danielbonev

Виетнамска стоножка

Разпространение на Scolopendra subspinipes dehanni

Въпреки името си, тази внушителна (до 20 см.) стоножка е разпространена в цяла тропическа и субтропическа Азия. Виетнамската стоножка е една от най-разпространените в хобито сколопендри и една от първите във всяка колекция.

За разлика от многоножките, стоножките могат да се отглеждат заедно само в ранна възраст

ТЕРАРИУМ

Стоножките се нуждаят от просторен терариум с голяма площ на дъното. Дължина = два пъти дължината на животното; ширина = дължината на животното; височина = дължината на животното + субстрата (така стоножката няма да достига ръба на терариума). Терариумът трябва да е много добре обезопасен, стоножките са майстори в бягството. Всички вентилационни отвори трябва да са покрити със здрава метална мрежа, капакът плътно да обхваща терариума, а вратичката да има сигурен заключващ механизъм

СУБСТРАТ

Субстратът трябва добре да задържа влагата. Кокосов субстрат, вермикулит, торф, пясък, както и смески между тях са подходящи за целта. Слоят трябва да е достатъчно дебел, за да може стоножката свободно да изкопае мрежа от проходи. Добре е да поставите някакво укритие, като основа за тунела. Предварително дезинфекцирана кора от дърво, парче от саксия или друга керамика, няколко камъка могат да изпълнят тази роля. Камъните и/или керамиката, трябва здраво да са стъпили на дъното на терариума, така че да не могат да се срутят при подкопаване.

ТЕМПЕРАТУРА и ВЛАЖНОСТ

Температурният диапазон, в който сколопендрата ви ще се чувства добре е доста широк 24С° - 30С°. Високата влажност е от жизнена важност за тропическите стоножки. С редовна пулверизация, поддържайте субстрата(или около укритието) постоянно влажен, но не и мокър (75 - 80%).

ОСВЕТЛЕНИЕ

Използвайте допълнително осветление само ако в терариума имате живи растения. Сколопендрите са нощни животни и нямат нужда от специално лъчение, ярката светлина ги кара да се крият.

ВОДА

В терариума винаги трябва да има съд с прясна вода. Ако е с голяма площ ще спомага за поддържането на влажността. Добре е в съда да има камъчета, мангров корен и т.н., за да избегнете удавянето на живата храна.

ХРАНА

Може да храните стоножките, както с жива, така и с мъртва храна. За храна стават всички безгръбначни с подходящ размер – щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др. Също така може да им давате парченца плодове – банани, праскови, месести тропически плодове. Въпреки, че дребни гущери и гризачи са от обичайните им плячки, в терариумни условия е по-добре да се избягват, тъй като могат да нанесат тежки дори смъртоносни травми на стоножката. Добър вариант за големи екземпляри са парченца, пилешко, телешко месо поднесено с пинцети. Никога не оставяйте жива храна, независимо от размера за повече от две денонощия. Ако за това време стоножката не я е изяла, сигурно ще сменя кожа, а щурците могат да са много опасни за една още неизсъхнала сколопендра. Прехранването е по-вредно от гладуването. Ако сколопендрата ви е все още „бебе” най-добре я хранете с мъртви щурчета на всеки 2-3 дни. За млади екземпляри, 2-3 средно големи щуреца седмично са предостатъчни. Седмичната дажба за възрастно животно е една голяма хлебарка или скакалец респективно няколко едри щуреца. Веднъж в месеца може да им давате по-голяма порция във вид на парче месо или плод. Винаги почиствайте всички неизядени остатъци, високата температура и влажност + хранителни остатъци са предпоставка за акари.

ПОЛОВ ДИМОРФИЗЪМ

Разпознаването на пола на жива сколопендра е много трудно, особено за хора с малко опит, затова купете определена сколопендра или занесете вашата при човек с повече опит и познания. Най-общите белези са по дълъг последен чифт крака при мъжките, женските са малко по-масивни и дебели.

ВНИМАНИЕ

Това е единствената стоножка, от която е известен смъртен случай. Единствено сведение за смъртен случай е от Филипините, седем годишно момиченце, ухапано по главата, починало след 29 часа.

Всички гигантски стоножки имат отровна захапка. Който и вид да изберете, подхождайте към него с внимание и респект, бъдете сигурни, че имате необходимите познания, винаги имайте едно наум, когато манипулирате в терариума, обезопасете добре съда, за да предотвратите евентуално бягство. Не се хвърляйте на голямо животно, купете си малка(млада) сколопендра, така заедно с растежа и ще придобиете необходимия опит.

Ухапването е силно болезнено, придружено със зачервяване и подуване на мястото, възможно е покачване на температурата, треска или алергична реакция. Това не е животно, което можете да държите в ръка, не го правете никога.

Семейството на хамелеоните обединява 2 – 3 рода и около 80 вида. Разпространени са в Африка, Мадагаскар и прилежащите острови, с изключение на обикновения хамелеон, който обитава много по-голям ареал. Местата на обитаване са твърде разнообразни – тропически гори, савани, влажни високопланински гори, а понякога степи и полупустини.

За отглеждане на хамелеони са подходящи вертикални терариуми с добра вентилация. Задължително трябва да бъдат оборудвани с клонки, по които хамелеоните прекарват по-голямата част от времето. Желателна е декорация с растения. В качеството на грунд може да се използва смес от пръст и пясък.

Поради това, че хамелеоните не могат да пият вода от поилка или паничка, трябва да се опръскват минимум два пъти на ден с хладка вода, която те облизват от растенията и клоните. За целта най-удобно се използва пулверизатор за цветя.

Хамелеоните се хранят с различни насекоми като: щурци, скакалци, мухи и техните ларви, хлебарки и други. Желателно е системно да се добавя в храната им калций и витамини. Това най-лесно става като поставите предназначените за храна насекоми в малко бурканче и ги поръсите с витаминоминерална смес на прах. След това ги предлагате на животните. Необходимо е редовно да облъчвате вашите животни с ултравиолетова лампа.

При правилно и внимателно отглеждане, хамелеоните могат много години да бъдат ваши домашни любимци и една екзотична украса на дома ви.

Обикновен хамелеон

Разпространен е в Северна Америка, Южна Испания, различни острови в Средиземно море, а също така Южна Турция, Сирия, Индия и на остров Шри Ланка. На дължина достига 30 см. Отглежда се като другите хамелеони. Женските снасят до 40 яйца, от които след 9 месеца се излюпват малките.

Хамелеон на Джаксън

Това е един възхитителен хамелеон, с три рога на върха на носа, обитаващ горите на Танзания и Кения. Хамелеоните се отглеждат във вертикални терариуми. Задължително на всички нива на терариума трябва да има клонки за катерене и много богато озеленяване. Хранят се като всички други хамелеони – с насекоми.

Хамелеоните се чифтосват от март до май. Бременността продължава 170 – 190 дни. За разлика от другите хамелеони, тези са живораждащи – женската ражда от 7 до 38 малки.

