проф. Добрев

Сървърът на Форума очевидно няма, а и не е необходимо да има всичките шрифтове, които лингвистите ползват. Но като ви гледам акъла, много се съмнявам, че дори и оправените шрифтове ще ви кажат нещо повече от нищото, което въртите в главата си. Не бих казал, че това говори особено добре за вашето психическо здраве, защото тези неща се правят не със забавно-хумористична, а с научна цел. Това означава преди всичко, че тях вие трябва да се опитате да ги разберете и дори да ги научите наизуст, ако наистина държите да знаете нещо за прабългарския език. Азбучна истина в Прабългаристиката е това, че в унгарския език има най-малко 250 прабългарски думи, а азбучните истини по принцип не се обсъждат. Аз и по-горе ви казах, че вие имате много неоснователно-глупави претенции - тази дума се възстановява на основата и съгласно фонетичните закони на прабългарския език. За всеки нормално мислещ лингвист това е напълно достатъчно, следователно няма никаква нужда и са повече от излишни всякакви други доказателства. Е, ако се появят такива, те може само да потвърдят или поставят под съмнение въпросната реконструкция и тогава лингвистът трябва отново да си я прегледа и да я коригира или пък да намери някакво обяснение за различията в откритото след нея доказателство.

Установено е и се знае много добре, че Хронографът лежи въху гръцки ръкопис от втората половина на ІІ в. При това положение още тогава праб. Б се променя във В и това става под действието на специфично гръцкия закон за промяната на Бета във Вита, а стесняването на широката гласна е по силата на горепосоченото правило.

От подобна грешка ни предпазва сравнително-историческата фонетика на българския език, която открива, формулира, обосновава и доказва фонетичните закони, под действието на които се развива и видоизменя неговата фонетична структура. Зараждането и формирането на езикознанието като наука в голяма степен се дължи на тази фонетика и тук нещата са доста сигурно-определени, в това число и у нас, защото в тази област обикновено работят големите езиковеди. Напротив, тъкмо обратното - първата форма е напълно закономерно развитие на втората под действието и проявата в старобългарския език едновременно на Закона за редукцията на широките гласни - О-У; Закона за преминаването на гласната У в Ъ и на Закона за отваряне на сричката, частен момент на който е Ликвидната метатеза - гласната Ъ се премества след съгласната Л. Заемането и преминаването на думи от един език в друг има две страни - трансференция, пренасяне на звукове от езика източник към езика приемник и адаптация, усвояване на тези думи съгласно фонетичните закони и правила на езика приемник. Прабългарският звук О по начало не е напълно и докрай отворен, поради което той оставя слуховото впечатление донякъде за звука У. Това е причината поради която гърците го възприемат и идентифицират като гръцкото У и съответно го и записват по този начин. Всъщност и в действителност, и гръцката У-форма е едно от основанията и доказателствата за правомерността и коректността на извеждането и предлагането на формата болгар за първично-изходна форма на етнонима.

В такъв случай приемаме, че приписката е от първата четвърт на Х в. и това с нищо не подкопава моята теза, че самоназванието на прабългарите има формата болгар, тъкмо която е и първично-изходната форма на самия етноним, а не примерно българи, блъгари или нещо друго. Изразявайки по този начин скептицизма си и по този въпрос, вие навярно държите в чекмеджето си поне 5-6 аргумента в полза на това, че преписвачът не е проявил необходимата добросъвестност и на своя глава е заместил с тази форма на етнонима ни неясно как изглеждащата в ръкописа, от който преписва, негова първично-изконна форма, но може да се каже и неясно как изглеждащия негов протограф от приписката. Ще ви бъда безкрайно задължен, ако споделите тук тези ваши аргументи. Опитвам се да схвана логиката тук, но все не успявам. Мога ли да ви помоля за още малко уточняващи пояснения с акцент главно на формата на етнонима?

