проф. Добрев

Моля да ме извините, но в такъв случай не трябва да броим за историк Георги Бакалов, нека да си спестим сега и тук неговите научни степени, звания, академични длъжности и място в българската историография, пък даже и в най-новата ни история. От него съм чувал и чел, че Именникът има "легендарен характер", а по мои наблюдения и впечатления и по-младите вече я подемат тази песен, затова. Всичко това е въпрос на частно-научен подход и методология и надали тук и сега му е мястото да го обсъждаме. И все пак такава е горчивата за лингвистите действителност, при която пак историци поставят над тях капака на информационното затъмнение, само защото тези лингвисти са разработили и историографски значим и съществен проблем. Тук, разбира се, имам предвид единствено и само себе си и затова не е необходимо да се дават доказателства и аргументи, но не мога да не попитам на кого точно вие служите и кой има полза от всичко това? Така или иначе тази ви квалификация е много обидна за лингвистите, които работят в Прабългаристиката, и особено пред паметта на проф. Москов. Още повече че тъкмо вие историците избутахте и продължавате да бутате напред Счетоводителя, но не като историк, а като лингвист - той пръв и единствен бил открил "древнобългарския език" и бил разчел и превел прабългарските рунически надписи. На мене свят ми се завива само като си помисля за това, защото в тази вече на порядъчна възраст Наука Лингвистика такова нещо не се е случвало никога и никъде досега и изведнъж това го бил направил един български счетоводител. Идете по чуждите форуми, за да видите как чужденците ни се смеят, но не на него лично, а на всички нас, българите! И според вас това неговото е наука, а нашето - са онова там по-горе, така ли?

В тюркологията е много добре и широко известен Кодекс Куманикус от ХІІІ в., който католическите монаси на Крим съставят, за да могат да проповядват сред прикримските кумани. Той има издания в няколко страни, мисля че го има цитиран в моята библиография на сайта, при Източници. Трябва да може да се намери на "кумански език" на Предметния каталог на Народна Библиотека. Онзи там е смешник, но не поради това, а заради съвсем друго. А вие как от контекста разбирате дали става дума за онази част на ръката или за другото? Същото е. Знанията за морфологичната структура на сложносъставните думи в тюркските езици, която е специфична и различна от тази например в славянските езици. В случая действа фонетичният закон за промяна на Б в М. Този закон е повече типично-характерен за къпчашките езици, но се проявява случайно-спорадично и в прабългарските езици и диалекти, например при някои от имената на Атиловия клан.

Сега не мога да направя справка, но струва ми се, че проф. Москов "разкъсва" точно този израз и възстановява загубената при преписването част. Той беше много доволен и се гордееше с това си откритие и дори ми е разказвал какво точно е постигнал и какъв проблем е решил, а сега според вас излиза, че той просто бил преписал Бъри и то без да го цитира!?? Дори и така да е, той трябва ли на всеки ред да цитира? На какво ще заприлича тогава този текст, дали ще може изобщо да се чете? Аз много се пазя точно от това, но отчитам за себе си, че прекалявам с цитирането. Добре, че се сетих да ги наблъсквам в края на абзаца с това "вж." и "срв.", пък който иска да се заяжда, нека да направи това в научна публикация по същия проблем, там нещата си идват на мястото. Не смятам, че проф. Москов го е направил това с умисъл, още повече че твърде много идеи се мотаят в съзнанието ти и в даден момент не можеш да определиш дали е твоя или чужда. Пък и когато вече пишеш, не можеш да държиш всички предишни автори отворени на бюрото си, дори и да става дума за Бъри. Той изобщо нямаше нужда от това, а и тази книга не беше за неговата възраст, но той я направи! Доколко съм прав за всичко това, ще стане ясно едва, след като се появи следващата монография по проблема, която ще го ревизира частично или изцяло. Но съм повече от убеден, че това няма да стане по мое време.

Ако това ви съобщение е адресирано лично към мене, трябва да ви кажа, че то е повече от неприлично. Идете на сайта ми, прочетете, разберете и осмислете статията ми за Алем, направете си съответните изводи и тогава ми пишете, но по същество, а не с налудничаво-просташките лозунги на Счетоводителя.