Ок пич

Имам страх от змии, но пък обичам да чета за тях. Благодаря за инфото, защото е не само интересно, но и полезно. Темата е необятна, а тук, във форума има компетентни хора, така че очаквам нови и любопитни неща.

Радвам се че ти харесва!Изкате ли да пусна още теми за риби хамелеони и такива работи?

В сайта се очаква много НОВА информация В следващете няколко дни!!!

Това е платена база данни Енарей си мисли, че можем да си позволим абонамент вероятно

Ту омразна ми вече сайт интересен влезна ли той на англииски или на китайски абе проста работа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!11

http://www3.interscience.wiley.com/journal...926555/abstract

Кви са тези сайтове бе дайте нещо на бг

Един научно образователен Сайт

На село на динята и викат пъпеш!

Краят е супер. Оказва се, че баща на младежа(Джим) е самият капитан Флинт! Освен това Флинт е жив и пази съкровището си от Дългия Джон Силвър. Когато ''Еспаньола'' атакува ''Есмералда''(кораба на Флинт) загива капитан Смолет, а последните му думи са към Джим:''Синко, убий куция дявол!". След експлозията на кораба оцеляват само Силвър, Джим и Трелони, който се оказва всъщност, че е стария морски вълк- капитан Блъд. Тримата с един сал акостират в Залива на делфините и се отправят към съкровището. Финалната сцена е разтърсваща- Флинт е посечен от Силвър, Трелони пада от високи скали и си чупи ключицата, а Джим докопва сандъка пълен със сребро и стипца(това е безценен материал по скъп от злато). Тогава се появява и Бен Гън(иконома на Флинт), който помага на момчето да се справи с кръвожавния Силвър. Злодея е затиснат от дърво, а Джим и Гън отплават с яхтата ''Есперанса'' за Ямайка. Джим се завръща богат в рдния си град и се жени за дъщерята на доктора, а сетне става кмет и му се ражда син наречен Флинт, на дядото. Това е в общи линии, но описаното е по памет и може да има малки неточности.

Много ти благодаря няма да си явзимам пак от библиотеката да и чета края благодаря отново!

Привет!

Някой чел ли е книгата и знае ли как завършва тя?

Аз я четох до 100 страница а тя е 180. Ако имате напредстава в последните 80 страници на кратко какво става, моля, пишете!

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!

Както знаеш кучетата имат изкл. развито обоняние (като пример може да се приведе факта, че Кучевите надушват капка кръв в 5 л. вода!). Зависи как си завел кучето си до твоя приятел пеш или с кола, например. Въпреки това всичко си има спец. миризма (аз, ти, колата ти, велосипеда ми ии т.н.). Ето как се е върнало - по миризмата.

Не съм го завел пеш а с кола.И то не с моята кола а с на моя приятел тои доиде да го вземе.А и кучетата се орентират по звездите до колкото знам.Съгласен съм с теб.

Какво са 30 км за едно куче?

Кучевите бозайници са изкл. активни хищници. Те обикалят доста обширни ловни територии и активно преследват жертвите си. Към това да прибавим и начина им на придвижване - лек тръс. Получава се така, че 30 км не са нища за едно куче, то човек може да измине почти без проблем 25 - 30 км на ден. Пробвайте, ще видите че няма да ви отнеме и ден да преодолеете растоянието.

То не е нищо ама нито съм го убочавал нито нищо.И ме намери.Точно на стълбите пред блока беше легнало и ме чакаше.Въпроса не ми е дали кучето ми може да измине 30 км а как ме е намерило на разтояние от 30 км.А иначе съм съгласен с теб ,че 30 км нищо не са за куче .

Предполагам, че кучето може да измине това разстояние. За колко време ще го измине, предполагам, зависи от размера и скоростта на движение на жвотното.

А каква порода е кучето ти и колко е голямо? Имаш ли негова снимка или снимката от аватара ти е снимка на кучето ти?

Не е кучето ми на аватара!Каква порода ли ами няма порода помияр .Нямам снимка.Не е много малко на 2 години е.Ама ми е чудно как ме е намерило?На 30 ме е намерило каде съм много чудна работа.

Такива работи са се случвали не един път, а тези 30 км може да ги измине и за един ден, но може и да се поотплесне и да се забави дори месец - и такива работи са ставали.

То че са се случвали са се случвали ама чудна работа как точно пред блока и като слизам на разходка то лежи на стълбите и чака.

Дадох на един колега кучето си да го гледа за няколко дни и то се върна при мен.

Значи въпроса ми е следния:

Възможно ли е кучето ми да ме намери ако аз съм на разтояное 30км?То ме намери ама изкам да чуя вашите мнения.

И за колко дена е възможно да се измине 30 км от куче?

Очаквам мнения!

Пъпешът е едногодишно растение от семейство тикви. В Средна Азия се отглежда от преди повече от 2000 години. Съществува голямо разнообразие от сортове. Зрелите плодове се отличават с изключителна сладост и фин аромат. Малцина биха издържали на изкушението. При това пъпешът е вкусен и притежава множество лечебни свойства.

Най-добре е да го консумирате 2-3 часа след ядене или на празен стомах. В противен случай се затруднява храносмилането и може дори да получите диария. Той е напълно несъвместим с млякото, млечните продукти и яйцата. Не трябва едновременно да ядете пъпеш и да пиете алкохол или студена вода. Той е противопоказан при храносмилателни смущения, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при дизентерия и диабет. Не се препоръчва и на кърмещи-майки - може да предизвика диария у бебето.

В народната медицина се използва за лечение на най-различни заболявания - за прочистване на пикочопроводите, при лечение на камъни в пикочния мехур, при подагра и ревматизъм. В тези случаи е необходимо ежедневно да се изяжда 1,5-2 кг пресен плод, разпределен на 3-4 приема между отделните хранения през целия летен сезон. При заболявания на бъбреците (нефрит, пиелонефрит) и черния дроб (цироза, хроничен хепатит) диетата с пъпеш тонизира и успокоява вегетативната нервна система. Пресният плод има и слабително действие, което го прави много подходящ при лечение на хемороиди. Съдържащата се в него целулоза стимулира извеждането на лошия холестерол от организма. Затова консумацията на пъпеш се препоръчва при лечение и профилактика на атеросклерозата. Целулозата способства за изчистването на кръвоносните съдове и в този смисъл ефикасно се прилага за заздравяване на кръвоносните съдове, при хипертония и сърдечни заболявания. Благодарение на богатото си съдържание на витамини и минерали пъпешът се използва успешно при лечение на малокръвие. Плодът има и слабо изразен потогонен и противовъзпалителен ефект. Препоръчва се при простудни заболявания и дори при туберкулоза.