По-горе писах нещо за нивото ви на интелигентност, което се потвърждава отново, защото така и не сте разбрали втората част на изречението. Затова ви питам отново, но вече пределно просто и ясно като за вас лично: Защо и кое налага домашните извори за етнонима болгар в никакъв случай да не са славяноезични и да са тъкмо и единствено от преди края на ІХ в.?!? Голяма част от унгарската и банато-трансилванската топонимия е прабългарска и тук има имена, а това означава съответно и прабългарски думи, които няма да се намерят на друго място: Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005. Особено голям интерес обаче с оглед нуждите и целите на настоящото изследване представлява второто название, сли Polgбr, което в никакъв случай не е самό и единствено по територията на съвременна Унгария и румънска Трансилвания, а образува ясно отчетлива и здраво обвързана топонимична мрежа, някои от другите съставки на която са такива селищни названия като Bogаrfаlvа, Bolgбrii (1392), Bolgбrchergewd (1303), Bolgбrfehйrvбr, Bolgбrkert, Polgбr (1229), Polgбrhalom, Polgбrhalomdůlő, Polgбrhegy, Polgбr- puszta, Polgбrtanya, Polgбrdi, Polgбrdi Szцlц, Pulgбr, TiszaPolgбr и още мн.др. В унгарския топонимичен речник, всички тези имена се обясняват като образувани или на основата на славянските езици с паралел мак. Плугар, при Фасмер – Πλούγαρ, или пък на основата на германското по произход при polgбri ”граждански; буржоазен”, от сргерм. purgеr (1352) ”гражданин; еснаф”, което намирало място във всички тези названия по силата на това, че земите около крепостите били заселвани от такива граждани и затова е ”Възможно да имаме работа с привилегировано населено място”, приемането и предлагането на което обаче във всички случаи води до подминаването, незабелязването, а може би и до напълно съзнателното игнориране на редица противоречия и несъобразности, както в синтактикосемантичен, така също и в номинативнофункционален план, наличието и разкриването на които изискват и налагат по най-категоричен начин допускането и приемането на това, че всъщност и в действителност всички тези имена, възникват, образуват се или включват в себе си именно и единствено българското народностно название. Така например, във връзка с ойкнм Bolgбrfehйrvбr на града на секелския княз Дюла и затова повече известен под името Gyulafehйrvбr (1206), напълно основателно, най-напред се установява и доказва от унгарски историци (Gy. Gyцrffy) и едва след това се приема и утвърждава и у нас, че Името в действителност възниква и се образува на основата и с помощта на народностното название на етноса, заварен в областта (П. Коледаров), защото в противен случай, ако тук наистина беше германският по произход омоним дори и със значението ”градски жител, гражданин”, а не с току-що посоченото доста абстрактно и не само поради това и напълно определено, много по-ново значение, тогава съчетаването му с втората част на Името, където водещ номинативносемантичен компонент е прабългарският по произход аплтрм vбr ”град”, щеше да даде направо алогично-безсмислени значения, които в никакъв случай не може да послужат за основа на образуването на името. В тук цитирания унгарски топонимичен речник, неясно защо, не са включени гореприведените и извлечени от топонимичния речник в Интернет сложни названия с втора съставка такива апелативи термини като halom ”холм; взгорье; бугор”, hegy ”гора; горка, горушка”, puszta ”пустыня; пуста, степь” и др., семантиката на които също така не позволява тяхното съчетаване с въпросния апелатив омоним и евентуалното им обединяване, но по-скоро прибавяне към апелатив с такова именно значение в никакъв случай не може да даде логически смислено и завършено название, която невъз- можност може да се илюстрира особено ярко чрез топнм Polgбrtanya, където аплтрм tanya има значението ”хутор, усадьба” и ако пред него стоеше германският по произход апелатив, тогава трябваше да допуснем, че съседните местни жители са видели, че в това селище живеят граждани или буржоа и са му дали наименование на основата и с помощта на една толкова алогична семантика като ”гражданско село” или ”село на буржоа”, което, разбира се, е много далеко от тогавашната социално-демографска действителност. Не повече номинатовносемантична логика има и в обяснението на топнм Pohar-hegy като име на лозе в източен Мортол, с оглед на сщи pohar ”вид съд за пиене”, по силата на което изглежда трябва да се мисли, че в началото това е планина или височина, която изобилствува от такива съдове и именно поради това е и наименована точно така. И най-после, в ползувания от нас, доста пълен унгарско-руски речник неясно защо не е включена лекс. polgбrdi, на основата и с помощта на която също така са образувани някои имена, благо- дарение на това, че морфологически според нас, това е болгарско относително прилагателно име, словообразувателният суфикс на което -di, отговаря на огузотюркския суф. -li и който суфикс надали би бил прибавен към чужда, неболгарска по произход основа. Не по-добре стоят нещата и с другото, като че ли ако не единствено, то поне предимно унгарското, а според I. Petrovics [1987, 275] и само унгарското название на българите във вида nбndor, което кой знае защо, във въпросния топонимичен речник е представено твърде оскъдно и непълно във вида на ойкнм Nбndor като название на населено място в дн. Трансилвания, което се образува на основата на съответния етноним наименование на ”дунавските българи”, засвидетелствуван в Изворите най-рано през 1200 г. [Kiss-2, 221]. След тези три групи местни имена не по-малко полезно и целесъобразно с оглед доказването на миналото българско присъствие на територията на дн. Унгария, ще бъде разглеждането тук и на няколко топонима и по-точно хидронима, образувани на основата на болгарския апелатив географски термин *тенгер, за който не може да има дори и капка съмнение, че е именно и единствено прабългарски, поради наличието в него, както е добре известно, на зв. р, задължително-закономерно съответствие на който във втория основен и главен дял на тюркските езици, огузотюркските, е зв. з, именно поради което тъкмо този звук е главен и водещ диференциращо-идентифициращ белег за огуротюркските езици по принцип и за всяка една отделна, изконно-първична дума от тях, която, разбира се, го съдържа този звук. Сред немалкото топоними, които се образуват на основата и с помощта на току-що посочения апелатив географски термин са и такива хидроними като Tengeri, Tengeri-zug, Tengerszem, Magyar Tenger (1775) - другото име на добре известното унгарско езеро Балатон, Tengeritanya, и още някои други, първото от които се обяснява като възникнало на основата на мадж. лим Tenger (1297) и нищо повече, при все че в унгарския език има прабългарска по произход дума нарси tenger ”море; океан; ужасно много и др.” и която дума в засвидетелствуваните по-стари етапи от развитието си има пак само значението ”море”. Само че в Унгария няма море и тук като напълно правомерно и коректно образувано название може да се посочи единствено унгарското название на Червено море, Verestenger. Останалите хидроними обаче не може да се обясняват на основата на същата семантика на апелатива и затова, като се има предвид и току-що приведеното друго название на ез. Балатон, трябва да допуснем, че примерно през Ранното Средновековие болгарското, прабългарското, а не ”старочувашското” (Z. Gombocz), по произход мадж. нарси tengлr (1152) идва от болг. *tдŋgir, но по-късно татарското по произход чув. тинěс, и е имало освен това и знач. ”езеро”, а може би и друг някакъв воден обект, например ”река”, именно на основата на което значение са образувани и тук приведените хидроними, а така също и срвек. мадж. мли Tengurd (1211). Това наше предположение се потвърждава допълнително и от наличието в староогузския език на лекс. tenğ ”gцl”, т.е. ”езеро”, лексемата съответствие на която специално в българските езици е допълнително разширена посредством уголемителния словообразувателен суф. -gir, а така също и от съществуването и употребата и понастоящем на тюркм. хидрнм Теŋŋir като име на ”доста силен поток от дъждовна вода през пролетта”, което име обаче З. Мухамедова [1971] само съотнася с тюркм. teŋiz на основата на ”разпространеността на заместването на зв. р посредством зв. з” [180] без изобщо да си прави труда да отиде по-нататък, за да посочи, че в този си вид и форма въпросният тюркменски хидроним може да бъде само български по произход, защото споменатото ”заместване”, колкото и да е разпространено, като регулярен фонетичен закон то все пак си остава ограничено единствено до българските езици и в никакъв случай не може да обяснено напълно-задоволително в рамките и на основата на все пак огузския тюркменски език [вж. DLT-1, 528; HungPlNm; MagOrSz-2, 559,951-952, вж. и срв. Балкански 1996, 20,47,96; ~*~1996б, 4,8; Коледаров 1979, 18; Шимони 1980, 82; Юхас 1985, 382-383; Fodor 1982, 59; Gombocz 1912, 128-129; Gyцrffy 1965, 51-53; ЭСЧвЯз, 252,259; Kiss-1, 148,551; ~*~2, 221,242-243,358-360,635-636; MagEtSz-3, 242-243; MаgOrSz-1, 267,664,993; ~*~-2, 559,951-952].