Аз бих казал, че този институт той го постулира и на тази основа прави изчисленията си, които в известна/голяма/някаква степен потвърждават и следователно и оправдават направеното преди това допускане. А иначе най-лесното е да се ругаем и петним един друг. Но още тогава проф. Москов беше забелязал, че вие историците сте на път да ритнете Именника, и най-вероятно оттук е и тази му категоричност, но по-скоро страх, той просто искаше да ви предпази от това. И въпреки това вие, историците като че ли го ликвидирахте Именника като извор!? Жертвахте го заради псевдонаучната идея на едно болно съзнание! Проф. Москов - Бог да го прости! - беше изключително деликатен и морално-етичен човек и той беше готов да направи път на всеки един. Той даде много на Прабългаристиката и то не само с тази си книга и тези, които идват след нас, няма да го забравят!

И вие виждате Науката като парламент, където решенията се вземат с консенсус!? Току-що казах, че тази страна на Именника за лингвиста е допълнително-спомагателна и вторично-производна! А и материята е толкова специфично-трудна за филолога, че аз направо се отказах да мисля по нея, когато му писах рецензия за едно списание. Но кой е българският историк и в коя си публикация е оправил и тази страна на Именника?

Реалистично-вярната оценка на проф. Москов трябва да се дава в аспекта на предходните изследвания, където най-близък по време като че ли е световно утвърденият ориенталист Прицак, а проф. Москов го ревизира в редица отношения и така излиза и пред него. За лингвистите винаги и по всяко време приоритетна е собствено лингвистичната компонента! Историографски или астрономически мотивираните по-частни субкомпоненти за тях са само допълнително-спомагателни и вторично-производни. Силата на проф. Москов тук е в етимологизацията на имената на годините и месеците; във възстановяването на изпадналите при преписването части и в доказването чрез личната му калкулация на неизвестни ханове. Доколкото ми е известно, никой все още не е обяснил напълно и достатъчно задоволително съвладетелския институт, доколкото го има. Но аз не следя толкова отблизо тази проблематика. Има ли по-нови публикации в историографията?

И моята не е при мен, но на мене ми звучи много странно това, че вие говорите за "висока оценка", а цитирате по памет!? И все пак преди Счетоводителя всички сериозни проучватели тълкуват Именника на тюркска основа, както и самият проф. Москов. Затова не вярвам той да му дава такава оценка, но ще видя довечера вкъщи.

Казах, че дума с такова значение има в тюркските езици, а не в турския език, виж: Подобно е положението и в тюркските езици, където има ел "голям" и ел "ръка" и тези две думи са омоними или омонимични. Думата може да се намери при: Радлов В. В., Опытъ словаря тюркскихъ наречiй, т. 1-4. С.-Петербургъ, 1905-1911.

На коя страница е това?

Нищо странно - в българския език има пръст(1) и пръст(2). На това в езикознанието му се казва омонимия, т.е. равноименност. Подобно е положението и в тюркските езици, където има ел "голям" и ел "ръка" и тези две думи са омоними или омонимични. Но гласната и при двете думи в някои от тюркските езици може да варира в определени граници и затова в средновековния кумански език думата е ал - Алтимир е равно на Голямдемир. Но пак в българския език има и име Елтимир, което трябва да е или от друг кумански диалект, или пък от друг тюркски език.

Не беше ли Кеан?