Лечебни свойства притежават и семената на пъпеша

- от тях се приготвя емулсия. Те се смилат и се добавят към кипяща вода в съотношение 1:10. Течността старателно се разбърква и се прецежда през няколко слоя марля. Пие се по 100 милилитра, 3 пъти на ден, 30 минути преди ядене. Използва се като пикочогонно средство, изчистващо бъбреците и пикочопроводите, при неволно изпускане на урина. Освен това семената се използват при хроничен простатит и камъни в пикочния мехур, при трудности при уринирането. В такъв случай в чаша мляко се слагат 1 с.л. счукани семена, кипват се и се оставят на слаб огън в продължение на 25-30 минути, като се бърка непрекъснато. Оставя се да изстине и се прецежда. Приема се 3-4 пъти на ден преди ядене, по 50 мл. Семената на пъпеша понижават нивото на кръвната захар. В такъв случай те се смилат в кафемелачка. Взема се 1 с.л. от полученото брашно и се залива с чаша кипяща вода, престоява около 1 час. Настойката се пие 3 пъти на ден преди ядене.

Пъпешът намира приложение и в козметиката. От него се правят подхранващи маски - добре намачкан се налага върху лицето за 15 минути. Може да се използва и отвара - 1 с.л. счукани на ситно семена се заливат с чаша кипяща вода и престоява около 1 час. Отварата се приема сутрин и вечер, има добро действие при обриви. Действа избелващо при лунички и пигментни петна, омекотява кожата и изглажда дребните бръчици. Пъпешът е ефикасно противоглистно средство. В такъв случай сутрин, на гладен стомах, се пие прясно изцеден сок. Процедурата се повтаря до пълно излекуване. Този метод е особено препоръчителен за деца, защото е абсолютно безвреден и доставя на детския организъм необходимите му витамини. Семената от пъпеш се използват и като лечебно средство против тении: курсът на лечение продължава 2 дни; първият ден е подготвителен; след 14 часа (след обяд) се прекратява всякакъв прием на храна; пие се само сок или чай; на следващата сутрин вместо закуска се изяждат 100-120 грама ситно счукани семена, варени на слаб огън в продължение на 10 минути; след обяд се възстановява нормалният прием на храна.

Папаята е голям тропически плод, който може да бъде открит и в българските супермаркети. Не бива да се бърка с пъпеш, макар вкусът на двата плода да е някак сходен. За разлика от братовчеда на динята обаче, папаята е страхотна гарнитура към месни блюда. В това си качество тропическият плод наподобява ананаса, заради сходния по действие с бромелаина ензим - папаин.

Папаята (Carica papaya, Caricaceae) e плодът на дървото папая, което расте естествено в тропичната част на Южна Америка и бива култивирано в Централна Америка (в района на Мексико) още преди пристигането на европейските колонизатори.

Търговските флотилии на Испания и Португалия го пренасят до тропичните райони на Азия и Централна Африка. Дървото папая расте на височина от пет до десет метра и има спирално подредени огромни листа. Точно под короната веднъж в годината се появяват огромните плодове. По размер, форма и цветова окраска силно наподобяват пъпеши, затова западните колонизатори наричали растението "пъпешово дърво".

Разрязан, плодът разкрива мека плът и сърцевина, изпълнена с много малки тъмни семена. Плътта има приятен вкус на нещо между пъпеш и праскова, а консистенцията е лека и маслена. Опитал папаята в края на 15-ти век, самият Христофор Колумб я нарича "Плодът на ангелите". Днес папаята се култивира по всички тропични зони на света, а у ЕС се внася от Азия и Африка и САЩ

Видове продукти от папая

*Сурова папая;

*Консервирана папая - цели плодове и сладка;

*Нектар от папая - продава се като натурален сок;

*Папаин - протеолитичен ензим (разграждащ белтъците), който се извлича от папаята.

Здравословни ползи

*Богата е на витамин С и съдържа умерени дози от провитамин А, както и малки дози витамин В9;

*Съдържат ниски дози минерали и най-вече калий;

*Има умерен гликемичен индекс (59) и нисък гликемичен лоудинг (2);

*Съдържа папаин, с което подпомага смилането на храни богати на белтъци като: месо, яйца, сирена, риба и ядки;

Здравословни рискове

Рисковете, свързани с консумация на папая са:

*Нектонтролируем прием на фитоестрогени;

*Алергични реакции. В случай че проявявате алергия към латекс, най-добре подходете внимателно към консумацията на папая, тъй като дървото се използва като промишлен източник на латекс;

*Консумирана в големи количества води до хиперкаторинемия (оцветяване на кожата в жълто-оранжево заради натрупалия се каротин);

*Консумирането на семената й в големи количества може да доведе до отравяне с карпаин. Относително рядко явление в медицината.

Как да изберем и съхраним папаята?

Папаята се продава най-често сурова или консервирана. За зрелостта й може и трябва да се съди по цвета на кората. Плодовете със зеленикаво-жълта кора са все още зелени и могат да се използват най-вече в студени солени салати и за варене/печене. В тях все още не се е появил специфичният за папаята вкус. Розово-червените плодове са узрели и следва да се консумират за ден-два след покупката, иначе рискувате да презреят. Черните петна и леки набраздявания не са знак, че плодът е развален. Меката външна обвивка е признак за натъртени и загнили места, така че опипайте добре плода, преди да го поставите в кошницата за пазар.

Когато купувате сурова папая, проверете плода за лепенка, която да удостовери произхода й и технологията и на отглеждане (Bio, Eco, GMO free). Разрязаната папая се разваля бързо, затова приготвяйте само толкова, колкото ще изядете. Необелен плодът може да се запази за две-три седмици на тъмно и студено място, в случай че е набран зелен. В хладилник може да съхраните папаята за период до седмица, в найлонов/хартиен плик с дупки. Папаята подлежи на замразяване.

Идеи за използване на папая

*Варен: в салати с месо и лимон, като гарнитура за меса и риби;

*Печена: в гарнитури към меса и риби;

С*урова: самостоятелно, в плодова салата с друго тропически плодове, в солени салати с месо, като сурова гарнитура към меса и риби;

*Кое с какво? Комбинирайте папаята с лимони, лимонена трева, авокадо и зелени маслини .

Медът може да бъде незаменима храна в менюто на всеки човек. Пчелният мед представлява сладък сок, който пчелите събират от растения, преработват го, обогатяват го с ензими в своята гушка и го складират във восъчни пити.

Общи сведения

Натуралният мед по своите вкусови и хранителни качества е един от най-ценните хранителни продукти, познат още от древността. Той се усвоява изцяло от организма, като от 1 килограм мед се усвояват до 3400 калории енергия. Относителното тегло на медът е 1,4 (обемът на 1 килограм вода заместен с мед тежи 1,4 килограма). Естествено свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по-развити европейски страни на пазара по-добре се приема кристализираният мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18%, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство - по-добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства. При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности, поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по-голямо и той ще се отдели на дъното на съда, докато акациеввият мед - ще остане над боровия).

Състав

Неговият състав: белтъчни вещества, витамини - В1, В2, В3, В6, K, C, E, провитамини - A, PP, органични киселини, ензимна инвертаза, липаза и много други елементи, които се срещат в кръвта в малки количества.

Допълнение към състава:

В чистия пчелен мед има още: инвертна захар ( плодова или гроздова ) - 73%, тръстена ( цвеклова ) захар - 2%, вода - 20%, декстрин - 2%, азотни вещества - 0,99%, киселини - 0,1%, минерални вещества - 0,1%.