Като ви гледам с тези "древни българи", и вас здравата ви гони счетоводителската мания. Мога да взема отношение по въпроса, но трябва да зная все пак през кой век е изсечен паметникът и ако е възможно и конкретизиране до половинка!?

Наред с невъзпитанието, малоумието е ваш патент, защото си измисляте един от друг по-просташки поводи и претексти, само и само за да не би да стане ясно, че не разбирате нищо от прабългарите и че предпочитате да пребивавате вечно сред задушаващо-дрогиращите ви изпарения на зловонно-помийната яма на Счетоводителя. В приписката си от 907 г. Тудор Доксов нарича прабългарите "болгары". Има и чуждестранни извори по въпроса, но особено силно-меродавна тук е унгарската топонимия.

Лингвистико-историческата ви простотия е безгранично-неизтощима - "болгари" не е понятие, а народностно название или етноним. Именно в историческите извори и на първо място в домашните, е отбелязано, че прабългарите наричат себе си болгар, т.е. това е тяхното самоназвание. Специално при името Заберган беззвучната К преминава в съответната звучна под влияние на предходната сонорна съгласна. В прабългарската лингвистика това е добре известен фонетичен закон, само че неговото проумяване от ваша страна няма как да се случи поради пределно ниското ви ниво на интелигентност, да не говорим изобщо за наличието при вас на каквито и да е лингвистични знания.

