Отиди на
Форум "Наука"

Perkūnas

Потребител
  • Брой отговори

    2231
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    20

Perkūnas last won the day on Януари 14 2016

Perkūnas had the most liked content!

Репутация

1608 Доцент

Всичко за Perkūnas

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Германия
  • Интереси
    Езици, география, история.

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Капь "съсъд, ножница, хитиново покритие у бръмбара" - абсолютно същата семантика като у тюркската дума qap (по-долу). Оттук е и турцизмът капия за вид чушка. Сещам се още за печать (с тюркско посреднчиество от грузински becedi), също и тинь "бич". Щом заемки от чужди езици се заемат като i-склонение - например: lьstь от германски (listis), ересь от гръцки (където именителен и винителнен падеж е eresi) и въпросният грузински печат - означава за мен, че 1. няма пречки чужди думи да се адаптират към този склонитбен тип и 2. към i-склонение са преминали определените форми за винителен падеж на тюркските заемки: qap - > qapi, tin -> tini, а не формите за именителен падеж. Същото се наблюдава и при qargu -> qarguyi (което е дало в старобългарски крагуи), което е мъжки род о-склонение, а не u-склонение. Родът не е толкова от значение, защото думата тояга се среща в старобългарски в мъжки и в женски род. Естествено е, че при заемане на лексеми от чужд език, който не притежава граматична категория "род", да се наблюдава разколебаване при определянето на рода. Същото е и при заемки от турски в новобългарски.
  2. Щото чагатайското означава хранителен продукт от същата категория?
  3. Не е ли по-логично дума със значение "брачна спалня" или "дворец, палат" да е производна на глагол "спя, живея, пребивавам", след като острог е производна на остър. Между "черта" и "палат" не виждам никаква семантична връзка. Освен ако не става дума за рисунка-графити, каквито са откривани по Плиска и Преслав и очевидно са от свръхважно значение за българската история? А вие как мислите?
  4. Зависи за кое време става въпрос, според български фонетични закони след 9 век горното е Прѣсѣнъ, за да бъдем точни. За по-ранен етап може и да е Персиану
  5. Страхотна аргументация, няма що... примерно в духа на онези, според които живак е производна на жив.
  6. Общоприетото в случая може да се окаже съвсем погрешно. Търсенето на фонетични "подобия" след като не е ясно какво означава надписът води само до поредни въздушни кули. Няма как една монголска дума за шлем /дугулга/ в класически монголски (12-13 век) да има през 8 или 9 век фонетична форма, каквато има в по-съвременните езици /дуулга, дулг и под./. Няма и как една арабска дума /халка/ да се мъдри в същия надпис от 8 или 9 век. Освен ако цялата постановка (класическа или алтернативна) за инвентарни списъци не е изначално сбъркана. Очевидно между двете чувашки думи (кепе "риза"/ кап "калъп") няма нищо общо. Иначе в специализирания речник за чувашка етимология щеше да е споменато. А думата за "халка, пръстен" още по-малко.
  7. Брекзит е и закономерно следствие от тотално провалената регионална политика в Обединеното кралство. Държавата се присъдинява към Общия пазар едва ли не по съвет на Световната банка през 1973 заради тоталния икономически упадък след разпада на империята. Общият пазар и после ЕС спомагат за бурен растеж в някои сектори и само в някои региони (най-вече югоизтока - ефектът Лондон финансова столица на Европа - не може да се очаква да спомогне за развитие в радиус повече от 150 км реално). Останалата част от страната изостава тотално като инфраструктура и стопнаство - това си личи особено в Северна Англия, Югозападна Англия, Уелс - магистрални пътища липсват, жп транспортът е масово на дизел, за скоростни жп линии като в Германия, Франция или Италия просто забравете. Това са все неща, които се набиват на очи дори и на хора, израстнали в Германия. Туристите от чужбина са предимно в Лондон и околността и по шотландските замъци. Пътувайки из другите краища на държавата, където има доста красиви местности - крайбрежието на Ламанша, Корнуол, забелязваш, че други чуждестранни туристи просто няма. И как да има при техния ужасно нередовен (и скъп) транспорт?
  8. Латински не може да се явява изобщо донор на каквото и да било освен ,научна лексика след 11 век, защото отдавна не съществува като говорим език. В самата група германски езици има влияние между отделните езици. Отдавна е известно влиянието на долнонемските диалекти върху скадинавските езици, което датира много преди 11 век. Да не говорим за старофренския език. Каквото и да въртите и сучете, в иранските езици като цяло категорията "определеност", каквато съществува в български и в повечето европейски езици, просто отсъства.
  9. Нищо не си схванал. В случая не става дума само за "задпоставеност", ами за факта, че изобщо в български има определителен член. Граматически български и кюрдски са подобни точно толкова колкото български и цигански.
  10. Чак в класическия период. Липсва у Омир :) :) въпреки че произведенията му са запазени в късни преписи :) :)
  11. Продължават с голословните твърдения. Какво й е уникалното на тази дума? Чували ли сте за прейотация в славянските езици изобщо? Много по-лесно е във форума да сипем със самосвала глупост след глупост и после да обвиняваме другите в спам и тролене... е все едно да се питаме защо като българчетата отиват в Германия проговарят немски например. Каква ли е причината???
  12. Още по-смешно (а може би жалко?) е когато апологети на имагинерния осетино-тохаро-ирански "древнобългарски" изхвърлят с лека ръка половината от българските народни говори, където формата е яз... Сигурно според тях в Западна България не се говори български?!?
  13. Не ви ли омръзна да въртите грамофона с глупости? Не само че я има, но я има точно в езика, който и днес се нарича словенски. Едно си баба знае, едно си и бае... Темата е за ключ...
  14. Важното в конкретния случай е, че в иранските езици, които са изложени на вековно влияние откъм семитските езици (акадски, арамейски, арабски), е започнала да се оформя семантичната категория "определеност". Става дума именно за такива като кюрдски и новоперсийски и то процесът при новоперсийски още не е напълно завършил морфологично. Определен или неопределен член в огромното мнозинство древни и съвременни ирански езици просто няма, защото при тях липсва такава семантична категория. Същото се отнася и за другите индоевропейски езици (гръцки, латински, арменски, германските езици), които са прихванали тази определеност от семитските езици. В Европа първо класически старогръцки, после латински с дъщерните му романски езици, оттам и в германските езици и в някои други (албански, български), че дори и в унгарския. Абсурдно е да се дири каквато и да било връзка по "древнобългарска линия", макар че след всичко останало в темата не бих се учудил, че някои продължават тук да преоткриват топлата вода...
  15. Не знам дали само за такива изказвания не би следвал окончателен бан на автора и на кликата му, която му слага плюсове?!? Има ли модератор в този форум изобщо? Или сме в Ганскиното кафене?

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...