Просташката ви дилетанщина е не само необозрима, но тя започва вече да става и забавно-комична. Много се съмнявам, че изобщо сте в състояние да идентифицирате повечето от езиците, които ползвам. Въпреки големите ви претенции за наука вие очевидно не ходите по книжарници, иначе отдавна щяхте да видите турско-българския речник, на който аз съм основен съставител и научен редактор. Това е част от библиографията на латиница и арабица на книгата ми. Altheim Fr., Geschihte der Hunnen, Band 1-2. Berlin, 1959,1960. Bang W., Ьber die tьrkishen Namen einiger Crosskatzen. – Kйleti Szemle, vol. 17, 1916. Blanбr V., Lingvistickэ a onomastickэ status vlastnйho mena. – Onomastika, vol. 21. Warszawa, 1976. Bouй M., Esquisse gйologique de la Turquie d’Europe. Paris, 1840. Darkot B., Erzurum. - Islam Ansiklopedisi, t. 4. Istanbul, 1948. Discussions in sci.lang. - Vassil Karloukovski's Page. IntNt, 1999. Dobrev Iv., Nordtьrkische Etymologien des Oronyms Balkan. – Балканско езикознание, кн. 34.3-4, 1991. ~*~Прабългарското ханско име Авитохолъ. - Bulgarian names of Eastern languages origin. IntNt, 2003. Dobrev P., Words, preserved in the historical and archaeological monuments from the VI-X cc. AD. – The language of the Asparukh and Kuber Bulgars. Vocabulary and grammar. IntNt, 2001. Doerfer G., Tьrkishe und mongolishe Elemente im Neupersishen, t. 1-2. Wiesbaden, 1963, 1965. Eren H., Bulgarlar ve Tьrk Dili. – Tьrk Dili, № 408, 1985. ~*~Balkan Adının Kцkeni. - Tьrk Dili, № 429, 1987. Gabain A., Alttьrkische Grammatik. Leipzig, 1950. Golden P., The Codex Cumanicus. - IntNt, 2003. Gombocz Z., Die bulgarisch-tьrkischen Lehnwцrter in der ungarischen Sprache. - Mйmoires de la Sociйtй Finno-ougrienne, t. 30. Helsinki, 1912. Gьlensoy T., Tьrk Kişi Adlarının Dil ve Tarih Aзısından Цnemi. - IntNt, 2001. Hampel J., Der Goldfund von Nagyszentmiklуs sogenannter ”Schatz des Attila”. Budapest, 1885. Histoire de la Transylvanie. Budapest, 1992. History of Civilizations of Central Asia, vol. 1-4. Paris, 1992-1998. Hungarian art before the sixteenth century. - IntNt, 2003. Inan A., Tarihte ve Folklorda Balkan. - Tьrk Dili, № 429, 1987. Justi F., İranischen Namesbuch. Malburg, 1895. Khazarian Names. - IntNt, 2001. Koestler А., The Thirteenth Tribe. - IntNt, 2003. Kojčeva E., Le rфle de Hemus dans le destin historique de la Pйninsule Balkanique au Мoyen age. - Bulgаrian Historical Review, 2000, № 1-2. Kцprьlь F., Baybars. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949. Kunsthistorische Museum in Wien. - IntNt, 2003. Lбslу Gy., İ. Rбcz, The Treasure of Nagyszentmiklуs. Budapest, 1984. Maenchen-Helfen J. O., The World of the Huns –Studies in Their History and Culture. Berkeley, 1973. Mavrodinov N., Le trйsor protobulgare de Nagyszentmiklуs. - Archаeologia Hungarica, vol. 29, 1943. Melich J., A bolgбrok йs a szlavok. – Magyar Nyelv, kцn. 17, 1921; kцn. 19, 1923. Menges K., Altaic elements in the Proto-Bulgarian Inscriptions. ­ Byzantion, t. 21.1, 1951. Mikkola J., Die Chronologie der tьrkischen Donaubulgaren. - Journal de la Soсiйtй Finno-Ougrienne, t. 30. Helsingfors, 1914. Miller K., Arabische Welt- und Lдnderkarten, V Bnd. Stuttgart, 1931. Nйmeth