Нещо не забелязвам вие да сте отговорили на моя въпрос за връзките с историографията на поместения там текст и за да не продължавате да се правите на две и половина, помествам го отново и тук: Добрев Ив., Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005. Но още по-конкретно, поради това, че тук изобщо не проличават главната и водеща роля на българите в хунския военно-племенен съюз и безспорни тюркобългарски имена се представят най-общо като тюркски,... ...не може да се приеме дори и като минимално адекватно на миналото състояние на нещата и определено оригиналното, но въпреки това все пак доста странното и приблизително-повърхностно виждане, според което, ако се съди по племенните названия, една голяма част от хуните би трябвало да говорят тюркски език – Ultinčur и Alpilčur са тюркски имена като Bug-čor, печенежското племенно название, завършващо на τζουρ, и киргизското племенно и родово название, завършващо на čoro;... ...друг общ завършек при тюркските племенни названия, -gur, се появява при такива имена като Kutrigur, Utigur, Onogur, Bittugur, *Tongur и *Ugur; аналогично на Ultinčur, и Ultingir, завършващо на -gir, подобно на останалите безспорно тюркски етнически названия, трябва очевидно да е тюркско,... ...докато личните имена предлагат една по-различна картина и сред имената на Атиловите хуни тюркски или вероятно тюркски са Dengizich, Ellac, Emnetzur, Erekan, Eskam, Mundzucus, Oebarsios, Uldin, Ultzidur; германски или германизирани са Attila, Bleda, Edekon, Laudaricus, Onegesius, Ruga; персийско е Hormidac, хибриди са Kursich, Tuldila и с неясен произход са Adamis, Charaton, Ernach, Esla, Mama, Octar, Skotta, а при утигурите и кутригурите тюркски са Sandil, Sandilchos, иранско е Zabergan и т.н. [Maenchen-Helfen 1973, 376-442]. По точността и пълнотата на цялото това представяне не смятаме да вземаме отношение сега и тук, но не можем да се въздържим да не забележим най-напред в един малко по-общ план, че току-що цитираният автор явно не демонстрира особено добро познаване на закономерностите във фонетичното развитие на тюркските езици, щом като не е в състояние да идентифицира и обявява за неясно по произход мли Charaton, което, както ще се покаже и види по-долу, дори е банално-елементарен случай за тюркската етимология,... ...а след това и в един по-конкретен план, че за нас така и ще си останат пълна загадка основанията и причините, поради които името на кутригурския вожд Заберган около 550-560 г. се определя като иранско по произход, защото според нас появата на подобен консонантен корен в пехлевийски и партски език, както и съществуването през 586 г. на едноименен персийски генерал, ”може би варварин”, както и на министър ”сигурно персиец” по времето на Хосров І [Maenchen-Helfen 1973, 392] все още не са необходимото тук, пълно и достатъчно основание за подобен извод, поне докато не се разработи и предложи задължителната за подобни случаи, пълна и завършена етимологизация, посредством която да се покаже и докаже и съответният ирански етимон, ако това име наистина и изобщо има такъв. В действителност мли Zabergan, Ζαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на ”старотюркското”, а на огузт. *yagız, и не на ”среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението ”елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. зыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439]. Колкото пък до останалата част от името, то тя не може да бъде нищо друго освен болгарската титл. хан, просто очевидността на което безспорно налага и това някои изследователи даже и да я изписват отделно – Zaber khan [Gyuzelev 1979, 18] и наличието на която титла е допълнителното основание и причина името да се тълкува и обяснява достатъчно пълно и последователно не на иранска, а тъкмо на тюркска по принцип и прабългарска в частност езикова почва.