В 100 гр. мед има:

вода - 21%, белтъци - 0,4% , мазнини - 0%, въглехидрати - 78,3%, калории - 323, които се усвояват много бързо от организма

Въглехидратите (70-80%), представени главно от глюкоза, фруктоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и тризахариди.

Органични киселини - винена, лимонена, млечна, мравчена и др.

Минерални вещества - калий, калций, натрий, фосфор, сяра, магнезии.

Аминокиселини, са около 20 на брой - глуутаминова киселина, глицерин, тирозин, лизин и др.

Съхранение

Медът и е един от най-трайните хранителни продукти (неограничена трайност). Съхранява се в стъклени, глинени, порцеланови, керамични и дървени съдове на тъмно, прохладно и сухо място, където няма странични миризми. Той мигновено попива миризмата на риба, сирене, кисело зеле. Така че помислете дали да оставите бурканите с мед в мазето до зимнината. В хладилник, пък е прекалено влажно за него. Преките слънчеви лъчи са пагубни за меда. След 48 часа непрекъснато слънчево облъчване, ферментите в пчелния мед се разрушават и то най-вече става дума за инхибин - ферментът с противомикробно действие. При температура над 150° животворният балсам става просто въглехидратна смес.

Медът не бива да се съхранява в метални съдове, заради киселините, съдържащи се в него. Те могат да предизвикат окисляване, а това да доведе до увеличаване съдържанието на тежки метали и до намаляване на полезните вещества в меда. Такъв мед може да предизвика неприятни усещания в стомаха и дори до доведе до отравяне.

Видове

По произход медът бива нектарен и манов. Изходящият материал за нектаровия мед е нектарът, който пчелите събират от цветовете на разстенията, а за мановия - маната. Последната е сладък сок, отделян от листните въшки и други насекоми, хранещи се със соковете на липата, върбата, дъба и други дървета. Съществува още и боров мед, който човек може сам да си свари стига да има на разположение борови връхчета, захар и търпение. Начинът на приготвяне наподобява този на обикновенните сладка.

Ползите от консумацията на мед за трениращия

Медът дава много енергия на трениращите, които го ползват. Добре е да се приема преди и след тренировка, но това не е задължително, особено ако сте на диета (независимо дали тя е за повишаване или понижаване на маса). Много добра е комбинацията мед + ядки. От моя опит смея да твърдя, че орехите са най-подходящи за тази комбинация.

В пчелния мед се съдържат биостимулатори, т. е. вещества, повишаващи жизнената дейност на организма. Наблюденията са показали, че спортистите, които употребяват мед преди състезания или в почивките между тях, бързо възстановяват изразходваната мускулна енергия. Мнозина лекари препоръчват пчелния мед на стари хора и деца, а също и на хора, които се нуждаят от бързо възстановяване на силите след продължително боледуване.

Медът има много приложения, но главното е ,че дава сила и издържливост на трениращия!

Медът оказва лечебно действие, ако се приема в подходящи ежедневни дози. Той е най-полезен, ако се приема под формата на 12-13%-ен воден разтвор (една супена лъжица мед в 1 чаша хладка вода) - 3 пъти дневно, винаги 1,5-2 часа преди ядене. Всекидневната доза за възрастен човек е около 100 г. На децата се дава 3 пъти дневно по 1 чаена лъжичка, което представлява приблизителна около 30 г. По-големи дози мед пресищат организма и изтощават задстомашната жлеза.

И някои препоръки:

*Когато решите да ползвате мед вместо захар в готварски рецепти, използвайте количество, което е на половината на захарта.

*Една лъжица мед съдържа 60 ккал, приета сутрин на гладно ще ви помогне за повишаването на метаболизма , баланса на хормоните и горенето на мазнините.

Още

Прочутият таджикски лекар Авицена препоръчвал меда като храна, която повишава работоспособността и удължава живота. Медът според него запазва младостта, изостря ума и възстановява паметта. Древните гърци обожавали меда, смятайки го за важен елемент при храненето, което намира отражение и в митологията им - амброзията, храната на боговете, представлявала смес от мляко и мед. В Англия медовината е позната като национално питие отпреди 2000 години.

Освен всички други ценни качества, които притежава, медът помага и при главоболие и облекчава махмурлука. Медът, съдържа фруктоза, която спомага за по-бързото разграждане на алкохола. Освен това той ни пази от резки промени в нивото на алкохол, което пък е причина за пристъпа на главоболие на другата сутрин.

Една последна препоръка...

Tрябва да се знае, че при консумация на пчелен мед не трябва да се отива до крайности - той не може и не трябва да бъде единствен хранителен източник, т. е. пчелният мед е прекрасно лечебно и хранително средство в комбинация с други храни. Така организмът ще бъде подсигурен с всичко необходимо.

Как ще реагирате, ако Ви кажа че грейпфрутът увеличава риска от рак на гърдата? Сигурно ще помислите: "Този е луд, сега пък и грейпфрутът! То не остана какво да ядем, докато сме на диета..." И още нещо, въпреки диетичните ползи на плода, не пийте лекарствата си с прясно изцедения му сок. Има защо...

Грейпфрутът се появява на сцената

Мнозина смятат, че появата на плода грейпфрут се е случила първо на остров Ямайка, макар да има и мнения, че родното мястото е Барбадос. Много от ботаниците твърдят, че грейпфрутът е хибрид от кръстоска между сладък или горчив портокал с екзотичния цитрусов плод помело.

Защо точно "грейпфрут"?

Най-ранното популярното название на грейпфрута е било "забраненият плод" от Барбадос (1750 г.). Името "грейпфрут" от своя страна е заемка от английски език, където (grapefruit = grape + fruit) буквално значи "гроздов плод" и за пръв път е употребено в Ямайка през 1814 г. Смята се, че причината за избора на това име се състои в преждевременна и погрешна ботаническа класификация. Ботаникът Джон Лунан решил, че плодът е сорт видоизменено грозде, защото грейпфрутите растат на гроздове, подобно на зърната на гроздето. По-късно, вече правилно ботанически класифициран, плодът грейпфрут става известен като "Райски цитрус"(Citrus paradisi, Rutaceae). Това име обаче просто не успява да се наложи в ежедневието.

За растението грейпфрут

Субтропичното цитрусово дърво достига до около 5-6 метра. Листата му са тъмно зелени, тънки и дълги до метър и половина. Плодовете му, грейпфрутите, са с жълт до жълторозов цвят на кората и диаметър между десет до петнадесет сантиметра. Теглото на един плод варира между 300 до 600 гр и съдържа мека и кисела сърцевина с различен цвят: червен, розов и бял. Сладостта и цвета на сърцевината зависят от сорта и търговската марка.

Грейпфрутът вчера и днес

Преди 19 век листата от грейпфрут били по-ценни заради декоративната си стойност. Плодът става популярна храна в края на 19 век, като до тогава е консумиран (и то рядко) само в островните колонии на Великобритания. В САЩ бързо усвояват новата растителна култура, като и до ден днешен остават лидери в световното производство, следвани от Мексико, Китай, Израел, ЮАР, Аржентина, Япония, Индия и Кипър.