Gy., Die Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklуs. Budapest-Leipzig, 1932. ~*~The Runiform Inscriptions from Nagy-Szent-Miklуs and the Runiform Scripts of Eastern Europe. - Acta Linguistica, t. 21(1-2), 1971. Poppe N., Die mongolischen Lehnwцrter im Komanischen. - Nйmet Armağanı. Anakara, 1962. Račeva M., Zu einigen nichtuntersuchten Bedeutungen des Appelativs балкaн im Bulgarischen. – Балканско езикознание, кн. 38.2, 1996. Ramstedt G., Alte tьrkische und mongolische Titel. – Journal de la Sociйtй Finno-Ougrienne, vol. 55, 1951. Schmitt R., Iranica Protobulgarica -Asparuch und Konsorten im Lichte der Iranischen Onomastik. - İntNt, 2003. Sevim A., E. Merзil, Selзuklu Devletleri Tarihi. Ankara, 1995. Sobernheim L., Barsbay. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949. Stoyanov V., Cumanian anthroponymics in Bulgaria during the 15th century. – Проучвания в чест на професор Вера Мутафчиева. София, 2001. Tardy J., A contribution to the Cartography of the Central and Lower Volga Region. - Chuvash Studies. Wiesbaden, 1982. Tekin T., Tuna Bulgarları ve Dilleri. Ankara, 1987. The Cambridge History of İran, vol. 3.1-2. London, 1985. Thomsen W. İnscriptions de l'Orkhon dйchiffrйes. Helsingfors, 1986. ~*~Une inscription de la trouvaille d'or de Nagy-Szent-Miklуs (Hongrie). – Samlede Afhandlinger, t. 3. Kшbenhavn, 1917. Todorova M., Imagining the Balkans. New York, 1997. AiWb - Bartholomae Chr., Altiranisches Wцrterbuch. Berlin, 1961. AsMn - Asia Minor under the Greeks and Romans (map) - İntNt, 2000. AzеrPlNm - Azerbaijan Place Names. ­ Geographic Names Processing System. İntNt, 2000. DcOnRm - Constantinesku N. A., Dicţionar Onomastic Romоnesc. Bukureşti, 1963. DLT - Kaşgarlı M., Divanь Lыgat-it-Tьrk, c. 1-4. Ankara, 1998-1999. Eren - Eren H., Tьrk Dilinin Etimolojik Sцzlьğь. Ankara, 1999. GeorPlNm - Georgia Place Names. – Geographic Names Processing System. İntNt, 2000. GoldDic - Paul Goldschmidt's Dictionary of Period Russian Names. İntNt, 2001. HBTSz - Hayat Bьyьk Tьrk Sцzlьğь. İstanbul, (s.a.). KdKum - Grцnbech K., Kuman Lehзesi Sцzlьğь. Ankara, (s.a.). KırgSz - Yudahin K. K., Kırgız Sцzlьğь, c. 1-2. Ankara, 1998. Kiss - Kiss L., Foldrajzi Nevek Etimolуgiai Szуtбra, kцt. 1-2. Budapest, 1988. KmTrk - Sвmi Ş., Kвmыs-i Tьrkо. İstanbul, 1998. MаgEtSz - A Magyar Nyelv Tцrtйneti-Etimolуgiai Szуtбra, kцt. 1-4. Budapest, 1967-1984. MаgOrSz - Hadrovics L., L. Galdi, Magyar-Orosz Szуtбr, kцt. 1-2. Budapest, 1969. Mikl - Miklosich Fr., Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Wien, 1862-1865. OTS - Tuğlacı P., Okyanus Tьrkзe Sцzlьk, c. 1-3. İstanbul, 1971-1974. Pokorn - Pokorny J., İndogermanisches Etymologisches Wцrterbuch, Bd. 1-2. Mьnchen, 1959. Rдsдn - Rдsдnen M., Versuch eines etymologischen Wцrterbuchs der Tьrksprachen. Helsinki, 1969. Skok - Skok P., Etimologijski rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika, t. 1-4. Zagreb, 1971-1974. TDESz - Eyuboğlu İ. Z., Tьrk Dilinin Etimoloji Sцzlьğь. İstanbul, 1991. TV - Tьrk Televizyonu Yayını. UygSz - Necip E. N., Yeni Uygur Tьrkзesi Sцzlьğь. Ankara, 1995. WdAtl - Encarta World Atlas. - Microsoft, 1998. Yaqut - ١٩۰٧-١٩۰٦ ياقوت ش.، كتاب معجم البلدان، ج. ١-١٠. القاهرة،