Вие на долупоместеното "история" ли му викате? Колко странно? Претенциите ви са повече от просташки, а на въпросите си трябваше да си отговорите сам преди това, като отидехте на сайта ми! Добрев Ив., Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005. Но още по-конкретно, поради това, че тук изобщо не проличават главната и водеща роля на българите в хунския военно-племенен съюз и безспорни тюркобългарски имена се представят най-общо като тюркски,... ...не може да се приеме дори и като минимално адекватно на миналото състояние на нещата и определено оригиналното, но въпреки това все пак доста странното и приблизително-повърхностно виждане, според което, ако се съди по племенните названия, една голяма част от хуните би трябвало да говорят тюркски език – Ultinčur и Alpilčur са тюркски имена като Bug-čor, печенежското племенно название, завършващо на τζουρ, и киргизското племенно и родово название, завършващо на čoro;... ...друг общ завършек при тюркските племенни названия, -gur, се появява при такива имена като Kutrigur, Utigur, Onogur, Bittugur, *Tongur и *Ugur; аналогично на Ultinčur, и Ultingir, завършващо на -gir, подобно на останалите безспорно тюркски етнически названия, трябва очевидно да е тюркско,... ...докато личните имена предлагат една по-различна картина и сред имената на Атиловите хуни тюркски или вероятно тюркски са Dengizich, Ellac, Emnetzur, Erekan, Eskam, Mundzucus, Oebarsios, Uldin, Ultzidur; германски или германизирани са Attila, Bleda, Edekon, Laudaricus, Onegesius, Ruga; персийско е Hormidac, хибриди са Kursich, Tuldila и с неясен произход са Adamis, Charaton, Ernach, Esla, Mama, Octar, Skotta, а при утигурите и кутригурите тюркски са Sandil, Sandilchos, иранско е Zabergan и т.н. [Maenchen-Helfen 1973, 376-442]. По точността и пълнотата на цялото това представяне не смятаме да вземаме отношение сега и тук, но не можем да се въздържим да не забележим най-напред в един малко по-общ план, че току-що цитираният автор явно не демонстрира особено добро познаване на закономерностите във фонетичното развитие на тюркските езици, щом като не е в състояние да идентифицира и обявява за неясно по произход мли Charaton, което, както ще се покаже и види по-долу, дори е банално-елементарен случай за тюркската етимология,... ...а след това и в един по-конкретен план, че за нас така и ще си останат пълна загадка основанията и причините, поради които името на кутригурския вожд Заберган около 550-560 г. се определя като иранско по произход, защото според нас появата на подобен консонантен корен в пехлевийски и партски език, както и съществуването през 586 г. на едноименен персийски генерал, ”може би варварин”, както и на министър ”сигурно персиец” по времето на Хосров І [Maenchen-Helfen 1973, 392] все още не са необходимото тук, пълно и достатъчно основание за подобен извод, поне докато не се разработи и предложи задължителната за подобни случаи, пълна и завършена етимологизация, посредством която да се покаже и докаже и съответният ирански етимон, ако това име наистина и изобщо има такъв. В действителност мли Zabergan, Ζαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на ”старотюркското”, а на огузт. *yagız, и не на ”среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението ”елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. зыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439]. Колкото пък до останалата част от името, то тя не може да бъде нищо друго освен болгарската титл. хан, просто очевидността на което безспорно налага и това някои изследователи даже и да я изписват отделно – Zaber khan [Gyuzelev 1979, 18] и наличието на която титла е допълнителното основание и причина името да се тълкува и обяснява достатъчно пълно и последователно не на иранска, а тъкмо на тюркска по принцип и прабългарска в частност езикова почва.

Благодаря Ви най-сърдечно за така споделените мисли по принцип за доказателствата, тяхната достатъчност и оценка. Впрочем и аз имам някои наблюдения и съображения по този въпрос на това ниво на абстракция. ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА Страница 17-18: При това положение на нещата очевидно-безспорно повече от излишен и даже крайно неуместен е всякакъв критичен анализ и оценка, пък и какъвто и да е коментар дори само на достъпно-наличните проучвания, а така също и всякакви съпоставки, сравнения, изводи и заключения поотделно и като цяло от сведенията и данните на древноруските летописи и като единствено продуктивно-ползотворен път и метод на действие сега и тук се очертава съвсем накратко аргументираното и обосновано пределно-обобщено очертаване и нахвърляне само контурите и най-грубите щрихи на най-общата картина на собственото виждане за времето, мястото, личността и делата на българските княгини Елена-Олга и Анна, дали своя огромен принос за полагането основите, укрепването и утвърждаването на руската държавност и за покръстването и пренасянето към киевските руси на българската книжнина, писменост и православна култура,... ...като при това обаче най-стриктно се следва и спазва и хронологията на отделните събития с особено внимание към вътрешнологическата последователност и непротиворечивост, единство, цялостност, съвместимост и съгласуваност, а така също и към непосредствено-пряката причинно-следствена обвързаност и взаимна изводимост и на самите събития, и на главните и основни участници в тях, което като цяло изисква и налага да се тръгне и започне най-напред напълно естествено и направо от Дунавска България към средата на ΙХ в. като изходен пункт, но и постоянно-непрекъснат пряк или косвен, бъдещ подбудител и двигател на всички тези събития. И все пак взета и разгледана от теоретико-методологическа гледна точка или което е същото - на метатеоретично равнище, тъкмо тази разновидност на субективно-индивидуалната, собствено и главно историографска по вид и характер научно-изследователска дейност се очертава ни повече, ни по-малко като изграждане докрай и напълно на една съвсем нова и различна от досегашните, вътрешно единна и последователно-непротиворечива цялостно-завършена научна теория на проблема под формата и във вида на една изключително сложна, поликомпонентно-многослойна йерархична понятийно-категориална структура,... ...която нова теория да обяснява и описва въпросната локално-темпорална ситуация едновременно и като цяло, но и в детайли с оглед на всеки неин отделен компонент, не само синтезирайки и интегрирайки в себе си по различно-нов ред и начин всичките достъпно-налични научни факти, но и откривайки и даже и генерирайки и експлицирайки на съответното им място и по хоризонталата, и по вертикалата и съвсем нови и неизвестни досега научни факти, така че в края на краищата към доказателната сила и на цялото, и на всеки отделен компонент сам за себе си и поотделно да се прибави още и доказателната сила на тези новогенерирани научни факти.