Сортове грейпфрути

Основните класификации на разновидностите са по цвета на кората:

*бял - със светло жълта кора;

*с розова кора;

*с червена кора.

Има много и различни търговски сортове. Ето някои по-известни:

*рубинено червен - родом от Тексас, той има червена кора и червена сърцевина;

*Червен от Рио - червена кора, розова сърцевина (генно модифициран).

Видове продукти от грейпфрут

*Пресни плодове, до 40% от световното производство;

*Натурални сокове;

*Консервиран грейпфрут.

Грейпфрута е богат на:

*богат е на витамин C и съдържа B9. Червените и розовите сортове, съдържат повече провитамин А, от белите сортове;

*съдържа калий и магнезий;

*богат е на веществата: нарингин, бергамотин и дихидроксибергамотин (последните 2 имат негативен за здравето ефект);

*добър източник е на пектинови фибри (ако се яде с белите ципи);

*червените и розовите грейпфрути са добър източник на ликопен - важен антиоксидант.

Здравословен ефект

Грейпфрутът притежава нисък гликемичен индекс и е сред най-предпочитаните плодове, консумирани по време на диети за отслабване. Други негови ползи са свойствата му на натурален антибиотик, лек диуретик, а също: тонизира стомашно-чревната лигавица и подобрява храносмилането. Освен многото полезни вещества, този плод носи на консумиращите го и някои странични ефекти.

Неотдавна се оказа, че грейпфрутът не е здравословен за всички. Причина за това са веществата бергамотин и дихидроксибергамотин, които се съдържат в меката сърцевина. Те действат като инхибитори на специфичен ензим важен за обмяната на редица вещества в тялото на човека. Проблем представляват най-вече:

*Всекидневната продължителна консумация на грейпфрут или сок от грейпфрут за жени в и след менопауза (увеличава риска от рак на гърдата), заради блокирането на ензима P450 3A4 (CYP3A4), който е важен за производството на естроген;

*Едновременен (+/- 30 минути) прием на грейпфрут с широка група лекарства. В противен случай бергамотинът и дихидроксибергамотинът ще намалят ефективността на приеманите медикаменти.

Как да изберем и съхраним?

Цветът на кората на цитрусовите плодове може да бъде подвеждащ. Червен отвън не значи винаги добре узрял. По-важен е блясъкът, т.е. дали кората на плода отразява светлината или цвета има матов отенък. Изберете тежък за размерите си плод, който леко да поддава на натиск. Избягвайте плодове с меки участъци или нарушена овалност (едностранно сплеснати). Последното е знак за натъртване.

На стайна температура, грейпфрутът може да се запази между 8 и 15 дни. За по-дълго време, съхранявайте в хладилник. И плода и пресният му сок подлежат на замразяване

Идеи за приготвяне

Пресен:

*нарязан на салата;

*за директна консумация с лъжица;

*изцеден на пресен сок.

Препоръчвам Ви да опитате: пресен сок от киви и грейпфрут

Идеи за по-здравословна кухня:

*Измийте добре грейпфрута преди да го нарежете, често се пръскат с химикали;

*Ако взимате лекарства, оставете прозорец от два часа между приема им и консумацията на грейпфрут.

Диетолози съветват жените в постменструална възраст да не консумират грейпфрут по-често от веднъж на две седмици. Кулинарите съветват да комбинирате грейпфрута с други цитрусови плодове за приготвяне на сокове.

Бадемите са познати както на здравословно хранещите се фитнес любители, така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена - прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!

Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae). Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка. Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.

Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това сега-засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на Елините (древните гърци). В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".

Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър. Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът. Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.

Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена. Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др.

Разновидности на бадема

Има две базови разновидности на бадема:

*Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;

*Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус, заради съдържанието си на захар.

Видове продукти от бадеми

*бадемово масло;

*бадемово олио;

*бадемово брашно;

*бадемови "ядки";

*бадемова паста;

*бадемова есенция.

Бадемите са богати на:

*богати са на витамините: В1, В2, В9, изключително богат на витамин Е (240% над дневна норма);

*богати са на минералите: калций, желязо магнезий и цинк;

*добър източник са на фибри;

*мазнината на бадемите съдържа 86% ненаситени мастни киселини (65% мононенаситени : 21% полиненаситени) и едва 14% наситени мастни киселини;

Как да изберем и съхраним бадемите?

Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те зе запазват значително по-дълго от обелените. Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.

Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина. И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата. Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.

Идеи за приготвяне на бадемите

Сурови/сушени/печени:

*добавка към овесени ядки и мюслита;

*добавка към салати;

*добавка към каши;

*добавка към протеинови шейкове;

*добавка към макарони (талятели);

*част от гарнитура за риба и дивеч;

*самостоятелно в малки порции между храненията.

Препоръчвам Ви да опитате:

*Маслен протеинов сладолед с бадеми и какао

Идеи за по-здравословна кухня:

*Ако предпочетете 100 гр. сурови небланширани бадеми пред същото количество печени в сол и мазнина, ще си спестите поне 30 ккал и ще приемете повече ценни витамини!!!

*Диетолозите съветват да подправяте салатите си с бадемово олио. Смята се, че то подпомага жлъчката да се освобождава от жлъчни камъчета. Кулинарите препоръчват да комбинирате бадемите с маслини и моркови, когато гарнирате постни риби като тон, акула и др.

Славата му на вкусно мезе далеч изпреварва качествата му на страхотнна храна, явяваща се отличен източник на протеини, бавни въглехидрати, витамини и минерали. Интересното при кашуто е, че то има и тъмна страна, която отива по-далеч от ролята му да удължава приема на алкохол. Става дума за коктейл от химикали, към който трябва да подходим с внимание.

Кашу дървото (Anacardium occidentale, Anacardiaceae) произхожда от територията на днешна Бразилия и противно на популярното сред масите схващане, филогенетично е по-близо до мангото, отколкото до фъстъците. В днешни дни кашуто расте основно из земите на Африка и Азия (по-специално Индия). Там то е внесено от португалските търговски флотилии още през 16 век. Кашу ядките дълго време нямат комерсиална стойност. Търсенето им се увеличава едва към началото на 20 век.

Кашу е вечнозелено растение, което достига до 10-12 метра височина и има плодоносен живот до 45 години. Плодът му е наричан най-често "кашу ябълка" и силно напомня на дюля или голяма круша с червен цвят. В долната й част се намира мъхест бъбрековиден израстък, в който се крие една ядка кашу. Ядката е потопена в секрет, който има токсичен характер, за да държи настрана термитите и другите тропически вредители.

Всяка кашу ябълка дава една ядка, а едно дърво може да даде до 300 плода в година. Както се досещате, това е изключително малко в сравнение с дърво като ореха например. Този факт, трудоемкостта по събирането и детоксикирането на кашу ядките, заедно с транспорта предопределят високата цена на кашуто. Водещи световни производители на кашу са Виетнам, Нигерия, Индия, Бразилия, Индонезия и др.