Разбира се, че нещата ще изглеждат така, когато не сте в състояние да различите поставена на личния сайт статия от издадена монография или отпечатана в научно списание или сборник, статия, което при добро желание можехте да видите в списъка на публикациите ми на сайта ми, преди за започнете да словоблудствате. Но за вашия "морал" това е излишен лукс! А това за кой ползва и кой не ползва Интернет е повече от просташко - по Света най-новите неща излизат най-напред в Интернет и много отдавна вече все повече изследователи предпочитат да публикуват първо именно там, а след това и на книжен носител, както между впрочем правя и аз за някои мои статии.

За акад. Гюзелев е напълно достатъчно това, че написа раздела за прабългарите в Академичната история, но той има и други публикации за този период. Кой след това написа нещо такова, но само не ми казвайте, че това го е направил Степанов в "Българи"? Вашите представи за това как лингвистите ползват и владеят чуждите езици са повече от дилетантски! Проф. Москов познаваше и ползваше с речник тюркските, иранските и монголските езици, да не говорим за това, че той владееше писмено и говоримо и на едно задоволително ниво основните европейски езици, а така също и унгарския и румънския, където е бил лектор, както и класическите езици. Но проф. Москов написа книга за Именника, каквато никой по Света досега не е писал, а и за в бъдеще няма да напише! Вие отново пак бъркате нещо и по-точно науките - проф. Симеонов беше лингвист класик и той събра, описа и обясни по свой си начин голям брой прабългарски имена и титли. Дори и неговите етимологии да подлежат на сериозна критика и дори и направо ревизия от тюркологическа гледна точка, той натрупа доста емпиричен материал, с което облекчи неимоверно бъдещите изследователи на тази проблематика. Първото Българско Царство е прабългарско царство и всичко, което проф. Златарски е написал за този период ще остане като златен фонд на националната и световна Прабългаристика. Проф. Златарски е може би единственият ни прабългарист, когото чужденците много цитират и на когото винаги се позовават при решаването на някой по-особено-труден проблем. Или както се казва: Дай, Боже, всекиму! А като сте толкова озверено-освирепял, кога най-после ще дадете възможност Форумът да види кой и какво точно представлявате самият вие на основата на вашите научни публикации, дано да имате такива? Представите ви за "кухнята" на Науката са повече от просташко-дилетантски - всеки проучвател на даден проблем е повече от задължен не само да цитира, но и да анализира и прецени критически всички без изключение достъпни му по-предишни проучватели. По този начин в общонаучен план той реализира приемствеността в науката, а в собствено-субективен план подчертава и показва какъв и кой точно е неговият принос за по-нататъшното проучване на проблема. Разбира се, разбира се, стига човек да е оглупял дотолкова, че да не прави разлика между наука и научна фантастика! Но вие и тук не сте много добре нещо с логиката, защото в противоречие с всякакви логически правила успявате от купищата грешки и недомислици да извадите многото полезна работа. Колко странно и поздравления!

Никакъв проблем, всички мои дипломи са точно такива, в което може и да можете да се убедите, ако изобщо сте в състояние да видите и различите в списъка на научните ми публикации на сайта ми онези мои научни трудове, на основата и заради които тези дипломи са ми издадени. А вие можете ли да изпишете тук името си и заглавията на научните си публикации по Прабългаристика, за да преценя аз пък дали имате изобщо моралното право да се държите толкова просташки с мене?

Мисля, че добре ви разбирам - за вас лично единствено меродавно-легитимната научна институция за прабългарите е Икономическият институт на БАН с неговия главен счетоводител, който вече почти 30 год. се напъва да мине за лингвист, ама тази няма да стане!? Какво пък, всеки си избира приятелите по свой вкус и разбиране!

Годините не са 18, а 28! Не тъжен, а цинично-срамен факт за Свещената Българска Наука! Само този професор по история ли имаме ние Българите? Ами акад. Васил Гюзелев не е ли такъв професор? А проф. Москов, проф. Борис Симеонов? Но не е ли пак оттам Великият проф. Златарски? Но вие се подлъгахте по високопарните словоизлияния на един изпечено-долнопробен мошеник и международен аферист, така че дори и сега и тук продължавате да повтаряте като папагал неговите лъжливи думи! Но ако сте Българин на място, вие трябва да му кажете само: Проклет да си!

Тук вие ми поднасяте изводите, а не научните факти предпоставка или основание за тези изводи. А това с хаганатите издава ни повече, ни по-малко абсолютно-пълно невежество не само по отношение социално-политическата организация на тюркските племена и народи, но така също и по отношение на вида и характера на техните държави. Тук всяко племе си е относително самостоятелно-независимо върху собствената си ясно очертана и запазена територия и връзката му както с държавата, така също и с господстващия в тази държава етнос, обикновено група родствени племена, се осъществява единствено и само посредством неговия хан. При това положение никак не са изключени отвличания на жени или добитък, дори и от страна на васалите, но всичко това в никакъв случай не дава основание да се говори за някаква си тюркизация. Единствената полза от всичко това е, че благодарение на вас, аз откривам по върховете на Българската Наука още един Тридесетсребърник - много тъжно, но факт, както обикновено се казва. Между впрочем, щом като толкова се натискате и вие да не сте от тюрките, добре би било да знаете, че псевдонимът ви всъщност и в действителност е прабългарски в частност, но тюркски по принцип. В основата си това име е титла, образувана от эл "голям" и баг "бег", тур. бей, т.е. "голям бег".

