показват следи от битуване в тюрко-алтайска езикова среда. Впрочем, аналогично е и положението в староруската литература. Вън от проблема за проникването на лексеми от езика на прабългарите посредством старобългарския език и неговото активно ползуване като еталонна културно-историческа реалия в староруското общество, такъв паметник като "Слово о полку Игореве" съдържа преди всичко тюркизми - и прабългаризми, и заемки от езика на хазарите - и по-малко иранизми. Това състояние на нещата явно е детерминирано от етнополитическото господство на тюркските народи в Източна Европа, но то в значителна степен отразява и етнолингвистичната ситуация в този регион.

1. 6. Проблемът за иранските лексеми в новобългарски език трябва да се решава изключително внимателно и едва когато се установи, че те идват в него като наследство от езика на прабългарите, от това да се правят съответните изводи в етногенетичен план, без да бъдат пресилвани поради априорна позиция по въпроса.

1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език - вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. - са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис.

2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290).

2. 1. Относително значимият пласт ирански заемки в езика на прабългарите има своя генезис в етническата история на Евразия от древността и ранното средновековие. По принцип този въпрос се вписва в голямата проблематика на ирано-тюркските взаимоотношения в периода от I хил. пр. н. е. до I хил. от н. е., доколкото по-ранните връзки между индоевропейски и алтайските езици са феномен от малко по-различно естество [4]. Така например, в етнокултурната ситуация преди разселването на тюрко-монголските народи се регистрира, съгласно изследванията на И. Н. Шервашидзе (1989; 1990), развитието на процес на активна акултурация на тези народи най-вече под китайско и индо-иранско влияние със съответните отражения в езика.

Така че има основания да се твърди по-скоро, че основната част от лексемите от ирански произход в езика на прабългарите е исторически ранна; тя се дължи на ранното влияние от средноазиатските ирански езици, което оставя почти идентични заемки във всички тюрко-монголски езици през т. нар. пратюркска епоха.

И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име. Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapuqra 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници - Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др. Сред владетелите на тюркютските каганати от Средна Азия това име-титла се носи както от представители на династията на Ашина, така и от ханове на източния и западния каганат (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.) и следователно е стабилно присъстващ елемент в титулатурата им. Така появата на ирански имена в прабългарската антропонимия е културно-исторически факт с вероятно различен механизъм от онзи, който се внушава от предпоставеното обяснение за ираноезичието на прабългарите.

Основният извод, който се налага от казаното дотук - независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения - е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи. Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две - на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката. Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища - за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите - в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, "the solid work is still all before us". Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите [Йорданов 2015, 3-12].

Поради безграничното си невежество и в Иранистиката, и особено пък в Тюркологията, да не говорим изобщо за Прабългаристиката, ти лично, си последният, който е придобил правото да дава оценка на моите трудове!

Но щом като се позоваваш на Руста, цитирай тук целия му абзац, за да видим дали и този път не приказваш на вятъра?!! 

Етнонимът хынова е съответно източнославянската, а хунавы е южнославянската форма на средноазиатското самоназвание хунг на българите оногури. 

Хунг - средноазиатското самоназвание на оногурите българи.pdf

Не виждам никакви причини и основания етимонът на ойконима Плиска да се търси на праславянска и още по-малко пък на индоевропейска основа.

Според мене, в основата на този оним лежи гръц. полис, към което е прибавен прабългарският дателен падеж - полис-ка "към града".

В по-късно време и в условията вече на славянобългарско доминантно славяно-прабългарско двуезичие основата полис попада под действието на собствено славянския фонетичен закон за отваряне на затворената втора сричка с краен резултат ликвидна метатеза, която пък води до формата Плиска.

Какво тук означава "кавхани" и изобщо каква е тази титла според вас, не я ли употребявате твърде произволно-неуместно?!!

Писал съм, че subeg, subex се среща самостоятелно в арабски извори, а kana самостоятелно се ползва и в други надписи: kana bouilа и т. н. В Именника, чийто прототип е съставен на старобългарски книжовен език, кънѩзь/кнѩзь се употребява в значението ἄρχων, каквото е стандартното значение в старобългарски книжовен език.

Всъщност боила е престижно-почетна титла и тя се прибавя и към рангово-длъжностната титла Kana.

В гръкоезичните прабългарски надписи рангово-длъжностната титла Kana от израза Kana subigi Omourtag, в прабългарския език в действителност е титлата каган, равнозначна на император, която са носили най-малкото Омуртаг, Маламир и Борис.

Това, че в някакви си, най-вероятно измислени от тебе арабски извори, се среща нещо си, което прилича на subigi, не означава изобщо нищо, докато по научно възприетия и надлежен ред не се докаже неговото тъждество със subigi и то с много силен акцент върху културно-историческата основа, благодарение на която това нещо-нищо се озовава в тези измислени от тебе арабски извори.

Тук действа прабългарската Цветова Геосимволика, която е малко по-различна от общотюркската.

Тюркската изобщо и прабългарската в частност Цветова Геосимволика.pdf

Много сте прав и аз съм за същото, но въпросният субект, пък и не само той, досега няма нито едно съобщение по същество в тази тема, защо не ги санкционирате?

Ти си правиш много голям и напълно незаслужен авто-комплимент, защото ще бъдеш удостоен с въпросната чест едва, след като излезеш тук с научното си звание, името си и списъка на научните си публикации, както самият аз правя.

Много се съмнявам обаче, че изобщо имаш такива, включително и име, защото човек с име не се държи на публично място, подобно на тебе, т.е. като гамен:

http://bolgnames.com

http://bolgnames.com/Images/Publications.pdf

Иронията ти е повече от неуместна, защото това, за което ти си мислиш, че трябва да бъде направено, всъщност е отдавна вече направено, макар и от учени от различни научни институти.

А ти лично, поради причини от чисто субективен характер, просто не следиш или нехаеш за излязлата научна литература в тази област.

По този начин ти сам се поставяш в положението на абсолютен невежа по въпроса, което обаче, по добре обясними причини, никак не ти пречи да ругаеш и обиждаш онези български учени, които имат и са дали и те своите приноси в тази област, така че отново всичко пак е въпрос на морал и етика! 

Този академик не ми е познат, не е от моята научна област, но не само поради това няма нужда да ме сравняваш с него, пък и не разбирам на тебе лично какво лошо съм ти направил, че ме обиждаш и ти така, без причина и повод, освен ако не държиш всички тук да разберат, че ти липсват първите седем години, без да говорим за правописа ти, от който си проличава, че нямаш завършен дори 5-клас.