Видове продукти от кашу

*Печено кашу - ядки, предлагани във вакумирани пликове. У най-често се използват за луксозно мезе.

*Плодов сок от кашу ябълки - това е сок от месестата част на кашу плодовете и може да се открие в рамките на ЕС.

*Кашу ябълки - свежият плод преди изваждане на ядката, местен деликатес в Африка, централната част на Южна Америка (Бразилия) и Азия (Индия). Причина да не го намираме в магазините ни е, изключително нежната кожа на плода, която го прави неподлежащ на товарене съхранение и транспорт.

*Брашно от кашу - деликатес, с който се правят питки и каши.

*Масло от кашу - деликатес, който се използва по-широко в медицината, фармацията и козметиката и по-слабо в кулинарията, основно в регионите на добив.

Здравословни ползи

*Съдържа умерени дози от витамините В1, В2, В6 и най-вече витамин В9;

*Изключително богати са на минералите магнезий и фосфор, а също така осигурява големи дози цинк, мед и желязо. Съдържанието на желязо намалява при изпичане с мазнина.

*Кашуто има нисък гликемичен индекс (22+/-5) и нисък коефициент на гликемично зареждане (2,86 за 50 гр.), което го прави отличен източник на бавни въглехидрати, добра храна за почитателите на ВМ-НВД.

Здравословни рискове

Може би ше се изненадате да научите, че кашу ядките не са изцяло безопасна храна. Рисковете, които са свързани с консумацията им, се дължат на съдържащия се в тях токсин урушиол, относително високото им съдържание на оксалати и по-рядко на алергични реакции.

Урушиолът е растителен токсин, характерен за много растения, включително и за отровния бръшлян. Той се съдържа във флуида и в обвивката, които пазят кашу ядката от естествените врагове на растението - птици, насекоми и примати. Елиминирането му е задача на фирмата производител, така че бъдете внимателни към това "какво" и "от кого" купувате!

Оксалатите от своя страна са естествени съединения характерни за растенията, животните и хората имат негативен ефект върху човешкото здраве, когато се натрупват в големи количества, заради склонността им да кристализират. Това поставя съдържащите ги храни на прицела на диетолозите, защото се знае, че богатата на оксалати храна е пряко свързана с образуването на бъбречни и жлъчни камъни. Някои лабораторни изследвания сочат, че присъствието на оксалатите в храната подтискат усвояването на съпътстващия калций. Ако имате дефицит на калций или страдате от остеопороза, най-добре избягвайте системната консумация на кашу.

Алергичните реакции свързани с кашу са характерни най-вече за хора живеещи в районите на добива на кашу, които влизат в контакт с токсичното биле на ядката. В глобален план алергиите към кашу са далеч по-слабо изразени в сравнение с тези към орехи, лешници и фъстъци например. В случай, че сте физически здрави и храната Ви съдържа достатъчно източници на калций, няма причини за паника.

Как да изберем и съхраним кашуто?

У нас кашуто се продава в изпечено състояние във вакумирани пликчета. Преди да закупите кашу, осведомете се за срока на годност, съдържанието и произхода му. Проверете за наличие или липса на знак за добър стандарт за производство, маркер за био храна. Съхранявайте кашуто на сухо и хладно място, най-добре в хладилника. Можете да замразите ядките за период до половин година. Веднъж отворени, те се развалят бързо. Не консумирайте кашу, което има вкус на гранясало!

Идеи за използване на кашуто

*в салати;

*самостоятелно;

*в зеленчукови пюрета;

*като гарнитура към месо и риба.

От Библията знаем, че Адам и Ева са били изкушени с ябълка. Добре известният ни от древността плод е широко разпространен и в наши дни. На съвременната трапеза ябълката е една от най-популярните, достъпни и вкусни храни. Освен заради прекрасния си вкус, тя е предпочитана и заради многобройните си здравословни качества. Какво обаче знаем и какво не за това как се е появило и с какво може да ни бъде полезно хрупкавото изкушение?

Ябълката се отнася към семейство розоцветни /Rosaceae/, подсемейство ябълковидни /Pomoidae/, род Malus Mill. Известни са около 30 вида ябълки, но само малка част от тях са родоначалници на съвременните сортове. Ябълката е била известна още на доисторическия човек. Останки от ябълкови плодове са намерени при разкопки на наколни жилища, съществували преди около 5000 години. За нейна родина се смята районът в северозападните Хималаи. Култивирането на ябълката води началото си от Мала Азия, след което пътят й води до Кавказ, Египет и Палестина. Преди повече от 600 г. пр.Хр. ябълковата култура е била отглеждана в древна Гърция, откъдето е била пренесена в Рим и оттам в цяла Европа. За тази култура се споменава в древните писмени паметници на Китай, Персия, Индия и Рим. Въпреки че е била известна от древността, голямо стопанско значение ябълката придобива през XX век, когато са били оценени хранителните и лечебните й качества.

Знаете ли, че...

*В една ябълка има средно 80 калории.

*Ябълката не съдържа мазнини, натрий и холестерин.

*За приготвянето на 3 литра ябълков сок са необходими 36 ябълки.

*Броят на семчиците в една ябълка зависи от ябълковото дърво. Различните сортове имат различен брой семчици.

*Повечето цветове на ябълката отначало са розови, а когато се отворят, постепенно стават бели.

*Известни са повече от 7 500 култивирани видове ябълки.

*Най-тежката ябълка в света е била с тегло 1.3 кг.

*Нютон открил идеята за всеобщото притегляне, като видял ябълка да пада от дървото. И до ден-днешен въпросното дърво може да се види в Кембридж, Великобритания.

Ябълката и митологията

В митологията ябълката е добре познат символ на любовта, брака, младостта, плодородието, дълголетието и безсмъртието. Християнската традиция я свързва с изкушението и първородния грях. Древноскандинавската богиня Идун пазела чудесни златни ябълки, благодарение на които боговете запазвали вечната си младост.

За китайците ябълката означава мир и съгласие, а ябълковият цвят е символ на красотата. В китайския език думите, означаващи "ябълка" и "мир", имат сходно звучене, но и думата болест - също. Може би затова в Китай не е прието да се носят ябълки на болен човек.

Гърците посвещавали ябълката на Венера като знак за любов и желание - тя е сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка. Ерида, богинята на раздора, подхвърлила златна ябълка с надпис "За най-прекрасната", която после станала "ябълката на раздора", щом Парис я дал на Афродита - най-красивата сред трите богини - Хера, Атина и Афродита. За благодарност Афродита го наградила с любовта на прекрасната Елена, заради което и започнала Троянската война. Ябълковото дърво се асоциирало със здраве и безсмъртие.

За древните келти ябълката е свързана с отвъдното, с вълшебствата и тайното знание. Планината Авалон, обиталище на елфи и феи, в превод от древноирландски означава "ябълкова". В легендата "Пътешествието на Бран на Острова на Блажените", разказваща за странстванията на героя в страната на вечния живот, се казва: "И видя той жена с величествена красота, която му протегна ябълково клонче, направено от бял бронз. А ябълките на него бяха от бяло сребро. И звучеше вълшебна музика..."