Влиянието на прабългарите върху маджарите е и в още много други области, но тук изключително съществено-показателното е това, че с прабългарски произход са съответните унгарски думи за книга и буква.

Сред прабългарските лексикални заемки в унгарския език се намира немалка част от онези прабългарски думи, които са запазени и в славянския български език. В Прабългаристиката въпросът за наличието на прабългарски думи в унгарския език от дълго време изобщо не се обсъжда, защото той много отдавна вече е придобил статута и съответно доказателната сила в редица отношения на математическа аксиома.

Това трябва да се отдаде на все още съществуващата неяснота в някои от секторите на тази изключително обширна и съдържателно богата научна проблематика. През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските или в най-новата международна научна терминология - болгарските племена наброяват към тридесетина и затова изобщо не бива да се мисли, че вече е приключила тяхната идентификация и съответно "картотекиране". Със средствата и методите на Тюркологията по принцип и на Прабългаристиката/Болгаристиката в частност така, както се доказват тюркският произход и принадлежност и на прабългарите, на който въпрос отговорих като че ли в другата тема.

Изобщо не твърдя нищо, а само констатирам, че в изворите има известен брой такива форми. Анализът на тези форми с помощта на славяно-старобългарския сравнително-исторически метод, за който се опитах да дам представа по-горе, най-недвусмислено показва и доказва, че те са първично-изходни спрямо такива форми например като българи или блъгари. Но точно тази форма на етнонима освен това се съгласува напълно и се вписва още и по един съвсем естествен ред и начин с крайните резултати от моята етимологизация не само на нивото на апелатива, но и на нивото на етимона на етнонима. Последното пък означава в края на краищата това, че етимологията и формата взаимно се подкрепят и потвърждават, което пък от друга страна е и доказателство за правомерността и истинността и на самата етимология. П Р О И З Х О Д НА И М Е Т О Б Ъ Л Г А Р И К У Л Т У Р Н О-И С Т О Р И Ч Е С К А О С Н О В А Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прототюрките европеиди с монголоиден примес от областта на Саяно-Алтай се разделят на огуротюркски, р-езиков клон от една страна и огузотюркски, з-езиков клон от друга страна, в който се намират бъдещите огузи, къпчаки, карлуки и др. От вътрешна гледна точка огуротюрките в самото си начало са прото-българи, а впоследствие, след тяхното по-нататъшно деление на други племена - само българи (Bulgars). С течение на времето все още малкото на брой български племена се съсредоточават и консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на всички българи. Многократното деление и по-нататъшното разрастване на българския клон на тюрките има за резултат появата и разпространението из Азия и Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие на тридесетина на брой български племена, които още към средата на І хил. пр.н.е. по земите на север от Китай се разделят, обособяват и обединяват в три сравнително различни и самостоятелни подгрупи: -авари, кит. ухуан, по-късно ефталити; -болгари (Bоlgars), кит. Poliuhan и др., включително и племето болк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабири, кит. сянби, като първична основа и водещо-ядрен компонент на тази подгрупа е племето оногури; -хазари, кит. хэсе. В Минусинската Котловина, на Алтай, на север и северозапад от Китай през времето до началото на Новата Ера най-близки съседи на българите са монголите, тунгузо-манджурите, угро-фините, прото-огузотюрките, огузите, къпчаките, китайците, тохарите, индоиранците, неголяма група от които още преди края на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина се инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, скито-сарматите, после усуните, аланите, согдите и др., с всичките от които българите осъществяват различни по интензитет и равнище етнолингвистични и културни контакти и взаимодействия, в процеса на които се обменят елементи от езика, материалната и духовна култура, като в различна насока и степен се изменят и характерно-присъщите по начало на даден народ расово-антропологични основни черти и белези. Особено интензивно-тесни са етнолингвистичните и културни контакти и взаимодействия в Средна Азия през І-ІІ в. с ирански племена и народи на група болгарски племена, основно-водещо ядро на които е племето оногури. В резултат на тези контакти и взаимодействия при тези племена се стига до развитие и промени в тяхната антропология, представена главно от тураноида като сравнително нова и напълно специфична разновидност на европеида, език, материална и духовна култура на ниво и степен, налагащи да се приеме и обобщи в етногенетически аспект, че в действителност по произход и етническа принадлежност болгарите се явяват частично иранизирани тюрки. Е Т И М О Л О Г И Я Първично-изходен и основен фонетичен вариант на Името е не чувствително по-късният, собствено къпчако-татарският облик булгар, а засвидетелстваният в древнокитайските, туранобългарските, староарменските, волжскобългарските, древноруските, старобългарските и древноунгарските хроники, летописи и надписи; в топонимията на Централна Азия, Средна Азия, Кавказ, Волжска България и Централна Европа; като етноним или нарицателно име в езиците на много народи и племена от Тихия до Атлантическия Океан фонетичен облик болгар, състоящ се от основата болк- и собствено-специфичния прабългарски суфикс за мн.ч. -ар, засвидетелстван не само в гръкоезичните прабългарски надписи от началото на ІХ в., но като субстратно произхождащ и в съвременната татарска антропонимия. Името болгар възниква и се развива на основата на съществителното име *болк ”планина” от езика на източноиранските скито-усуни, които през първата половина на І хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина имат за най-близки съседи най-малко две прабългарски племена, едното от които те наричат *bolq-о nadaune ”хора от планината”, т.е. ”планинци” и в противовес на това, другото пък - *av-o nadaune ”хора край реката”, т.е. ”крайречани”. Непрекъснатото и достатъчно честото използуване на тези двусъставни наименования единствено в рамките на скито-усунския език има за краен резултат лексико-синтактичното им съкращаване и опростяване само до техните начални части съответно *bolq и *av, които същевременно приемат в себе си и семантичния признак ”хора” и по такъв начин се превръщат в едносъставни етноними наименования на същите конкретни прабългарски племена. В условията на по-следващите интензивно-тесни усуно-прабългарски етнолингвистични и културни контакти и взаимодействия тези две народностни названия се разпространяват и преминават в езиците и на съседните племена и народи и на първо място в езиците на тези две прабългарски племена, които обаче тяхната първично-основна форма възприемат като форма за ед.ч. и за да постигнат в определени случаи конкретен семантико-функционален ефект, започват да прибавят към нея собствения суфикс за мн.ч. -ар, в резултат на което се образуват и известните народностни названия болгар и авар. За възможно най-пълната и подробна обосновка и доказателство на тази етимология виж: http://bolgnames.com/text/Bolgar.html