Благодаря Ви, но не мога да бъда полезен.

Няма друго божество освен Аллах и Мохамед е неговият пророк. Това е московска монета.

Научният апарат е задължителен елемент на всяка научна студия и за хуманитарните науки той се състои главно от ползваната и цитирана литература. Там аз цитирам г-ца Варта-Розалина, от която съм взел сведението за това, че Симеон има дъщеря, която за нашата историография засега е неизвестна и следователно - неидентифицирана, и не пиша нищо, повече от това, за да се отказвам после от него. Вашият въпрос няма отношение към моята тема и затова там аз изобщо не го засягам, именно поради което изобщо не съм длъжен да ви отговарям по какъвто и да е начин, а тъкмо обратното. И все пак според мене Симеон като че ли наистина е имал две жени, но окончателно-категоричен отговор на този въпрос трябва да даде едно бъдещо специално-индивидуално изследване, каквито има например за княз Владимир, при когото обаче случаят е къде по-тежък. Страница 27-28: Проучвайки все пак точно в тази връзка още и общо взето не особено широко известното и не съвсем ясното семейно положение на цар Симеон, ние установяваме, че от брака си с Кубера, за която е повече от съмнително да е куманка, чисто и просто защото по това време куманите едва навлизат в Източна Европа, той има един син, а от втория си брак с арменката Мариам се сдобива последователно с трима сина – Петър, Иван, Боян-Вениамин, и една дъщеря с неизвестно име. Така че единствено и само годината на раждане на Симеоновата дъщеря... [вж. и срв... Корисян-Меонлина 2009, 3;...].

Така е, но с едно "малко" условие или подробност - трябва да имаш диплома за образователно-научната степен "доктор" и нагоре, което показва, че имаш образование и квалификация в тази научна област и че професията ти е такава. В процеса на придобиването и на едното, и на другото, ти си формираш и норми и критерии за това какво трябва да пишеш, и какво да не пишеш; кое е глупост и кое не е!

Такава е природата, функцията и развитието на Науката - в едната й половина някой твърди или доказва нещо, а в другата й половина друг го опровергава, ревизира и отхвърля. Правият е този, който е последен по време, както е например по въпроса за големия каменен кръст от Балчик. Счетоводителя ще излезе прав, едва след като ме опровергае и ревизира по същество, което той никога няма да може да направи, защото е лингвистически неграмотен: http://bolgnames.com/text/Cross.html

Това го казвате и твърдите лично вие, но бихте ли цитирали тук собствената си публикация, в която доказвате и показвате, че въпросното допускане е чиста фантазия или пък че текстът е "крайно съмнителен"? Моята теза за княгиня Олга не се гради на основата на един-единствен факт и за нея е без всякакво значение каква е по-произход и как се казва тази жена на Симеон. Свидетелствата и доказателствата за това, че тя е дъщеря на Симеон и че се казва Елена са много повече на брой и те не са в този текст, а точно обратното - моята теория по въпроса само потвърждава направеното тук съобщение, че Симеон наистина има дъщеря и нищо повече. А вие откъде сте сигурен, че изследователката не е намерила и не държи при себе си и извора, само че не го цитира в тази бележка, поради нейния научно-популярен вид и характер? На българската медиевистика й дойде в повече гадаенето и даже врачуването на вашия любим счетоводител и тя чисто и просто дори едва диша от езотерико-паранормалните му фантасмагории. А вие лично, когато го оплаквате с горчиви сълзи и разнасяте насам-натам клюката, че аз го ругая, няма да е лошо преди това да се уведомите колко и как преди това той ме ругае и обижда мене.