Ябълковият цвят символизира женската красота. Подобно на портокаловите цветчета, той се използвал за булченско украшение като символ на плодовитост. Еротически ябълката се асоциира с женската гръд, а семенната кутийка на разрязан на две плод - с външните женски полови органи. В тази връзка тя има отчасти и двояк символичен смисъл.

В Европа райската ябълка, плодът от дървото на познанието за добро и зло, е символ на изкушението и греха. На картините, изобразяващи грехопадението на Адам и Ева, змията държи в устата си съблазнителната ябълка. В зависимост от традицията другаде това е смокиня, дюля или нар.

Картините за раждането на Христос показват младенеца Исус, който поема ябълка; по този начин той символично взема върху себе си греховете на света. Затова червената ябълка, с която по традиция украсяваме коледната елха, може да се изтълкува като възможност за връщане в рая благодарение на раждането на Спасителя.

На латински думите ябълка и зло се пишат по един и същ начин. Привлекателната сладост на ябълката (лат. mains) се асоциирала с греховната съблазън поради подобната дума "лош, греховен, зъл" (лат. malum). Затова в произведенията на изкуството от бароковата епоха смъртта във вид на скелет държи в ръка ябълка: цената на първия грях е смърт.Точно тук се вижда връзката с библейската легенда, в която се говори, че забраненият плод от дървото на познанието в райската градина, изяден от Адам и Ева, е бил ябълка. Обикновено така се изобразява Ева - с ябълка в ръка, която предлага на Адам. Независимо че Библията не назовава плода, с който Ева била съблазнена в райската градина, ябълката е първият плод, върху който е паднал изборът на тълкувателите на Свещеното Писание. Така ябълката като символ придобила и положително, и отрицателно значение по отношение и на понятието "познание" (тъй като Ева го откъснала от дървото на Познанието за добро и зло). В изкуството ябълката символизира първородния грях, ако е изобразена в устата на маймуна или змия.

Изследвания доказват, че редовната консумация на ябълки може да окаже голямо положително влияние върху здравето на човека. Една ябълка на ден увеличава продължителността на живота ни с три години. Специалистите свързват употребата на ябълки със защита от определени типове рак, астма, инфаркт, заболявания на сърцето. "Една ябълка дневно прогонва лекаря от вкъщи" – гласи една английска поговорка, а французите казват "Изяждай по една ябълка сутрин за здраве и вечер–за красота". Неслучайно се смята, че ябълката е един от най-полезните и здравословни плодове. В състава на ябълките най-важна е групата на разтворимите вещества, а от тях на захарите. Съдържат пектин, ябълчена и лимонена киселина и са богати на минерални вещества, както и на ценните за организма витамини В1, В2, С, Е, Р и РР.

Ябълката се нарежда между най-добрите плодови храни за човека. Това се дължи на разнообразния й химически състав: съдържание на сухо вещество – 8,0-13,0%; захари; органични киселини – 0,11-0,49%; минерали, витамини, ензими, баластни вещества, главно под формата на пектин и целулоза. Съдържанието на витамин С варира от 4 до 80 mg. Затова, освен като пълноценна храна, плодовете имат и ценни лечебни и диетични свойства.

Вкусът на ябълките до голяма степен зависи от количеството и съотношението на съдържащите се в тях захари, органични киселини и дъбилни вещества. Ароматът им се дължи на етеричните масла.

*Съдържанието на захари в ябълковите плодове е от 9,24 до 12,71%.

*Преобладава фруктозата – 6,8%, глюкозата е 2,7%, а захарозата – 2,2%.

*Общата киселинност е от 0,17% при най-сладките сортове до 1,2% при най-киселите.

Количеството на целулозата в ябълките е по-голямо, отколкото в другите плодове и варира от 0,8 до 1,2%. Целулозата е съсредоточена в кожицата и в семенната част на плода. Пектинът (0,08 – 1,77%) прави ябълковите плодове здрави и им придава много добри желиращи свойства, поради което те имат голямо значение за преработвателната промишленост.

Ябълките са прекрасен източник на растителни вещества - т.нар. флавоноиди. Особено ценен е кверцетинът, който понижава риска от рак на белите дробове с 46%. През 2001 година американски лабораторни изследвания показват, че ябълките спират растежа на ракови клетки на простатата, а рискът от рак на храносмилателната система намалява с 30-40%. Благодарение на противовъзпалителните свойства на кверцетина, ябълките подобряват работата на белите дробове и облекчават астмата. Употребата само на пет ябълки в седмицата подобрява функциите на белите дробове с 3%. Друг флавоноид, с който могат да се похвалят ябълките, е катехин, а изследванията потвърждават, че хора, при които съдържанието на катехин в кръвта е по-високо, по-рядко страдат от инфаркт.

Наличието на пектин в ябълките ги прави продукт с нисък гликемичен индекс. В тях се съдържа и огромно количество калий, който помага за регулиране на нивото на течности в организма. Приемането на достатъчно калий може да помогне за понижаване на кръвното налягане при хора с хипертония. Освен калий в ябълките се съдържа и елементът бор, който предотвратява остеопорозата. Количеството на витамин С зависи от сорта на ябълките, от срока на съхранение и други фактори. В някои сортове витамин С е почти три пъти повече отколкото в други. Пресните ябълки съдържат повече витамин С, отколкото в края на зимата.

Ябълките гонят старостта

"Който изяжда по една ябълка на ден, не го хваща атеросклероза!", казват лекарите. Виновник за това са не витамините и микроелементите в плода, а съдържащият се в него пектин. Тези вещества се съдържат и в други плодове, но количеството и качеството им в ябълките е най-голямо. Намират се в разтворима форма и имат свойството да свързват всички токсини, които се произвеждат при разграждане на храните в човешкия организъм. Тези ябълкови съставки подпомагат изхвърлянето на съединения, образувани при процеси на гниене в червата. Много полезни са в случаите на хронични отравяния с уран, олово, живак, кадмий, манган и пр. Причината е, че се свързват със солите на тежките метали и образуват комплексни съединения, които не могат да преминат в организма през червата и се изхвърлят навън.

Как да консумираме ябълките?

За да се запазят максимално хранителните вещества в ябълката, тя трябва да се яде с кората. В кората и месестата част непосредствено под нея се съдържат повече флавоноиди, витамин С и пектин. Нарязването на ябълките намалява количеството на витамин С, повърхността става кафява, защото се окислява. След термична обработка също се намалява количеството на полезни вещества почти до 65-75%. Точно затова ябълките, съхранявани в хладилник, съдържат повече витамин С, отколкото тези във фруктиерата на масата в светлата и топла кухня. Препоръчва се всяко ядене да приключва с една ябълка - полезно е не само за фигурата, но и за зъбите. Ябълките помагат по-добре от кафето да се събудим сутрин, освежават организма и повишават работоспособността ни.

От какво могат да ни предпазят ябълките?