Бихте ли цитирали тук основните научни публикации, за предпочитане монографии, в които и чрез които се доказва това? И още едно условие - авторите на тези публикации трябва да имат дипломи за научни степени и звания за научна област, припокриваща се в голяма степен с Прабългаристиката, а съдържанието на публикациите им да е неразделна част от нейния обект и предмет на изследване. А иначе всеки може да се покатери на някоя пейка и да се самопровъзгласи за Новия Месия, особено в мътната вода на това, на което някои му казват демокрация!

Антропонимията е една от най-динамично-променящите се и най-бързо поддаващите се на външно влияние сфери на езика. Тъкмо поради тази причина имената никога и за нищо на Света не се считат и приемат за етнически показател! Това, че такива имена има и при някои ирански народи, показва и доказва единствено и само изобщо неоспоримия факт, че прабългарите тюрки са били на определено място, през определено време в някакъв етнолингвистичен контакт с тези народи и нищо повече. Никой здравомислещ езиковед не се хвърля да доказва етнически произход и принадлежност на основата не на 2-3, но даже и на 200-300 имена. Това е привилегия единствено и само на езотерико-паранормалната компания на Счетоводителя, принадлежността си към която много държите да афиширате. Тюркският произход и етническа принадлежност на прабългарите се доказва от огромен комплекс научни факти, съдържащи сведения и данни за техния език, антропология, история, материална и духовна култура. Във Времето всичко това е събирано и натрупвано в Тюркологията като наука за езика, антропологията, историята, материалната и духовната култура на тюркските племена и народи. Прабългаристиката е много важен и социално значим дял на Тюркологията и нейните основи се поставят около началото на миналия век с първите собствено-конкретни прабългаристични изследвания на наши и чуждестранни, главно европейски, изследователи.