Псевдолингвистичните ви упражнения не подлежат изобщо на никакъв коментар, а още по-малко пък на лингвистичен! А иначе вашия любим авторитет аз съм го ревизирал отдавна, но вие повече гледайте да забележите как и тук по-голямата част от имената на Атиловия клан се определят като тюркски. Добрев Ив., Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005. Но още по-конкретно, поради това, че тук изобщо не проличават главната и водеща роля на българите в хунския военно-племенен съюз и безспорни тюркобългарски имена се представят най-общо като тюркски,... ...не може да се приеме дори и като минимално адекватно на миналото състояние на нещата и определено оригиналното, но въпреки това все пак доста странното и приблизително-повърхностно виждане, според което, ако се съди по племенните названия, една голяма част от хуните би трябвало да говорят тюркски език – Ultinčur и Alpilčur са тюркски имена като Bug-čor, печенежското племенно название, завършващо на τζουρ, и киргизското племенно и родово название, завършващо на čoro;... ...друг общ завършек при тюркските племенни названия, -gur, се появява при такива имена като Kutrigur, Utigur, Onogur, Bittugur, *Tongur и *Ugur; аналогично на Ultinčur, и Ultingir, завършващо на -gir, подобно на останалите безспорно тюркски етнически названия, трябва очевидно да е тюркско,... ...докато личните имена предлагат една по-различна картина и сред имената на Атиловите хуни тюркски или вероятно тюркски са Dengizich, Ellac, Emnetzur, Erekan, Eskam, Mundzucus, Oebarsios, Uldin, Ultzidur; германски или германизирани са Attila, Bleda, Edekon, Laudaricus, Onegesius, Ruga; персийско е Hormidac, хибриди са Kursich, Tuldila и с неясен произход са Adamis, Charaton, Ernach, Esla, Mama, Octar, Skotta, а при утигурите и кутригурите тюркски са Sandil, Sandilchos, иранско е Zabergan и т.н. [Maenchen-Helfen 1973, 376-442]. По точността и пълнотата на цялото това представяне не смятаме да вземаме отношение сега и тук, но не можем да се въздържим да не забележим най-напред в един малко по-общ план, че току-що цитираният автор явно не демонстрира особено добро познаване на закономерностите във фонетичното развитие на тюркските езици, щом като не е в състояние да идентифицира и обявява за неясно по произход мли Charaton, което, както ще се покаже и види по-долу, дори е банално-елементарен случай за тюркската етимология,... ...а след това и в един по-конкретен план, че за нас така и ще си останат пълна загадка основанията и причините, поради които името на кутригурския вожд Заберган около 550-560 г. се определя като иранско по произход, защото според нас появата на подобен консонантен корен в пехлевийски и партски език, както и съществуването през 586 г. на едноименен персийски генерал, ”може би варварин”, както и на министър ”сигурно персиец” по времето на Хосров І [Maenchen-Helfen 1973, 392] все още не са необходимото тук, пълно и достатъчно основание за подобен извод, поне докато не се разработи и предложи задължителната за подобни случаи, пълна и завършена етимологизация, посредством която да се покаже и докаже и съответният ирански етимон, ако това име наистина и изобщо има такъв. В действителност мли Zabergan, Ζαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на ”старотюркското”, а на огузт. *yagız, и не на ”среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението ”елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. зыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439]. Колкото пък до останалата част от името, то тя не може да бъде нищо друго освен болгарската титл. хан, просто очевидността на което безспорно налага и това някои изследователи даже и да я изписват отделно – Zaber khan [Gyuzelev 1979, 18] и наличието на която титла е допълнителното основание и причина името да се тълкува и обяснява достатъчно пълно и последователно не на иранска, а тъкмо на тюркска по принцип и прабългарска в частност езикова почва.

Вие имате проблеми не само с писането, но и с паметта и осмислянето на текста, защото аз много преди вас казвам, че кумани по това време на Балканите няма. Това вие можете да се опитате да го разберете и асимилирате от специално приведения отново абзац, въпреки че аз не съм оптимист в това отношение! Единственото което вземам на доверие от тази историчка е това, че Симеон има втори брак с арменка, което е изключително важно и продуктивно за целите и задачите на моето изследване за княгиня Олга. А вие пък щом като сте толкова ерудиран, напишете да видим нещо за семейството и браковете на Симеон, пък тогава и ние ще си позволим така с лека ръка и без да се замисляме много-много да ви отправяме критики. Страница 27-28: Проучвайки все пак точно в тази връзка още и общо взето не особено широко известното и не съвсем ясното семейно положение на цар Симеон, ние установяваме, че от брака си с Кубера, за която е повече от съмнително да е куманка, чисто и просто защото по това време куманите едва навлизат в Източна Европа, той има един син, а от втория си брак с арменката Мариам се сдобива последователно с трима сина – Петър, Иван, Боян-Вениамин, и една дъщеря с неизвестно име.