*В ябълката се съдържат почти всички необходими на организма витамини и минерали. Затова плодът се препоръчва на всички за профилактика и повишаване на имунитета.

*При повишена киселинност на стомаха и дванадесетопръстника са полезни само печени сладки ябълки. За хората, които страдат от гастрит, колит, жлъчно заболяване и са с понижена киселинност на стомашния сок, се препоръчват киселите сортове.

*Всеки ден, един час преди ядене е добре да изяждате две кисели ябълки, ако страдате от атеросклероза и хипертония, както и за профилактика при исхемична болест на сърцето и рак на дебелото черво.

*При запек, изяждайте сутрин на гладно три небелени ябълки, преди обяд и вечеря - три печени.

*Ако кашлицата не минава дълго, направете следната смес: настържете ябълка и лук, добавете мед, като всички компоненти са в еднаква пропорция. Разбъркайте добре и взимайте по една чаена лъжичка три пъти на ден между храненията.

*За профилактика на простудните заболявания се препоръчва да похапвате несладки ябълки, които освен това избелват зъбния емайл.

*Ако искате да откажете цигарите, направете тридневна ябълкова диета. Освен ябълките можете да си позволите черен хляб и билков чай. По този начин организмът по-лесно ще свикне с никотиновия глад.

Да вярно!Благодаря ,че ме потсети.

Бананите са вид дървоподобни растения, макар че чисто технически спадат към тревистите. Терминът "банан" се използва за наименование на продълговатите плодове на "дървото" и има жълт, зелен или не толкова популярния в България червен цвят.

Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания. Първи сведения за тях има от будистки текстове от 600 г. пр.н.е. Александър Велики опитва вкуса на банана в долините на Индия през 327 г. пр.н.е. В Китай има бананови плантации още от началото на III век. През 650 г. ислямски завоеватели пренасят банана в Палестина. Арабските търговци го разпространяват в обширни части от Африка. През 1502 г. португалските колонизатори създават първите бананови плантации в Карибския регион и Централна Америка.

Производство

Според проучване общото производство на банана за 2005-а година в световен мащаб е около 72.5 млн. тона. Пълен господар и лидер в продукцията на свежия плод е Индия със своите 16.8 млн. тона (или над 23 % от цялото световна продукция). Далеч зад нея в подножието на тази класация е страната, която мнозина смятат, че е номер 1 в продукцията на банани - Бразилия, с 6,7 млн. тона.

По последни информации през тази година се наблюдава спад в производството на банани поради лошите за тяхното отглеждане метеорологични условия (сух климат или ураганни бури). Най-големите вносители на плода в света са САЩ, следвани от страните в Европейския съюз. Средната консумация на банани годишно е съответно 11 и 13 килограма на човек.

Структура и състав

Височината на стъблото на банана варира между 2 и 8 метра, а неговите листа достигат до 3,5 метра дължина. Самите плодове растат на висящи гроздове, като бройката им е се разпростира до 20, а общата тежест - до 50 килограма.

Всеки един банан, освен че външно е защитен от своята кора, отвътре разполага с малка кожица, която се отделя под формата на тънки лентички. Веднъж откъснат от своето дърво, той продължава да зрее. В това всеки един от нас се е убедил лично, като е купувал все още "зелен", но броени дни по-късно придобива традиционния си жълт цвят, а впоследствие, когато презрее - кафеникав. 3/4 от плода или 75 % е съставен от вода, докато останалите 25 % са от чиста материя. Тя е богата на витамини и минерали, което прави банана изключително подходящ за консумация след интензивни натоварвания.

Банан (за 100 гр. продукт)

Енергийност 90 ккал., 370 кджл.

Въглехидрати 22.84 гр.

- Захари 12.23 гр.

- Фибри 2.6 гр.

Мазнини 0.33 гр.

Протеини 1.09 гр.

Витамин A 3 μгр.

Тиамин (Витамин B1) 0.031 мгр.

Рибофлавин (Витамин B2) 0.073 мгр.

Ниацин (Витамин B3) 0.665 мгр.

Пантотенова киселина (B5) 0.334 мгр.

Пиридоксин (Витамин B6) 0.367 мгр.

Фолиева киселина (Витамин B9) 20 μгр.

Витамин С 8.7 мгр.

Калций 5 мгр.

Желязо 0.26 мгр.

Магнезий 27 мгр.

Фосфор 22 мгр.

Калий 358 мгр.

Мед 78 µгр.

Цинк 0.15 мгр.

Положително въздействие върху организма

Бананите са полезна храна за хората, страдащи от чревни заболявания и язва на стомаха. Те се борят успешно и с депресиите благодарение на високото съдържание на серотонин.

Наличието на магнезий и мед пък правят съня по-лек и ползотворен. Ако страдате от анемия, бананът е идеална храна, заради богатото съдържание на желязо. Той е прекрасно решение за хората с високо кръвно налягане. Научно е доказано, че храни, богати на калий и бедни на натрий спомагат за регулиране на кръвното и предпазват от евентуални сърдечни удари или заболявания. В тези случаи специалистите препоръчват по един-два банана на ден.

Доказано, че диетите, бедни на мазнини и богати в менюто с плодове и зеленчуци, могат да намалят риска от появата на някои видове рак. Бананите са чудесна част за този тип режими. След проучване пък е установено, че миризмата на банани е една от най-предпочитаните естествени миризми, което означава, че допринася за личния ни комфорт. Освен всичко друго бананите са полезни с това, че:

- бързо задоволяват нуждата от глад;

- осигуряват на организма ежедневните нужди от няколко витамина и минерала;

- при следене на теглото или при спазване на правилен режим на хранене, те са най-подходящата храна за включване в ежедневното меню. Не изискват специална преработка преди консумация или съхранение;

- по време на усилени тренировки или други физически натоварвания, организмът губи важни витамини като С и В6, както и минерали (особено калий, който както е известно, е необходим за нормалната работа на мускулите, сърцето, черния дроб, мозъка, костите и зъбите). Бананът спомага за тяхното им възстановяване;

- доставят енергията, необходима в напрегнатото ежедневие;

- не съдържат холестерол и натрий;

- среден гликемичен индекс (41-53)

- препоръчителна храна за следтренировъчно зареждане

Рискове от алергии

Какво всяка храна, така и бананът крие известни рискове. Съществуват два типа алергии при консумацията на плода. Едната е т.нар. орален алергичен синдром, който води до сърбеж и подуване на устата и гърлото в рамките на един час след поглъщането. Другата е свързана с алергията към латекса и причинява уртикария и симптоми на потенциални сериозно стомашно-чревни заболявания.

Варианти за приготвяне

Освен че бананите могат да се ядат в суров вид (самостоятелно или под формата на плодова салата с различни комбинации), те могат да бъдат приготвяни и за различни и същевременно екзотични десерти. Като такива например са пържените банани, печените банани с яйчен сос или сладко от банани. Той е неразделна съставка от съдържанието на вкусен и освежаващ летен шейк, като може да се комбинира с прясно мляко, сладолед и други плодове. Бананът е и чудесен "аксесоар" за торти и кремове

Надявам се да ви е харесало.