Това не са никакви речни ладии, а кораби с 40-членен екипаж и добри мореходни качества и дори и с някои "удобства" за пътниците, щом като княгинята с "придворните си дами" стига благополучно с такъв до Цариград. Те не са собствено руска конструкция, а скандинавска и нея киевските руси я наследяват от предшествениците си варяги. При Дръстър русите на Светослав са на еднодръвки.

Бихте ли цитирали тук изречението, в което твърдя, че през 9-ти век в България има кумани?! А така също и за "ичъргу боила Кеворк".

От статия в Интернет, защо? Автор: Варта Корисян-Меонлина Богомилите – есеите на Балканите От първия брак на цар Симеон І с куманката Кубера се ражда първородният син Михаил, който след смъртта на майка си незабавно е покалугерен, за да бъде елиминиран като претендент за престола. Следващата царица, арменката Мариам, е сестра на ичиргу боила Кеворк Сурсупал, известен в историята като Георги Сурсувул. Тя е майката на другите трима синове и дъщерята на българския цар. Най-големият е Петър, който след неговата смърт пряко волята си е качен на трона. Вторият, Иван, избира пътя на пустинничеството в полите на Рила планина. Това твърдение е в разрез с общоизвестения вариант за произхода на Рилския светец. Съществуват обаче доказателства, които потвърждават, че между цар Петър и Иван Рилски е съществувала особена близост. Само един родственик е можел да си позволи лукса, когато е бил потърсен, да откаже среща на владетеля на страната. Най-малкият син на Симеон І е принц Боян, приел след покръстването си християнското име Бениамин.

Както винаги и този път не се отличавате с особена почтеност към опонента и коректност към материята. Всъщност сянби са прабългарите савири, които като цяло мигрират на запад, но част от тях остава по тези места и с течение на времето тъкмо те се монголоизират. Цитата(Урянхаец @ 29.1.2008, 13:23) Современные данные науки (палеографии, археологии, лингвистики) позволяют сделать вывод, что литературный язык возник у монголов гораздо раньше, чем предполагалось до настоящего времени. Противоречивое, на первый взгляд, сообщение китайского источника дает чрезвычайно важные сведения по непосредственно интересующим нас вопросам. http://www.philology.ru/linguistics4/luvsandendev-97.htm Как это понимать? Значит, сяньби утеряли родной язык предков и придумали литературный язык, ставший государственным? Этот язык лег в основу кытайских (кытай - династия ЛЯО) диалектов? проф. Добрев Опытный пользователь Большое спасибо, было исключительно полезно и приятно прочитать.

Не бих казал, че политико-идеологическите щампи и оценки носят някаква полза на всяка една наука, да не говорим пък за българската медиевистика, в която не можеш да пристъпиш, без да се препънеш или убодеш на нещо такова. Завършил съм корабостроителен техникум, бях инструктор по гребане и ветроходство, служих във Флота и намирам логика в горната бележка. Не виждам какво общо има тук Петър Велики.

Но ето едно по-друго виждане по въпроса: Остается только удивляться, как наивная фантазия средневековых авторов заставила целые поколения исследователей принять выдумку за объективную реальность, причем никто не сделал ни одной попытки смоделировать хотя бы морской бой между руссами и греками. Хеланди и дромоны византийцев были, как и русские ладьи, ушкуи, насады и скандинавские драккары, парусно-гребными. Но на кораблях ромеев гребли рабы и преступники, а на русских и скандинавских – экипажи вольнонаемных гребцов. Плавание в северных водах сложнее, чем в Черном и Средиземном морях. Скорость русских и скандинавских судов, а также их маневренность были выше, чем у кораблей византийцев. Бой с применением метательного оружия с качающихся платформ выигрывает тот, кто чаще стреляет с предельных дистанций и имеет преимущество в скорости. Если даже допустить, что у византийцев "живой огонь" был в действительности, то и в этом случае все преимущества в бою остаются на стороне флота северян. К этому еще можно добавить такие усложняющие факторы: низкая скорострельность любого оружия той поры, влияние бортовой и продольной качки на точность стрельбы по скоростной и маневренной цели и т. п. Таким образом, наиболее вероятным представляется то, что руссы в первых трех кампаниях пострадали не от "чудо-оружия", а от шторма, заставшего их корабли вблизи берега. А "живой", или "греческий огонь", был всего лишь несбывшейся мечтою средневековых военных историков. В действительности огнеметы в боевых действиях стали применяться в начале XX века, а точнее, во время первой мировой войны (1914-1918 гг.), причем всеми воюющими сторонами. Д. Николаев, г. Керчь И са ги държали толкова дълго на корабите, че когато след известно време императорът праща да я питат кога най-после ще им достави обещаните тогава стоки и хранителни продукти, тя отговаря троснато, че след като той дойде и се клатушка в крайградската река толкова време, колкото тя го е правила в Златния Рог.